Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1 от 22.02.2024, Военен съд - Пловдив

Съд
Военен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 206/2023
Вид
Решение № 1
Подписан
22.02.2024
В сила
26.06.2024
Състав
полк. Стойко Драганов Спасов

Цитирани разпоредби

Мотиви по Решение № 1 от 22.02.2024 г. по АНД № 206/2023 г. по описа на Военен съд – ***.

От съвкупната преценка на събраните и проверени в съдебно заседание доказателства по делото, съдът приема за установено следното:

Обвиняемият *** *** (***) А. И. А., е военнослужещ във военно формирование (в.ф.) *** – ***. Назначен на длъжност „Командир на отделение“ в Охранителна рота на в.ф. *** – ***.

По време на службата си бил стриктен, отговорен и показвал добри резултати в изпълнението на служебните си задължения. Поддържал добри взаимоотношения с колегите си и с командния състав от ротата. Бил дисциплиниран, прям и с чувство за отговорност. Притежавал умения за точно и ясно изразяване. Участвал в учебния процес и показвал добри резултати. Физически и психически здрав. Ползвал се с доверието на колегите си и на командния състав (л.78 д.п.). По време на службата си бил награждаван с благодарност на два пъти и веднъж с похвална грамота. Бил наказван по дисциплинарен ред с мъмрене веднъж през 2002 г. и веднъж през 2011 г. (л.79 д.п.). Не е бил съден и не е бил осъждан за престъпление от общ характер. Не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК (л.39 д.п.).

Против обвиняемия *** А. А., Военно-окръжна прокуратура гр. ***, е повдигнала обвинение за престъпление против личността, за нанА.не на лека телесна повреда на две граждански лица, причинена по хулигански подбуди, съставляващо престъпление по чл.131, ал.1, т.4 и т.12, вр.чл.130, ал.2 от НК.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото и ги съобрази със становището на страните, намира за установено, че *** А. А., по време на военната си служба, извършил следното:

От фактически страна.

На 03.03.2023 г., *** А. А. празнувал рождения ден на сина му св. А. А..

Първоначално били в ресторант в района на Централна гара гр. ***, след което отишли в нощен клуб „***“ в гр. ***. Застанали около маса на втората редица до бара. В заведението всички били правостоящи.

На същия ден, около 23:30 часа, в нощен клуб „***“ пристигнали пострадалият св. гр.л. С. Г., заедно с годеницата си гр.л. Х. Д., пострадала св. гр.л. А. К. на 17 год. и св. гр.л. Г. Н. на 17 год. В клуба, били настанени на маса до бара, в съседство до масата на рожденика. Св. А. К., която стояла с гръб към масата на *** А., усетила, че някой я опипва по таза и крака й от ляво. Обърнала се, но не разбрала кой от стоящите около нея я опипва. Това се повторило и тя успяла да отблъсне ръката на мъжа, който я опипва. Рязко обръщайки се в тази посока видяла, че това е мъж, на възраст около 40 години, висок около 1.75 м., с гола глава, който впоследствие разпознала като 1

*** А. А.. Направила му забележка, но той отрекъл да я е опипвал. Тъй като К. била сигурна в действията, които е извършил обв. А., споделила какво се случва със св. Х. Д. и св. Г. Н.. От своя страна, св. Х. Д. се обърнала към св. С.

Г., който до този момент не бил забелязал тези действия и му казала: „Виж А., един мъж нещо говори с нея.“. Св. Г. се обърнал в посока към А. и в същия момент, получил удар с шамар по лявата буза, като ударът обхващал челюстта и лявото му ухо. От удара, той почувствал болка и зашеметяване.

Ударът бил нанесен от мъжа, който по-късно установили, че се казва А. А.. В същото време, обв. А. нанесъл и удар с шамар с дясната си ръка по лицето – лявата буза и областта над ухото на св. А. К.. От удара, тя почувствала силна болка в главата, била замаяна и зашеметена от силата на удара. Пристъпила назад и в същото време св. Г. Н. я дръпнала към себе си, за да я предпази от евентуален нов удар. В същия момент, неустановени двама млади мъже, от компанията на *** А., хванали отстрани св. С. Г. и по този начин, той не можел да мърда. Св. Х. Д. отишла, за да извика охраната на заведението, която извела мъжете от компанията на *** А., заедно с него извън заведението.

Ударите към пострадалите С. Г. и А. К., били нанесени без никаква причина и без до този момент, нападателят и ударените от него лица, да са се виждали и познавали.

Пострадалия гр.л. С. Г., гр.л. Х. Д., пострадалата гр.л. А. К. и гр.л. Г. Н., останали още около 20 мин. в клуба. Св. Х. Д. е разговаряла с две от момичетата от съседната маса, които са били част от компанията на *** А. и от тях разбрала, че той се казва А. А.. Влезли в приложение „Фейсбук“ в страницата на клуб „***“, където се видели снимка на компанията на А. А., свалили са снимката, по която разпознали нападателя си и по-късно я приложили към досъдебното производство (л.60 д.п.).

След като си тръгнали от клуб „***“, четиримата на 04.03.2023 г. около 03:10 ч., отишли до УМБАЛ „Св. Г.“ гр. ***, където на Г. и К. им бил извършен преглед. Тъй като било вече съботен ден, там им казали, че няма съдебен лекар, затова на 06.03.2023 г. – понеделник, двамата пострадали посетили съдебна медицина, където си извадили медицински удостоверения.

На 06.03.2023 г., гражданските лица С. Г., А. К. и Х. Д., се явили в Шесто РУ гр. ***, където депозирали обяснения по случая и представили съдебномедицинските удостоверения. В тази връзка била образувана преписка № *** г. по описа на Шесто РУ – *** (л.13-52 д.п.) Видно от приложеното по преписката СМУ № *** от *** г., в графа „предварителни сведения“ е отразено: на 04.03.2023 г., около 03:10 часа, в заведение в гр. ***, непознат мъж му е нанесъл удар с шамар по главата в лявата лицева половина, оплаква се от болки в областта на лицето и заглъхване на лявото ухо. Същото е със заключение, че при прегледа на С. С.

Г. и от представената медицинска документация се установи: контузия на лицето и лявото ухо. Описаните травматични увреждания са причинени по 2 механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са възникнали така, както съобщава освидетелстваният в предварителните сведения (л.24 д.п.).

Видно от приложеното по преписката СМУ № *** от *** г., в графа „предварителни сведения“ е отразено: на 04.03.2023 г., около 03:10 часа, в заведение в гр. ***, непознат мъж й е нанесъл удар с шамар по главата, не е губила съзнание, не е повръщала, оплаква се от главоболие и локална болка.

Същото е със заключение, че при прегледа на А. А. К. и от представената медицинска документация се установи: контузия на главата. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са възникнали така, както съобщава освидетелстваната в предварителните сведения (л.25 д.п.).

На 12.04.2023 г., с постановление на Районна прокуратура гр. ***, е били образувано ДП № 240/2023 г. (л.10 д.п.).

На 25.05.2023 г., с постановление на Районна прокуратура гр. ***, наказателното производство, ведно с преписката, е било изпратено на ВОП гр. *** по компетентност (л.6 д.п.).

На 30.06.2023 г., в гр. ***, по досъдебно производство, от военен следовател, е била назначена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни (л.106 д.п.).

На 06.07.2023 г., вещото лице доц. д-р П. Т. е дало заключение по СМЕ № *** г., че от представените материали е видно, че на С. Г. е било причинено контузия на лявата лицева половина и лявото ухо. Описаните увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са възникнали така, както съобщава освидетелствания, а именно от удар с десен „шамар“ при позиция лице в лице с пострадалия. Било е причинено болка и страдание без разстройство на здравето (л.106-110 д.п.). На вещото лице е било определено възнаграждение в размер на 117,00 лева (л.112 д.п.).

В съдебно заседание, вещото лице Т. е заявил, че поддържа депозираното заключение. На зададените въпроси, вещото лице е отговорило, че в съдебномедицинската практика, предметите се делели на два основни вида, твърди тъпи и остри. Предмет, който нямал режещ ръб, нямал остър връх, попада в графата на твърд тъп предмет. Експертизата била изградена въз основа на оплакване от страна на пациента – болка и заглъхване на лявото ухо, което в медицината означавало контузия. Липсата на находка, не отхвърляло категорично нанасянето на удара и доказва намесата на инкриминираното действие в сила, може да се приеме, като причинно следствената връзка.

Със съгласието на страните, съдът е приел заключението на вещото лице. Съдът определил възнаграждение на вещото лице в размер на 60,00 лева 3

(л.94-96 с.д.).

На 30.06.2023 г., в гр. ***, по досъдебно производство, от военен следовател, е била назначена Съдебно-медицинска експертиза по писмени данни (л.98 д.п.).

На 06.07.2023 г., вещото лице доц. д-р П. Т. е дало заключение по СМЕ № *** г., че от представените материали е видно, че на А. К. е било причинено контузия на главата. Описаните увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са възникнали така, както съобщава освидетелствания, а именно от удар „шамар“. Било е причинено болка и страдание без разстройство на здравето (л.98-102 д.п.). На вещото лице е било определено възнаграждение в размер на 117,00 лева (л.104 д.п.).

В съдебно заседание, вещото лице Т. е заявил, че поддържа депозираното заключение. На зададените въпроси, вещото лице е отговорило, че начина на причиняване няма разлика, с протокола за разпит, за нанА.не на шамар. По принцип, веднага след удара, трябвало да се появят охлузвания от ноктите на пръстите. Повърхностно охлузване, както и повърхностното кръвонА.дане, заздравявали за 14 дни. Анамнезата означавало, че това били оплакванията, съобщени от пострадалия.

Със съгласието на страните, съдът е приел заключението на вещото лице. Съдът определил възнаграждение на вещото лице в размер на 60,00 лева (л.91-94 с.д.).

На 01.08.2023 г., с постановление на военен следовател, *** А. И. А., е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.4 и т.12, вр.чл.130, ал.2 от НК (л.73 д.п.). Това следствено действие е било извършено в присъствието на надлежно упълномощен защитник-адвокат Х. Д. от АК – *** (л.71-72 д.п.). На същата дата, е бил извършен и разпит на обвиняемия *** А., в присъствието на защитника. Не е дал обяснения (л.74 д.п.).

На 03.08.2023 г., разследването по досъдебното производство, е било предявено на *** А. А., в присъствието на защитник-адвокат Х. Д., поради извършване на всички действия по разследването. Същият е заявил, че са се запознали с материалите по делото. Нямат искания и бележки. Счита, че категорично няма данни от незаинтересовани свидетели или технически средства, А. да е извършил вменените престъпления и досъдебното производство, следва да бъде прекратено (л.114 д.п.).

По време на съдебното следствие, по искане от адвоката на обвиняемия, с протоколно определение от 11.09.2023 г., съдът изиска писмена справка от управителя на „****“ ЕООД с какъв вид система за видеонаблюдение е оборудван клуб „***“, има ли системата записващи устройства, оставят ли трайно на носители, колко време се помни записа (л.16г с.д.). От представения писмен отговор от управителя на „****“ ЕООД е видно, че 4 представляваното от него дружество, няма договорни отношения, съгласно които следва да осъществява видеонаблюдение на обекта и респективно да съхранява записи (л.29 с.д.).

Описаната фактическа обстановка, по безспорен начин, се установява от показанията на свидетелите граждански лица С. Г., А. К., Г. Н., Х. Д., Н. Н., Ф. Р., П. Д., Р. П., Г. М. и А. А., съдебно-медицински удостоверения, съдебномедицински експертизи, справка за съдимост, служебна характеристика, служебен картон, и от останалите доказателства по дело.

Гореописаната фактическа обстановка, възприета от съда въз основа на показанията на свидетелите и цялостния доказателствен материал, събран по делото, дават основание на съда, да приеме за безспорно и категорично доказано, че обвиняемият *** А. А., военнослужещ във военно формирование *** – ***, е осъществил от обективна и субективна страна, престъпния състав на чл.131, ал.1, т.4, пр.3 и т.12, пр.1, вр.чл.130 ал.2 от НК, тъй като на 04.03.2023 г., около 03:00 ч. – 03:20 ч., в град ***, в клуб „***“, нанесъл удар с ръка (шамар) по лявата буза на гражданско лице С. С. Г., на ***, като ударът обхванал челюстта и лявото му ухо, с което му причинил контузия на лява лицева половина и лявото ухо – болка и страдание без разстройство на здравето, като телесната повреда била причинена по хулигански подбуди и по същото време и място, нанесъл удар с ръка (шамар) на гражданското лице А.