Решение № 229 от 25.04.2024, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- Гражданско дело 746/2023
- Вид
- Решение № 229
- Подписан
- 25.04.2024
- Състав
- Даниел Нинов Димитров
Цитирани разпоредби
- член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.26 ал.1пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.10, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал.1 т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.29 · Закон за потребителския кредит
- § 1,т.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 229 гр. Видин, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20231320100746 по описа за 2023 година
Делото е образувано по исковата молба на С. Р. Г. от гр.*************,ЕГН ********** с която против "Фератум България" ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. София бул. "Александър Малинов" № 51, вх. "А", ет. 9, ап.офис 20,са предявени искове с правно основание чл.26 ал.1пр.1 от ЗЗД вр.чл.22 ЗПК вр.чл.143 т.9 ЗЗП и чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че на 15.02.2021 г. между ищцата и ответника е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 984877, съгласно който договор е приложим ЗПФУР. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 600.00 (шестстотин) лева.
Съгласно договора, ищцата е следвало да погаси заема чрез 12 месечни погасителни вноски, като е следвало да върне сумата при лихвен процент 23 % или лихва в размер на 138 лева. Посоченият годишен процент на разходите е в размер на 49.93%.
Излага се, че в чл. 5 от Договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank“ в полза на дружеството ответник.
Сочи се, че при сключването на договора за потребителски кредит 1 никъде не било посочено какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. В нарушение на чл. 18 от Закона за предоставяне на финансови инструменти от разстояние ищцата не е получила преддоговорна информация, договор за кредит, общи условия или други подобни. След като усвоила сумата от 600,00 лв., при изискана информация от ответното дружество са отговорили на г-жа Димитрова, като изисквали освен заемната сума от 600,00 лв. да възстанови по-голяма сума, 77% от размера на главницата. Тази сума включвала главница, лихва, други такси и такса за обезпечение с поръчителство – услуга, предоставяна от партньор на „Фератум България“ ЕООД. Таксата, изискана от С. Г. за предоставяне не поръчителството, е в размер на 462 лева.
Поддържа се, че към датата на подаване на иска г-ж Г. е погасила задълженията си по договора за потребителски кредит.
Посочва се, че процесният договор е недействителен поради следните причини: дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в преддоговорната информация, нито пък е посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит - в чл.
5.3 от ОУ е посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явява всъщност. Твърди, че договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие, както и че ищцата не е подписвала договор за поръчителство, и че такъв не й е бил представян.
Смятат, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Както и на евентуалния договор за допълнителна услуга.
Сочи се, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра по един за всяка от страните по договора, не му е предоставено копие от Общите условия, процесният договор не е подписан от кредитополучателя на всяка страница, съгласно изискванията на ЗПК. Размерът на шрифта, с който е изготвен договорът е под минимално изискуемия съгласно ЗПК, а именно под 12.
2
Твърди се, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Посочено е само ГПР в %, но не е посочен начина на изчисляването му. Ето защо договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК.
Поддържа се, че е посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, а това е следва да бъде направено, поради следните причини. Ответникът не предоставил възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събира допълнително възнаграждение. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следвало да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията. Посочения в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните такива. Посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
Считат, че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за поръчителство, несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК. Считаме, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноски за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита.
Действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени и разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство, е в размер на 126%. Предвид горното, посочените в договора размери на 3 годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/.
Излага се, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.
Счита се, че са налице основания целият Договор за потребителски кредит да се приеме за недействителен, което по същество воли до недействителност и на самата клауза, предвиждаща възнаграждение за предоставяне на обезпечение/поръчителство, като моли съда да се произнесете относно действителността на договора в мотивите на решението.
Не се предявява самостоятелен иск за обявяване нищожност на договора.
Твърди се, че клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № 1024528 е нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.
Иска се от съда да постанови решение ,с което:
- да обяви нищожността на клаузата на чл.5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит № 984877, сключен между доверител ката ми С. Р.
Г. с ЕГН: ********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост" ж.к. Младост 3, бул. Александър Малинов № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от Ивет Веселинова Димитрова и Десислава Веселинова Николова, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от „Ferratum Bank“ в полза на ответника;
4
-да осъди на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“ ж.к. Младост 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от Ивет Веселинова Димитрова и Десислава Веселинова Николова, да заплати на С. Р. Г., с ЕГН: **********, сумата в размер на 50 лв. /частичен от 462 лв/., представляваща платена при липса на основание по клаузата предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от „Ferratum Bank“ в полза на ответника по договор за потребителски кредит № 984877, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
В подадения в срок отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове . Подържа се , че не е основателно твърдението на ищеца, че предоставяне на поръчителство от Фератум е условие за сключване на договор за кредит, а при кандидатстване всеки кредитополучател може да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита или да посочи поръчител, избран от него,както и че сключването на договор за гаранция от кредитополучателя не е задължително условие за сключването на договор за кредит и не увеличава възможностите на кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от кредитора условия.
Излага се, че избраната възможност по чл.5 на договора за кредит се се генерира автоматично въз основа на избора ,който потребителят е направил при подаването на заявка за кредит, поради което същата уговорка се явявала индивидуално договорена по избор на потребителя.
Подробно са наведени доводи относно твърдението за нищожност на чл. 5 от договора, като е посочено, че тази клауза е индивидуално уговорена и същата е действителна.
Поддържа се, е кредитополучателят е уведомен за задължението кое от обезпечение може да предостави.
Посочил е също, че ищцата е попълнила и е подала електронно искане за потребителски кредит под формата на електронен формуляр на интернет 5 страницата на ответника с избрани параметри на кредита, вкл. и за обезпечението. На ищцата е била предоставена на посочен от нея имейл преддоговорна информация под формата на Стандартния европейски формуляр заедно с проекти на документи за сключване на договор за кредит, генерирани въз основа на посоченото от ищцата в електронния формуляр,като договорът е сключен след изпращане от страна на ищцата на СМС по телефона, че е съгласна със сключване на договора при предложените условия.
Посочил е, че договорът съдържа всички необходими реквизити по ЗПК,като лихвения процент и ГПР са изрично посочени в самия договор.
Подробно са наведени доводи относно твърдението за нищожност на чл. 5 от договора, като е посочено, че тази клауза е индивидуално уговорена и същата е действителна.
Твърди се, че ищецът е разполагал и с правото по чл.29 ЗПК, съгласно което има субективно, потестативно право да се откаже от сключения договор за потребителски кредит в срок от 14 дни от сключването му без да дава обяснения за това и без да дължи обезщетение и неустойки.
Иска се от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.
По делото са назначени и приета съдебно-икономически и съдебнотехническа експертизи,като с оглед заключението по последната възраженията на ищцата, че не е подписала договора за кредит, че не е спазена предвидената от закона форма , както и че договорът за кредит е с шрифт под минимално изискуемия съгласно ЗПК ,са неоснователни.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното: между страните е сключен договор за потребителски кредит № 984877 от 15.02.2021г.,като видно от приложената преддоговорна информация,а и от сключения анекс №1 към договора на ищцата е отпуснат кредит в размер на 600.00 лева., който е следвало да бъде върнат на 12 месечни погасителни вноски ,съгласно уговорения погасителен план и при лихвен процент 23%,като в чл. 4 от договора е посочен ГПР в размер на 49.11%, а в чл. 5 е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от „Фератум банк“ в полза на дружеството.