Решение № 199 от 14.09.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Сливен, 14.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. М.а Маринова

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.ева като разгледа докладваното от Гергана Огн. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20232200500242 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №121/19.05.2023г. по гр.д. №1347/2022г. на Районен съд Нова Загора, с което на осн. чл. 2, ал. 1, т.

3 ЗОДОВ е осъдена ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.

София, *** да заплати на Г. И. Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 4 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, по което обвинение е оправдан с влезли в сила присъди, с които е признат за невиновен по повдигнатите обвинения, сумата от 800,00 лв. – представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от влизане в сила на решението, както и сумата от 410,00 лв., представляваща направени в производството пред първоинстанционния съд разноски.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство - ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, като с нея се обжалва посоченото първоинстанционно решение в частта, в която същата е осъдена да заплати на ответника сумата от 4 000,00 лв., представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди.

В жалбата си въззивникът посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е недопустимо, неправилно и необосновано. Счита, че в хода на 1 съдебните заседания не са били ангажирани достатъчни по обем ясни и категорични доказателства за негативните последици от процесното обвинение. Не е била доказана и връзката между повдигнатото обвинение по наказателното производство и присъдения размер на неимуществените вреди, претърпени от ищеца. Сочи се и липсата на достатъчно мотиви на първоинстанционния съдебен акт, като основание за отмяна на така постановеното първоинстанционно решение, тъй като РС-Нова Загора се е позовал на един единствен свидетел, който е пряко заинтересован от изхода на делото. Излага становище, че продължителността на разглеждане на делото от неговото образуване на досъдебна фаза до приключването му с влязла в сила съдебен акт не е в нарушение със стандартите за разумен срок по см. на чл. 6 от ЕКЗПЧОС, като в по-голямата част от времето, делото се е разглеждало в съдебна фаза, а в досъдебното производство едва един месец.

Алтернативно иска от съда, ако се приеме, че е налице причинноследствена връзка между вредите и наказателното производство, да се намали така присъденото обезщетение за неимуществени вреди поради прекомерност до размер от 1 000,00 лв., като искът бъде отхвърлен в останалата му част.

Претендира поради акцесорния си характер, лихвите и разноските да бъдат отменени или намалени до съответния размер, спрямо уважената част от иска.

Иска от съда да намали размера на така присъденото адвокатското възнаграждение, спрямо чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Претендират се разноски.

С отговора на въззивната жалба, подаден от Г. И. Й., чрез адв. В. Х. М., се оспорва жалбата като неоснователна. Въззиваемата страна намира първоинстанционното решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли същото да бъде потвърдено.

Счита, че не е налице необходимост специално да се доказва наличие на причинна връзка между негативните последици и воденото срещу Й. дело, като според същият претърпените вреди се презумират.

Относно оплакването за продължителността на срока за разглеждане на делото, твърди, че прекомерността не се обуславя от продължителността в години, а се определя според сложността на делото.

Относно показанията на свидетелката, счита същите за достоверни и непротиворечиви, като същите са дадени от човек, приближен на въззиваемия, който има непосредствени впечатления от психичното му състояние.

Счита размера на присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди за по-скоро нисък, като оспорва твърденията на прокуратурата за прекомерност. Относно адвокатското възнаграждение твърди, че присъденото от районния съд такова е правилно и законосъобразно.

С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на доказателства пред въззивния съд.

2

В о. с. з. пред въззивната инстанция въззивникът – Прокуратура на Република България, редовно призован, се представлява от прокурор Д.Г. от ОП-Сливен. Моли съдът да отмени първоинстанционното съдебно решение като неправилно, противоречащо на закона и немотивирано. Алтернативно иска от съда да намали присъденото обезщетение до размер не по-висок от 1 000,00 лв.

В о. с. з. пред въззивната инстанция въззиваемият редовно призован, не се е явил лично и не е представляван.

Въззивната инстанция, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа и правна страна:

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалване, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването - и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК Окръжен съд-Сливен, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Същият е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от Г. И. Й. против Прокуратура на Република България при условията на обективно кумулативно съединяване искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 15 000,00 лв. и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 800,00 лв. в резултат на неоснователно повдигнато обвинение в извършване на престъпление, като по образуваното наказателно производство е бил оправдан. Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал.1, т.3, предл. първо от ЗОДОВ.

Предмет на въззивното производство е само частта от 3 първоинстанционното решение, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г. И. Й. сумата от 4 000,00 лв. неимуществени вреди.

Решението в частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 800,00 лв., ведно със законната лихва върху главниц ата, считано от 20.07.2022 г., не е обжалвано и е влязло в сила.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ , Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Следователно, за да възникне отговорността на Държавата, в случая в лицето на Прокуратурата, следва да са налице следните кумулативни предпоставки, елементи, включени в юридическия състав: повдигнато обвинение в извършване на престъпление; оправдаване на лицето; вреда и причинна връзка между повдигнатото неоснователно обвинение и причинената вреда. Отговорността на Държавата по този специален закон /ЗОДОВ/ е обективна, не зависи от това дали вредите са причинени виновно от длъжностното лице /чл. 4 от ЗОДОВ/, като се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

По делото безспорно е установено, че ищецът в първоинстанционното производство Г. И. Й. е бил привлечен като обвиняем и впоследствие подсъдим за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. С Обвинителен акт, наказателното производство е внесено в РС-Сливен на 20.12.2018 г., като Г. Й. е бил оправдан по същото. ОС-Сливен отменя така постановената присъда и връща делото за ново разглеждане пред първа инстанция след надлежен протест на прокуратурата. Образува се НОХД №1579/2019 г., по което подсъдимият Й. отново е бил оправдан. Последва протест на прокуратурата и ОС-Сливен връща за ново разглеждане делото на РС-Сливен. Образува се НОХД №347/2021 г., като отново производството приключва с оправдателна присъда. Делото е протестирано пред ОС-Сливен, който потвърждава с Решение от 20.07.2022 г. оправдателната присъда на първоинстанционния съд. Следователно наказателното производство спрямо ищеца е продължило около 4 години и половина , в които той е имал качеството обвиняем, респ. подсъдим в съдебната фаза на производството.

Оправдаването на подсъдимия, води до извода за отсъствие на основание за осъществяване на наказателно преследване спрямо Г. И. Й. и характеризира като незаконно повдигнатото и поддържаното обвинението в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.

С оглед изложеното, първите две предпоставка за ангажиране 4 отговорността на Държавата по чл. 2, ал.1, т.3, предл. първо от ЗОДОВ са налице, като тя следва да се реализира чрез нейните органи, в случая – Прокуратурата на Република България.

По отношение другите две предпоставки – вреди и причинна връзка между тях и незаконното обвинение, въззивната инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд и приема, че същите са установени от събраните по делото доказателства. Установи се, че през периода на воденото срещу ищеца наказателно производство, същият е търпял притеснения, напрежение и негативни емоции. След повдигане на обвинението, Г. Й. се променил – бил доста притеснен; спрял да говори и да излиза с приятелите си, затворил се в себе си; притеснявал се да не загуби работата си ; ядосвал се, че е несправедливо обвинен и изпитвал несигурност, почувствал срам, предвид факта че е работил като съдебен заседател към Районен съд-Нова Загора и е бил отстранен от длъжност. Следователно наказателното производство е дало отражение върху поведението и начина на живот на ищеца. Съдът намира, че така установените неимуществени вреди са в пряка и непосредствена последица от повдигнатото му незаконно обвинение и следва да бъдат обезщетени от ответника – Прокуратура на Република България. Налице са всички елементи на фактическия състав, водещ до възникване на правото за обезщетение за вреди. Искът е доказан по основание.

Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай размерът му следва да се определя, съобразно конкретно претърпените вреди, установени от материалите по делото. Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими. Съгласно трайно установената съдебна практика, понятието "справедливост" по смисъла на чл.