Определение № 1364 от 24.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1364 гр. София, 24.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501084 по описа за 2026 година Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано по частна жалба вх.№ 44758/01.04.2026год./ входирана във ВКС под № 50761/26.03.2026год./ от Г. В. К. срещу Определение № 5281/08.03.2026год., постановено по гр.д.№ 7154/24год. по описа на СГС, с което е отхвърлено искането му за освобождаване от държавна такса по предявения от него иск, отхвърлено е искането му за предоставяне на правна помощ и е прекратено производството по делото, като недопустимо.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и се иска то да бъде отменено. Твърди се, че докладчикът по делото не е бил избран на случаен принцип, тъй като и е разглеждал и други негови дела. Твърди, че иска отвод на докладчика. Твърди, че са налице предпоставките за освобождаването му от държавна такса и че прилага доказателства за това.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, от легитимирано да обжалва лице и срещу валиден и допустим съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

С обжалваното определение съдът е намерил за недопустимо производството, образувано по искова молба вх.№ 70667/20.06.2024год.

,подадена от Г. В. К. срещу Прокуратурата на Република България, АП София. В сезиращата съда молба ищецът е посочил, че предявява граждански 1 иск за присъждане на обезщетение в размер на 500 000 евро за претърпените от него неимуществени щети в периода от 19.03.2024год. до 14.06.2024год. от действията на прокурора Д.С. от АП-София, който в постановление от 10.06.2024г. по пр.пр. № 3406/23 не му е указал как може да обжалва същото и това прави постановлението незаконосъобразно. В постановлението прокурорът „манипулирал със състоянието на неговите зъби, като пишел, не че те трябва да се протезират, а да се лекуват“.

Твърди, че така лицето му нанася вреди по чл. 282 ал.2 и 3 от НК.

Със същата сезираща съда молба ищецът е поискал да бъде освободен от заплащане на държавна такса по предявения иск,както и да му бъде предоставена правна помощ.

Въпреки, че като ответник по иска е посочена Прокуратурата на Република България от обстоятелствената част на молбата е видно, че се претендират вреди от действията на конкретен магистрат в това му качество.

Съгласно разпоредбата на чл.132 ал.1 Конституцията на РБ, при осъществяването на съдебната власт магистратите не носят гражданска отговорност за техните служебни действия, освен ако извършеното от тях не съставлява умишлено престъпление от общ характер. С тази конституционна разпоредба се урежда т.нар. функционален имунитет на магистрата, който гарантира гражданската неотговорност на действащия съдия, прокурор или следовател за действия, извършени от него при изпълнение на служебните му задължения и за постановените от него актове, освен при изрично предвидени от закона изключения - извършеното да представлява умишлено престъпление от общ характер, като в такъв случай процесуалната реализация на отговорността по отношение на магистрата следва да се развие по общия ред.

В настоящия случай се претендират вреди от ответник, който има качеството прокурор, за извършени процесуални действия, обхванати от функционалния имунитет на магистрата. Искове за вреди от магистрати, причинени от техни действия и бездействия в това им качество са допустими, само при условие, че е налице влязла в сила присъда за това, че извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Конституционната забрана за търсене на отговорност от магистратите за извършени от тях действия/бездействия при изпълнение на служебните им задължения, 2 изключва противоправния им характер, извън изрично предвидената хипотеза, при извършено умишлено престъпление. Предвид изложеното предявеният иск е недопустим, поради което производството по делото правилно е било прекратено.

С исковата молба ищецът е заявил искане за предоставяне на правна помощ , което е оставено без уважение с оглед недопустимостта на исковата претенция. Дори и да се приеме ,че ищецът е в затруднение сам да ангажира и заплати адвокатска помощ, то са налице пречките по чл. 24, т. 2 и т. 1 от ЗПрП, а именно недопустимост на исковата претенция и неоправданост на предоставянето на правна помощ от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ.

Поради недопустимостта на предявения иск се явява неоснователно и искането на ищеца по чл. 83,ал.2 от ГПК, което правилно е отхвърлено от първоинстанционния съд с обжалваното в настоящото производство определение.

При съобразяване, че прекратяването на производството по недопустимия иск е извършено едновременно (с един съдебен акт) с отхвърлянето на искането за освобождаване от държавна такса, то последното се явява безпредметно. По изложените доводи обжалваното определение се явява правилно и следва да се потвърди.

Ръководен от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5281/08.03.2026год. по гр.д.№ 7154/24год. по описа на СГС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца, при наличие на предпоставките на чл. 280 , ал.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4