Решение № 422 от 28.03.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 430/2022
- Вид
- Решение № 422
- Подписан
- 28.03.2022
- В сила
- 18.07.2022
- Състав
- Росица Шкодрова
Цитирани разпоредби
- чл. 42 ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал.1, т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 175 ал.1 т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183 ал.2 т.3 пр.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 422 гр. Варна, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Росица Шкодрова при участието на секретаря Искрена Г. Иванова като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно наказателно дело № 20223110200430 по описа за 2022 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на Г. В. Г. срещу НП на Началник група РУ Аксаково към ОДМВР Варна , с което са му наложени административни наказания ГЛОБА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС.
В жалбата въззивникът сочи на неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление. Счита, че липсва умисъл за извършване на нарушение. Излага фактическа обстановка, такава, каквато е според него. Сочи, че имало паркиран товарен автомобил бордови с полуремарке, спрян на аварийни светлини При изравняване с товарния автомобил видях в огледалото, което се намира в горен среден ъгъл на десния прозорец на кабината човек в полицейска униформа. Видях че махна и подадох десен мигач за да отбия и спра. Точно където бил полицейския служител пред спрения товарен автомобил нямало място за два камиона. След отбивката има разклон за гр. Варна, но там няма възможност да спре товарния автомобил и аз спрях веднага след разклона, на не повече от стотина метра от патрулния автомобил, като спрял в нарушение, тъй като спирането в района на кръгово движение е забранено Обяснил на полицейските служители защо не е спрял веднага, но те му казали, че е трябвало да спра на средата на пътя нищо че заема платното за движение и съставили АУАН.
Едва при съставяне на акта за установяване на административно нарушение видял, че са посочили, че не е спрял на знак Б2, и възразил. Въпреки това акта му бил съставен на място и го подписал, но не успял да депозира писмени възражения в три дневния срок, защото отишъл да разтовари в Румъния по график.
По тези обстоятелства не е извършено разследване.
В хода на административнонаказателното производство е допуснато още едно процесуално нарушение. В АУАН и в НП е посочен регистрационен номер ****. а управляваният от него товарен автомобил е с peг. № ***.
В АУАН и НП всички тези обстоятелства, които характеризират в пълен обем 1 нарушението, не са отразени, което води до непълно и неточно описание на нарушението.
Освен това е налице разминаване между описанието и квалификацията на нарушението в АУАН и в НП . Съгласно чл. 42 ал.1 т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН в АУАН и в НП следва да се посочат правните разпоредби които са нарушени. Трябва да е налице правно единство между цифровата квалификация на нарушението посочена в акта и в наказателното постановление.
АУАН е съставен в присъствие и подписан на 12.11.2020 год. същият е представен на административно наказващият орган още на 13.11.2020 год. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗАНН наказващият орган е бил длъжен да се произнесе по административно наказателната преписка в месечен срок от получаването и, а видно от датата посочена в наказателното постановление същото е било съставено на 22.02.2021 год. повече от 3 месеца от датата на нарушението.
В с. з. въззивника поддържа жалбата чрез процесуален представител.
По съществото на делото поддържа и доразвива основанията за отмяна на наказателното постановление.
Представител на органа, издал НП, не се явява. В молба изразява становище по основателността на въззивната жалба и претендира възнаграждение.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка : на 12.11.2020 г. вечерта въззивникът Г. управлявал т.а. „МЕРЦЕДЕС АКТРОС“ с рег.номер peг. № *** с прикачено към него полуремарке с рег.номер ***, в община Аксаково, по Автомагистрала № А-2. В района на пътен възел „Летище“ , при излизане от АМ "Хемус" в посока гр. Добрич бил установен екип на ОДМВР Варна, в състава на който влизали св. А. и св. П..
Полицейският екип бил оборудван с автомобил със съответната маркировка, както и с полицейски униформи.
При излизане на автомобила от АМ "Хемус" в посока гр. Добрич, въззивникът не съобразил поведението си с наличния пътен знак и не спрял на пътен знак "Б2" на регулирано кръстовище.
На въззивникът бил подаден сигнал да преустанови движението си, като това било сторено посредством стоп- палка и светлинен сигнал от електрически фенер.
Тъй като въззивникът не преустановил движението си, а продължил по пътя, полицейските служители го последвали със служебния автомобил и успели да го спрат до бензиностанция "Енерджи" на път втори клас номер 2 км.4.
За несъобразяването с пътен знак Б2, както и за несъобразяването с подадения сигнал да спре, св. А. съставил акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието на който подробно описал установеното. Деянията били квалифицирани като такива по чл.6 т.1 и по чл.103 от ЗДП. Акта бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който не вписал в съдържанието му възражения.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните доказателства – показанията на св. А. и св. П., както и приложеният по административнонаказателната преписка АУАН.
2
Преди да приеме за установена изложеното по – горе фактическа обстановка , съдът прецени възраженията на въззивника, че не е виновен за нарушението. Съдът не възприема подобна позиция, предвид на следното:
Видно от показанията на св. А. сигналът за спиране е бил подаден по надлежния ред – от униформен служител , посредством стоп- палка, което го прави ясен за възприемане. От действията на въззивника се извежда, че той е възприел сигнала и умишлено не е преустановил движението си , като е избягал от полицейските служители.
Св. А. е възприел лично, че въззивникът управлява автомобила, като същия бил спрян впоследствие, след като бил последван със служебния автомобил.
В унисон с твърдяното от този свидетел са и заявеното от св. П., поддържащ описаното в акта за установяване на административно нарушение, както и годното писмено доказателства по делото – АУАН, подписан с вписване, че въззивникът няма възражения по него.
Съдът не кредитира позиция, че на място е имало спрян друг камион и той препятствал възможността на въззивника да спре при подадения сигнал.
На първо място в показанията си св. А. и св. П. изясняват, че такъв автомобил не е имало, а и дори при наличието на такъв, за въззивника , като участник в движението императивно съществува задължение да изпълни разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение.
В конкретния казус, въззивникът е бил длъжен при подадения му сигнал за спиране от контролните органи, да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
Вместо да съобрази поведението си с подадения сигнал, въззивникът продължил управлението на превозното средство, като това наложило последването му от страна на контролните органи и той бил спрян на място, значително отдалечено от мястото на проверката.
На 22.02.2021 г. въз основа на съставения акт е било издадено наказателно постановление, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от полицейските служители фактическа обстановка. На нарушенията била дадена правна квалификация по ЗДП. На основание санкционните норми на чл.183 ал.2 т.3 и чл.175 ал.1 т.4 от същия закон, на въззивника били определени административни наказания.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : по отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства, при липса на спорни обстоятелства е направил единствения възможен извод за извършени нарушения по ЗДП и е дал правилна правна квалификация на извършените от въззивника нарушения. Въз основа на квалификацията на деянията правилно е бил определен приложимият закон.
При безспорно изяснена фактическа обстановка с наказателното постановление по т.2 е определено административно наказание, съответстващо на тежестта на извършеното административно нарушение, в рамките на предвидения размер и предвидената санкция.
3
Наказанието по т.1 е с императивно определен размер и не е предоставена възможност за прецизирането му.
Що се отнася до възраженията, наведени с жалбата и в съдебно заседание, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:
В жалбата въззивникът счита, че липсва умисъл за извършване на нарушение. Излага фактическа обстановка, такава, каквато е според него. Сочи, че имало паркиран товарен автомобил бордови с полуремарке, спрян на аварийни светлини При изравняване с товарния автомобил видял в огледалото, което се намира в горен среден ъгъл на десния прозорец на кабината човек в полицейска униформа. Видял, че махна и подал десен мигач за да отбие и спре. Точно където бил полицейския служител пред спрения товарен автомобил нямало място за два камиона. След отбивката имало разклон за гр. Варна, но там нямало възможност да спре товарния автомобил и той спрял веднага след разклона, на не повече от стотина метра от патрулния автомобил, като спрял в нарушение, тъй като спирането в района на кръгово движение е забранено. Обяснил на полицейските служители защо не е спрял веднага, но те му казали, че е трябвало да спра на средата на пътя нищо че заема платното за движение и съставили АУАН.
Едва при съставяне на акта за установяване на административно нарушение видял, че са посочили, че не е спрял на знак Б2, и възразил. Въпреки това акта му бил съставен на място и го подписал, но не успял да депозира писмени възражения в три дневния срок, защото отишъл да разтовари в Румъния по график.
Съдът не кредитира заявеното с жалбата, доколкото, на първо място изходи от показанията на св. А. и св. П. , видно от които в района на подаване на полицейския сигнал не е имало други спрени автомобили, както и въззивникът не е съобразил поведението си с наличния пътен знак.
На следващо място, както вече беше коментирано по- горе, въззивникът е следвало да преустанови незабавно, плавно движението си и да спре, което не е сторил, осъществявайки по този начин състав на административно нарушение.
Счита се още, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато още едно процесуално нарушение. В АУАН и в НП е посочен регистрационен номер ****. а управляваният от него товарен автомобил е с peг. № ***.
Доколкото с АУАН и НП се сочи, че въззивникът Г. е управлявал т.а. „МЕРЦЕДЕС АКТРОС“ с рег. номер *** , съдът намери, че последващото изписване на две от последните цифри в номера като „55“, а не –„99“, представлява техническа грешка.
Счита се ,че в АУАН и НП всички обстоятелства, които характеризират в пълен обем нарушението, не са отразени, което води до непълно и неточно описание на нарушението.
Освен това е налице разминаване между описанието и квалификацията на нарушението в АУАН и в НП. Съгласно чл. 42 ал.1 т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН в АУАН и в НП следва да се посочат правните разпоредби които са нарушени. Трябва да е налице правно единство между цифровата квалификация на нарушението посочена в акта и в наказателното постановление.
Съдът , при проверка на АУАН и НП констатира единствено, че в обстоятелствените им части са описани всички признаци на състава на нарушението, което не затруднява правото на защита на обвиненото лице. В същите се съдържат както описание на нарушението, дата и място на извършване, обстоятелства на извършване, така и доказателства, които го потвърждават. Посочени са всички елементи от състава на всяко нарушение, като обвинението е точно и ясно формулирано и позволява организирането на адекватна защита.
Разпечатката съдържа 47 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3b85e102-1327-4e36-9c18-ad9c7b060f38