Решение № 1394 от 18.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1394 гр. Варна, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20253100501448 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 46038/23.05.2025г., подадена от З.

С. К., ЕГН ********** чрез назначения му от съда особен представител адв.

Х. Д., срещу решение № 1519/02.05.2025г., постановено по гр.д. № 11254/2024г. по описа на РС-Варна, 34 състав, в частите му, с които:

- е осъден З. С. К., ЕГН **********, с регистриран настоящ адрес: ж.к.

„М.“, бл. ****, да заплаща на детето М. З. К., ЕГН **********, чрез неговата майка П. Д. А., ЕГН ****, и двамата от гр. Варна, ул. „А.Г.Г.“ ****, месечна издръжка в размер на 600 лева, считано от 03.09.2023г., ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване;

- е осъден З. С. К., ЕГН **********, с регистриран настоящ адрес: ж.к.

„М.“, бл. ****, да заплаща на детето Е. З. К., ЕГН **********, чрез неговата майка П. Д. А., ЕГН ****, и двамата от гр. Варна, ул. „А.Г.Г.“ ****, месечна издръжка в размер на 600 лева, считано от 03.09.2023г., ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване;

- е осъден З. С. К., ЕГН **********, с регистриран настоящ адрес: ж.к.

1

„М.“, бл. ****, да заплати на М. З. К., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка П. Д. А., ЕГН ****, и двамата от гр. Варна, ул.

„А.Г.Г.“ ****, сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни и психически болки и страдания в резултат на продължителното неглижиране на родителския дълг от страна на ответника, считано от 03.09.2019г. до датата на предявяване на исковете, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.09.2024г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 45 ЗЗД;

- е осъден З. С. К., ЕГН **********, с регистриран настоящ адрес: ж.к.

„М.“, бл. ****, да заплати на Е. З. К., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка П. Д. А., ЕГН ****, и двамата от гр. Варна, ул.

„А.Г.Г.“ ****, сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни и психически болки и страдания в резултат на продължителното неглижиране на родителския дълг от страна на ответника, считано от 03.09.2019г. до датата на предявяване на исковете, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.09.2024г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 45 ЗЗД.

Във въззивната жалба са наведени доводи за недоказаност на недоказаност на предявените от ищците искове и немотивираност на решението, в частите с които същите са уважени. Прави възражение и за недопустимост на решението в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца М. К. сумата от 12000 лева при заявена претенция от 10000 лева.

Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло.

Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В откритото съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът уточнява, че оспорва решението в частта за издръжката за разликата над 250 лева, както за бъдеще време, така и за минало време.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на М. З.

2

К., ЕГН ********** и Е. З. К., ЕГН ********** със съгласието на тяхната майка и законен представител П. Д. А., ЕГН **** срещу З. С. К., ЕГН **********, с която са предявени обективно и субективно съединени искове, както следва: 1) иск по чл.143, ал.1 от СК за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на детето М. З. К., ЕГН ********** в размер на 640 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.09.2024г, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законно основание за изменението или прекратяването й; 2) иск по чл.143, ал.1 от СК за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на детето Е. З. К., ЕГН ********** в размер на 640 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.09.2024г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законно основание за изменението или прекратяването; 3) иск по чл.149 от СК за осъждане на ответника да заплати на детето М. З. К., ЕГН ********** за заплащане на сумата от 7680 лева, представляваща издръжка за минал момент, а именно за периода от 03.09.2023г. до 02.09.2024г.; 4) иск по чл.149 от СК за осъждане на ответника да заплати на детето Е. З. К., ЕГН ********** за заплащане на сумата от 7680 лева, представляваща издръжка за минал момент, а именно за периода от 03.09.2023г. до 02.09.2024г.; 5) иск по чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на детето М. З. К., ЕГН ********** сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни и психически болки и страдания в резултат на продължително неглижиране на родителския дълг от страна на ответника, считано от 03.09.2019г. до датата на подаване на исковата молба – 03.09.2024г., ведно със законната лихва, считано от 03.09.2019г.; 6) иск по чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на детето Е. З. К., ЕГН ********** сумата от 12000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни и психически болки и страдания в резултат на продължително неглижиране на родителския дълг от страна на ответника, считано от 03.09.2019г. до датата на подаване на исковата молба – 03.09.2024г., ведно със законната лихва, считано от 03.09.2019г.

В исковата молба са изложени твърдения, че родителите на ищците не живеят съвместно. При забременяване на майката П. А. с двете момчета, ответникът я оставил при родителите й, обяснявайки че не може да подсигури дом за две новородени бебета. Ответникът не проявявал никаква отговорност към бременната П. А. и децата. Появил се при раждането им, за да ги припознае. От раждането на момчета грижите за тях били поети изцяло от майката, като бащата отсъствал от живота им, като не е бил ангажиран нито един ден с отглеждането на синовете си – не ги е виждал, не ги познава, не се е интересувал от тях и не ги е подпомагал финансово. Поддържа се, че за покриване на разходите на ищците за ежедневни нужди, облекло и обувки, учебни пособия, развитие на техните знания и за социални контакти, а така също и за разходи за медикаменти, свързани със заболявания, съпътстващи израстването, ежемесечно всеки един от тях се нуждае от сумата от 800 лева, като считат че бащата следва да заплаща по 640 лева. Твърди се още, че дългогодишното неглижиране на родителския дълг от страна на ответника, създавало объркване в нравствените представи на момчетата, които 3 всекидневно изпитвали емоционални, психически и психологически терзания на личността, чувствали се с накърнени чест и достойнство. В общуването си с връстниците си ищците били силно притеснени, тревожни, когато темите за разговор били свързани със семейството. Излага се, че ищците вече съзнават, че бащината подкрепа оформя всеки като силна и емоционално здрава личност, от която са били и продължават да бъдат лишени. Това създавало в тях чувство на несигурност и страдание. Подигравките от страна на съучениците им, че са без баща, пораждали в тях негативни емоции – чувство на огорчение, обида, дълбока мъка, дори гняв. В продължение на години ищците се чувствали потиснати, нещастни, затворени, поради това, че не са виждали и усещали бащина гордост и подкрепа. Тези болки и страдания били особено интензивни през последните пет години, когато съзнанието на момчетата станало по-развито и разбирали значението на липсата на отношение от страна на баща им. Твърди се, че Е. бил особено разстроен и потиснат след като се опитал да се свърже с баща си в социалните мрежи, който му отговорил грубо, а след това го блокирал. В резултат на това момчето с дни не желаело да говори, затворило се в себе си, изгубило съня си и настроението си. Плакал дълго, а майка му трудно успяла да го успокои и да възстанови крехкото му емоционално равновесие, изпитвал дълбока обида и чувство на срам от постъпката на баща си.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения от съда особен представител на ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди се, че ответникът редовно и в срок заплаща дължимата месечна издръжка за децата си, участва във всички възникнали разходи, свързани с нуждите им от уроци, екскурзии и други.

Претендираната издръжка се оспорва и по размер, който счита за завишен и неотговарящ на действителните нужди на момчета и на възрастта им.

Поддържа се, че ответникът полага дължимите грижи за момчетата и изпълнява бащиния си дълг към тях от раждането им и понастоящем.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представените по делото удостоверения за раждане П. Д.

Атанасов и З. С. К. са родители на децата М. З. К. и Е. З. К., родени на 19.08.2010г.

Видно от удостоверение от 19.09.2024г, издадено от „Варна Фюрничър“ ЕООД, П. Д. А. работи при същото дружество на длъжност „технически секретар“, като за периода от 26.07.2024г. до 31.08.2024г. е получила общо брутно трудово възнаграждение в размер на 1760.87 лева /нетно 1366.40 лева, а конкретно за м.август, който се явява пълен - 1500 лева брутно/1163.97 лева нетно.

От служебна бележка от 04.04.2024г., издадена от ОУ „Добри Чинтулов“ е видно, че детето И. е било записано в същото учебно заведение до м. декември на учебната 2023/2024г.

Видно от справка в НБД „Население“ З. С. К. има две деца – ищците по делото Е. З. К. и М. З. К..

От справка от сектор „ПП“ към ОД на МВР-Варна се установява, че на 4 името на З. С. К. са регистрирани два леки автомобила – „Фиат Уно“ с първа регистрация от 24.06.1986г. и „Ауди А6“ с първа регистрация от 01.01.1998г.

От справка в Агенция по вписванията се установява, че по партидата на З. С. К. няма вписвания.

Съгласно справка от ТД на НАП – Варна, З. С. К. няма регистрирани трудови договори, няма осигуряване по трудово/служебно правоотношение, няма подавани декларации по чл. 50 ЗДДФЛ за 2023г. и 2024г., няма самоосигуряване по реда на КСО. През 2023г. и 2024г. е получил доход в общ размер на 802.10 лева от продажба или замяна на движимо имущество.

От справката за банкови и платежни сметки е видно, че ответникът е титуляр на една банкова сметка.

По делото пред първоинстанционния съд са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетел на страната на ищците – М.Х. (баба на ищците по майчина линия) и Д.А. (дядо на ищците по майчина линия).