Решение № 157 от 20.08.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Харманли, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА СЛ. Г.А при участието на секретаря И.А.И. като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. Г.А Административно наказателно дело № 20265630200117 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на Д. С. С., с ЕГН**********, от гр.Бургас, кв.*** против Наказателно постановление №25-0271-001171/09.12.2025г. на Началник група в ОД на МВР Хасково,РУ Харманли, с което за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.182, ал.5 вр. ал.1 т.5 от ЗДвП административно наказание „Глоба” в размер на 1800,00 лв.-920,33 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

В жалбата се твърди, че атакуваното

Наказателно постановление е неправилно,необосновано и постановено при наличие на съществени процесуални нарушения в административно-наказателното производство.Счита,че жалбата е подадена в срок.Допълнително в писмено становище се доразвиват доводите в жалбата.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява и се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна ОДМВР – Хасково, редовно призована, не се явява, не се представлява. В съпроводителното писмо към административно-наказателната преписка излага становище.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.Излага становище по допустимостта на жалбата с оглед извършеното плащане.

Контролиращата страна РП Хасково ТО Харманли,редовно уведомени не се представляват и не ангажират становище по делото.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка 1 на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

На 25.05.2021г. в 18,23 часа в гр.Харманли по ул.*** до РПЦ Харманли в посока на движение град Любимец,управлява собствения си лек автомобил Ауди А3 с рег № ***,с наказуема установена превишена скорост 94 км/ч. при ограничение на скоростта за населено място до 50км/ч. приспаднат толеранс от -3км в час в полза на водача.Нарушението е установено, фиксирано и заснето с автоматизирано техническо средство ARH-CAM-S1 с номер 120CD43, на 25.05.2025г. в 18,23 часа.АНО е изложил,че нарушението е извършено при условия на системност. АУАН е съставен във връзка с преписка ЕЦОН № 38373/25.05.2025г. и декларация по чл.188 от ЗДвП.

НП е издадено въз основа на АУАН серия GA № 4552167 /31.10.2025г.,който е съставен в присъствието на нарушителя.Подписан е без възражения.Такива не са подадени и след издаването му.

Приобщена по делото е административно-наказателната преписка /АНП/ за издаване на обжалваното НП.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

С обжалвания акт са наложени две наказания-глоба и лишаване от право за управление на МПС. Съгласно чл.58 ал.1 от ЗАНН препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушител, а съгласно законовата презумпция на чл.186А ал.6 от ЗДвП /ДВ бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г. /, за връчено се счита НП, глобата по което е заплатена, като за дата на връчване се счита датата на плащането. С оглед установеното по безспорен начин извършено плащане,за което са събрани писмени и гласни доказателства и предвид това, че от датата на плащането на глобата - 13.01.2026 г., до датата на подаване на жалбата - 04.03.2026 г., 14-дневният преклузивен процесуален срок за обжалване по чл.59 ал.2 от ЗАНН се явява изтекъл.Направени са оспорвания и възражения,че плащането е извършено от друго лице,без знанието и съгласието на жалбоподателя,а именно от съпругата му-А. С.а.Съда намира това за ирелевантно по спора.Законодателя е разписал законовата презумпция -чл.186А ал.6 от ЗДвП /ДВ бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г. /, за връчено се счита НП, глобата по което е заплатена, като за дата на връчване се счита датата на плащането.Фокуса е върху извършено плащане и дата на плащане без значение от кого е извършено плащането,нито пък дали е дадено съгласие.Макар,че в обясненията дадени от жалбоподателя в съдебно заседание на 30.06.2026г.,споделя,че наложената глоба е платена със средства от продажба на автомобил /за което представя и договор за продажба/,както и незнанието за наложеното наказание лишаване от права.Същият сочи,че ако знаел за второто наказание нямало да разреши плащането.Жалбата на Д. С. срещу НП се явява просрочена.В тази част следва да се остави без разглеждане като недопустима.

С атакуванато постановлиние са наложени наказание-глоба и кумулативно 2 наказание лишаване от права.В случаите на наложено наказание, наред с глобата,заплащането и не препятства обжалването на акта по отношение на другите наказания,съгласно чл.79 Б ал.3 от ЗАНН.Приложимите в административно-наказателния процес наказания като видове са изрично изброени в чл.13 ал.1 и ал.2 от ЗАНН,сред тях е наказанието лишаване от права.Жалбата за наказанието лишаване от права е процесуално допустима.Подадена е от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.НП е връчено на 02.03.2026г.,а жалбата е подадена на 04.03.2026г. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните и проверени доказателства по делото.Разпитани са свидетелите С.– актосъставител и Г.,свидетел по акта.Показанието им съда кредитира изцяло като непротиворечиви,правдиви,логични и кореспондиращи с останалия доказателствен материал.Събрани са писмени доказателства,представени от страна на АНО и жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Разгледана по същество жалбата е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от материално и териториално компетентен орган.

АУАН е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка.Издаден е извън срока по чл.34 ал.1 б.В от ЗАНН.Съгласно посочената разпоредба: Не се образува административно-наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато:в) това е предвидено в закон или указ.(Доп. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., бр. 54 от 2025 г.) Не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.Законодателят е предвидил срок от три месеца от установяване на нарушителя или една година от извършване на нарушението.В случая е налице първата хипотеза.Нарушителя е установен,видно от Писмо рег.№271р17264/03.07.2025г.–стр.28 от делото.Съда приема,че това е датата,на която е установен нарушителя и от тази дата тече срока за съставяне на АУАН.Срокът е изтекъл на 03.10.2025г.След изтичането му е съставен АУАН-31.10.2025г.Поради това е следвало АНО,да не издава НП,а да прекрати преписката.

Освен посочения порок,съда установи и други процесуални нарушения.Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН „АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението“, а при липса на такива или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.“ В конкретния случай актът е съставен от св.С. в присъствието на св.Г., като и двамата актосъставителя и свидетеля по акта не са очевидци на твърдяното за извършено нарушение, видно от изслушаните по делото свидетелски показания.В АУАН св.Г. е посочен 3 като свидетел при съставяне на акта. В самия АУАН не е направено отбелязване, че е приложима разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Следва да бъде съобразен фактът, че АУАН е съставен във връзка с преписка ЕЦОН с номер 38373/25.05.2025г.,а нарушението е установено, фиксирано и заснето с техническо средство AT T C C ARH-CAM-S1 с номер 120CD43 на 25.05.2025г. Отделно от това, ако се формира обратния извод, че е налице хипотезата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, то АУАН е следвало да се състави в присъствието на още един свидетел, а такъв не е посочен. Изложеното е съобразено с практиката на съдилищата и Постановление № 10 от 28.09.1973 г. по н. д. № 9/1973 г., Пленум на ВС, което не е загубило сила и съгласно чиято т. 10 „при наличие на очевидци при извършване на нарушение или при констатиране на същото следва те да се посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на обективната истина“. Тоест може да се изведе извод, че административнонаказателното производство е образувано въз основа на АУАН, съставен в нарушение на разпоредбите на чл. 40 ЗАНН.

В АУАН и НП е посочено, че нарушителя е извършил нарушението при условията на системност. Според разпоредбата на §6 т.62 от ЗДвП: (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., предишна т. 61, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) "Системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.АНО не е посочил такива актове.Липсата на елементите на състава на нарушението поставя съда в невъзможност да осъществи адекватен съдебен контрол за законосъобразност на НП, вкл. и по отношение на това осъществено ли е съответното Д.ие от обективна и субективна страна или не, т.е. дали е системно.Това ограничава и правото на защита на жалбоподателя.В случая той не е запознат с такива факти,за да се защити срещу тях и да ги оборва. Следователно в случая е налице изначален порок при описанието на нарушението, който не би могъл да бъде саниран в съдебна фаза. Констатираните нарушения по чл.42 т.4 , чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН се ценят като съществени, тъй като имат за резултат ограничаване правото на защита и е препятствало възможността жалбоподателят да узнае фактическите рамки на вмененото му във вина административно обвинение.

Поради всичко изложено,атакувания акт, следва да бъде отменен в тази част.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН в тежест на АНО, следва да бъдат възложени направените разноски за адвокатска защита. На основание чл.63д ал.2 от ЗАНН , във вр. чл.с чл.18 ал.2, във вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа,както и съда съобрази правната и фактическа сложност на делото и наложените наказания разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени в размер на 260.00 евро,които жалбоподателя е платил видно от ДПЗС от 14.05.2026г.-стр.62 от делото.Съда,намира възраженията за прекомерност на възнаграждението,изложени от АНО за неоснователни.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът в настоящия си състав

4

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Д. С. С., с ЕГН**********, от гр.Бургас, кв.*** против Наказателно постановление №25-0271-001171/09.12.2025г. на Началник група в ОД на МВР Хасково,РУ Харманли, с което за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.182, ал.5 вр. ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание„Глоба” в размер на 1800,00 лв.-920,33 евро,като НЕДОПУСТИМА.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-0271-001171/09.12.2025г. на Началник група в ОД на МВР Хасково,РУ Харманли, с което на жалбоподателя Д. С. С., с ЕГН**********, от гр.Бургас, кв.***, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.182, ал.5 вр. ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Хасково да заплати на Д. С. С., с ЕГН**********, от гр.Бургас, кв.***,разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 260,00 евро.