Решение № 122 от 22.04.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Монтана, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта гоД. в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Александра Нанова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г. като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело № 20241600500074 по описа за 2024 гоД.

Производството е въззивно и се провежда по реда на чл. 258-273 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Образувано е по повод на въззивна жалба и последващи две уточнения към нея, подадена от В. В., ЕГН **********, действащ чрез процесуалния си представител адвокат М. М., срещу Решение № 260014 от 18.08.2023 г., постановено по гр. д. № 618/2021 г., по описа на Районен съд-гр. Монтана, 2-ри състав, в частта, с която въз основа на предявен осъдителен иск по чл.

124, ал. 1, предл. 1 от ГПК, с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, същият е осъден да заплати на В.И., сумата от 5000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени й в резултат на нанесен на 13.07.2017 г. побой, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.07.2017 г. до окончателното й изплащане. Решението се обжалва и в частите, с които е осъден да заплати на В. И. сумата от 560,00 лв., представляваща направени от нея разноски по делото, съответно ищцата е осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 400,00 лв., представляваща направени от него разноски по делото.

1

В обстоятелствената част на въззивната жалба се твърди, че съдебното решение в обжалваните части е неправилно и необосновано.

Излага се, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е завишен и не е определен в съответствие с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

Твърди се, че увреждането на пострадалата е настъпило в резултат на съпричиняване от нейна страна, което обаче не било взето предвид от първоинстанционния съд. Такова намира, че представлява нанесени от нея спрямо жалбоподателя удари с дърво и нож, поради което той също е претърпял увреждания. Излага се, още че районният съд не е взел предвид и това, че пострадалата е била повод за създалата се ситуация и с поведението си е провокирала жалбоподателя.

Въз основа на така изложеното, въззивникът моли за отмяна на първоинстанционното съдебно решение в частта, в която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди и за постановяване на друго решение, с което да бъде намален неговият размер, като се приеме наличие на съпричиняване в размер на 50 %. Претендира се за присъждане на направените както в първоинстанционното, така и във въззивното производство разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата В.И. не е подала отговор на въззивната жалба.

В подготвително (закрито) заседание проведено по реда на чл. 267 от ГПК, се установява, че въззивната жалба е подадена в законоустановения по чл. 259, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок, от процесуално легитимирана странаответник в първоинстанционното производство, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане. Същата отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е редовна.

В проведеното открито съдебно заседание страните са редовно призовани и се явяват лично. В писмена молба подадена до съда преди съдебното заседание процесуалният представител на въззивника излага, че районният съд неправилно е преценил събраните доказателства, респ. крайните му изводи също са неправилни. Претендира за присъждане на разноски по настоящото производство, за което представя списък.

2

Въззивникът заявява, че за процесната ситуация са виновни и двамата по равно и остава на преценката на съда да реши спора. В писмена защита процесуалният представител на въззивника, след анализ на наличните в досъдебното производство доказателства, излага, че пострадалата също е причинила увреждания на В. В.. От това прави извод, че е налице съпричиняване на увреждането, принос, за което има и провокативното поведение на въззиваемата предизвикало В.. Въззиваемата излага, че съдебното решение на районния съд я удовлетворява и моли то да бъде потвърдено.

Окръжен съд-гр. Монтана, като взе предвид разпоредбите на закона, относимите доказателства по делото събрани пред първоинстанционния съд, поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните, при така определения от въззивната жалба предмет на делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковото производство по разгледания от Районен съд-гр. Монтана гражданскоправен спор е образувано по повод на искова молба подадена от В. И., в качеството й на ищец, действаща чрез своя процесуален представител адвокат Д. К., срещу В. В., в качеството му на ответник. С нея са предявени първоначално обективно кумулативно съединени осъдителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. 1 от ГПК, с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за неимуществени вреди в размер на 8000,00 лв. ведно със законната лихва от деня на увреждането и осъдителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. 1 от ГПК, с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за имуществени вреди в размер на 1000,00 лв. ведно със законната лихва от деня на увреждането.

В производството пред районния съд са събрани писмени и гласни доказателства и са назначени две съдебно-медицински експертизи, имащи за предмет различни задачи, заключенията по които не са оспорени от страните.

С първоинстанционното съдебно решение № 260014 от 18.08.2023 г., постановено по гр. д. № 618/2021 г., Районен съд-гр. Монтана е уважил предявения осъдителен иск за неимуществени вреди, като е осъдил ответника да заплати на ищцата сума в размер на 5000,00 лв., представляваща обезщетение за тях, причинени в резултат на нанесен й на 13.07.2017 г. побой, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 13.07.2017 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска в 3 останалата му част, за разликата над уважения до заявения размер от 8000,00 лв. и е отхвърлил предявения осъдителен иск за имуществени вреди за сума в размер на 1000,00 лв., представляваща обезщетение за тях, причинени в резултат на нанесен й на 13.07.2017 г. побой. Съразмерно с уважената част от исковете ответникът е осъден да заплати на ищцата сума в размер на 560,00 лв., представляваща направени от нея разноски по делото.

Съразмерно с отхвърлената част от исковете ищцата е осъдена да заплати на ответника сума в размер на 400,00 лв., представляваща направени от него разноски по делото.

Въззивният съд като съобрази постановеното в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за правомощията, които има при извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно, а в обжалваните му части е допустимо. Изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваните му части въззивният съд намира за неоснователни.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложеното в жалбата и формулирания петитум намира, че основният спорен въпрос пред Окръжен съд-гр. Монтана е налице ли е съпричиняване от страна на пострадалата, в резултат на което са настъпили уврежданията и в съответствие с принципа на справедливост ли е определен размерът на обезщетение за причинените неимуществените вреди.

Въззивният съд намира, че по делото са събрани всички относими и необходими за изясняване на спора доказателства.

От приетите по делото доказателства от фактическа страна безспорно се установява, че страните са в деликтно правоотношение от 13.07.2017 г ., възникнало въз основа нанесен от В.В., в с. *, обл. *, побой на В. И., от който са й причинени различни по вид телесни увреждания.

За това деяние срещу делинквента в настоящото производство е образувано и водено досъдебно производство. След завършване на разследването представител на държавното обвинение е внесъл в съда предложение за споразумение за решаване на делото. Въз основа на него е образувано наказателно дело от общ характер (НОХД) № 1073/2019 г. по описа на Районен съд-гр. Монтана. То е приключило с одобряване от съда на 4 постигнатото споразумение видно от протоколно Определение № 121 от 11.07.2019 г. постановено по същото дело, тъй като В. В. се е признал за виновен за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, поради причинена от него умишлено на 13.07.2017 г., в с. *, обл. *, на В. И. средна телесна повреда, изразяваща се в счупвания на клиничните корони на 1-ви зъб горе в дясно и 1- ви, 2- ри, 3- ти зъб горе в ляво, наложило изваждането на корените на същите при налични антагонисти (срещуположни зъби), които увреждания отговарят на медикобиологичния признак избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето и оздравителният период е от порядъка на месец и половина, два.

От изготвеното заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза (л. 47-49 от първоинстанционното дело) се установява, че на В. И. са причинени и други травматични увреждания получени в резултат на побоя нанесен й от делинквента на 13.07.2017 г. Сред тях е полученото от нея комоцио церебри (сътресение на мозъка) довело до временно разстройство на здравето неопасно за живота. В съдебно заседание вещото лице излага, че характерни за наличие на комоцио са главоболието, световъртежа и неясни спомен за случилото, каквито пострадалата е имала след побоя (л. 59 от първоинстанционното дело). Наличието на комоцио се подкрепя и от показанията на свидетелката А.А.(на гърба на л. 23 от първоинстанционното дело), която въз основа на своите непосредствени впечатления за състоянието на пострадалата в деня след побоя, излага, че тя е имала сътресение на мозъка и главозамайване, поради което не можела да ходи.

За да възникне притезателното право за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди на извъндоговорно (деликтно) основание, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки: деяние (волеви акт на делинквента, извършен чрез действие или бездействие), противоправност (несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца), причиняване на неимуществени вреди, причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат, като това поведение следва да е виновно (в гражданското право вината като субективен елемент на имуществената отговорност се презумира по аргумент от чл. 45, 5 ал. 2 от ЗЗД).

По делото е приложено протоколно Определение № 121 от 11.07.2019 г., с което е одобрено постигнатото споразумение по НОХД № 1073/2019 г. по описа на Районен съд-гр. Монтана. На основание на чл. 413, ал. 3, във връзка с ал. 2 от НПК то е задължително за гражданския съд като присъда. Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда, в случая влязло в сила протоколно определение за одобряване на споразумение, което по правни последици се приравнява на нея, е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, относно обстоятелствата извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Крайният съдебен акт на наказателния съд има обвързваща сила при тъждество между деянието, предмет на същото и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд. Предвид това наличието на влязъл в сила такъв към момента на разглеждане на гражданското дело представлява писмено доказателство от съществено значение за изхода от иска по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Така, в настоящия случай във връзка с влязлото в сила споразумение по НОХД № 1073/2019 г. по описа на Районен съд-гр. Монтана, въпросът за извършването на деянието, противоправността му и виновността на дееца, както и нанесената средна телесна повреда изразяваща се в счупвания на клиничните корони на 1- ви зъб горе в дясно и 1- ви, 2- ри, 3- ти зъб горе в ляво, наложило изваждането на корените на същите при налични антагонисти (срещуположни зъби), които увреждания отговарят на медико-биологичния квалификационен признак избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето и оздравителният период е от порядъка на месец и половина, два, не може да се преразглежда от настоящия съдебен състав, тъй като сключеното споразумение по наказателното дело е задължително за гражданския съд.