Решение № 462 от 02.06.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. Сливен, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20242230101317 по описа за 2024 година

В исковата молба на С. Д. С. от гр.Сливен се твърди, че е сключила със "СИТИ КЕШ"ООД Договор за потребителски кредит /№ 1011363 от 31.01.2024г./, по силата на който получила от дружеството сума- главница, в размер на 500лв., при фиксиран годишен лихвен процент 44.5 и годишен процент на разходите /ГПР/ 54.5. Трябвало да погаси кредита на десет вноски, като общата сума за плащане възлязла на 641.04лв.

Така също, съгласно нарочна договорна клауза, жената била длъжна в определен срок да предостави обезпечение на кредита – поръчител или банкова гаранция. Тя не го сторила и на това основание й била начислена неустойка в размер на 538.96лв.

Сочат се множество пороци на процесния договор, при което се извежда становище, че същия е нищожен и се иска да бъде прогласен за такъв. Ищцата претендира сторените от нея разноски по делото.

В едномесечният срок за писмен отговор "СИТИ КЕШ"ООД депозира такъв. Излага становище за неоснователност на претенциите. С подробни доводи аргументира както тезата си, че договора не е недействителен, така и че не е недействителна дори само клаузата в него за неустойка.

Претендира разноски, а и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата, в писмени бележки, предназначени за проведеното открито заседание. Излага и съображения, че на ищцата не бива никак да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като в представените с исковата молба 1 пълномощно и договор за правна защита не бил посочен номер на делото, по който ще се осъществява процесуалното представителство, както и не бил представен списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание страните не изпращат представители.

С нарочно писмено изявление ищцата, чрез пълномощника си, поддържа иска. Също чрез писмено изявление, също на проц.представител по пълномощие, ответника поддържа възраженията си против иска.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема за установено от фактическа страна следното:

От документът, представляващ листи 6 и сл. от материалите по делото се установява, че 31.01.2024г. между С. С. и "СИТИ КЕШ" е бил сключен договор- за потребителски кредит, с № 1011363, по силата на който й е предоставен паричен кредит в размер на 500лв., при годишен лихвен процент44.5 и годишен процент на разходите 54.5. Посочена е и общата сума за плащане от жената, изчислена към момента на сключване на договора641.04лв. Следва да бъде върната на 10 месечни вноски.

В чл.5 е записано, че страните се споразумяват, че договора ще бъде обезпечен с безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица. Съгласно чл.11, ако кредитополучателя не изпълни това си задължение в 3-дневен, за него/я възниква задължение за плащане на неустойка в размер на 538.96лв.

Част от този документ е Приложение №1- погасителен план, като от същия е видно, че всяка месечна вноска е многокомпонетнта, и включва и плащане за неустойка. Сборът на всички предвидени за последната вноски възлиза на 538.96лв.

Така установените факти и останали недоказани такива, налагат следните правни изводи:

Предявен е установителени иск; основан е на твърдение за нищожност/недействителност на процесния договор, съотв. отделна негова клауза. Цитират се в тази връзка разпоредби от различни нормативни актове.

Според съда, установи се категорично, а то и не е спорно по делото обстоятелство, че страните по делото са били в договорни отношения. По силата на същите, ответното дружество е предоставило, дейност, включена в предмета му на дейност, на ищцата паричен кредит, а тя е сключила договора именно като физическо лице. Поради това се налага извода, че процесния договор е за потребителски кредит. Ето защо и за него са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл.9 ал.1 от същия, договора за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредитора предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит 2 под формата на заем. Страни по него са потребителя и кредитора - ал.2.

Следващите алинеи дават легална дефиниция на тези две понятия. Така, съгл.ал.3, потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Цитираният нормативен акт съдържа редица изисквания- към начина на сключване на такъв договор и неговото съдържание, някои от които са императивни. В рамките на това изложение съда ще разгледа една конкретна такава, защото на нея именно ищцата основава претенциите си. Съгласно т.9 от чл.11 ал.1 от ЗПК, договора трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Видно от чл.19 ал.1, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, като лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид ...., изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгл.ал.4, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерски съвет на РБългария. Клауза в договор, с която се надвишава този размер, е нищожна.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл.10 ал.1, чл.11 ал.1,т.т.7-12 и т.20 ...., договора за потребителски кредит е недействителен.

В случая с пълна убеденост може да се заключи, че процесния договор е недействителен/нищожен, поне при две съображения. Така е, защото е недействителна клаузата, предвидена в чл.5 и чл.11 от процесния договор, предвиждаща заплащане на неустойка за това, че потребителя/кредитополучател не е осигурил гарант по договора за кредит или надлежно обезпечение. Начисляването й е признато в писмения отговор, поради което е несъмнен по делото факт. Нещо повече, заплащането й е включено в съставения към договора погасителен план и представлява част/компонента, съдържаща се във всяка една месечна вноска. При това тя е най-голямата, всъщност значимо по-голямата по размер част от съответната вноска. Съдът я изчисли на 538.96лв., колкото е посочено и в самия договор, а това представлява надвишение на самия предоставен кредит. Нещо повече, според съдията-докладчик тя представлява ползван от кредитора способ за получаване на допълнителен доход и за заобикаляне на законовата забрана за прекомерно голям ГПР в договорите за потребителски кредит. В този смисъл клаузата е недействителна-нищожна, както по смисъла на общите разпоредби на облигационното ни право- чл.26 от Закона за задълженията и договоритекато заобикаляща закона, така и на специалния закон- ЗПК, предвиждащ 3 недействителност на клаузата за ГПР, ако той надвишава пет пъти годишния лихвен процент. А в случая с добавянето на сумата за неустойка към дължимите главница и възнаградителна лихва, надвишението на ГПР е много повече от пет пъти.

Тази клауза е недействителна и защото само по себе си ГПР е в размер, надвишаващ установения със закон негов максимум.

Т.е., клаузата в процесния договор за ГПР е недействителна, което довежда до извод, че такава липсва. А това означава, че и самия договор е недействителен- на осн.22 във вр. с чл.11 ал.1, т.9 от ЗПК. Ето защо иска е основателен.

При този изход на делото на ищцата се следват направените от нея разноски по делото- чл.78 ал.1 от ГПК. Те в случая са в размер на 450лв., от тях 50лв.- заплатена държавна такса за образуване на делото и 400лв.възнаграждение за пълномощника-адвокат.

По аргумент за противното от ал.3 на чл.78 ГПК, на ответника не се присъждат разноски.

Всъщност, ответника изложи съображения на ищцата не да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като в представените с исковата молба пълномощно и договор за правна защита не е посочен номер на делото, по който ще се осъществява процесуалното представителство.

Съдът не споделя това, тъй като липсата на номер на делото в пълномощно/дпзс, които се представят с исковата молба, е най-нормалното нещо, защото нито ищцата, нито пък адвоката й, могат да знаят към онзи момент какъв е/ще е номера на делото, образувано по подадената от тях искова молба. Той става известен/поставя се/генерира се, едва след това- след образуване на исковата молба в гражданско дело. От друга страна, пълномощното и/или договора нито са оттеглени от ищцата в хода на делото, нито пък са променяни клаузите му/им.

Така също, размера на заплатеното от ищцата на адвоката й възнаграждение не е прекомерен- с оглед цената на иска и действащата Наредба №1/2004г.

Не е нередовност и липсата на списък по чл.80 от ГПК за разноски. Този списък никога не е бил/не е, основание за присъждането или не, на разноски.

С липсата му с свързват съвсем други последици.

Водим от изложеното, Сливенски районен съд

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за недействителен, на осн.чл.22 във вр. с чл.19 ал.4 вр. чл.11 ал.1, т.9 от ЗПК, сключения между С. Д. С. с ЕГН ********** и съдебен 4 адресат адв.Н.М. от ЯАК иск против "СИТИ КЕШ"ООД с ЕИК 202531869, със седалище гр.София и адрес на управление на дейността- бул."Цариградско шосе" № 115Е, ет.5, Договор за потребителски кредит № 1011363/ 31.01.2024г.

ОСЪЖДА "СИТИ КЕШ"ООД с ЕИК 202531869 да заплати на С. Д. С. с ЕГН **********, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от последната разноски- 450 лв./четиристотин и петдесет лева/.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на "СИТИ КЕШ"ООД с ЕИК 202531869 да бъде осъдена С. Д. С. с ЕГН ********** да му заплати разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване и може да бъде обжалвано по следния начин: с жалба, която трябва да се подаде чрез Сливенски районен съд, в двуседмичен срок, течащ за всяка страна от момента на връчването му, пред Сливенски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5