Протокол № 699 от 12.12.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 699 гр. Пазарджик, 11.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова

Сложи за разглеждане докладваното от Д. П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20245200500796 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

Жалб.-отв. „НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА“, редовно призован, не изпраща законен представител.

За него се явява юрк.Л. Д. - Г., надлежно упълномощена.

Жалбоподател-ищец М. А. Ф., редовно призована, не се явява.

За нея се явява адв.М. П., надлежно упълномощена отпреди.

Юрк.Г.: Да се даде ход на делото.

Адв.П. : Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. За днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, поради което и на основание чл.142,ал.1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение №1030/02.08.2024г., постановено по гр.д.№1673/2024г. по 1 описа на РС - Пазарджик е признато за незаконно уволнението на М. А. Ф., с ЕГН **********, с адрес гр.П., ул.„П.. Д. Р.“ №3, чрез пълномощник- адв.М.

П. П. от АК- Пазарджик, извършено със Заповед № РД-09-971 от 10.11.2023г. и Заповед №ЧР-04/10.11.2023г., издадени от управителя на НЗОК, като е отменено същото, по иска, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.

Отхвърлен е предявения от М. А. Ф., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.„П.. Д. Р.“ №3, чрез пълномощник- адв.М. П. П. от АК- Пазарджик, против Национална здравноосигурителна каса, гр.С., ул.„К.“ №1, представлявана от управителя С. М. чрез пълномощник- юрисконсулт М. М. иск, с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ, за поправка на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписано в трудовата книжка на ищцата, като вместо по чл.330, ал.2, т.6 от КТ да се счита по чл.326, ал.1 от КТ, като неоснователен.

Осъдена е Национална здравноосигурителна каса, гр.С., ул.„К.“ №1, представлявана от управителя С. М. чрез пълномощник- юрисконсулт М. М., да заплати на М. А. Ф., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.„П.. Д. Р.“ №3, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 400лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Осъдена е М. А. Ф., с ЕГН **********, с адрес гр.П., ул.„П.. Д. Р.“ №3, да заплати на Национална здравноосигурителна каса, гр.С., ул.„К.“ №1, представлявана от управителя С. М., на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 66,66лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Осъдена е на основание чл.78, ал.6 от ГПК, във вр. с чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, Национална здравноосигурителна каса, гр.С., ул.„К.“ №1, представлявана от управителя С. М., да заплати по сметка на РС- Пазарджик сумата от 80лв., представляваща дължимата държавна такса за производството.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от страна на Национална здравноосигурителна каса, чрез процесуалния му представител юриск.М. М., в частта в която е признато за незаконно уволнението на М. Ф., извършено със Заповед №РД-09-971/10.11.2023г. и Заповед №ЧР04/10.11.1023г., издадени от управителя на НЗОК.

Твърди се, че за да достигне до правния извод, че уволнението на 2 ищцата е незаконосъобразно, първоинстанционният съд е приел за установено, че в Заповед № РД - 09 - 971/10.11.2023г. са констатирани две отделни нарушения, описани в т. 1.1. и т.1.2. от нея.

Сочи се, че по отношение на нарушението, описано в т.1.2., съдът е приел, че реално са описани две отделни нарушения: а) сключването на допълнително споразумение (ДС) № 144/30.12.2022г. в нарушение на т.13 от Заповед № 13/РД-18-37/19.07.2022г. на директора на РЗОК и при неспазване на чл.4 от Вътрешните правила за дейността на комисията в РЗОК за разглеждане на заявителни документи, подадени от лечебни заведения и подготовка за сключване на договор/ДС с НЗОК, утвърдени от управителя на НЗОК и б) сключването на същото ДС в нарушение на изискванията на Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ и Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020- 2022 г. (НРД за МД за 2020- 2022 г.) Посочва се, че е прието, че ищцата е служител по трудово правоотношение в администрацията на НЗОК. Качеството на работодател спрямо служителите, работещи по трудови и служебни правоотношения в администрацията на НЗОК има управителят на НЗОК, който с нарочна заповед е делегирал на директорите на РЗОК, в това число и директора на РЗОК - Пазарджик да изпълняват функциите на работодател по отношение на служителите по трудово правоотношение, чиято месторабота е в съответната РЗОК.

Твърди се, че в тази връзка, първоинстанционният съд е счел, че работодателят на ищцата в лицето на директора на РЗОК - Пазарджик е узнал за нарушенията, описани в т.1.2. от Заповед № РД - 09 - 971/10.11.2023г. на дата 05.01.2023г., при сключването на ДС № 144/30.12.2022г. с което е отстранена техническа грешка в ДС № 144/30.12.2022г. Като алтернативна дата на узнаването в мотивите на обжалвания съдебен акт, съдът е приел 07.02.2023г., на която е докладна записка вх. № 13/93 - 00 - 377/07.02.2023г. е представен протокол, с който директорът на РЗОК е информиран, че не са налице основанията, посочени в НРД за МД за 2020- 2022г. и ЗЗО за сключването на ДС по заявление с вх. № 13/29 - 02 - 2362#4/22.12.2022г.

Визира се, че на тези основания, първоинстанционният съд е приел, че към датата на налагането на описаното в т.1.2. от Заповед № РД - 09 971/10.11.2023г. наказание, спрямо него е била изтекла двумесечната давност 3 по чл.194. ал.1 от Кодекса на труда. В подкрепа на този извод съдът, също така е приел, че макар и работодател на ищцата да е управителят на НЗОК, за който не е спорно, че е узнал за извършеното нарушение на дата 14.09.2023г. (от утвърдена докладната записка от с вх. № 21 - 03 - 597/13.09.2023г. от звено „Инспекторат“ на ЦУ на НЗОК), то директорът на РЗОК - Пазарджик, на който е била делегирана работодателската власт, съгласно заповед на управителя е узнал за извършеното нарушение още 05.01.2023г., при сключването на ДС № 146/05.01.2023г. или алтернативно на 07.02.2023 г. от докладна записка вх. № 13/93 - 00 - 377/07.02.2023г.

Така, първоинстанционният съд като е приел, че нарушението, описано в т.1.2. от Заповед № РД - 09 - 971/10.11.2023г. подлежи на отмяна, а нарушението описано в т.1.1. от същата заповед, макар и законосъобразно не обуславя наложеното наказание „уволнение“, защото е несъразмерно тежко е достигнал до извода, че уволнението на ищцата е незаконно.

Счита се, че предвид изложеното, основният аргумент на първоинстанционния съд, за да постанови, че уволнението на ищцата е незаконосъобразно е този за изтеклата двумесечна погасителна давност при налагането на наказанието, описано в т.1.2. от Заповед № РД- 09971/10.11.2023г.

Твърди се, че за да се обоснове, съдът е приел, че макар и с делегирането на работодателска власт на директора на РЗОК- Пазарджик, управителят на НЗОК да не е изгубил тези си правомощия, това не можело да се тълкува във вреда на служителя и за него за втори път да започнел да тече двумесечният срок по чл.194, ал.1 от КТ,

Приема се, че този извод на първоинстанционния съд е необоснован. В този аспект се твърди, че за да бъде налице действително откриване на нарушение по смисъла на чл.194, ал.1 от КТ е необходимо работодателят да е разполагал с достатъчно информация, от която да е бил в състояние по ясен и недвусмислен начин да установи субекта на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на деянието от обективната и субективната му страна, който да го квалифицират като дисциплинарно нарушение- Р. № 2013-15- IV г. о. ВКС.

Предвид изложеното се счита, че първоинстанционният съд необосновано е приел, че директорът на РЗОК- Пазарджик (лицето, на което 4 работодателят е делегирал упражняването на работодателска власт) е открил нарушението описано в т.1.2. от Заповед № РД - 09 - 971/10.11.2023г. при сключването на ДС № 146 на 05.01.2023г. или алтернативно на 07.02.2023г. от протокола към докладна записка вх. № 13/93 - 00 - 377/07.02.2023г.

Сочи се, че видно от съдържанието на ДС № 146/05.01.2023г. в него е посочено единствено, че се издава с цел поправяне на техническа грешка в сключеното по - рано ДС № 144/30.12.2022г. Тоест от неговото съдържание не може да се установят признаците на нарушението, описано в т.1.2. от Заповед № РД- 09 - 971/10.11.2023г., защото липсват данни за субекта на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на деянието от обективната и субективната му страна, който да го квалифицират като дисциплинарно нарушение.

Твърди се, че в протокола, приложен към докладна записка вх. № 13/93 00 - 377/07.02.2023г., също не се съдържа информация, от която да може по ясен и недвусмислен начин да се установят признаците на дисциплинарното нарушение, описано в т.1.2. от Заповед № РД- 09 - 971/10.11.2023г. От изразеното в него становище е видно само, че по заявление вх. № 13/29 - 02 2362#4/22.12.2022г. следва да бъде постановен отказ от сключването на ДС.

Липсват данни, че по въпросното заявление вече има сключено ДС № 144/30.12.2022г. или че то е било поправено с ДС № 146 на 05.01.2023г. Нещо повече в съдържанието на двете горецитирани ДС също липсват данни те да се отнасят до искане, направено със заявление вх.№ 13/29- 022362#4/22.12.2022г.

Предвид на това се приема, че за директора на РЗОК- Пазарджик е било обективно невъзможно само на базата на информацията, съдържаща се в ДС № 146 на 05.01.2023г. и докладна записка вх.№ 13/93 - 00 - 377/07.02.2023г., да открие, че при сключването на ДС № 144/30.12.2022г. е било извършено дисциплинарно нарушение от лицето, което го е сключило. Това е така, защото в съдържанието на тези документи липсва информация, която да ги свързва логически по начин, който да обоснове тяхното разглеждане в съвкупност, а само по този начин е възможно да се установи, че със сключването на ДС № 144/30.12.2022г. е било извършено дисциплинарното нарушение, описано в т.1.2. от Заповед № РД - 09 - 971/10.11.2023г.

Визира се, че това разглеждане на ДС № 144/30.12.2022г., ДС № 146 на 5

05.01.2023г. и докладна записка вх.№ 13/93 - 00 - 377/07.02.2023г. в съвкупност, както и с останалите относими към случая документи е станало едва в доклад от извършена проверка, утвърден от управителя на НЗОК на 14.09.2023г. (приложен като т.23 от описа към Отговора на исковата молба). В него и по- конкретно на стр.18- 20 за първи път се съдържат данни, от които работодателят да може по ясен и недвусмислен начин да установи субекта на нарушението, описано в т.1.2. от Заповед № РД - 09- 971/10.11.2023г. времето и мястото на неговото извършване, както и съществените признаци на деянието от обективната и субективната му страна, който да го квалифицират като дисциплинарно нарушение. Следователно при издаването на Заповед № РД- 09- 971/10.11.2023г. по отношение и на двете нарушения е била спазена давността по чл.194. ал.1 от КТ, защото към дата 10.11.2023 г. не е била изтекла една година от сключването на ДС № 144/30.12.2022г.

Искането е да се отмени обжалваното Решение №1030/02.08.2024г., постановено по гражданско дело №20245220101673/2024г., по описа на РСПазарджик, като неправилно в частта, с която е признато за незаконно уволнението на М. Ф., извършено със Заповед № РД- 09- 971/10.11.2023г. и Заповед № ЧР- 04/10.11.2023г. издадени от управителя на НЗОК и да се реши спора по същество, като се отхвърли като неоснователен иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ.

В срок е постъпил писмен отговор от страна на М. А. Ф., чрез пълномощника й адв.М. П.. В него се твърди, че въззивната жалба е неоснователна.

Сочи се, че в жалбата подробно са изложени фактическите и правни положения, възприети от съда, но се приема, че аргументите на жалбоподателя са неоснователни. В тази връзка се сочи, че съдът на база на събраните доказателства констатира множество допуснати процесуални нарушения при налагане на дисциплинарното наказание уволнение и прекратяваното в резултат на това трудовото правоотношение, като същите са достатъчни основания за отмяната на уволнението.