Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 97 от 20.12.2022, Районен съд - Панагюрище

Съд
Районен съд - Панагюрище
Дело
Гражданско дело 338/2021
Вид
Решение № 97
Подписан
20.12.2022
В сила
13.04.2023
Състав
Диана Симеонова Стателова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Панагюрище, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана С. Стателова при участието на секретаря Иванка П. Палашева като разгледа докладваното от Диана С. Стателова Гражданско дело № 20215230100338 по описа за 2021 година

Производството е по смисъла на чл.93 , ал.2 от Закона за задълженията и договорите .

Предявена е искова молба от М. И Х., от град Кюстендил, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „********“№ 34, ет.2, оф.5 чрез адв. Б. З., от ПлАК срещу „Уни Хоспитал“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, ул. „Г. Бенковски“, № 100, представлявано от управителя К С Ч Р. Ищцата М. Х. твърди, че е била в трудови правоотношения с ответното дружество, като е била наета в МБАЛ „Събо Николов“ ООД, със седалище и адрес на управление като на ответното дружество, което се явява правоприемник на МБАЛ „Събо Николов“ ООД. Ищцата твърди, че е заемала длъжността „********“, съгласно трудов договор № 5/06.11.2015 г., като на 13.11.2015 г. е била изпратена от работодателя си на обучение за повишаване на професионалната квалификация в УМБАЛ „Царица Йоанна“ ЕАД гр. София, където обучението е продължило от 16.11.201515.12.2015 г. Ищцата твърди, че съгласно договора й, тогавашният работодател МБАЛ „Събо Николов“ ООД е поел всички разходи за участието в обучението й за повишаване на квалификацията, като след успешно преминало обучение Х. е получила на 19.05.2016 г.

Удостоверение от УМБАЛ „Царица Йоанна“ ЕАД гр. София. На 01.02.2016 г., според ищцата, е подписала допълнително споразумение към трудовия й договор, с което, считано от същата дата е заемала длъжността „Старши ********“. М. И. Х. сочи, че на 26.10.2020 г. е получила заповед за прекратяване на трудовия си договор, като работодателят й я е задължил да подпише декларация за удръжка от месечното възнаграждение, за сума в размер на 5584,00 лв., която представлява неустойка, съгласно Договор за повишаване на професионалната квалификация. Ищцата счита тази клауза за неустойка в договора за нищожна, поради противоречие със закона и морала.

М. И. Х. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищцата не дължи на „Уни Хоспитал“ ООД сума, в размер на 5584,00 лв., представляваща неустойка по Договор за повишаване на професионалната квалификация.

Моли, да й бъдат допуснати до разпит, при режим на довеждане в открито съдебно 1 заседание, двама души свидетели, с помощта на които ще установява изложените в исковата молба факти и обстоятелства.

Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

Представя следните писмени доказателства в копие: Трудов договор № 85/06.11.2015 г.;

Декларация към трудов договор; Декларация от 20.10.2020 г.; Договор за повишаване на професионалната квалификация, рег. № 12/2015 от 13.11.2015 г.; Удостоверение № 497/19.05.2016 г.; График за обучение на рентгенови лаборанти от УМБАЛ“ Събо Николов“; Допълнително споразумение към трудов договор от 01.02.2016 г.; Заповед № 121/26.10.2020 г.

В законоустановения срок ответното дружество представят писмен отговор на исковата молба, в който сочат, че оспорват изцяло предявения иск и считат исковата молба за нередовна.

Ответниците твърдят, че няма никакви конкретни обстоятелства за твърдяната нищожност на уговорената в Договор за повишаване на професионалната квалификация неустойка, а е цитирана единствено разпоредбата на ЗЗД.

Ответното дружество считат исковата молба за неоснователна, тъй като сключения помежду им с ищцата Договор за повишаване на професионалната квалификация е с правно основание Разпоредбата на чл. 234 от КТ, същият има съдържание, съответстваща на целта на типичния договор за повишаване на професионалната квалификация и в съответствие с разпоредбата на чл. 234, ал.4 от КТ има уговорени хипотези, при които за обучаващия се възниква отговорност спрамо работодателя, в случай че наруши задълженията си по договора. Установено е, че хипотезата на чл.5, ал.3 във връзка с ал.4 от този договор, при условие, че преди изтичане на срока, уговорен в чл.2, ал.5 от Договора обучаващият се прекрати индивидуалното си трудово правоотношение по своя инициатива или работодателят го прекрати на основание чл.330 от КТ, обучаващият се дължи на своя работодател неустойка, в размер на 8376,00 лв. Ответниците твърдят, че поради настъпване на хипотезата, при която ищцата е прекратила трудовото си правоотношение с МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД по собствена инициатива за Х. е възникнало задължението да изплати на ответниците уговорената неустойка в съответствие с разпоредбата на ал.4, съгласно която, размерът на сумата по предходната алинея се намалява пропорционално на реално отработените месеци, съгласно задължението по чл.2, ал.5, като за пълен реално отработен месец се счита, месецът, в който са отработени поне 11 работни дни. Според ответниците, при определяне размера на неустойката, са взети предвид както изплатените за обучението суми, в общ размер 2792,00 лв., така и обстоятелството, че дружеството е имало очакване Х. да работи по трудовото правоотношение, съобразно с повишената си професионална квалификация, в уговорения срок от 5 години. Ответниците считат, че това е от съществено значение за техните взаимоотношения със Здравна каза и завишените изисквания на здравното законодателство. Сочат, че именно поради придобитата професионална квалификация, Х. е била преместена на по-висока длъжност от „********“ на „Старши ********“, което води до значително по-високо трудово възнаграждение, от получаваното преди получаване на квалификацията й. ответниците считат, че уговорената неустойка по никакъв начин не противоречи нито на закона, нито на морала, поради което считат за изцяло недоказан и неоснователен предявения от ищцата иск. Не възразяват да се приемат приложените към исковата молба писмени доказателства.

Молят, да бъдат допуснати двама души свидетели, при режим на довеждане в открито съдебно заседание, за опровергаване на изложените в исковата молба факти и обстоятелства.

Претендират сторените съдебно-деловодни разноски.

2

Представят следните писмени доказателства в копие: Справка за изчислената неустойка, съгласно Договор за повишаване на професионалната квалификация № 12/13.11.2015 г. на М. И.

Х.; Декларация по чл.272, ал.1 от КТ от ищцата Х..

В съдебно заседание - редовно призована, ищцата М. И. Х., не се явява. Не се явява и процесуалният й представител -адвокат З., от Пловдивска АК. Депозират становище.

Ответното лечебно заведение- МБАЛ „УНИ ХОСПИТАЛ“ ООД, редовно призовани, не се явява законният представител. Вместо него се явява процесуалният им представител – адвокат Г.

М. от Пазарджишка АК.

Видно от приложения по делото Трудов договор № 85 от 06.11.2015 г. е, че ищцата М. Х. е сключила трудов договор с МБАЛ „Събо Николов“ ООД – град Панагюрище за длъжността „********“, с място на работа- гр. Панагюрище и брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 2 000,00 лв., изплащано еднократно всеки месец. С този трудов договор е уреден размерът на месечното брутно трудово възнаграждение, който включва основно месечно трудово възнаграждение, допълнително месечно възнаграждение за придобит стаж и професионален опит в размер на 1% от месечното трудово възнаграждение- за всяка година трудов стаж и професионален опит, както и допълнително месечно възнаграждение за индивидуално представяне, което работодателят изплаща по своя преценка. В договора е уговорено още продължителността на работното време – пълно – седем часа, с оглед спецификата на работата на рентгеновия лаборант и основен платен годишен отпуск в размер, съответстващ на Кодекса на труда и Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Съгласно договора, същият е за неопределен период от време, с клауза за изпитване в полза на работодателя и срок за изпитване шест месеца.

С този трудов договор Х. е задължена да спазва всички действащи правилници, Етичния кодекс на служителите в здравеопазването, трудовите задължения, произтичащи от длъжностната характеристика, техническите и технологичните правила, както и правилата за безопасност при експлоатация на техническите средства, ведно с правилата за противопожарна охрана. Ищцата е задължена да пази и съхранява поверените й от работодателя имущество и техника. В член 8 от трудовия договор е уредено, че условията за повишаване на квалификацията и преквалификацията по процесното трудово правоотношение се уреждат с друг специален договор – за квалификация.

Установява се, че Х. е постъпила на работа в МБАЛ „Събо Николов“ на 09.11.2015 г. На същата дата е представила декларация за данни, представляващи лични данни, попадащи под специалния режим за защита на личните данни.

От приложената по делото Декларация от 26.10.2020 г. се установява, че ищцата М. И. Х. е декларирала, на основание чл. 272, ал.1 от Кодекса на труда, че е съгласна работодателят й „МБАЛ УНИ ХОСПИТАЛ“ ООД, да направят удръжка от месечното й трудово възнаграждение, във връзка с изплатените от лечебното заведение суми за практическото й обучение –придобиване на сертификат за работа с апаратура за лъчелечение, през периода 16.11.2015 г. – 15.12.2015 г. и прекратяване на трудовото й правоотношение по нейна инициатива. Посочено е, че сумата възлиза на 5584,00 лв. и е получена като стойност на неустойка, съгласно Договор за повишаване на професионалната квалификация, в размер на 8 376,00 лв., която сума е пропорционално намалена с реално отработените месеци – 12 месеца. Посочено е, че приложение на тази декларация са:

Договор за повишаване на професионалната квалификация и писмено заявление от Х. за прекратяване на Трудов договор № 85/06.11.2015 г.

3

Съгласно приложения по делото Договор за повишаване на професионалната квалификация № 12 от 13.11.2015 г., сключен между „Многопрофилна болница за активно лечение – Събо Николов“ ООД, наричани „работодател“ и М. И. Х., бакалавър, със специалност „********“, наричана „обучаващ се“, работодателят се е задължил да осигури всички необходими условия за повишаване на професионалната квалификация на обучаващия се, който се е задължил да завърши успешно и в срок практическо обучение с апаратура за лъчелечение, с място за провеждане на обучението – УМБАЛ „Царица Йоана“ ЕАД град София, като обучението е с продължителност 22 работни дни, считано от 16.11.2015 г. до 15.12.2015 г., с цел да придобие сертификат за успешно преминато обучение с апаратура за лъчелечение. Х. се е задължила да завърши успешно своето обучение, като представи в срок от 5 дни от завършването си, писмен доклад за посещението и придобитите практически знания. Задължила се е също да работи при работодателя МБАЛ „Събо Николов“ ООД, на длъжност „********“ в продължение на пет години, считано от деня на завършване на обучението. Работодателят се е задължил да осигури условия за участие и завършване на обучението, като заплати 2 792,00 лв., представляващи разходи за транспорт, дневни разходи и допълнителни разходи за обучението.

В чл. 5, ал 1 от Договора за повишаване на професионалната квалификация е визирано, че при условие, че Х. не завърши своето обучение в срок, дължи неустойка на работодателя си в размер на 2 792,00 лв. Съгласно ал. 2 от същия текст на договора, при условие, че Х. не постъпи на работа в срок или изобщо не постъпи на работа е уговорена неустойка, която дължи на МБАЛ „Събо Николов“ ООД в размер на 8 376,00 лв. Пак в този текст от договора, но в ал. 3 е уговорено, че преди изтичане на срока по чл. 2, ал.5 от този договор, ако обучаващият се прекрати индивидуално трудовото правоотношение, по своя инициатива, или работодателят прекрати трудовия договор на основание чл. 330 от КТ, ищцата ще дължи на работодателя неустойка в размер на 8 376,00 лв. Алинея 4 от чл. 5 на Договора за повишаване на квалификацията, уговаря, че размерът на обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение, се намалява пропорционално на реално отработените месеци, съгласно задължението да работи при този работодател 5 години, считано от деня на завършване на обучението.

Член 6, ал.2 от същия договор, гласи, че ако преди изтичане на срока от пет години работа при този работодател, работодателят едностранно прекрати индивидуалното трудово правоотношение на ищцата, на което и да е основание, посочено в чл. 328 от КТ, обучаващият се се освобождава от своите задължения по този договор.