Разпореждане № 1193 от 11.04.2025, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1193 гр. Разград, 11.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Частно гражданско дело № 20253330100603 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.410 от ГПК.

Депозирано е заявление от „Агенция за контрол на просрочени задължения“АД за издаване на заповед за изпълнение срещу С. С. Х. с ЕГН:

**********, адрес: с. М , ул.Е П № *, общ. Разград, обл. Разград, за заплащане на 1500 лв. главница по договор за заем № 4908***, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението до окончателното изплащане на сумата, 188,27 лв. договорна лихва за периода от 12.10.2023 г. до 23.05.2024 г., 257,82 лв. мораторна лихва за периода от 13.10.2023 г. до 25.03. 2025 г., както и разноски по делото.

Във връзка извършена от съда дължима на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка на депозираното заявление за противоречие със закона или с добрите нрави и дадени указания на заявителя, в тридневен срок е представено уточнение, че по сключения между длъжника и“Изи Асет Мениджмънт” АД договор не са извършвани плащания нито към първоначалния кредитор, нито към цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“АД .

С оглед заявлението и приложенията към него и направените уточнения съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

На 25.09.2023 г., между С. С. Х. /Заемател/ и “Изи Асет Мениджмънт” АД /Заемодател/ е сключен Договор за паричен заем № 4908***, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 1500 лв., който е следвало да бъде върнат на 17 двуседмични погасителни вноски с краен срок на погасяване 23.05.2024 г. при уговорени ГЛП 35% и ГПР 40,54%. Съгласно чл.4 от Договора кредитополучателят е поел задължението в тридневен срок от подписване на договора да представи на заемодателя обезпечение на задълженията си по него, състоящо се в осигуряване на поръчителство или гаранция. На 25.09.2023 г., между С. С. Х. и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № 4908***, съгласно който срещу задължението на гаранта да издаде гаранция за заплащане на сумата по договора за паричен заем С. С. Х. му дължи 929,73 лв. На длъжника е предоставен погасителен план за заплащане на дължимите по Договор за паричен заем № 4908*** и Договор за предоставяне на гаранция № 4908*** суми на 17 анюитетни двуседмични вноски, включващи общо погасяване на 1 суми и по двата договора и договорни лихви към тях.

Длъжникът не е изпълнил договорното си задължение по договора за паричен заем, поради което на 04 юни 2024 г.. след отправено искане от „Изи Асет Мениджмънт“ АД гарантът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. е извършило плащане по гаранцията за дължимата сума размер на 1852,56 лв.

На 02 март 2020 г. е сключен Рамков договор за Покупко-продажба вземания (цесия) и Приложение № I към него от 04 юни 2024 г. между „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК

202527341 (цесионер) и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:

202513690, (цедент), по силата, на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД (правоприемник на което е „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с ЕИК:

207172780, считано от 25.11.2022 г.) изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от „ФАЙНЕНШЪД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД посредством писмо с обратна разписка от 06 юни 2024 г.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

В договора за заем е уговорен ГПР в размер на 40,54%. Разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗПК определя съдържанието на годишния процент на разходите по кредита като общи разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК е регламентирано, че ГПР не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България.

В случая, с уговарянето на гаранция/поръчителство при отпуснат кредит в размер на 1500 лв., кредиторът е предвидил като общо задължение за периода на договора сумата от 2618лв., в т.ч. 1500лв. заемна сума, 929,73 лв. възнаграждение за предоставена гаранция, 188,27 лв. договорна лихва, като същият твърди, че договорът е сключен при ГПР от 40,54%, Плащането на възнаграждението за гаранция обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК . Разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията по процесния договор за паричен заем, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита. При отчитането на възнаграждението за предоставяне на гаранция 2 като несъмнен разход действителният ГПР би бил завишен до размер на над посочения, като предвиденото възнаграждение на поръчителя надвишава и повече от три пъти уговорената между страните възнаградителна лихва. Оттук и със сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, което е уговорено по друго правоотношение и единствено с цел да се избегнат (заобиколят) ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Така уговореното възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение /арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК/ и липса на основание за дължимост на това вземане. Нещо повече, съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. В случая, не е налице хипотеза на формиран доброволно и целенасочено избор на потребителя за сключване на договор за предоставяне на гаранция с избраното от кредитора дружество, доколкото всъщност останалите предвидени възможности за обезпечаване на задължението по договора за паричен заем се явяват на практика обективно невъзможни за изпълнение в предвидения в договора кратък срок. Съдът намира, че изначално заемодателят е предвидил невъзможността за изпълнение на договорното задължение, предвидено в чл. 4 от договора, поради което в договора за паричен заем е уговорен начин за изплащане на дължимото възнаграждение на третото лице - гарант.Налице е нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 1 и 4 от ЗПК, което води до недействителност на договора на осн. чл.22 ЗПК.

Договор за паричен заем № 4908*** е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки. В тази връзка и доколкото заявителят твърди, че по сключения между длъжника и“Изи Асет Мениджмънт” АД договор не са извършвани плащания нито към първоначалния кредитор, нито към цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“АД .следва да се присъди за погасяване само сумата в размер на разликата до предоставената главница.

Предвид гореизложеното, Съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 411, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД с ЕИК:

207172780 и адрес: гр. София, УЛ.ПАНАЙОТ ВОЛОВ 29, ет.3, п. к. 1527, общ.

Столична, обл. София (столица), законен представител Янислав Бориславов Янакиев- Изпълнителен директор, срещу С. С. Х. с ЕГН: **********, адрес: с. М , ул.Е П № *, общ. Разград, обл. Разград, за заплащане на 1500 лв. главница по договор за заем № 4908***, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата 30 лв. разноски и 115 лв. юрисконсултско възнаграждение.

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД с ЕИК: 207172780 и адрес: гр. София, УЛ.ПАНАЙОТ ВОЛОВ 29, ет.3, п. к. 1527, общ. Столична, обл. София (столица), законен представител Янислав Бориславов Янакиев- Изпълнителен директор, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу С. С.

Х. с ЕГН: **********, адрес: с. М , ул.Е П № *, общ. Разград, обл. Разград, за следните суми, претендирани като дължими по Договор за заем № 4908***:

188,27 лв. договорна лихва за периода от 12.10.2023 г. до 23.05.2024 г., 257,82 лв. мораторна лихва за периода от 13.10.2023 г. до 25.03. 2025 г., както и за съдебни разноски над определения от съда размер.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за тази част от вземанията в 1- месечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4