Решение № 56 от 26.02.2025, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Оряхово, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б.М.М. при участието на секретаря Г.Ц.Ц€ като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20241460100566 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на П. Н. С., с ЕГН:********** с адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх.

„Б”, ет.3, ап.18, чрез адв. Л. И. А. от САК, със съдебен адрес гр. София ул. „21 век” №9, вх. „Б”, партер, офис Б-7, с която е предявил против „СТИККРЕДИТ” АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление: гр.

Шумен, ул. „Оборище“ №13Б, представлявано от С.Н.Т., кумулативно обективно съединени искове, както следва:

- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните П. Н. С., с ЕГН:********** и „СТИК-КРЕДИТ” АД, ЕИК: 202557159 гр.

Шумен, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №881020 от 18.09.2022г. е нищожен, като противоречащ на нормативните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит;

- в случай, че не бъде уважен предявеният иск за нищожност на Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №881020 от 18.09.2022г. да бъде признато за установено, че клаузата по чл.27 от Договора, предвиждаща заплащане на неустойка е нищожна;

- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „СТИК-КРЕДИТ” АД, ЕИК: 202557159 гр. Шумен да заплати на ищеца П. Н.

С., с ЕГН:********** сумата в размер на 679,69 лева /шестстотин седемдесет и девет лева и 69 ст./, представляваща сбора от недължимо платена лихва от 1

113,28 лева и неустойка от 566,41 лева по Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №881020 от 18.09.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от 05.08.2024г. – датата на завеждане на делото до окончателното плащане;

- в случай, че бъде прието, че договорът е действителен, а нищожна е само клаузата на чл.27 от Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №881020 от 18.09.2022г. да бъде осъден ответникът да върне на ищеца недължимо платена сума за неустойка в размер на 566,41 лева /петстотин шестдесет и шест лева и 41 ст./, ведно със законната лихва върху сумата от 05.08.2024г. – датата на завеждане на делото до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №881020 от 18.09.2022г., сключен със „СТИК-КРЕДИТ” АД, ЕИК: 202557159 гр. Шумен, по силата на който се е задължил да върне главница в размер на 950 лева на 6 /шест/ месечни вноски в срок до 18.03.2023г..

Сочи се, че общата платена сума по кредита е в размер на 1629,69 лева, като се излагат доводи, че ищецът не е дължал заплащане на сумите: за лихва – 113,28 лева и за неустойка по чл.27 в размер на 566,41 лева.

Релевира се, че е налице нищожност на клаузите за ГПР, ГЛП и неустойка, което влече нищожност на целия Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №881020 от 18.09.2022г..

Счита се, че отпуснатият кредит на ищеца като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на пар.13, т.12 от ДР на ЗЗП, поради което той има качеството потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и по смисъла на §13, т.1 от Закона за защита на потребителите.

Твърди се, че като потребител ищецът се ползва със защита срещу неравноправни клаузи по глава шеста от Закона за защита на потребителите.

Сочи се, че доколкото сключеният между страните договор е бланков, той не е бил предмет на предварително договаряне между тях и се твърди, че ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му, респ. на клаузата за неустойка в чл.27 от договора.

Излагат се доводи, че предвидената неустойка по чл.27 от договора е неравноправна клауза съгласно чл.143 от ЗЗП, поради което е и нищожна, включително и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК. Счита се, че уговорената неустойка е уговорена във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и потребителя.

Релевира се, че уговорената между страните неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като цели неоснователно обогатяване на ответника, поради което клаузата на чл.27 от 2 договора е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Това се обосновава от факта, че ищецът се е задължил да предостави обезпечение в срок от три дни от сключването на договора, в противен случай дължи неустойка в размер на 566,41 лева при размер на кредита 950 лева.

Счита се, че уговорената неустойка представлява скрита лихва, която не е включена в годишния процент на разходите и не е надлежно посочена в договора като лихва.

Твърди се, че с невключването на неустойката, която представлява скрита лихва в ГПР е нарушен чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.1 от ЗПК. Предвид това се сочи, че съгласно чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен и не поражда права и задължения за страните по кредитното правоотношение, като съгласно чл.23 от ЗПК в тази хипотеза потребителят дължи връщане само на реално получената сума, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

Излагат се доводи, че предвидената в договора неустойка представлява възнаграждение и е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите, а включването й ще надвиши многократно законовото ограничение, предвидено в чл.19, ал.4 от ЗПК, а именно годишния процент на разходите да не надхвърля пет пъти размера на законната лихва.

Сочи се още, че грешното посочване на ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва да се приравни на непосочването му, поради което целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

Навеждат се доводи, че посочените размери на ГПР – 42,58 ℅ и ГЛП – 36 ℅ не съответстват на действителните такива.

Счита се, че договорката в чл.27 от договора за заплащане на неустойка е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие на правата и задълженията на потребителя и кредитора, поради което същата представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП, а с оглед неспазването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и поради нарушаване на изискванията на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, целият договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

Моли се, съда да постанови решение, с което:

- да признае за установено в отношенията между страните П. Н. С., с ЕГН:********** с адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх. „Б”, ет.3, ап.18 и „СТИК-КРЕДИТ” АД, ЕИК:

202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Оборище“ №13Б, представлявано от С.Н.Т., че сключеният между тях Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №881020 от 18.09.2022г. е нищожен, като противоречащ на нормативните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за 3 защита на потребителите и Закона за потребителския кредит;

- в случай, че не бъде уважен предявеният иск за нищожност на Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №881020 от 18.09.2022г. да бъде признато за установено, че клаузата по чл.27 от Договора, предвиждаща заплащане на неустойка е нищожна;

- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „СТИК-КРЕДИТ” АД, ЕИК: 202557159 гр. Шумен да заплати на ищеца П. Н.

С., с ЕГН:********** сумата в размер на 679,69 лева /шестстотин седемдесет и девет лева и 69 ст./, представляваща сбора от недължимо платена лихва от 113,28 лева и неустойка от 566,41 лева по Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №881020 от 18.09.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от 05.08.2024г. – датата на завеждане на делото до окончателното плащане;

- в случай, че бъде прието, че договорът е действителен, а нищожна е само клаузата на чл.27 от Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №881020 от 18.09.2022г. да бъде осъден ответникът да върне на ищеца недължимо платена сума за неустойка по чл.27 в размер на 566,41 лева /петстотин шестдесет и шест лева и 41 ст./, ведно със законната лихва върху сумата от 05.08.2024г. – датата на завеждане на делото до окончателното плащане.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове, като неоснователни.

Признава се факта, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №881020 от 18.09.2022г., по силата на който на ищеца е предоставена от ответното дружество сумата в размер на 950 лева, която сума той се задължил да върне с дължимото възнаграждение за ползването й, съгласно Погасителния план.

Посочено е, че договорът е сключен от разстояние, при спазване на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, като е описана процедурата по сключването му.

Твърди се, че съгласно договора кредиторът не е договорно задължен да претендира предвидената неустойка.

Релевира се, че независимо, че неустойката не е начислявана и събирана от дружеството ответник, то клаузата, която я предвижда е действителна и валидна, отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство.

Излагат се доводи, че сама по себе си неустойката представлява самостоятелно съглашение между страните, което е обективирано в един и същ документ с договора за кредит, поради което по отношение на нея не се прилагат разпоредбите на Закона за потребителския кредит, а общите на Закона за задълженията и договорите.

4

Сочи се, че в случая неустойката е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, като изпълнението не е обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определя от това дали заемателят по договора ще изпълни своето задължение. Предвид на това и размерът на неустойката се определя като процент от заетата сума, като същата се начислява, докато не бъде изпълнено задължението, което зависи изцяло от волята на заемателя. Т.е. причината за нейното начисляване, зависи изцяло от волята на заемателя.

Твърди се, че определеният процент на неустойката 0,9, съгласно чл.46, ал.1 от Общите условия, изпълнява предвидените в чл.92 от ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на блага.

Според ответника, в случая неустойката не излиза извън присъщите й функции, а има стимулираща роля за длъжника да изпълни точно задълженията си.

Тъй като основната цел на неустойката е да репарира, причинените от неизпълнение в срок вреди, се сочи, че задължението на заемателя да предостави обезпечение, както и неблагоприятните за него последици от неизпълнение на това негово задължение не противоречат на добрите нрави.

На следващо място се твърди, че няма законово изискване за размера на неустойката, но дори и да се приеме, че тя е прекомерно голяма, нейният размер, би могъл да бъде намален, а не цялата клауза да бъде обявена за недействителна.

Релевира се, че съгласно ТР от 15.06.2010г. по тълк. дело №1 по описа на 2009г. на ОСТК, прекомерността на неустойката не я прави нищожна, а само когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Излагат се доводи, че ищецът е бил запознат с условията на договора, преди същият да бъде сключен, като е разполагал с възможност да открие лице, което да се съгласи да отговаря солидарно с него за изпълнение на задълженията му по договора. Твърди се, че като е знаел, че няма да може да изпълни задълженията си по договора и го е подписал, ищецът е действал недобросъвестно в нарушение на чл.12 от ЗЗД.