Решение № 449 от 30.12.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 449 гр. Пазарджик, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20255220201506 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр.

Пазарджик, ***, против Електронен фиш Серия К № 10276962 издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.4 във вр. с ал.2 т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева.

Релевираните в жалбата оплаквания обобщено са насочени към допуснати нарушения на процесуалния закон, водещи до незаконосъобразност на ЕФ, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата и излага становище в подкрепа на искането за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен, издаден при нарушение на процесуалния закон с твърдението, че е налице противоречие между словесното описание на нарушението и приложената санкционна норма.

Алтернативно моли да се измени ЕФ, като се наложи минималния размер на глобата. Прави искане за присъждане на разноски полза на жалбоподателя, направени за заплатено адвокатско възнаграждение.

1

За въззиваемата страна- териториалната структура на ОД на МВРПазарджик, редовно призована чрез директора, в съдебно заседание не се явява представител. По делото не е депозирано писмено становище по същество и не е направено искане за разноски.

Районният съд провери основателността на жалбата и взе предвид изложеното в същата и становището на процесуалния представител на въззивника, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение, като обсъди събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 20.10.2024 г., в 09:59 часа, в обл. Пазарджик, на гл. път І-8 км 202+577, в посока за гр. Пловдив, е управлявал МПС лек автомобил „***“ с рег. № ***, като се е движил с превишена скорост от 114 км/ч, при максимално допустима за движение извън населено място скорост от 90 км/час. Скоростта била установена и фиксирана с АТСС ARH CAM S1 120cd11, насочена към гр. Пазарджик при отчетен толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост. Така се формирало превишението от 21 км/час. Установено било, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ Серия К № 7737254 на 03.11.2023 г.

Въз основа на така установеното бил издаден атакуваният ЕФ. Той е връчен на жалбоподателя на 22.10.2025 г., видно от разписка за връчването му (л.12) и справка за нарушител/водач раздел „Фишове“ на позиция 28 (л.15-18).

Жалбата против ЕФ е депозирана на 04.11.2025 г. лично от санкционираното лице в деловодството на ОДМВР- Пазарджик пред съда, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения 14-дневен срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд по местоизвършване на нарушението.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени и веществени доказателствени средства- снимки от АТСС и снимка на разположението на АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.

Разгледана по същество, жалбата против атакувания ЕФ е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

2

В хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.182 ал.2 т.3 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на П. Г. е ангажирана на основание чл.188 ал.1 от ЗДвП, а именно като собственик на управляваното МПС, по отношение на което е регистрирано процесното нарушение. За това, че Г. е собственик на управлявания автомобил свидетелстват и данните от справката за собственост и регистрация на ПС от ЦБ-КАТ (л.4). Това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя в подадената въззивна жалба.

В обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. Такива действия, от връчването на ЕФ от страна на жалбоподателя не са предприети, като той директно е обжалвал ЕФ пред съда.

Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано.

Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице.

На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.

Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение, установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш и то в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

При обстойното изследване съдът не откри порочност на акта от гледна точка на неговото съдържание като санкционен документ, с който за първи път се определят и параметрите на установеното нарушение. Последното е описано по време (на 20.10.2024 г., в 09:59 часа), място (гл. път І-8 км. 202 +577 метра) и начин на извършването му (управлява л.а. „***“ с рег. № ***, 3 като се е движил с превишение на скоростта от 21 км/час, над максимално допустима за движение извън населено място скорост от 90 км/час, установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 120сd11, посочена е и установената стойност на скоростта- 111 км/ч- след приспаднати минус 3 км/час възможна техническа грешка). В достатъчна степен на яснота е посочен и квалифициращия признак „повторност“, а именно че настоящето нарушение е извършено в едногодишния срок на влязъл в сила на 03.11.2023 г. друг ЕФ- който е посочен с неговия номер. Посочена е и нарушената правна норма, санкционната норма и размера на наложената глоба, срок и начин на плащане, както и реда за анулиране на фиша.

Съдът счита, че възражението за това, че посочената санкционна норма не предвиждала наказание в двоен размер за нарушение по чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, а словесното нарушение било за повторност, водело до объркване на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, е неоснователно. В издадения ЕФ посочената санкционна норма е в редакцията й, действаща към датата на нарушението, предвиждаща именно наказание глоба в двоен размер за нарушение по посочения текст извършено в условията на повторност, каквото е и фактическото (словесно)описание на нарушението.

Въпросът по-надолу ще бъде обсъден и по същество.

На следващо място следва да се посочи също, че безспорно установен е фактът, че използваното АТСС е одобрен тип средство за измерване и е било технически изправно към датата на нарушението (Виж Удостоверение за одобрен тип средство за измерване издадено от Български институт по метрология и приложението към него, както и Протокол от проверка на л.1927 от делото).

По-нататък съдът счита, че е спазен редът и условията по използването на АТСС, съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2014 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи на основание чл.165 ал.3 от ЗДвП. Изготвен е Протокол за използване на АТСС съгласно чл.10 ал.1 от Наредбата (л.5). Видно от същия е, че съдържа всички необходими реквизити по Наредбата, а именно посочено е мястото на контрол и посоката на движение на контролираните МПС, какво е ограничението на скоростта, а именно- общо за извън населено място- 90 км/час, режим на измерване4 стационарен, посока на задействане- в двете посоки, начало и край на работния работа на АТСС- 08:00 ч.- 12:15 часа, броя на регистрираните нарушения- 165, като протоколът е изготвен и подписан от служителя при Сектор ПП- оператор на системата, проверен от съответния ПИ и регистриран. Следва да се посочи, че не е необходимо ангажирането на доказателства за полицейския служител относно неговата компетентност да борави със системата, тъй като на съда е служебно известно, че само преминалите обучение и квалифицирани полицейски служители могат да боравят с АТСС, още повече, че служителят вписан в протокола е от състава на Сектор ПП, извършващ пътен контрол. Освен това всички съществени реквизити на протокола, касаещи процесното нарушение са били отразени правилно, тъй като съответстват на данните от снимките от АТСС, а по отношение и на разположението на АТСС и на посочените GPS-координати на всяка една от снимките. Непосочването на номера на първото и номера на последното заснето нарушение, също не опорочава съставения протокол, тъй като времето на заснемане на нарушението (отразено върху снимките от АТСС) съвпада с отразения времеви период на работен режим на АТСС отразен в протокола, като всички останали данни в него съответстват на изготвените снимки и снимката на разположение на АТСС.

При експлоатацията на АТСС е спазено и изискването на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2014 г., като към Протокола за използване на АТСС е приложена снимка на разположението на уреда за контрол (л.6), като видно от отразените данни на същата, тя е изготвена преди да започне работния режим на системата. От тази снимка и изготвените от АТСС снимки на заснетия автомобил става ясно, че на процесната дата, място и време е заснето именно управляваното от жалбоподателя МПС.

По-нататък, нарушението, както се посочи и по-горе е установено и заснето с мобилна радарна система ARH САМ S1 № 120cd11 вписана под № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 07.09.2017 г. със срок на валидност на одобрението до 07.09.2027 г., видно от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване издадено от Български институт по метрология (л.20). От същото, както и от Протокол за проверка на АТСС (л.19) се установява, че процесната мобилна система, с която е констатирано и заснето процесното 5 нарушение е одобрена съобразно нормативните изисквания, като към датата на констатиране на нарушението е минала периодична техническа проверка. С оглед на това посочената мобилна автоматизирана система представлява стационарно АТСС по смисъла на §6 т.65 бук. „б“ от ЗДвП.

Следва да се каже и това, че при заснемането с мобилна радарна система, какъвто е настоящият случай, контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира, т.е. поставя начало и край на работния процес, а когато става дума за стационарна система, участието на контролния орган е изключено изцяло. В този смисъл не може посочените дейности на контролния орган относно поставянето на началото и края на работния процес на мобилното АТСС да се приравнят на намеса в работата на същото. В този смисъл, съгласно промените в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП и Допълнителните разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с мобилни камери, може да се издава електронен фиш. Поради тази причина в случая е неприложима забраната на чл.39 ал.4 от ЗАНН.

В настоящия казус с оглед на приложимата посочена по-горе наредба, редът за засичане скоростта на МПС и производството за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя са спазени.

Съдът намира, че от моментните фотоснимки, придружаващи ЕФ (л.7 и следващите от делото), имащи статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че същите са заснети от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението и са напълно валидни и изготвени в съответствие с техническите изисквания.