Решение № 109 от 11.12.2019, Районен съд - Царево

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 11.12.2019 год. Град Царево

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Царевският районен съд граждански състав на трети декември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав: Председател: Минчо Танев Секретар:

Петранка Бъкларова като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев гражданско дело номер 348 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от С.Б.Ф., ЕГН **********, с адрес ***, представляван от адвокат Е.К.К. от Адвокатска колегия гр. Варна, със съдебен адрес:***, против: М.Д.П. ЕГН ********** с адрес ***, с която се иска от съда, да постанови решение, с което да приеме за установено между страните, че вземането в размер на 3 500,00 (три хиляди и петстотин) лева на М.Д.П. ЕГН **********, произтичащо от Решение № 45/ 21.05.2009 г. постановено по гр.д. № 96/ 2007 г. по описа на районен съд Царево, потвърдено с решение № IV-30/ 21.04.2010 г. на Окръжен съд Бургас и Определение № 154/ 15.02.2011 г. на Върховен касационен съд, срещу С.Б.Ф. ЕГН ********** е погасено по давност. Да бъдат присъдени на ищеца направените по делото разноски.

С исковата молба са представени писмени доказателства.

С разпореждане от 12.08.2019 год. съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата на ответника.

Ответника е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в срок. В отговора си, ответника твърди че предявения иск е недопустим, алтернативно- неосноватален.

С исковата молба се твърди, че по силата на Решение № 45/ 21.05.2009 г. постановено по гр.д. № 96/ 2007 г. по описа на районен съд Царево, потвърдено с решение № IV- 30/ 21.04.2010 г. на Окръжен съд Бургас и Определение № 154/ 15.02.2011 г. на Върховен касационен съд, срещу ищеца е бил издаден изпълнителен лист на 12.07.2012 г. в полза на ответника, за сумата от 3 500,00 лева. Според ищеца, ответника е предявила правата си по изпълнителния лист през 2017 г. във връзка с което е било образувано изп.д. № 20178620400002 по описа на ЧСИ М. Г., рег.№ 862 с район на действие Софийски градски съд. Според исковата молба, за вземането на ответника е изтекла пет годишната давност по чл. 110 от ЗЗД, тъй като вземането е станало изискуемо в момента, в който решението за присъждане на разноските е влязло в законна сила, а именно от датата на постановяване на Определение № 154 на Върховен касационен съд-15.02.2011 г. и по силата на закона давността за това вземане е изтекла на 15.02.2016 г.

В отговора на исковата молба, ответника твърди, че иска е неоснователен. Според ответника, молбата за издаване на изпълнителен лист, прекъсва сроковете на погасителната давност на основание чл. 116 б. “в“ от ЗЗД, както и че давност не тече- чл. 115 б. “ж“ от ЗЗД, за времето когато е висящо производството по издаване на изпълнителния лист до изпълнителното дело.

В съдебно заседание, ищеца и ответника не изпращат представител, не взимат становище по делото.

След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен, установителен иск, с правно основание в чл. 124, ал. 1 от ГПК.

По допустимостта на иска:

Съдът намира, че е налице правен интерес от предявяването на иска от страна на ищеца, поради което той се явява допустим.

По основателността на иска:

Не се спори между страните по делото, че по силата на Решение № 45/ 21.05.2009 г. постановено по гр.д. № 96/ 2007 г. по описа на районен съд Царево, потвърдено с решение № IV- 30/ 21.04.2010 г. на Окръжен съд Бургас и Определение № 154/ 15.02.2011 г. на Върховен касационен съд, ищеца е бил осъден, да заплати в полза на ответника сумата от 3 500,00 лева.

Не се спори също така, че срещу ищеца е бил издаден изпълнителен лист на 12.07.2012 г. в полза на ответника, за сумата от 3 500,00 лева.

Безспорно е, че ответника е предявила правата си по изпълнителния лист през 2017 г. във връзка с което е било образувано изп.д. № 20178620400002 по описа на ЧСИ М. Г., рег. № 862 с район на действие Софийски градски съд.

При така установената фактическа обстановка, съда приема следното:

Ищеца твърди, че по отношение на вземането на ответника, е изтекла предвидената в закона давност. Съгласно разпоредбите на ЗЗД, началото на този давностен срок започва от датата на влизане на съдебното решение в законна сила и се прекъсва с предприемане на изпълнителни действия- чл. 116, б. "в" ЗЗД.

Съгласно трайната, константна и безпротиворечива съдебна практика, издаването на изпълнителен лист не прекъсва давността. Не я прекъсва дори подаването на молба за образуване на изпълнително дело, както и поканата за доброволно изпълнение. Прекъсване на давността има единствено тогава, когато са предприети валидни изпълнителни действия, насочени пряко към имуществото на длъжника: налагане на запор, възбрана, присъединяване на кредитор, извършване на опис и оценка и др. /в този смисъл TP по т.д. № 2/ 2013 година на ВКС/.

Безспорен по делото е фактът, че ответницата повече от 5 години не е предприела абсолютно никакви действия за реализиране на вземането си, произтичащо от влязло в сила съдебно решение, което не се оспорва и пред съда. Твърди се единствено, че в полза на същата е бил издаден изпълнителен лист и е било образувано изпълнително дело. По делото не се навеждат твърдения и не се ангажират доказателства, срещу ищеца да са били предприети каквито и да било валидни изпълнителни действия, насочени пряко към имуществото на длъжника: налагане на запор, възбрана, присъединяване на кредитор, извършване на опис и оценка и др. които да прекъснат давността.

В този ред на правните съждения, за съда се налага извода, че предявения иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло. За процесното вземане на ответника е изтекла пет годишната давност по чл. 110 от ЗЗД- вземането е станало изискуемо в момента, в който решението за присъждане на разноските е влязло в законна сила, а именно от датата на постановяване на Определение № 154 на Върховен касационен съд, която е 15.02.2011 г. т.е. давността за това вземане е изтекла на 15.02.2016 г.

Предвид решението на съда, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените разноски по делото, в размер на 640,00 лв. съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното съдът

Р Е Ш И

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Б.Ф., ЕГН ********** и М.Д.П. ЕГН **********, че вземането в размер на 3 500,00 (три хиляди и петстотин) лева на М.Д.П. ЕГН **********, произтичащо от Решение № 45/ 21.05.2009 г. постановено по гр.д. № 96/ 2007 г. по описа на районен съд Царево, потвърдено с решение № IV-30/ 21.04.2010 г. на Окръжен съд Бургас и Определение № 154/ 15.02.2011 г. на Върховен касационен съд, срещу С.Б.Ф. ЕГН ********** е погасено по давност.

ОСЪЖДА М.Д.П. ЕГН **********, да заплати на С.Б.Ф., ЕГН **********, сумата от 640,00 лева, за направени разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Бургаски окръжен съд.

СЪДИЯ: