Решение № 652 от 17.05.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 652 гр. София, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20231000500230 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 763007/23.09.2022 г., постановено по гр.д. № 3653/2019 г., Софийски градски съд, І-12 състав е признал за установено, по установителния иск, предявен по реда на чл.124, ал.1 от ГПК от П. М. М. срещу Е. П. М., че П. М. М. е собственик на следния недвижим имот: апартамент № 14, находящ се в гр.***, бул. „***“ № ***, ет.***, с площ от 53.24 кв.м., състоящ се от една стая, хол и сервизни помещения, при съседи: стълбище, бул. „Георги Димитров“, ап. №№ 15, 13, 17, 11, заедно с прилежащото му таванско помещение от 8.40 кв.м., при съседи на таванското помещение: Л., И., коридор, калкан, находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменил нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение № 34, том I, рег.№1349, дело № 9/19.02.2018 г. на нотариус В. К., с район на действие СРС, вписан в Служба по вписванията гр. София, с вх.рег. № 9078/19.02.2018 г., относно процесния недвижим имот. С решението ответницата е осъдена да заплати на ищеца на 1 основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3 098 лв., представляваща разноски по делото пред СГС.

Срещу така постановеното решение, в неговата цялост, в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, е постъпила въззивна жалба вх. № 309714/03.11.2022 г. от ответницата по делото Е. П. М.. Въззивната жалба е подадена лично от страната.

Въззивницата счита обжалваното решение на първоинстанционния съд за необосновано, неправилно, постановено при съществени нарушения и противоречие на материалния закон и задължителната практика на ВКС.

Поддържа се, че съдът не е обследвал в детайли и тълкувал всички представени доказателства поотделно, в тяхната цялост и в тяхната съвкупност, което е довело до неправилно установена фактическа обстановка и оттам до неправилни правни изводи. Поддържа също така, че съдът неправилно е тълкувал практиката на ВКС, на която се е позовал, както и разпоредбите на ЗС, както и не е взел предвид друга задължителна практика на ВКС релевантна за този правен спор и поради тази причина е постановил решение, което е в противоречие на материалния закон и задължителната практика на ВКС.

Във въззивната жалба се развиват подробни съображения по съществото на спора и в подкрепа на твърденията на въззивницата, че за въззиваемия-ищец никога не е възниквало право на собственост, дори и хипотетично за ищеца да е възникнало такова право по силата на СИО, то е било загубено на основание чл.99 от ЗС още през 2004 г., тъй като е придобито от ответницата въз основа на давностно владение.

Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковата претенция. Претендира разноските направени и пред двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна-ответникът в първоинстанционното производство П.

М. М.. Отговорът е подаден чрез процесуален представител адвокат Г. с надлежно учредена представителна власт по делото с пълномощни, представени по първоинстанционното дело /л.16 и л.316/.

Оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски. В отговора се излагат 2 подробни съображения по съществото на спора.

В открито съдебно заседание въззивницата-ответница моли съда да уважи въззивната жалба. Претендира направените разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК. Подробни съображения излага в писмени бележки по делото.

В открито съдебно заседание въззиваемият-ищец и чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба по подробни съображения изложени както в отговора, така и в представените по делото писмени бележки. Претендира разноски. Не представя списък на разноските.

Представя договор за правна помощ.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от П. М. М. против Е. П. М. за установяване в отношенията между страните, че ищецът М. е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент № 14, находящ се на бул.

„***“ № ***, ет.*** на основание съдебна делба, осъществена с влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.дело № 19003/2006 г. по описа на СРС, 70 състав.

С отговора си ответницата е въвела правоизключващото възражение, че е станала собственик на процесния имот на основание изтекла в нейна полза придобивна давност с начало 1987 г., която давност не е текла до навършване на пълнолетие на ответницата, след което е започнала да тече и е изтекла на 16.10.2004 г.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

Между страните не е спорно, а и с приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищецът и С. К. Х.-М. - майка на ответницата, са били в граждански брак от 29.10.1981 г. до 24.07.2004 г., когато с Решение № 103/28.06.2004 г., постановено по гр.д.№ 3792/2002 г. по описа на СРС, БК, 85 състав, бракът им е прекратен.

Не е спорно също така, че с решение от 01.12.1982 г., постановено по 3 гр.д.№ 3057/1981 г. на СРС, 50 състав ищецът е осиновил при условията на пълно осиновяване ответницата Е. П. М., като въз основа на влязлото в сила съдебно решение е издаден и акт за раждане № 2291/31.12.1982 г., удостоверяващ че ищецът е баща на ответницата.

Установява се, че след проведена между двамата бивши съпрузи П. М. и С. Х. съдебна дела, с влязло в сила на 06.01.2016 г. решение от 04.06.2013 г., постановено по гр.д. № 19003/2006 г. по описа на СРС, 70 състав са обособени два дяла, както следва: дял първи, представляващ процесния апартамент № 14 и дял втори, представляващ апартамент № 74, находящ се в гр.***, ж.к. „***“, бл.***, вх.***, ет.***, като за уравнение на дяловете, след тегленето на жребие съделителят, изтеглил дял първи следва да заплати на съделителя, изтеглил дял втори сумата от 9200 лв. С влязло в сила на 04.05.2016 г. решение по гр.д.№ 19003/2006 г. по описа на СРС, 70 състав и след проведени действия по теглене на жребие, обективирани в съдебно разделителен протокол от открито съдебно заседание, проведено на 15.04.2016 г. ищецът е станал изключителен собственик на изтегления от него дял първи, т.е. на процесния апартамент № 14, находящ се в гр.***, бул. „***“ № ***, ет.***, като е осъден да заплати на С. К. Х. сумата от 9 200 лв. за уравнение на дела й в прекратената съсобственост. Съдебно-разделителният протокол за ап.14 е вписан в СВ на 21.09.2018 г. Сумата е заплатена на 08.12.2016 г. с платежно нареждане по изпълнително дело № 20168380407556 на ЧСИ М. Б..

С констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит на основание давностно владение № 34, том І, рег. № 1349, дело № 9 от 19.02.2018 г. на нотариус В. К. с рег.№ 269 на НК, вписан в СВ, дв.х.№ 8831, вх.рег.№ 9078 от 19.02.2018 г. , акт № 133, том ХІХ, дело № 6002/2018 г., партидна книга том 530925, ответницата е призната за собственик на процесния апартамент.

С протокол за въвод във владение по изпълнително дело № 20188510402266 по описа на ЧСИ М. П., образувано въз основа на издаден на 09.01.2018 г. изпълнителен лист, ищецът е въведен във владение на апартамент № 14 на 25.10.2018 г.

На 07.02.2018 г. в СВ е вписана искова молба, с която П. М. М. е завел искова претенция с правно основание чл.108 ЗС срещу С. К. Х. за осъждането 4 й да предаде владението върху апартамент № 14 на ищеца.

С отговора на исковата молба ответницата е представила заповед от 10.02.1987 г. на СНС, въз основа на която майка й С. Х. и ответницата-нейна дъщеря са настанени в процесния апартамент № 14, както и декларация от 11.06.1990 г., с която съпругът по това време на С. Х.-ищецът П. М. е удостоверил, че е съгласен съпругата му да закупи жилището, в което живеят с дъщеря му Е. и няма претенции, тъй като С. Х. ще заплати апартамента с нейни лични средства, без негово участие.

Пред първоинстанционния съд е разпитана свидетелката М. И. И., която установява, че познава Е. от малко дете, когато е била на 10-12 години и когато дошли да живеят на ул. „***“ № ***. Свидетелката е съсед на Е., апартаменти са един до друг. Свидетелката установява, че в апартамента живеели само майката на Е. и Е., която като пораснала останала да живее в апартамента. Установява, че Е. участвала във всички събрания на входа, плащала си членски внос, нямало проблеми, с никой не се е карала.

Установява, че от навършване на пълнолетието си Е. живеела през цялото време в апартамента, до преди три години, когато дошли хора и сменили бравата. Е. водела групи през лятото на морето, поради което и в този период не винаги била в апартамента. Знае, че този апартамент е закупен за Е. от нейната майка.

При така установената фактическа обстановка и с обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че ищецът безспорно установява, че е собственик на процесния имот на основание извършена съдебна делба по гр.д.№ 19003/2006 г. по описа на СРС, 70 състав. Приел е, че ответницата не доказва главно и пълно, че е изключителен собственик на недвижимия имот въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност, тъй като обстоятелството, че по време на брака на нейните родители ответницата е била допускана до процесния имот, не означава че същата го е владяла, тъй като към нито един момент тя не е демонстрирала намерение за своене, т.е. да е изявила пред своите родители намерението си да счита имота за свой.

Първостепенният съд е посочил също така, че дори и да се приеме, че ответницата е притежавала качеството държател на процесния имот, по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че държането на имота се е трансформирало във владение.

5

По горните съображения изцяло е уважил исковата претенция на П. М.

М..

Съдът не обсъжда приетите пред настоящата инстанция писмени доказателства, доколкото същите са ирелеванти за подлежащите на доказване факти в настоящия процес. Доказателствата представляват съдебни актове по други спорове водени между страните и най-вече във връзка с извършения на 25.10.2018 г. въвод във владение на ищеца в процесния апартамент, както и дали към тази датата ищцата е била във владение.

Тези обстоятелства се неотносими към настоящия спор, доколкото предмет на главно и пълно доказване е владение на ответницата осъществявано в периода от 15.10.1994 г. до 15.10.2004 г., когато твърди да е станала собственик на апартамента.

Съобразно т.2 от Тълкувателно решение № 4/2012 от 17.12.2012 г. на ВКС, ОСГК, позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. Следователно в настоящото производство следва да се установи към 15.10.2004 г. били ли са налице законовите материалноправни предпоставки, довели до придобиването на собствеността върху процесния апартамент от ответницата.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна-ответницата по делото и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл. 258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.