Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 441 от 19.05.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 828/2026
Вид
Решение № 441
Подписан
19.05.2026
Състав
Анита Христова Велева

Цитирани разпоредби

  • чл.27,ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34,ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34,ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42,ал.1,т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52,ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57,ал.1,т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.60,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.15,ал.4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.55,ал.3 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.55а · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.55а,ал.1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.59,ал.1,т.6 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.59,ал.5,т.6 · Закон за въвеждане на еврото в Република България

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. Бургас, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20262120200828 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба от „А“ ЕООД, ЕИК: ****, представлявано от Ц.М.К. срещу Наказателно постановление № 873047-F867779/09.02.2026 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.15,ал.4 от Закон за въвеждане на еврото в РБ и на основание чл.59,ал.5,т.6 ЗВЕРБ на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2600 евро.

Със жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради процесуална и материалноправна незаконосъобразност. Възражението за допуснати съществени процесуални нарушения е мотивирано с оглед липсата на достатъчно ясно описание относно начина на формиране цената /повишена към 12.01.2026 г./ и факторите, въз основа които е извършено увеличението., с което е дерогирано изискването на чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН.Твърди се,че в хода на административно-наказателното производство не са били изисквани доказателства от жалбоподателп за обективни икономически фактори по см. на чл.15,ал.4 ЗВЕРБ, което задължение е било заместено от представяне на таблица с размера на цените на предлаганите услуги за различни периоди.По същество са релевирани контрааргументи, обосноваващи извода за недоказаност на нарушението, предвид обвързването на влияещите обективни икономически фактори с увеличаване разходите за трудови възнаграждения на персонала и осигуровки.

В открито съдебно заседание „А“ ЕООД, редовно призовано, се представлява от упълномощения адв.А. В., който настоява за отмяна на обжалваното НП, поради неправилно приложение на материалния закон поради липса на ясни и предвидими критерии, които да позволяват обоснована преценка за необоснованост на промяната в цената.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Д.Ч., която счита, че нарушението е безспорно доказано, а издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което пледира за неговото потвърждаване.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.9- НП е връчено на законния представител на жалбоподателя на 12.02.2026г., а жалбата е депозирана по реда на чл.60,ал.1 ЗАНН на 26.02.2026 г. с куриер- л.62)

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.

1

Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след индивидуална и комплексна оценка на събраните доказателствени източници и като съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

Имуществената отговорност на дружеството-жалбоподател „А“ ЕООД е ангажирана за това, че при извършена на 12.01.2026 г. в 14.15 ч.проверка в търговски обект – пункт за годишни технически прегледи, находящ се в ****, стопанисван от жалбоподателя, е установено съгласно приложен ценоразпис следните цени за предлагана услуга в обекта за дата 12.01.2026 г.:

-годишен технически преглед на лек автомобил, категория М1-97,60 лв. /49,90 евро/.

За целите на проверката била изискана за дати 11.08.2025 г., 11.10.2025г. и 12.01.2026 г. справка за актуални цени на предлаганите в обекта услуги. От монтираното и въведено в експлоатация свързано с НАП ФУ били изведени 3 бр. справки КЛЕН за дните 11.08.25 г., 11.10.2025 г. и 12.01.2026г., и след анализ на същите контролният орган констатирал,че цената на предлаганите услуги в пункт за годишни технически прегледи:годишен технически преглед на лекотоварен автомобил, категория N1 на 11.08.25 г. и на 11.10.25 г. е в размер 79,90 лв. /40,85 евро/,а на 12.01.2026 г. е в размер на 97.60 лв. /49.49 евро/. Според приходният орган увеличението възлиза на 17,70 лв. или с 22,15 % и се счита за необосновано от обективни икономически фактори.

Формулиран е заключителният извод,че жалбоподателят необосновано е повишил цените на предлаганите услуги в обекта и е нарушил разпоредбите на чл.15,ал.4 ЗВЕРБ.

Фактическите констатации в АУАН са приети за доказателствено мотивирани чрез оргинерно възприетите и документирани факти при проверката в ПИП сер.АА №0094080/12.01.2026г., както и приложените справки КЛЕН от 11.08.25г.,11.10.25 г. и 12.01.26 г., отразяващи възходяща градация в размера на цените на предлаганата идентична услуга – 79,90 лв. към 11.08.25г., 79,90 лв. към 11.10.25г. и 49,90 евро /97,60 лв./ към 12.01.26г.

На жалбоподателя бил съставен АУАН от 21.01.2026г. Актът бил предявен на същата дата на упълномощено лице от законния представител на жалбоподателя, което го подписало и получило препис от него. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 15,ал.4 ЗВЕРБ, на осн. чл.59,ал.5,т.6 ЗВЕРБ на жалбоподателя била наложена „Имуществена санкция” в размер на 2600 евро.

Съдът кредитира като вътрешно последователни, безпротиворечиви и логически завършени показанията на актосъставителя Б., която при разпита си заяви,че въпреки предоставената възможност на задълженото лице, не са били предоставени доказателства, икономически обосноваващи процента на завишение в цените на предлаганите услуги – напр. договор за наем, фактури за закупени машини, за повишение в цените на заплатена ел.енергия и др., предвид което ценовото завишение от 22,15% е прието за необосновано.При разпита си св.Б. заяви,че в отговор на отправеното искане по реда на чл.55а ЗВЕРБ не са й били предоставени приложените към жалбата разчетно-патежни оборотни ведомости за периода януари 2024декември 2025г.

Изложените фактически изводи намират своята несъмнена доказателствена опора и легитимна установеност от индивидуалния и съвкупен преглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които пресъздават стройна последователност от факти, представляваща кредитируема доказателствена основа. В пределите на възприетите фактически положения от АНО липсват спорни моменти. Във фокуса на обсъждане са поставените от жалбоподателя правни въпроси – относно правилното приложение на материалния закон предвид липса на разписани обективни критерии за преценка „необосноваността“ в икономически фактори завишението на цените, както и неизпълнение на изискванията на чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН и чл.52,ал.4 ЗАНН.

От правна страна:

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в 2 сроковете по чл. 34,ал.1 и ал.3 ЗАНН. Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице,съгласно разпоредбата на чл.55,ал.3 ЗВЕРБ и видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-ОПР-30-1/13.01.2026 г.

Що се отнася до критериите на чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН и чл.42,ал.1,т.4 ЗАНН, доколкото изводите на съда са иманентно въплътени и неразривно свързани с приложимия материален закон, който стандартизира определен обем неизпълнени доказателствени усилия, отразяващи се и върху непълнотата на описание на нарушението, съдът прие следното:

Съгласно чл.15,ал.4 ЗВЕРБ: “ В периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори.“ Предвид материално-правна същност на предписанието в чл.15,ал.4 ЗВЕРБ законодателя разглежда изпълнителното деяние като кумулативна даденост от две условия. На първо място, позитивния факт, свързан с реално наличие на увеличение на цените на търговеца в периода на двойно обозначаване на цените - от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г. На второ място, действието на едно отрицателно условие, това увеличение да не е икономическа закономерност от влиянието на обективни /измерими и документируеми/ икономически фактори. Касае се за фактически състав, който всякога изисква доказване, което трябва да обхваща всички, а не избирателно подбрана част от фактите и спецификите на конкретния състав на административно нарушение, свързани със естеството на защитения с него правен интерес. В закона – пар.1,т.6 от ДР на ЗВЕРБ се съдържа легална дефиниция на понятието „обективни икономически фактори“, като в обхвата на това понятие попадат външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства – форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността.

В конкретно разглеждания случай се констатира увеличение на цената на една от предлаганите от търговеца услуги – годишен технически преглед на лекотоварен автомобил , категория N1-49,90 евро /97,60 лв./, като това повишаване касае именно периода на двойно обозначаване на цените. При това положение следва да се изяснят пределите на заложения в чл.15,ал.4 ЗВЕРБ оценъчен критерий и конкретните и съществени негови отлики и степен на проявление, а именно,дали констатираното повишаване на цената се дължи на обективни икономически фактори или не. В тази връзка следва изрично да се отбележи, че липсват единни критерии, въведени от законодателя за извършване на преценка,което е значителен пропуск, непозволяващ на търговците да организират работата си по начин такъв, че да спазят изискванията на ЗВЕРБ. Фактическото установяване в тази му част не може да е основано на избирателно или абстрактно селектирани обективни икономически фактори, които да запълват в едни случаи бланкетното определение на пар1.,т.6 от ДР на ЗВЕРБ, а в други, съществуването и релевирането на фактори, влияещи върху икономическото поведение на търговеца при ценообразуването да бъдат игнорирани.

Щом законодателят е скрепил фактическото установяване в административнонаказателния процес с издирване на указаните в пар.1,т.6 ДР на ЗВЕРБ обективни икономически фактори, чрез примерното и неизчерпателно изброяване на промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, форсмажор, и „други фактори“ / с цялата поливариантност на индивидуалните икономически причини за възходяща корекция в цената при отделния търговец/, то липсата на единни критерии, отразяващи алгоритъм на изчисление на обосновано спрямо необосновано завишение по определени фиксирани в закона показатели, прави практически трудно доказването на отговорността по чл.15,ал.4 ЗВЕРБ поради дебютния характер на използваните критерии и средства за установяването им. Независимо от 3 гореизложеното и предвид заложените в чл.13 и чл.14 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства изисквания за образователна степен, допълнително обучение и професионален опит на техническите специалисти, както и предвид многообразието на уреди, съоръжения и средства за измерване, които съгласно чл.8 от цит.Наредба следва да са на разположение и поддържани в техническия пункт, ведно със заложеното в чл.12 от Наредбата изискване за наличие на компютризирана система за управление на работата на средствата за измерване и информационна система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на ППС, може да се заключи,че основният обективен икономически показател, влияещ върху ценообразуването на годишните технически прегледи (ГТП), са текущите експлоатационни разходи на пунктовете. Те се формират от няколко строго специфични фактора. В случая според настоящия състав обосновката на възходящата корекция в цената при отделния търговец е изводима от отразени в обичайната практика документируеми показатели,влияещи върху ценообразуването: