Решение № 1001 от 22.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1001 гр. Пловдив, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Б. Методиева при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Светлана Б. Методиева Административно наказателно дело № 20245330201846 по описа за 2024 година Установи следното:

Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от Х. Й. В. с ЕГН ********** от гр. В. Т., против Наказателно постановление № 22-1030-008103 от 16.11.2022 г. на Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба от 100 лева на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.162, ал.1 от Закона за движение по пътищата.

В жалбата и с писмена молба от името на жалбоподателя се прави искане за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, като се излагат съображения относно това, че при издаването му са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, засегнали правото на защита на санкционираното лице, предвид непосочване на някои обстоятелства по АУАН и наказателното постановление, които според жалбоподателя са относими към реализиране на отговорността му. Отделно от това се твърди, че наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон, тъй като към момента на установяване на нарушението жалбоподателят притежавал валидно до 11.05.2025 г. СУМПС с № 282675720 и не е била налице която и да било от хипотезите по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.

В последното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се е явил и не е изпратил представител за вземане устно становище.

Въззиваемата страна също не е изпратила представител в съдебно заседание. По делото, с изпращане на жалбата в съда, е депозирано писмено 1 становище, което е подписано от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, който не е надлежната въззиваема страна по делото, доколкото не е издател на наказателното постановление.

Жалбата е депозирана в срок и от лицето, по отношение на което е издадено обжалваното наказателно постановление, както и срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.58д от ЗАНН. Поради това и същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA, номер 801317 от 06.10.2022 г., с който се констатира, че на датата на издаването му, около 10:17 часа в гр. П., ул. „В.Л.“ до №**, жалбоподателят управлява лек автомобил „****“ с рег.№ ****, чужда собственост, като извършва следното нарушение: управлява със СУМПС от Великобритания с номер ****** на територията на Република България или със СУМПС, издадено от трета страна, която не е държава-членка на ЕС, повече от три месеца от последно влизане в страната, което е на 09.11.2019 г. Установеното е квалифицирано като нарушение по чл.162, ал.1 от ЗДвП – български гражданин управлява МПС с чуждестранно свидетелство без да е подменено след пребиваване повече от три месеца.

Описаното поведение е отразено и в рамките на наказателното постановление, като и там е дадена същата правна квалификация. Изрично е вписано , че данните за СУМПС образец България са генерирани в „АИС АНД“ и излизат автоматично. Като основание за определяне на административното наказание е посочена разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.

В качеството на свидетел по делото е разпитан актосъставителят А. В., който е потвърдил констатациите по акта, като е посочил, че в момента на проверката е била извършена съответна справка в дежурната част за получаване на информация от граничен контрол досежно датата на последното влизане в страната на водача.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, като логични, дадени добросъвестно и в съответствие с приложените по делото писмени доказателства.

На базата на събраните по делото гласни, а също и писмените доказателства, приложени по преписката, представени от жалбоподателя и събрани служебно от съда, съдът счита, че описаното в АУАН и наказателното постановление поведение на жалбоподателя е категорично установено.

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.162, ал.1 от ЗДвП българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 2 месеца от датата на влизането им в страната. В случая, категорично от представената по преписката справка за пътуване на лице-български гражданин се установява, че преди датата на осъществената му проверка на 06.10.2022 г. жалбоподателят В. е влязъл в пределите на страната ни на 09.11.2019 г. След това е напуснал отново страната след датата на вмененото му нарушение, а именно на 28.12.2022г., като между датата на последното влизане 09.11.2019 г. и датата на извършената му полицейска проверка 06.10.2022 г. не са регистрирани други влизания и излизания от пределите на Република България. Жалбоподателят не твърди между последното му влизане в България и датата на извършената му проверка да са изтекли помалко от три месеца, нито ангажира някакви доказателства, с които да обори установеното въз основа на изготвената справка за пътуване на лице български гражданин относно датата на последното влизане в страната.

Впрочем и в АУАН същият не е направил възражения в тази насока, нито е депозирал писмени такива след връчването му.

Безспорно е, че към датата на извършената на жалбоподателя проверка от актосъставителя Великобритания вече не е била страна от Европейския съюз. Това е така, тъй като същата е напуснала Европейския съюз на 31 януари 2020 г., съгласно Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (2019/C 384 I/01). Същата не е била и страна по Споразумението за ЕИП. Съгласно чл.126 от същото, Споразумението се прилага на териториите, в които се прилагат Договорът за създаване на ЕИО и Договорът за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, при определените в тях условия, както и на териториите на Република Австрия, Република Финландия, Република Исландия, Княжество Лихтенщайн, Кралство Норвегия и Кралство Швеция. Ето защо и след излизането на Великобритания от Европейския съюз, за нея неприложимо се явява и Споразумението за ЕИП, доколкото същата вече не е държава, в която се прилагат Договорът за създаване на Европейската икономическа общност и Договорът за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, нито пък е някоя от изброените изчерпателно държави.

Считано от 31 януари 2020 г. Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия не е член на ЕС и на Европейското икономическо пространство /ЕИП/. От посочената дата до 31 декември 2020 г. започва да тече 11-месечен преходен период, в който европейското законодателство продължава да действа на територията на Обединеното кралство. По време на преходния период двете страни имат възможност да договорят бъдещите си взаимоотношения, като в случай на необходимост, периодът може да бъде удължен еднократно при изявено желание от двете страни до 1 юли 2021 г. С изтичането на 11-месечния преходен период и с оглед липсата на продължаване на периода, считано от 01.01.2021 г. Обединеното кралство се третира като трета страна извън ЕС и ЕИП и спрямо него и в него спира да се прилага правото на ЕС. Съгласно информацията, публикувана на 3 електронната страница на Е вропейската комисия, Брюксел, 2 декември 2020 г., REV5, Известие относно пътуването между ЕС и Обединеното кралство (Великобритания), в точка 6. 1. - Свидетелства за управление на МПС, е посочено, че съгласно правото на Съюза, свидетелствата за управление на МПС, издадени от държави- членки на ЕС, се признават взаимно. Считано от края на преходния период (31.12.2020 г.), това взаимно признаване повече няма да бъде задължително с оглед правото на ЕС по отношение на свидетелствата за управление на МПС, издадени от Обединеното кралство.

Вместо това ще се прилага международно споразумение – Виенската конвенция за пътното движение. Обединеното кралство и всички, с изключение на четири държави членки (Ирландия, Кипър, Малта и Испания), са страни по тази конвенция, която предвижда признаването на националните свидетелства за управление на МПС и международните свидетелства за управление на МПС, които са издадени от договарящите държави в съответствие с посоченото в конвенцията.

Съгласно чл.161 от ЗДвП свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в конкретно посочени случаи, сред които е този държавата, в която е издадено, да е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата, при което се изисква СУМПС да е с легализиран превод на български и да отговаря на изискванията на приложение 6 на конвенцията.

Според данните от Министерство на вътрешните работи /www. mvr. bg/, в рамките на преходния период /до 31.12.2020 г. / свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от Обединеното кралство, се признава за СУМПС, издадено от държава - членка на ЕС и лицата, притежаващи такова, могат да го ползват, до датата му на валидност, или до края на преходния период, в зависимост от това коя от двете дати настъпи най-напред. В случая се касае до управление на МПС със СУМПС от Великобритания, осъществено на 06.10.2022 г., или далеч след изтичане на преходния период, поради което и независимо от това дали е било установено какъв е срокът на валидност на представеното СУМПС с издател Великобритания, то същото от 01.01.2021 г. не може да се ползва в България, освен в рамките на три месеца от последното влизане на водача в страната. В случая, както се каза, последното влизане на В. в страната е още през 2019 г. и не е налице регистрирано такова в рамките на три месеца назад от датата на осъществената му полицейска проверка.

Напротив, жалбоподателят е бил в страната към момента на изтичане на преходния период, поради което и от този момент нататък не е следвало да ползва станалото чуждестранно свидетелство за управление на МПС. С оглед съдържанието на ал.4 и ал.5 на чл.162 от ЗДвП чуждестранното СУМПС подлежи на замяна с българско такова, като е видно от приложената справка от АИС БДС, че след датата на установеното нарушение, на 27.10.2022 г. на жалбоподателя му е било издадено българско СУМПС, като от справката за нарушител/водач е посочено като основание за издаване на новото СУМПС „подмяна на СУМПС от Великобритания“. Липсата на излизане от страната в 4 рамките на три месеца назад от датата на полицейската проверка и управлението на МПС към тази дата с чуждестранното СУМПС, което е с такъв статут от 01.01.2021 г., водят на извод относно невалидност на това свидетелство за управление на МПС за територията на Република България към момента на осъщественото управление с него. Разбира се, както сочи и жалбоподателят, това не лишава водача от правоспособност да управлява МПС, но същият няма правото да управлява МПС на територията на страната, тъй като не притежава валидно СУМПС по смисъла на националното законодателство. Както е имал възможност да посочи и касационният съд в свои решения, като например Решение № 1344/2022 г. по КАНД № 1177/2022 г. и Решение № 1202/2023 г. по КАНД № 1055/2023 г. на Административен съд Пловдив, управлението на МПС от водач в хипотезата на чл.162, ал.1 от ЗДвП с чуждестранно СУМПС се явява идентично на управление на МПС без свидетелство за правоуправление. Издаването на СУМПС е предпоставено от придобиване на правоспособност, но за да управлява правомерно МПС, водачът трябва да притежава и съответно валидно свидетелство за управление, по арг. от чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Удостоверяването на правоспособността се осъществява именно посредством валидно СУМПС, а в случай, че водачът не притежава такова свидетелство, макар и придобил правоспособност, той е в невъзможност правомерно да я установи. С изтичане на посочения преходен период и при липса на излизане и влизане в страната след това от страна на жалбоподателя, за да може така да се възползва от тримесечния срок по чл.162, ал.1 от ЗДвП, свидетелството, издадено от Великобритания, не съставлява валиден документ, удостоверяващ правоспособност за управление на МПС на територията на РБ.