Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 883 от 15.07.2020, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 6711/2019
Вид
Решение № 883
Подписан
15.07.2020
В сила
11.08.2020
Състав
АНА ИВАНОВА ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 88, ал. 1, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 345, ал.1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ гр. Плевен, 15.07.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6711 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод на предявени от „Т.Б.“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда №6, чрез процесуалния представител адв. *** срещу Я.Л.С. ЕГН **********, с адрес *** кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума от 490,90 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги по издадените фактури с № №: фактура №

**********/20.06.2017 г., фактура № **********/ 20.07.2017 г., фактура № **********/20.08.2017 г. и фактура № **********/ 20.09.2017 г.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, заповедта по която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда е предявен настоящия иск. Излага се, че между страните са сключени следните договори за предоставяне на услуги, а именно: договор за мобилни услуги № *********/15.06.2017 г. и Договор за лизинг от 15.06.2017г., съгласно, които договори на ответника са предоставени мобилен телефонен номер № ********** и мобилно устройство SamsungGаlахуJ5 2016 В1аск. Сочи се, че условията за предоставянето на устройството са уредени в Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 344.77 лв. с вкл. ДДС. Твърди се, че за ползването й лизингополучателят се е задължил да извърши двадесет и три месечни вноски в размер на 14,99 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Излага се, че съм периода на издаване на процесиите фактури спрямо ползваните от ответника мобилен номер и устройство на лизинг се прилагат условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 15.06.2017 г. и условията, договорени в Договор за лизинг от 15.06.2017 г. Сочи се, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м. юни 2017 г. - м. септември 2017 г., както следва: фактура № **********/20.06.2017 г., фактура № **********/20.07.2017 г., фактура № **********/20.08.2017 г. и фактура № **********/20.09.2017 г. Твърди се, че във: фактура № **********/20.06.2017 г., издадена за отчетния период 19/06/2017-19/06/2017 г., включва следните задължения: месечна абонаментна такса от 16,35 лв., ползвани услуги 0,02 лв.

(от които Разговори към „Грижа за клиента“ 0,02 лв.), или сума в размер на 19,64 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство в размер на 14,99 лв. с вкл.

ДДС, с обща сума в размер на 34,63 лв., от която след приспадане на 20,00 лв. надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период претендираната сума по фактурата е 14.63 лв.; фактура № **********/20.07.2017 г. е издадена за отчетния период 20/06/2017-19/07/2011 г., вкл следните задължения месечна абонаментна такса 15,82 лв., ползвани услуги от 59,68 лв. (от които Допълнителни Услуги Мобилен Интернет 28,32 лв., Други услуги с добавена стойност 15,03 лв., Кратки текстови съобщения (SMS) 0,57 лв., Международни разговори 15,70лв., Разговори към „Грижа за клиента“ 0,06лв.), или общ размер на услугите от 90,60 лв. с вкл. ДДС и лизингова вноска за мобилно устройство - 14,99 лв. с вкл. ДДС или общата сума по фактурата-105.59 лв; фактура № **********/20.08.2017 г., издадена за отчетния период 20/07/2017-19/08/2017 г., вкл. месечна абонаментна такса (-5,61) лв., както и ползвани услуги 0,12 лв. (от които Разговори към „ Грижа за клиента “0,02 лв., Гласова поща 0,10 лв.), които са в общ размер /-5,49/ лв. без ДДС - /-6,59/ лв. с вкл.ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство - 14,99 лв. с вкл. ДДС. Сочи се, че отрицателната стойност на месечната абонаментна такса във фактурата се е формирала в резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора и таксата за предварително начислен пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период./ или начислената и претендираната по фактурата сума е в размер на 8,40 лв. Излага се, че след предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между старните по делото по вина на ответника, поради изпадането му в забава, на същия е издадена и Фактура № **********/20.09.2017 г., която включва задължения за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги чрез процесния номер в общ размер на 355.92 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство SamsungGаlахуJ5 2016 В1аск в общ размер на 314.79 лв. с вкл. ДДС. Сочи се, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за мобилен номер ********** са уредени в т. 11 от Договор за мобилни услуги, съгласно, която в случай на предсрочно прекратяване на срочен договор за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на съответния договор до края на първоначално предвидения срок на действието му. Твърди се, че въз основа на уговореното между страните задължението за неустойка за номер ********** е в размер на 355.92 лв., което вземане се претендира частично в размер на 47,49 лв. Излага се, че от друга страна обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от ОУ за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Сочи се, че предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в размер на 314.79 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на двадесет и една неначислени лизингови вноски, като претендирата сума по фактурата е в общ размер 362.28 лв. Твърди се, че изискуемостта на вземанията на ищеца по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й. Сочи се, че в периода след издаване на първата от процесните фактури длъжникът не е извършвал плащания.Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител.

В нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му присъди разноски. Излага, че в настоящето производство се претендира сума в размер на 47,49 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги в размер на три месечни абонаментни вноски, без вкл. ДДС. Сочи, че същата е насочена към компенсиране на претърпените от ищеца вреди под формата на пропуснати ползи от неосъщественото му правно и финансово очакване на получаване на определени месечни плащания от неизправния абонат.Навежда доводи, че съгласно чл.12, ал.1 от ОУ към договора за лизинг в случай на неизпълнение от страна на лизингополучателя на задължение по съответния индивидуален договор лизингодателят има право да получи оставащите месечни вноски като предсрочно изискуеми, дължими и платими, като ал.2 на същата клауза в допълнение предвижда възникване на това право и в случай на предсрочно погасяване на договора за мобилни услуги между страните, към който е сключен договора за лизинг. Твърди, че обявяването на предсрочна изискуемост на остатъка от цената на лизинговата вещ не е обвързано от разваляне на договора за лизинг и не е довело до никакви допълнителни неблагоприятни последици за лизингополучателя. Сочи, че по делото не са представени доказателства от ответника същият да е върнал устройството или да е платил цената му, както и да е предприемал действия по развалянето на договора за лизинг.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, особеният представител на ответника е упражнил процесуалното си право да подаде отговор на исковата молба. Излага, че вземанията, отразени в първите три фактури, посочени в исковата молба са недоказани. Счита, че претенцията за вземането от 362,28лв., отразена в последната фактура за неоснователна. Излага, че с прекратяване на договора за лизинг е отпаднало и задължението на лизингополучателя да заплати оставащите лизингови вноски до края на договора, тъй като предсрочно е отпаднало и насрещното задължение на лизингодателя да предостави ползването на лизинговата вещ. Сочи, че клаузата, с която претенцията за неустойка за предсрочно прекретяване на договора е неравноправна и поради което нищожна, доколкото страната по процесиите договори се явява потребител.

В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Счита, че уговорените клаузи в двата процесни договора за неравноправни, доколкото са типично сключвани с потребителя и не подлежат на индивидуално договаряне. Излага, че претенцията за лизингови вноски за неоснователна. Счита, че такава претенция би била допустима само, ако договорът за лизинг не е бил прекратен.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното по делото ч.гр.д.№ 2438/2019 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение № 1369/18.04.2019 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело сумата 490,90 лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги № ********* и Договор за лизинг от дата 15.06.2017 г. и законната лихва върху главницата от 17.04.2019 г. до изплащането на вземането, както и сумата 25 лева за деловодни разноски и 360 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение.

Длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК за депозираното от кредитора заявление, поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния съд е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.

По делото се установява, видно от представените с ИМ, че между Космо Мобайл България ЕАД - като доставчик и ответника Я.Л.С. ЕГН **********– като потребител, са сключени следните договори:

1.Договор за мобилни услуги № *********/15.06.2017 г. от който се установява, че ответникът е избрал абонаментна програма с месечна такса от 18,99 лева.

2. Лизингов договор от 15.06.2017г., съгласно, който на ответника е предоставено мобилно устройство SamsungGаlахуJ5 2016

В1аск, на стойност от 359,76 лева с месечна погасителна вноска от 14,99 лева.

Установява се от приложената по делото запис на заповед, че ответникът е подписал такава в полза на ищеца за сумата от 344,77 лева, която запис на заповед е предявена за плащане на 15.06.2017 г.

Приобщено като доказателство по делото е и заявление за пренасяне на номера на ответника в мрежата на Теленор

Видно е от представените по делото доказателства, че на ответника са издадени и следните фактури за процесния период: фактура

№ **********/20.06.2017 г., за период от 19/06/2017-19/06/2017 г., с обща дължима сума от 34,63 лв.; фактура № **********/20.07.2017 г., за отчетния период 20/06/2017-19/07/2011 г., с обща дължима сума от 120,22 лева; фактура № **********/20.08.2017 г., за отчетен период 20/07/2017-19/08/2017 г., на стойност от 120,22 лева; Фактура № **********/20.09.2017 г., която включва задължения за заплащане на неустойка за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги чрез процесния номер в общ размер на 355.92 лв.и оставащите вноски по договор за лизинг в размер на 314,79 лева.

Приобщени като доказателства по делото са и ОУ, действащи между страните по делото.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: