Присъда № 2 от 25.01.2023, Районен съд - Елхово
- Съд
- Районен съд - Елхово
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 34/2023
- Вид
- Присъда № 2
- Подписан
- 25.01.2023
- В сила
- 10.02.2023
- Състав
- Мартина Иванова Кирова
Цитирани разпоредби
- чл.23, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 279 · Наказателен кодекс
- чл.279, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.282 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
М О Т И В И към Присъда № 2/25.01.2023 година, постановена по НОХД № 34/2023г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от РП-Ямбол обвинителен акт по БП № 2/2023г. по описа на ГПУ-Елхово, с който против подсъдимия С. А. Т. /S. A. T./, гражданин на Ислямска република Иран, са повдигнати обвинения в извършване на следните престъпления:
- по чл.316 вр.с чл.308 ал.2 вр.с ал.1 от НК, за това, че на 04.01.2023г., около 02.30 часа в района на ГКПП - Лесово, община Елхово, област Ямбол, на трасе „Вход леки автомобили и автобуси“, съзнателно се ползвал пред длъжностно лице - граничен полицай на ГКПП-Лесово - Г. Т. Д., служител на ГПУ - Елхово при Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Елхово, от неистински официален документ - италианско разрешително за пребиваване със № I40335688, издадено на 22.08.2021г. на името на С. А. Т. /S. A. T./, роден на **********г. в ИР Иран, на който е бил предаден вид, че е издаден на 22.08.2021 година от надлежните органи на Република Италия, като от него не може да се търси наказателна отговорност за самото му съставяне и предмет на деянието е чуждестранен документ за самоличност;
- по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 04.01.2023г., около 02.30 часа в района на ГКПП - Лесово, община Елхово, област Ямбол, на трасе „Вход леки автомобили и автобуси“, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в отсъствието на подсъдимия, редовно призован, но с участието на служебния му защитник, назначен от фазата на БП – адв.В. М. от АК-гр.Ямбол, като е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки за разглеждане на делото по този ред.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор С. И. п р и РП-Ямбол, поддържа повдигнатите против подсъдимия С. А. Т. обвинения в извършване на престъпления по чл.316 вр.с чл. 308 ал.2 вр.с ал.1 от НК и по чл.279 ал.1 от НК, като намира същите за доказани по категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна.
Предлага на подсъдимия за всяко едно от двете деяния, в извършването на които е обвинен да му бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК, както следва: - за престъплението по чл.279 ал.1 от НК – лишаване от свобода за срок от 3 месеца и глоба в размер на 100 лева, а за престъплението по чл.316 вр.с чл.308 ал.2 вр.с ал.1 от НК лишаване от свобода за срок от 10 месеца, като по отношение на наложените наказания лишаване от свобода се приложи института на условното осъждане и изпълнението им се отложи за изпитателен срок от три години. Прокурорът счита, че са налице основанията на чл.23, ал.1 от НК, поради което предлага на подсъдимия да бъде определено едно общо наказание за двете деяния, в размер на по – тежкото от тях, а именно 10 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване се отложи за изпитателен срок от три години, както и да бъде присъединено и наказанието глоба.
Служебният защитник на подсъдимия, назначен от фазата на БП адв.В. М. от АКЯмбол, не оспорва, че подзащитния му е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл.316 вр.с чл.308 ал.2 вр.с ал.1 от НК и по чл.279, ал.1 от НК, като пледира налагане на минимално предвидените в закона наказания за тези две престъпления, предвид наличието на смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства – процесуалното поведение на подс.С. А. Т., който чрез направените самопризнания е съдействал на разследването, както и причините и мотивите за извършване на деянията и чистото му съдебно минало.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обв.акт факти, а именно:
1
Въз основа на установената по делото самоличност подсъдимият С. А. Т. /S. A. T./ е роден на **********г. в гр.Есфахан, Ислямска Република Иран, живущ в гр.Есфахан, гражданин на Ислямска Република Иран, с висше образование, женен, безработен.
Подсъдими я т възнамерявал да се установи да живее в Република Италия, преминавайки през територията на Република България, но предвид на това, че не разполагал с надлежно разрешение да влезе в Република България, решил да използва неистински документ за самоличност. В изпълнение на намерението си подсъдимият напуснал Ислямска Република Иран и се установил в Република Турция, в гр.Истанбул.
Макар да знаел, че това е незаконно на неустановена дата подс. С. А. Т. се свързал с неустановено по делото лице, което срещу определена парична сума го уверило, че ще го снабди с италианско разрешително за пребиваване. След като подсъдимия се съгласил, е предал своя паспорт на неустановеното по делото лице. Така на 03.01.2023г. това неустановено по делото лице върнало паспорта на подсъдимия, ведно с изготвеното неистинско италианско разрешително за пребиваване с № I40335688, на което е било предаден вид, че е издадено на 22.08.2021 година от надлежните органи на Република Италия.
След като се снабдил с този документ, още на същата дата – на 03.01.2023г. подс. С.
А. Т. отпътувал с автобус марка „NEO“ c турски peг.№34VDL88 от гр.Истанбул към турскобългарската граница. H a 04.01.2023г. подс. С. А. Т. и останалите пътници от автобуса преминали безпрепятствено граничния пункт на Република Турция, след което автобусът с пътниците се насочил към ГКПП-Лесово, общ.Елхово, област Ямбол за влизане в Р.
България.
По този начин н а 04.01.2023г., около 02.30 часа с посочения по-горе автобус подс.
С. А. Т. пристигнал от Република Турция на ГКПП-Лесово, общ.Елхово,област Ямбол, с цел влизане в Република България, на трасе „Вход леки автомобили и автобуси". По това време на работа бил граничен полицай - свид. Г. Т. Д. - служител в ГПУ-Елхово при РД“ГП“Елхово, който извършвал гранична паспортна проверка. Св.Д. предприел извършването на проверка на самоличността на водача и пътниците от автобуса и в хода на тази проверка поискал от подс. С. А. Т. документ за самоличност. Пред длъжностното лице - св.Д., подсъдимият съзнателно представил своя ирански паспорт № F53516728, издаден на 01.02.2021г., валиден до 01.02.2026г. на името на С. А. Т. , ведно с неистинския официален документ - италианско разрешително за пребиваване с № I40335688, издадено на 22.08.2021г. на името на С. А. Т. /S. A. T./, роден на **********г. в ИР Иран, на който бил предаден вид, че е издаден на 22.08.2021 година от надлежните органи на Република Италия. Докато проверявал разрешителното, у св.Д. възникнало съмнение относно истинността на този документ, поради което свидетеля селектирал подсъдимия за контрол на втора линия. За такава проверка било селектирано още едно лице от женски пол, което също преминало турско-българската граница, представяйки документи за самоличност, за които у свид.Д. се породили съмнения, че са неистински. Св.Д. от своя страна представил ползваните от подс. С. А. Т. документи – ирански паспорт и италианско разрешително за пребиваване, за извършване на експертна справка. След изготвяне на експертната справка, приложена на л.3 и 4 от бързото производство, било установено, че представените от подсъдимия документи – иранския паспорт представлява истински оригинален документ, по който няма следи от извършени преправки, но италианското разрешително за пребиваване е неистински документ и не е бил издаден от надлежните органи на Република Италия.
В хода на БП е била назначена съдебно-техническа експертиза за установяване представеното от подс. С. А. Т. италианско разрешително за пребиваване с № I40335688, издадено на 22.08.2021г. на името на С. А. Т. /S. A. T./, роден на **********г. в ИР Иран, истински документ ли е и има ли поправки в същия. Заключението на назначеното вещо лице – Н. Р. Г., поддържано и при изслушването му в хода на съдебното следствие при 2 приобщаване на експертизата по реда и при условията на чл.282 от НПК е, че представения от подс. С. А. Т. документ - разрешително за пребиваване с № I40335688, е изцяло неистински документ, същият не е изготвен на оригинална бланка, основните защити и реквизити, заложени при производството и отпечатването липсват или са имитирани.
От приложената по делото справка за съдимост с рег.№ 4330 от 04.01.2023г. издадена от БС при Районен съд-Елхово, след направена справка в ЦБС при Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимият С. А. Т. не е осъждан.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа на събраните гласни доказателства – обясненията на подсъдимия, дадени в хода на БП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, показанията на свидетеля – Г. Д., дадени в хода на съдебното следствие, заключението на вещото лице – Н. Г. по възложената му в хода на БП техническа експертиза, приобщено чрез изслушването му в хода на съдебното следствие по реда и при условията на чл.361 вр.с чл.282 от НПК, писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с останалия доказателствен материал, поради което съдът ги възприе за достоверни. Същите съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянията, както и такива относно формата на вината и мотивите за осъществяване на инкриминираните престъпления. Показанията на разпитания свидетел Д. се кредитират от настоящия съдебен състав като последователни, логични, относими към предмета на доказване и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Оценени в съвкупност с останалите доказателствени материали, те подкрепят отразените в обвинителния акт факти и обстоятелства, на които се основават обвиненията и които очертават двете престъпни деяния – по чл.279 ал.1 от НК и по чл.316 вр.с чл.308 ал.2 вр.с ал.1 от НК, вменени на подсъдимия.
Възпроизведените от свидетеля факти са пряко относими към времето, мястото, механизма на осъществяване на престъпните деяния и предмета на престъплението по чл.316 вр.с чл.308 ал.2 вр.с ал.1 от НК. Между свидетелските показания и останалите доказателства и доказателствени средства, липсват противоречия относно релевантните за спора обстоятелства – времето, мястото и механизма на извършване на двете престъпления, поради което съдът ги кредитира като непротиворечиви и взаимно допълващи се, намиращи се в хармонично единство помежду си, водещи до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда както за извършените деяния, така и за авторството на престъпленията. Същите кореспондират с останалия доказателствен материал по делото. Писмените доказателства, приложени по БП № 2/2023г. по описа на ГПУ-Елхово /справка за съдимост на подсъдимия, Експертна справка № 6/2023 от 04.01.2023г., Експертна справка № 8/2023 от 04.01.2023г., 2 бр. протоколи за доброволно предаване от 04.01.2023г., Заповед за задържане на лице от 04.01.2023 г., Протокол за полицейски обиск на лице от 04.01.2023 г., Декларация от подсъдимия от 04.01.2023 г., Разписка за върнати вещи и пари на задържаното лице от 04.01.2023 г., копие на лични документи, Заповед за връщане на чужденец до страната на произход Иран от 04.01.2023г., Приемо-предавателен протокол от 04.01.2023 г., Дактилоскопна карта и представеното от прокурора уведомително писмо на СДВНЧ-Любимец от 24.01.2023г. /, се прецениха за редовни от външна страна, а като кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се кредитират от съда.
При така изложената фактическа обстановка и събраните и обсъдени по този начин доказателства, обосновават следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, прие, че с горното подсъдимия С. А. Т. /S. A. T./, роден на **********г. в гр.Есфахан, Ислямска Република Иран, живущ в гр.Есфахан, 3 гражданин на Ислямска Република Иран, с висше образование, женен, безработен, неосъждан, с ирански паспорт № F53516728, издаден на 01.02.2021г., валиден до 01.02.2026г. в Ислямска Република Иран, е осъществил от обективна и субективна страна следните престъпления: