Решение № 426 от 06.07.2026, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Гражданско дело 3249/2025
- Вид
- Решение № 426
- Подписан
- 06.07.2026
- В сила
- 11.08.2026
- Състав
- ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл.380, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.496 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 426 гр. М*****, 06.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М*****, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251630103249 по описа за 2025 година
Правното основание на предявения в производството иск е чл.432, ал.1 КЗ във връзка с чл.493, ал.1, т.2 КЗ и чл.496 КЗ.
Ищецът В. А. К. твърди в исковата си молба, че на 26.08.2021 година около 16.15 часа в град М***** на кръстовището на бул.Ал.******* и ул.В****** лек автомобил, управляван от Н****** И. Н. предприел маневра завой на ляво и блъснал ищцата – пешеходка, пресичаща от дясната му страна. В резултат на удара, паднала и наранила главата и лявата си ръка.
Във връзка с нараняванията, последната била настанена в болнично заведение, където е проведено лечение до 30.08.2021 година. Оздравителният период на травмите й се определя на около три седмици. В този период ищцата твърди, че изпитвала силни болки, не била в състояние да се обслужва самостоятелно, изпитвала силен дискомфорт, като се лишила от обичайните си занимания. Предвид възрастта на ищцата, произшествието и получените травми оказали силен ефект върху психиката и емоционалното й състояние.
По отношение на виновния водач било образувано ДП 955/2021 г по описа на РУ М*****, като наказателното производство било прекратено с постановление на РП – М***** от 04.10.2021 година. За лекия автомобил, с който е причинено ПТП, към момента на деянието имало сключена и валидна 1 застраховка Гражданска отговорност, сключена с ответното застрахователно дружество. На основание чл.380, ал.1 КЗ ищцата предявила претенция към застрахователя. Последният отказал да заплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди. На основание чл.432, ал.1 КЗ ищцата предявява настоящия иск с искане ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение от 50.00 лева (25.56 Евро), частично от 8 000.00 лева (4090.34 Евро) за претърпените от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 11.04.2022 година до окончателното им изплащане. Претендира и сторените в производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът ******* ЕАД не оспорва единствено факта на наличие на валидна застраховка Гражданска отговорност за автомобила, причинил ПТП. Предвид факта на прекратеното ДП, оспорват всички елементи на фактическия състав на деликта, както и настъпване на телесните увреждания на ищцата, причинно – следствената връзка между деянието и последиците за нея. В случай, че тези факти бъдат установени в производството, правят възражение за съпричинаване. Оспорват и размера на претендираното обезщетение. По отношение на претендираната лихва, правят възражение за погасяване по давност на вземането.
В хода на производството са събрани писмени и гласни доказателства, изслушани са и заключения по назначени съдебно – автотехническа и съдебно – медицинска експертизи. От анализа им съдът приема за установено следното :
На 26.08.2021 година в град М***** на кръстовището на ул.В****** и бул.Ал.******* е реализирано ПТП. Водачът на Нисан Алмера Тино навлязъл в кръстовището от към ул.В******, завивайки на ляво, за да се включи в движението по бул.Ал.*******. На отсрещната страна на булеварда се намирала ищцата, която решила да пресече булеварда на необозначено за това място. В момента на преминаване през булеварда, по него вече се движел автомобилът. При пресичане на двете траектории на движение (на пешеходката и на автомобила), водачът на МПС успял да спре, а пешеходката се подпряла с двете ръце на предния капак на колата и от инерцията паднала назад, като при падането си ударила главата в асфалта.
Според заключението на вещото лице до мястото на удара водачът е 2 изминал разстояние от 6.80 метра, а пешеходката – 2.60 метра.
Изчислявайки скоростта на движение на двамата участници в движението, опасната зона за спиране на автомобила и времето, за което двамата са достигнали до мястото на удара, вещото лице дава категорично заключение, че водачът е разполагал с няколко секунди, но все пак достатъчно време, за да отклони автомобила и да избегне удара. Като причина вещото лице изтъква неупражнен непрекъснат контрол при управление и закъсняла реакция. С оглед тези констатации съдът намиа за безспорно установен факта, че вина за настъпилото ПТП има водачът на лекия автомобил, за който към момента на произшествието е била налице валидна застраховка ГО при ответника.
От данните по делото е видно, че ищцата напрактика не е блъсната от автомобила. При контакта си с него се е подпряла с ръце на предния капак и от инерционната сила е паднала по гръб на пътното платно. При падането е получила охлузни рани на главата и на ляв горен крайник. От заключението на вещото лице, изпълнило съдебно медицинската експертиза, се установява, че получената травма е от на-лекия вид черепно – мозъчни травми, при които не се установяват структурни промени в мозъчния паренхим и напълно отсъства огнищна неврологична симптоматика.
Състояния на главоболие, световъртеж и гадене са лекостепенни и бързопреходни, макар да са налице и случаи, когато продължават в значителен период от време, както е при ищцата. Безспорен факт е, че нараняването е в причинна връзка с ПТП.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 50 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. По делото се установи, че ищецът е изпълнил задължението си 3 по чл. 380 КЗ, да предяви претенцията си пред застрахователя, т.е. е изпълнена разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ. Според разпоредбата на чл. 429, ал.1, т.1 КЗ застрахователят е длъжен да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В този смисъл безспорно е, че получените от ищеца неимуществени вреди, пострадал при настъпилото застрахователно събитие, следва да бъдат обезщетени от застрахователното дружество.
От заключенията по изготвените експертизи се установява по безспорен начин, че уврежданията на ищцата са в резултат на резлизираното ПТП. Последната е получила леки наранявания в областта на главата и лявата ръка с оздравителен период около 20-30 дни. В този период ищцата е изпитвала болки, като са налице данни, че състояния на главоболие и световъртеж са налични и към момента.
Както бе посочено и по – горе, получените увреждания на ищеца в резултат на ПТП, както и изпитваните от него болки и неудобства по време на възстановителния период, които са пряка последица от инцидента, подлежат на обезщетяване от застрахователното дружество, сключило задължителна застраховка ГО за автомобила, причинил ПТП. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя „по справедливост“ според разпоредбата на чл.52 ЗЗД, при отчитане характера и степента на увредата, продължителността на оздравителния период, засягане качеството на живот на пострадалия, конкретните икономически условия и т.н.
В конкретния случай ищцата е пенсионер, т.е.последната не е била възпрепятствана да извършва трудова дейност по правоотношение с работодател. Получената травма е лека, поради което не е налице значително засягане на качеството на живот. Оздравителният период е няколко дни, според заключението на вещото лице, в които безспорно пострадалата изпитва болки. Самото увреждане не е сериозно и не засяга трайно нито здравето, нито двигателните, нито когнитивните способности на пациента.
4
С оглед изложеното, съдът намира, че справедливо и достатъчно в случая е обезщетение в размер на 4000.00 лева (2045.17 Евро). От тях ищцата следва да получи половината, като съдът определя приносът й към реализираното ПТП на 50 % - същата е пресичала булеварда на непозволено място; в показанията, дадени от нея в хода на ДП сама заявява, че е видяла автомобила, който се канел да завива, но преценила, че може да пресече. С поведението си ищцата сама е изложила живота и здравето си на риск. С оглед тези изводи на съда искът е основателен за сумата от 1022.58 Евро.
От тях ищцата претендира частично 25.56 Евро, поради което и съдът присъжда именно тази сума.
С оглед изхода на делото на процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъдена сума за възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА в размер на 400.00 Евро.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на РС М***** направените разноски в размер на 490.00 Евро, както и ДТ в размер на 42.00 Евро
При така изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ******* ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град *******, р-н ******* ДА ЗАПЛАТИ на В. А. К. с ЕГН ********** от град М*****, ул.****** сумата от 25.26 Евро частично от 1022.58 Евро, представляваща обезщетение по чл.432 КЗ за претърпени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 26.08.2021 година, ведно със законната лихва, считано от 05.12.2025 година до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ******* ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град *******, р-н ******* ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС М***** сумата от 42.00 Евро ДТ и 490.00 Евро разноски, както и 2.56 Евро в случай на служебно издаване на ИЛ.
ОСЪЖДА ******* ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град *******, р-н ******* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Х. А. З. с БУЛСТАТ ****** с личен адвокатски номер 1500754010 с адрес град *******, ул.******* сумата от 400.00 Евро, представляваща възнаграждение по чл.38 5
ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – М*****: _______________________ 6