Решение № 10731 от 05.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10731 гр. София, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20231110101369 по описа за 2023 година

Ищецът„С” АД твърди, че по силата на чл. 2, ал.1, т.1 от Общите условия (аналогично чл. 3, ал.1, г. 1 от Наредба №4) ответника П. Й. Р. има качеството на потребител на ВиК услуги за обект, находящ се гр. София, ж.к. „Красно село“, ул. „Карпати“ №10, ет. 4, ап. 13. За този имот е открит клиснтски номер 1005174483 с ДС 2800048862, като за периода от 09.05.2013 - 06.04.2022г. на база отчетените показания и в изпълнение на разпоредбите от Общите условия „С“ АД редовно издава ежемесечни фактури за потребените и начислени ВиК услуги за имота. Между „С” АД и ответника били налице трайно установени фактически отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги.

Въз основа на издадените фактури за периода 09.05.2013 06.04.2022г. задължението на ответника по настоящия иск възлизало на ******** лв.

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на Софийски районен съд, издадена по горепосоченото частногражданско дело на ответника е разпоредено да заплати на „С в“ АД сумите, посочени в заповедта. С възражение ответникът-длъжник е оспорил вземането, поради което с разпореждане на съда с даден едномесечен срок за предявяване на иск по чл. 415 от ГПК 1

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да установи по отношение на ответника, че дължи на „С“ АД сумата от ******** лв,главница за периода 09.05.2013 - 06.04.2022г., мораторна лихва за забава при заплащане на дължимите суми за периода 09.06.2013 06.04.2022г. в размер на ***** лв., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК и разноски по образуваното частно гражданско дело.Претендира разноски.

В писменото си становище ответникът оспорва твърдението на ищеца, че междустраните е налице облигационна връзка по смисъла на Общите условия на ищеца.

Твърдението на ищеца че П. Р. е ползвала ВИК услуги за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село“, ур. „Карпати“ № 10, ет. 4, ап. 13, не отговаряло на истината. . От всички приложените към исковата молба доказателства, не можело да се извлече извода, че Р. има качеството на ползвател или на собственик на имота. Оспорва, че посочения кл. № ********* е на нейно име. Отделно от това този номер изхождал от ищцовото дружество, то представлява някаква индивидуализация за последното и по никакъв начин не може да породи права и задължения за ответника.

Възразява, че претендираните с исковата молба суми, са погасени по давност, основание давало приложното поле на чл.111, б.

Оспорва доказателствената стойност на приложените от ищеца писмени доказателства. Моли иска да се отхвърли и претендира разноски.

В последното съдебно заседание ответната страна ограничи възраженията си до твърдението, че не ползвател на услугите на ищеца, като изрично уточни, че не оспорва обстоятелсдтвата, че имота е водоснабден, а в процесния период са извършени доставки на ВиК услуги на претендираната от ищеца цена.

Прави и евентуално възражение за изтекла давност, което е уточнено по период и размер с молба от 05.12.2023г.

В хода по същество съдът намира следното:

Приложената от ищеца справка от Агенцията по вписванията установява, че в процесния период ответникът е бил собственик на процесния имот. Следователно е ползвател на доставките на ищеца по силата на закона.

Що се отнася до евентуалното възражение за давност то е неоснователно.

Приложимата погасителна давност в случая е

2 тригодишна, а молбата за издаване на заповед за изпълнение е депозирана на 16.08.2022г. Самата искова молба е заведена на 10.01.2023г. Възможните дати за погасяване на притезанието касят задължения възникнали преди 16.08.2019 или 10.01.2020г.

Ответната страна е уточнила, че възразява за задължения в размер: „*********лв. представляваща главница за периода м.9.2019г. до м. 3 2022г.“

Периода очевидно не съвпада с фактите и правните последици на погасителната давност.

Независимо дали става дума за грешка в правото или във фактите съдът е обвързан с изявлението на ответната страна, което тя изрично поддържа и в последното съдебно заседание. Доколкото за посочения в цитираната молба период нито едно от задълженията не е изгубило своето притезание, а общия размер на дълга не се оспорва на други основания, то иска следва да бъде изцяло уважен. Съдът РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Й. Р. ЕГН ********** дължи на „С “ АД сумата от 6 844.95 лв,- главница за периода 09.05.2013 - 06.04.2022г., мораторна лихва за забава при заплащане на дължимите суми за периода 09.06.2013 - 06.04.2022г. в размер на ******* лв., както и законна лихва от 10.01.2023г. до изплащане.

ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца *******лв. разноски по делото, от които *****лв. юристконсултско възнаграждение, а останалото – заплатената от ищеца държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3