Решение № 3782 от 26.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3782 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20251110133925 по описа за 2025 година

Предмет на делото са предявени от *** с ЕИК ***, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, разделно срещу Ц. Б. Ч. с ЕГН ********** и С.

Т. Т. с ЕГН **********, за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 16609/2025г. на СРС, 70 състав. Конкретните суми за всеки поотделно /всеки от двата дължи сумите от по/ 2 707,47 лева главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2022 г. до 30.04.2024г., ведно със законна лихва за периода от 21.03.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2023г. до 18.03.2025 г. в размер на 346,56 шест главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на 40,54 лева, ведно със законна лихва за периода от 21.03.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2022г. до 18.03.2025 г. в размер на 9,03 лева. Претендира сторените в заповедното и в настоящото производство разноски. . Сумите са начислени за потребление в имот апартамент, находящ се в гр. ***, за периода 01.05.2022г. – 30.04.2024г. с аб. № ***.

Претендират се законни лихви върху посочените главници и разноски.

Ответникът С. Т. Т. признава изцяло исковете, което изявление отправя в първото и единствено по делото открито съдебно заседание. В качеството му на пълномощник на Ц. Б.

Ч. оспорва предявените искове, като сочи липса на облигационна връзка.

1

Третото лице помагач *** счита, че са спазени действащите наредби и правила за извършеното от него дялово разпределение.

Съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска в частта исковете срещу С. Т. Т., и не са налице отрицателните такива по чл. 237, ал. 3 ГПК. От друга страна заявените претенции са вероятно основателни с оглед представените и събрани по делото доказателства, поради което и на осн. 237, ал. 2 ГПК съдът ще се произнесе без да мотивира акта си по същество.

Що се касае до исковете срещу Ц. Б. Ч. съдът взе предвид следното. Както в много други производства, водени пред същия съд, за неплатена топлоенергия в различни периоди, срещу същия ответник и за същия имот, във всеки случай исковете са отхъврлени със сходни мотиви – липсват доказателства за връзка на това лице с този имот. Така в крайните актове по : гр.д. 74232/82017г. на СРС, 156 състав, гр.д. 48971/2019г. на СРС, 31 състав, гр.д.

50730/2023г. на СРС, 50 състав, гр.д. 73279/2021г. на 155 състав – приложени в преписи от ответника.

Както по горните дела, така и по настоящото ищецът представя Договор за продажба на държавен недвижим имот от ***., от който се установява, че С. Т. С. е придобил правото на собственост върху имот в гр. ***, апартамент на ***. От удостоверение за наследници от 27.10.2009 г. се изяснява, че С. Т. С. е починал на *** и оставил наследници по закон съпруга П. Я. С. и син Т. С. Т.. От удостоверение за наследници от 11.12.2023 г. и от 07.12.2012 г. се установява, че отв. С. Т. Т. е единствен законен наследник на Т. С. Т., разведен, починал на ***; и съответно, че по-рано П. Я. С., починала на *** г. е оставила наследник по закон Т. С.

Т., разведен, починал на ***, последния отв. С.Т.. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Сключването на писмен договор не е условие за възникване на облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като условие за възникване на правоотношението.

Представените по делото Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор са влезли в сила на 11.08.2016 г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ.

Изложеното дава основание на съда да приеме, че представените от ищеца писмени доказателства не установяват ответницата Ц. Б. Ч. да притежава по силата на универсално или частно правоприемство правото на собственост върху топлоснадбения имот или 2 ограничено вещно право на ползване, или да е ползвател/страна по сключен с ищеца индивидуален договор за доставка на топлинна енергия през процесния периода. С оглед на това и при липса на основание да встъпи в облигационно правоотношение с топлопреносното предприятие, то този ответник няма качеството потребител, респ. клиент на топлинна енергия, следователно, не е материално легитимиран по спора и спрямо него исковите претенции –главни и акцесорни се явяват изцяло неоснователни.

По разноските

Установените като заплатени за вземането срещу С. Т. в заповедното производство и се дължат: 62,07 лева за държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение, или общо 112,07 лева. Сторените в настоящото пак за единия ответник пък са : 196,23 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, или общо 296,23 лева.

Фактът, че считано от 01.01.2026г. в България има друга официална валута не задължава съда да превалутира предявеното в левове вземане. По наличието на официален курс всяка от страните би могла да знае каква е дължимата сума в актуалната валута.

Въз основа на горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, че С. Т. Т. с ЕГН **********, и адрес: гр.

***, ДЪЛЖИ на *** с ЕИК *** сумите 2 707,47 (двe хиляди седемстотин и седем лева и 47 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 21.03.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2023г. до 18.03.2025г. в размер на 346,56 (триста четиридесет и шест лева и 56 стотинки), главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. в размер на 40,54 (четиридесет лева и 54 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 21.03.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2022г. до 18.03.2025г. в размер на 9,03 (девет лева и 03 стотинки), начислени за потребление в имот апартамент, находящ се в гр. ***, за периода 01.05.2022г. – 30.04.2024г. с аб. № *** и за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 16609/2025г. на СРС, 70 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Т. Т. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на *** сумата 112,07 /сто и дванадесет лв. и 7 стотинки/ лева разноски в заповедното и сумата 296,23 /двеста деветдесет и шест лв. и 23 стотинки/ лева.

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените от *** с ЕИК *** срещу Ц. Б. Ч. с ЕГН **********, и адрес: гр. ***, апартамент, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл.

149 ЗЕ и по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ ДЪЛЖИ сумите 2 707,47 лева, ведно със законна лихва за периода от 21.03.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2023г. до 18.03.2025г. в размер на 346,56 лева, главница дялово разпределение от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. в размер на 40,54 лева, ведно със законна лихва за периода от 21.03.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2022г. до 18.03.2025г. в размер на 9,03 лева, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 16609/2025г. на СРС, 70 състав, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Решението е постановено при участието на *** като трето лице помагач на страната на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4