Определение № 519 от 13.06.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 571/2022
- Вид
- Определение № 519
- Подписан
- 13.06.2022
- В сила
- 13.06.2022
- Състав
- Пламен Дацов, Димитър Фикиин, Светла Букова
Цитирани разпоредби
- чл. 440 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.440, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 441 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 519 гр. София, 13.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Пламен Дацов
Членове:
Димитър Фикиин
Светла Букова като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно частно наказателно дело № 20221000600571 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440 от НПК.
Образувано е по частна жалба на лишения от свобода Р.И. срещу протоколно определение № 1945 от 23.05.2022 год., постановено по н.ч.д. № 1717/2022 год. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане молбата му за условно предсрочно освобождаване, тъй като съдът е приел, че същата е депозирана извън срока по чл. 441 НПК.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с изложения в жалбата единствен довод и с материалите по делото и след като извърши служебна проверка на атакуваното определение, намери за установено следното:
С протоколно определение № 1945 от 23.05.2022 год., постановено по н.ч.д. № 1717/2022 год., състав на Софийски градски съд е оставил без разглеждане молбата на лишения от свобода Р.И. за условно предсрочно освобождаване /УПО/ от изтърпяване на остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“. За да постанови този свой акт, първостепенният съд е приел, че въпросната молба е била депозирана извън срока, визиран в разпоредбата на чл. 441 НПК.
Независимо от това обстоятелство, съдът се е произнесъл и по същество по отношение искането на осъденото лице за УПО от изтърпяване на остатъка от наложено му наказание, приемайки, че съобразно данните на затворническата администрация, съдържащи се в изготвения за лишения от свобода И. доклад от ИСДВР, молбата му за УПО следва да бъде оставена без уважение, дори да се приеме, че същата е допустима и съобразена със срока, 1 визиран в чл. 441 НПК.
Настоящият състав намира, че решаващите изводи на първостепенния съд, мотивирали го да постанови в този смисъл атакуваното определение, предмет на настоящата въззивна проверка, са необосновани и незаконосъобразни, поради което не могат да бъдат споделени от настоящия състав на въззивния съд.
От материалите по делото е видно, че молбата на осъденото лице е била изготвена на 07.04.2022 г. и регистрирана в деловодството на Софийски градски съд на 13.04.2022 г., на която дата е разпоредено и изискване на затворническото досие от началника на затвора – София ведно със становище и социален доклад. С писмо № 135/09.05.2022 г., след окомплектоване на досието с доклад № 89, изготвен на 20.04.2022 г. от ИСДВР при ЗОЗТ „Кремиковци“, затворническото досие на осъденото лице И. е било изпратено и входирано в деловодството на СГС на 10.05.2022 г. под № 27654. На същата дата е било образувано нчд № 1717/2022 г. и пак на същата дата с Разпореждане № 769 съдията – докладчик е приел, че не са налице основания за спиране или прекратяване на делото и на основание чл. 439, ал. 1 НПК го е насрочил за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.05.2022 г..
От гореизложеното е видно, че към момента на образуване на делото и постановяването на съдебния акт в посочения смисъл пред СГС не са били налице предпоставките на чл. 441 НПК. Без съмнение посочената правна норма създава ограничение за депозирането на нова молба за условно предсрочно освобождаване в шестмесечен срок от постановяване на отказ на такова искане, като в процесния случай с молбата си от 07.04.2022 г., регистрирана в деловодството на СГС на 13.04.2022 г., осъденият И. не е спазил това изискване, тъй като визираният срок, съгласно данните по делото, е изтекъл впоследствие на 27.04.2022 г.. В конкретния случай обаче молбата му следва да се счита за допустима, тъй като към момента на образуване на съдебното производство, насрочването с разпореждане на делото за разглеждане в открито съдебно заседание и постановяване на съдебния акт, съответно на дати 10.05.21 г. и 23.05.22 г., /след изпращането на молбата на затворническата администрация за окомплектоване с досието и становище по направеното искане от 13.04.22 г./ визираният срок е бил изтекъл, т.е. обсъжданата пречка за разглеждането по същество на новото искане за предсрочно освобождаване е била отпаднала и за съда не е било допустимо да остави същото без разглеждане, след като е заявено и изрично поддържане на искането от страна на осъденото лице и в съдебно заседание. Единственото практическо затруднение за преценка на основателността на молбата в случай на предсрочното й депозиране би било липсата на представени актуално становище от началника на затвора и доклад за лишения от свобода, но в процесния случай осигуряването им за съдебно заседание, когато е отпаднала и самата процесуална пречка, очевидно е било преодоляно с депозирането на такива след даването на съответните указания в тази насока от зам. председателя на СГС с Разпореждане от 13.04.2022 г.. Въпреки че първостепенният съд с атакуваното определение е разгледал искането на осъденото лице за УПО и по същество, независимо от констатираното обстоятелство, че молбата е депозирана извън срока по чл. 441 НПК, настоящата инстанция не би могла да стори същото и да се произнесе по нейната 2 основателност, тъй като съдът е стигнал до извода, че следва да остави молбата без разглеждане, което свое решение ясно е изразил и в диспозитива на атакувания съдебен акт.
Гореизложеното налага последният да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, тъй като първостепенният такъв е взел отношение по съществото на отправеното искане, което всъщност обуславя вече и предубеденост от негова страна.
По тези съображения, Софийският апелативен съд намира, че атакуваното определение е необосновано и незаконосъобразно и че като такова следва да бъде отменено, поради което и на основание чл.440, ал.2 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение № 1945 от 23.05.2022 год., постановено по н.ч.д. № 1717/2022 год.описа на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото за ново произнасяне от друг съдебен състав на същия съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3