Решение № 4169 от 10.07.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4169 гр. София, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100508066 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20090393/09.05.2023г. гр.д. № 22312 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 52-ри състав са отхвърлени като неоснователни исковете предявени с искова молба вх. № 23008450/20.04.2021г. по регистъра на СРС на „З.Д.Е.”АД, ЕИК ******* срещу ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК ******* с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че ЗЕАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК ******* дължи на З.Д.Е.”АД, ЕИК ******* заплащане на сумата от 671,72лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 28.07.2020г., до изплащането й, представляващи възстановяване на разход за заместващ автомобил, като „З.Д.Е.”АД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от 100лв. представляващи съдебни разноски.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25023527/07.06.2023г. по регистъра на СРС от ищеца З.Д.Е.”АД, ЕИК ******* в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на 1 съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. По дело не било посочено на ищеца от СРС, че не е представил искането на застрахования за предоставянето на заместващ автомобил, протокола за предоставянето му. Приети били възлагателното писмо за заместващ автомобил и фактурата за платения наем, установено било средният пазарен наем за автомобила. Претендирал е разноски.

Въззиваемият-ответник по исковете на ЗЕАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК ******* е оспорил жалбата. Изложило е съображения, че решението е правилно.

Посочило е , че разходите за наем не били част от обезщетението по застраховката „Каско”, те не попадали и след вредите, които застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” следва да обезщети. Не било установено, че реално автомобил под наем е предоставен за определен период, на кого е предоставен и в какво му качество, кой от къде е наел този автомобил. Плащането на застрахователно обезщетение и за наемане на автомобил било въпрос на съглашение по имуществената отговорност, то не обвързвало застрахователя по застраховка „ГО”. Направените разходи за наем не били в пряко-причинна следствена връзка с процесното ПТП.

Претендирало е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 23008450/20.04.2021г. по регистъра на СРС, на „З.Д.Е.”АД, ЕИК ******* срещу ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК ******* с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, с която е поискало от съда да признае за установено, че ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК ******* дължи на З.Д.Е.”АД, ЕИК ******* заплащане на сумата от 671,72лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 28.07.2020г., до изплащането й, представляващи регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско” полица № 00500100278062/2018г. за вреди по лек автомобил „Шевролет Авео”, рег. № ******* настъпили при ПТП от 24.07.2019г. причинено от виновно противоправно поведение на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” водач на лек автомобил „Форд Фокус”, рег. № *******, за които е издадена заповед за изпълнение по 2 заповедно дело № 33615/2020г. по описа на СРС. Навело е твърдения, че към 24.07.2019г. бил обвързан от валидно правоотношение по застраховка „Каско” за автомобил „Шевролет Авео”, а ответникът бил обвързан от валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” с водач на „Форд Фокус” , който нарушил правилата за движение по пътищата и поради неправилна маневра по изпреварване ударил правилно движещия се автомобил Шевролет по бул. „Христофор Колумб” пред Нова телевизия, така по Шевролет били нанесени вреди за обезщетяване на които ищецът платил 4118,93лв., от които 671,72лв. били за наем на заместващ автомобил, поканил ответника да му ги възстанови ведно с ликвидационните разноски от 15лв., но ответникът отказал да плати сумата от 671,72лв. Претендирал е разноски.

Ответникът ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК ******* в предоставения срок е оспорил исковете. Заявило е, че не оспорва механизъм на настъпване на ПТП, виновното поведение на застрахования при него водач на „Форд” с рег. № *******, затова и бил платил на ищеца 3462,21лв. в която били включени и ликвидационни разноски от 15лв.

Не дължал сумата от 671,72лв. представляващ разход за наемане на автомобил. В договора за имуществена застраховка нямало клауза, по която да е платена премия, предоставяща право на заместващ автомобил. Полицата не била в предвидената форма, защото нямало подписи, саморъчно изписване на имената. Не ставало ясно на какво основание се претендира наем за автомобила. Не било доказано какъв автомобил е нает, за какъв период, на кого и защо е предоставен автомобил, от кого е нает и дали има валидно наемно правоотношение.

Нямало доказателства за писмено искане от застрахования да му се предостави заместващ автомобил, че е платен депозит, нямало приемо-предавателен протокол за предоставянето на такъв автомобил, размер на сумата надвишавал пазарната стойност на наема. Застрахователят по застраховка ГО отговарял само за размер на претърпяна вреда, наем на заместващ автомобил не бил такава. Претендирало е разноски.

По делото е приложено заповедно дело № 33615/2020г. по описа на СРС съгласно което по заявление вх. № 3038839/28.07.2020г. е издадена заповед за изпълнение с която е разпоредено ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК ******* да заплати на „З.Д.Е.”АД, ЕИК ******* сумата от 671,72лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 28.07.2020г., до изплащането й, представляващи регресно вземане за изплатено обезщетение; съдебни 3 разноски от 75лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 07.10.2020г., на 09.10.2020г. е подал възражение, на 14.04.2021г. заявителят е уведомен за необходимостта за представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта.

По делото са приети неоспорени от страните застрахователна полица по застраховка „Каско-клауза А” № 00500100278062/07.11.2018г, Общи условия, преписка по щета № 0500814020г., съгласно които ЗД Е.”АД и Л.

Л.Т. са сключили договор за застраховка „Каско ” за период от 12.11.2018г. до 11.11.2019г. за територия включваща тази на Република България за МПС „ Шевролет Авео”, рег. № ******* при застрахователна сума от 8100лв. при обезщетяване при частични вреди в доверен сервиз или по експертна оценка, на 25.07.2019г. по искане на застрахования е образувана застрахователна щета за обезщетяване на вреди по автомобила , настъпили на 24.07.2019г. в гр.

София – врата, калник, огледало, праг и други, ищецът е огледал автомобила , оценил е щетите за 4118,93лв. от които част за наем за на автомобил – 314,52лв. за период от 05.09.2019г. до 18.09.2019г. начислил е ликвидационни разноски от 15лв., поканил е ответника да му ги възстанови. В преписката се съдържа фактура от 30.09.2019г. издадена на Булвария София”АД от „Е.Р.А.

К.”ООД за сумата от 432,25лв. за наем на автомобил по щета ***Опел рег. № *******. В преписка се съдържа документ № 813617453 на чужд език, превод на български език на който не е представен, но в същото с латински букви е изписано името на Л. Т. и Булвария София АД , Опел Астра рег. № ******* за 13 дни при наем от 221 евро, като този документ не носи подписи. В преписка се съдържа възлагателно писмо за заместващ автомобил от ЗД“Е. АД и Л. Т. до Булвария, носещ подпис положен за двамата автори, с което на 03.09.2019г. те са поискали да се предостави заместващ автомобил по щета № 0500814020 за срок до 30 дни с начало приемане на автомобила за ремонт във връзка с „клауза Е+“ по договора за застраховка.

Прието е допълнения към ОУ - клауза „Е+”-„заместващ автомобил, одобрена с Решение от 09.01.2017г. на УС на Евро Инс”АД от 09.01.2017г. и сочеща, че е неразделна част от ОУ на ЗД”Евро Инс” по застраховка Каско на МПС и е в сила от 09.01.2017г. , приложима е за договорите за застраховка Каско” клауза „А” и е към ОУ за леки автомобили и товарни автомобили с тегло под 3,5 тона, срок на договора поне 12 месеца, застрахован има право на доверен сервиз, няма тотална щета. Съгласно тези ОУ услугата „заместващ 4 автомобил“ се предоставя при изрично искане на застрахования, предоставя се от определено от застрахователя лице-наемодател и плащане на депозит за наетия автомобил от 200лв., застрахователят покрива само наема за автомобила, но не и други разходи по ползването му, като заместващ автомобил се предоставя от предаване на застрахования автомобил за ремонт до дена на приключване на ремонта но не повече от 30 дни, тази услуга може да се ползва само веднъж в рамките на действието на договора.

Приет е приемо-предавателен протокол носещ подписи за представители на Б.Х. ЕАД и на Л. Т. , съгласно който автомобила Шевролет” рег. № ******* е предаден за ремонт на 20.08.2019г. и е получен на 18.09.2019г.

С прието заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е посочило, че премии по договора за застраховка са платени.

С прието заключение по съдебно-автотехническата експертиза вещото лице е посочило, че пазарната стойност на работи за отстраняване на вредите е в размер на 4130,28лв., часовете труд необходими за ремонта са 31,30 часа.

С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част :

Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2019г. , то съдът приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за застраховането (в сила от 01.01.2016г./.

Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахованото лице срещу застрахователят му по застраховка „Гражданска отговорност” до размера на изплатеното обезщетение и на обичайните разходи, като искът може да се предяви направо към 5 застрахователя по „Гражданска отговорност”.

Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата, съответно от застрахователя му по „Гражданска отговорност”, след плащането на застрахователното обезщетение, е право, произтичащо по силата на закона, като основанието му не е само застрахователното правоотношение, а и фактът на плащането на сумите на правоимащите лица по силата на договора за застраховка и произтичащото от закона право на регрес – чл. 411от КЗ.

Именно с оглед на това плащане застрахователят встъпва в правата на застрахованите лица. Встъпвайки в правата на застрахования, застрахователят не би могъл да получи повече права от тези, които има застрахования срещу третото лице и застрахователят носи риска от всички възможни възражения, които може да направи третото лице на застрахования.

За да възникне регресното право на застрахователя по имуществена застраховка е необходимо кумулативно наличие на предпоставките: деликтна отговорност на ІІІ-то лице по отношение на увредения-застрахован по смисъла на чл. 45, 49, чл. 50 и сл. от ЗЗД, поради причиняване на застрахователно събитие и плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя, като в хипотезата на чл. 411 от КЗ следва да се установи и наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „ГО” на делинквента, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно доказване.