Определение № 19339 от 16.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19339 гр. София, 16.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Г.

Членове:

Мая Й. Михайлова

Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Гергана Ив. Кратункова Въззивно частно гражданско дело № 20261100508984 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. №111959/26.08.2026г. по регистъра на СГС от С.

З. Д., Н. К. Д., В. Г. К., А. В. М., С. И. С., Р. Г. В., Н. Д. Н., М. М. Д., Н. Г. Н., П. П. Б., Б. П.

К., Ц. С. С. чрез адвокат С.К. срещу Определение рeг. № 24113/02.07.2026г.по гр.д.

№46534/2025г. на 175 с-в, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение №7663/26.04.2026г. в частта за разноските.

Жалбоподателите поддържат, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като по подробно изложени съображения се моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да бъдат им бъдат присъдени направените по делото разноски. Посочва, че Ответникът по делото „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани" (Ryanair DAC) е дружество с ограничена отговорност, учредено и регистрирано съгласно законодателството на Ирландия в ирландския Регистър на дружествата с рег. № 104547, седалище и адрес на управление: Райънеър Дъблин Офис, Еърсайд Бизнес парк,Суорд, Ко.

Дъблин, Ирландия. Същото няма нито търговско представителство, нито адрес за кореспонденция на територията на Република България. В същото време е упълномощило Адвокатско съдружие „Си Ем Ес София`` да ги представлява в България само и единствено в рамките на съдебни дела, но не и по извънсъдебни претенции. Заявява, че ответникът също така не притежава официален имейл за електронна кореспонденция, включително няма посочен такъв на официалната му страница. Твърди, че дружеството-ответник при наличие на предпоставките за обезщетения, дължими на пътници по Регламент (ЕO) 261/2004, се опитва да задължи пътниците да предявят претенциите си само чрез личния профил в приложението на компанията, чрез който те са получили електронните си бордни карти.

Всеки един от пътниците-ищци по делото, е пожелал да си събере дължимото му обезщетение чрез трето лице, в случая „Революшън Сървисис Ей Си" ЕООД, което дружество няма достъп до личните профили на пътниците. Твърди, че уведомяването на ответното дружество по пощата е нерентабилно поради което са пристъпили към съдебното предявяване на претенциите си. Не оспорва обстоятелството, че ответникът е признал претенциите в отговора на исковата си молба и е заплатил претендираните суми в хода на процеса, като с оглед на това съдът постановявайки решението си приложил разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК и не е присъдил разноски в полза на ищците.

1

В срока за отговор ответникът по жалбата дава становище за нейната неоснователност. неоснователност на жалбата. Оспорват обстоятелството, че създават умишлени затруднения на пътниците за предявяване на претенциите им. Заявяват, че безспорен между страните е фактът, че в случая ищците не са направили какъвто и да било опит да установят извънсъдебен контакт с Ответника. Те сами посочват в частната жалба, че нито са изпратили покана за доброволно изпълнение, нито който и да било от Ищците е правил опит да попълни формуляра за обезщетение през личния си профил в приложението/уебсайта на Райънеър. Иска от съда да остави частната жалба на ищците без уважение.

Съдът с обажлаваното определние е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК депозирана от ищците с аргумента, че по делото не били ангажирани доказателства на ответника да е изпращана извънсъдебна покана преди завеждане на делото. Доводите за липса на извънсъдебен представител на територията на България не лишавали ищците от възможността да се свържат с него по известните канали в чужбина. Не били представени доказателства за конкретните ищци да са били направили опит да подадат претенция чрез достъпния на електронната страница на ответника формуляр и че този опит е бил технически или фактически осуетен. Посочват, че съдът неправилно е приел наличие на предпоставките по чл.78,ал.2 ГПК тъй като е явен умисълът в създаването на пречки в извънсъдебното претендиране на обезщетения у ответната авиокомпания „Райънеър", което по същество представлява повод за образуване на делото. Иска от съда да отмени обжалваното определение и присъди на всеки от ищците по 25,56 евро държавна такса и 204,52 евро адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени становището на жалбоподателя и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частна жалба с вх. №111959/26.08.2026г на по регистъра на СГС е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което съдът намира същата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 46534/2025 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 175 състав е образувано по искова молба на е С. З. Д., Н. К. Д., В. Г. К., А. В. К., С. И. С., Р. Г. В., Н. Д. Н., М. М. Д., Н. Г. Н., П. П. Б., Б. П. К. и Ц. С. С. срещу Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“ (Ryanair DAC). Твърдят, че притежават качеството на пътници по договор за въздушен превоз, удостоверен чрез закупени на тяхно име самолетни билети за полет FR4790, изпълняван от авиопревозвача „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“ (Ryanair DAC), с маршрут летище Скиатос (JSI) – летище София (SOF), с дата на изпълнение 09.08.2025 г., планиран час на излитане: 08:00 ч., и планиран час на пристигане: 09:05 ч.

Ищците твърдят, че превозът е бил потвърден от ответника, като всички пътници своевременно са се явили на гишето за регистрация, получили са бордни карти, и са изпълнили всички свои задължения по договора за въздушен превоз. Посочват, че вместо в планирания час самолетът е излетял в 12:06 ч., а е пристигнал в 12:49 ч., т.е. с общо закъснение 3 часа и 44 минути, което поражда правото им на обезщетение по чл. 7, §1, б. “а” от Регламент (ЕО) 261/2004, в размер на 250 евро за всеки пътник, тъй като полетът е на разстояние под 1 500 км и попада в приложното поле на регламента. Ищците твърдят, че с предявяване на иска отправят покана за плащане, като сочат, че ответникът дължи освен сумата от 250 евро на всеки един пътник, също така държавна такса от 50 лв. и адвокатско възнаграждение от 400 лв.

Ответникът – „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“ (Ryanair DAC) признава исковете на всички ищци по реда на чл. 237 ГПК. Ответникът заявява, че претендираните суми са заплатени доброволно и изцяло, веднага след получаване на исковата молба, без да е налице спор относно основание или размер. Към отговора представя платежно нареждане за общо 3 000 евро (по 250 евро за всеки пътник), преведени на 12.11.2025 г. по банковата сметка на адв. Колев, посочена от ищците.

С Решение №7663/26.04.2026г. съдът е отхвърлил исковете като погасени чрез 2 плащане в хода на процеса и приемайки, че ответникът не е дал повод за образуване на делото не е присъдил разноски на ищците.

С обжалваното Определение рeг. № 24113/02.07.2026г.съдът е оставил без уважение молбата на ищците и настоящи жалбоподатели за изменение на решението в частта му за разноските.

Отговорността на страните за разноски в гражданския процес се разпределя в зависимост от изхода на делото. Според правилото на чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) , ищецът има право на разноски при уважаване на иска, а според правилата на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК , при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото право на разноски има ответникът. Обстоятелството дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на спора се преценява с оглед фактите и обстоятелствата по конкретното дело. Във всеки случай при решаване на въпроса за разпределяне на отговорността за разноските съдът съобразява причината за отхвърляне на иска или за прекратяване на производството по него.

В разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е уредено изключение от правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК като е предвидено, че и в случай на уважаване на иска разноските се понасят от ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. По аргумент на противното от чл. 78, ал. 2 от ГПК, в случай на отхвърляне на иска разноските се понасят от ответника, ако последният с поведението си е дал повод за инициирането на съдебния спор. Следователно отговорността за разноски в гражданския процес се определя в зависимост от резултата от предявения иск и в зависимост от поведението на ответника по делото – чл. 78, ал. 1 , 2 , 3 и 4 от ГПК . Отговорността за разноски в гражданския процес поначало е обвързана от изхода на правния спор, но заедно с това тази отговорност се основава на установеното в чл. 3 от ГПК изискване за добросъвестно упражняване на процесуалните права. В конкретния случай ответникът признава иска. Спорно по делото е дали е дал повод за завеждането му. Настоящият съдебен състав споделя извода на първостепенния съд, че с поведението си ответникът не дал повод за завеждане на делото, поради което са налице основания съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК разноските за производството да бъдат поети от ищеца.

Извършената от първостепенния съд преценка дали ответникът е дал повод за завеждане на иска е конкретна и съобразена с обстоятелствата по делото. Не е спорно по делото, че ищците не са отправяли извънсъдебна покана до ответника за заплащане на претендираните суми, въпреки, че от негова страна е осигурена възможност на пътниците да предявяват извънсъдебно претенциите си по изключително опростен и достъпен начин.

Неоснователни са доводите на жалбоподателите, че липсата на адрес или извънсъдебен представител на ответника на територията на Република България сама по себе си съставлява повод за завеждане на делото. Ответникът е чуждестранно търговско дружество с посочени седалище и адрес на управление, които са били известни и индивидуализирани още в исковата молба. Наличието или липсата на представител на територията на Република България, упълномощен за извънсъдебни действия, не освобождава кредитора от възможността да отправи претенцията си до самия длъжник по известните канали за контакт, включително до седалището му или чрез поддържания от него ред за подаване на искания за обезщетение.

Обезщетението за закъснял полет се дължи след покана от страна на пътника, доколкото страните не спорят, че такава не е отправяна до ответника, не може да се приеме, че последният де дал повод за образуване на производството. След като ответното дружество е признало иска и е заплатило в срока за депозиране на отговор на исковата молба претендираната сума и наред с това не е дало повод за завеждане на делото, то разноските направени от ищеца следва да останат в негова тежест.

Предвид изложеното частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. №111959/26.08.2026г. по регистъра на СГС от С. З. Д., Н. К. Д., В. Г. К., А. В. М., С. И. С., Р. Г. В., Н. Д. Н., М. М. Д., Н. Г. Н., П.

П. Б., Б. П. К., Ц. С. С. чрез адвокат С.К. срещу Определение рeг. № 24113/02.07.2026г.по гр.д. №46534/2025г. на по описа на СРС, 175състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4