Решение № 3 от 04.06.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Пловдив , 04.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Станислав П. Георгиев

Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20215000500193 по описа за 2021 година

., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №260036 от 08.02.2021г., постановено по гр.дело №778/2019г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, Г. АТ. АТ. с ЕГН:**********, от с.И*, общ.Б*, ул.“Д*п*“№12, е осъден да заплати на Р.

ИЛ. ИС. с ЕГН:**********, от с.И*, общ.Б*, обл.П., ул.“Т.“№7, сумата от 22500лв., с която се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.11.2019г., до окончателното й изплащане; Б. АТ. АТ. с ЕГН:**********, от с.И*, общ.Б*, ул.“Д*п*“№12, е осъден да заплати на Р. ИЛ. ИС. с ЕГН:**********, от с.И*, общ.Б*, обл.П., ул.“Т.“№7, сумата от 31080лв., с която се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.11.2019г., до окончателното й изплащане; Г. АТ. АТ. с ЕГН:********** и 1

Б. АТ. АТ. с ЕГН:**********, двамата от с.И*, общ.Б*, ул.“Д*п*“№12, са осъдени да заплатят общо на Р. ИЛ. ИС. с ЕГН:**********, от с.И*, общ.Б*, обл.П., ул.“Т.“№7, разноски в размер на 4377лв.

Недоволни от така постановеното решение са останали жалбоподателите Г. АТ. АТ. и Б. АТ. АТ., които чрез пълномощниците си адв.М.М. и адв.Н.Б. го обжалват с доводи за неправилно определяне на правната квалификация на предявените искове по чл.55,ал.1 от ЗЗД като такива за връщане на дадено при начална липса на основание по нищожен поради липса на писмена форма договор за продажба на недвижимия имот вместо за връщане на даденото на неосъществено основание, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба липсват твърдения за сключването на договор между страните за продажба на имота, нито като предварителен, нито като окончателен, а се касае за преддоговорни отношения по чл.12 от ЗЗД, с оглед на което и на събраните доказателства да не е налице нито една от трите хипотези на чл.55,ал.1 от ЗЗД. Поддържат между страните по делото да са били установени преддоговорни отношения, които да са основание за получаване на процесните суми. Претендират за отмяна на решението, отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна Р. ИЛ. ИС. е депозирал чрез пълномощниците си адв.П.П. и адв.К.П.-Г. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност, според които във връзка с водените между страните преговори за продажба на недвижим имот са били извършени плащанията на процесните суми като част от покупната цена, но за продажбата не е бил сключен предварителен договор и не се е стигнало до окончателен договор, като с исковата молба сумите се претендират за връщане поради неосъществено основание, както е прието и от съда.

Поддържа между страните да не са сключвани преддоговорни отношения с организационен характер, по които той да е неизправна страна и да се ангажира отговорността му по чл.12 от ЗЗД, което да е основание за задържане на платените от него на ответниците суми. Счита, че дори и между страните да е имало сключено преддоговорно организационно съглашение за сключване на предварителен договор, то неизправни по него са ответниците, а не той. Настоява, че представената нотариално заверена разписка не съдържа съществени условия на окончателния договор, поради което не може 2 да се направи извод между страните да е бил сключен предварителен договор, а и такъв не се твърди и от ответниците, при което и с оглед установената невъзможност и нежелание на последните да прехвърлят собствеността върху недвижимия имот, те дължат връщане на полученото при условията на разделност поради липса на уговаряна солидарност. Претендират за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски за въззивното производство.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

В исковата молба ищецът И. твърди да работи и пребивава със семейството си в Република Германия. През м.юли.2017г. със съпругата си пристигнали в страната, за да закупят имот за децата им в с.И*. Ответниците А.и им казали, че имат имот за продан. След като направили оглед на имота той постигнал с тях съгласие да го закупи за цена от 82000лв., платима на вноски, поради това, че не разполагал с цялата сума. Тъй като били от едно село, познавали се отдавна и си имали доверие, не подписали предварителен договор за продажба на имота. На 31.07.2017г. им дал сума в размер на 45000лв. като капаро/предплата за покупко-продажбата на 754/1350ид.части от УПИ ... в кв.31 по плана на с.И*, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, за което била подписана нотариално заверена разписка. Договорили се след изплащането на останалата част от цената на имота да сключат окончателен договор за прехвърляне в нотариална форма, без да уговарят срок. В периода от 18.12.2017г. до 15.11.2018г. на два пъти изпратил от Германия по системата „МъниГрам“ на ответника Б.А. сума в размер на 4400 евро, равняваща се на 8580лв., по който начин заплатил на ответниците капаро за имота от общо 53580лв. В края на м.юли.2019г. се върнал в България и ги потърсил за да им плати остатъка от цената на имота в размер на 28420лв., но те му казали, че са намерили друг купувач и няма как да му прехвърлят имота и да сключат окончателен договор. Тогава поискал да му върнат дадената им от него като капаро за имота сума в размер на 53580лв., но те отказали. Счита да е дал на ответниците посочената сума, тъй като е очаквал сключването на окончателен договор в нотариална форма за продажбата на имота, както се били разбрали, но очакванията не се сбъднали, 3 страните не сключили окончателен договор и между тях не е възникнало очакваното валидно правоотношение, поради което сумите да са получени от ответниците на неосъществено основание. Заявеният петитум е за осъждане на ответниците да му заплатят /върнат/ сумата в размер на 53580лв., дадена като капаро/предплата за покупко-продажба на недвижим имот, с която те неоснователно са се обогатили, от която ответникът Г.А. да заплати 22500лв., а ответникът Б.А. – 31080лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

С отговора на исковата молба ответниците твърдят с ищеца да се познават от много години и да си имали пълно доверие към лятото на 2017г.

Тъй като имотите им били съседни, ищецът имал интерес да закупи процесния имот, а те и майка им имали необходимост от оборотни средства във връзка с дейността на свинефермата им. Поради този взаимен интерес, постигнали съглашение да водят преговори за продажбата на процесния недвижим имот. С оглед сериозността на намеренията им, ищецът им заплатил сумата от 45000лв., представляваща около половината от стойността на имота. Съглашението им било да водят преговори за окончателния размер на цената, с оглед стойността на предплатата за него, срока и вноските, които ще бъдат заплатени, което било необходимо, защото ищецът пребивавал в Германия и не разполагал с покупната цена в наличност. Те от своя страна не били установили общия размер на разходите по погасяване на съществуващата ипотека върху имота, което било известно на ищеца.

Естествено следствие от тези преддоговорни отношения било сключването на предварителен договор, какъвто още тогава поискали да подпишат, но И. отказал, убеждавайки ги, че това ще стане през лятото на следващата 2018г., когато се прибере от Германия. Това тяхно съгласие не било реализирано на практика изцяло по вина на ищеца. Той им изпратил на два пъти минимални суми през значителни интервали от време и на различни стойности – общо 8580лв., като още при първия превод потвърдил по телефона на Б.А., че през лятото на 2018г. ще се подпише договор за вноските, размера и срока за изплащане на цялата цена, както и срока, в който ще се сключи сделката с нотариален акт. И. не се явявал и не оказвал никакво съдействие по уреждане на отношенията им, вместо което си заминал отново за Германия, откъдето изпратил отново сума на ответника Б.А., и през лятото на 2019г. им заявил, че 4 е направил голяма сватба на сина си и е свършил парите, както и, че не може да определи категорично бъдещите си постъпления, за да определят краен срок за плащане, което довело до невъзможност за точно определяне на дължимия остатък и крайния срок за плащането на цената с писмен предварителен договор, респективно за сключване на окончателен договор.

При тези обстоятелства ответниците считат, че са налице преддоговорни отношения между страните и сключено съглашение по чл.8 от ЗЗД с организационен и подготвителен характер, включително с оглед сключването на предварителен договор, по който страни би трябвало да са не само те, но и майка им, доколкото и тримата са законни наследници на починалия им общ наследодател и собственик. Вследствие недобросъвестното поведение на ищеца до подписване на предварителен договор не се стигнало, при което считат да е налице основанието на чл.69,ал.2 от ЗЗД за определяне на срок на ищеца за сключване на предварителен договор с уговорена крайна цена, срок за плащане и сключване на окончателен договор, заявявайки готовност и в момента за уреждане на отношенията между страните чрез финализиране на преговорите и подписване на предварителен договор. С оглед на тези обстоятелства, считат, че предмет на спора са преддоговорните отношения между страните по сключване на предварителен договор за продажба на имот, във връзка с които са получили процесните суми като предплата на годно правно основание. По тези съображения поддържат становище за неоснователност на исковете.

С Определението си по чл.140 от ГПК, изготвения доклад в проведеното на 12.01.2021г. открито съдебно заседание и с постановеното и обжалвано решение първоинстанционният съд е приел да е сезиран с искове с правна квалификация чл.55,ал.1,предл.2 от ЗЗД за връщане на дадено с оглед на неосъществено основание. По същество в мотивите е приел, че страните са водили преговори за сключване на предварителен и окончателен договор за покупко-продажба на процесния имот, които, обаче, не са оформили в изискуемата се от чл.19,ал.1 от ЗЗД писмена форма, поради което е налице нищожност на сключения между тях в устна форма договор на основание чл.26,ал.2,предл.3 от ЗЗД, независимо, че страните не спорят по параметрите на бъдещия си договор, окончателната цена и срока на плащане.

И пред настоящата инстанция страните поддържат повдигнатия от тях 5 спор относно характера на възникналите помежду им правоотношения.

Предметът на спора се определя от наведените от ищеца с исковата молба фактически обстоятелства, от които произтича защитаваното от него субективно материално право, и кореспондиращия на тях петитум.

Обстоятелствата формират основанието на иска, а подвеждането им под приложимата правна норма съставлява правна квалификация на иска, чието определяне е в компетентността на съда, без той да е обвързан от дадената от ищеца. В случая ищецът счита претендираната сума да му се дължи като получена от ответниците с оглед на неосъществено основание, която правна квалификация не задължава съда.

Съгласно чл.14 от ЗЗД договорът се счита сключен от момента на съвпадане на насрещните волеизявления на страните – приемане на предложението, с което е постигнато помежду им съгласие по всички негови съществени елементи. До този момент страните са в преддоговорни отношения, с които чрез преговори уточняват параметрите на проектираната от тях сделка. Тези отношения възникват от момента на получаване на предложението за сключване на договор и те пораждат обвързаност, на която законът също придава правно значение, съобразно чл.12 от ЗЗД. Освен, че страните са длъжни да се уведомяват взаимно за значими за сключването на договора обстоятелства, да не прекъсват без основателна причина преговорите, да вземат мерки за опазване на взаимните си интереси, те също така могат да сключат и конкретни съглашения с договорен характер, подготвящи съответните преговорни етапи до сключването на бъдещия същински договор, включително такива за заплащане на определена сума като част от цената, задатък или отметнина.