Определение № 986 от 11.09.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 986 гр. Благоевград, 11.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20241200500827 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от Трето Основно Училище “Христо Ботев“ гр.

С., ул. „Малашевска“ № 4, представлявано от директора Р. З. С., действащо чрез адв. Р. О., Благоевградска АК, като пълномощник на училището жалбоподател, насочена срещу Решение № 139/07.06.2024г., постановено по гр.д. № 1409/2023г. по описа на РС С..

С въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, като се иска от въззивния съд да го отмени както и да постанови друго решение- по съществото на делото, с което да отхвърлите изцяло предявените искове, както и да присъди направените разноски по делата, в пълен размер, за двете съдебни инстанции.

Сочи се с въззивната жалба, че делото е образувано въз основа на предявени обективно съединени искове, с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 222, ал. 4 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 516 и 56 от КТ, предявени пред РС С. от ищцата- В. Г. К. от гр. С., срещу ответника Трето ОУ „Хр. Ботев“ - гр. С., като се претендира заплащането на:

-сумата от 2250,36лв.- представляваща разликата между изплатеното брутно трудово възнаграждение /БТВ/ и полагащото се по анекс № Д01-192/10.08.23г. към КТД от 06.12.22г.

БТВ, за периода от 01.01.23г. до 30.06.23г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане;

-сумата от 4125,66лв. представляваща разликата между изплатеното и полагащото се по анекс № Д01-192/10.08.23г. към КТД от 06.12.22г., обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане;

1

-сумата от 272,80лв. - представляваща разликата между изплатеното и полагащото се на ищцата обезщетение за неизползван платен годишен отпуск /ПГО/, за 16 дни, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и искане за заплащане на разноски.

Сочи се с въззивната жалба, че ответника Трето ОУ „Хр. Ботев“ - гр. С., чрез своя представител,са останали недоволни от постановеното Решение № 139/07.06.2024г., постановено по гр.д. № 1409/2023г. по описа на РС С., с което обективно съединените искове са били изцяло уважени.

Не се оспорва с въззивната жалба, че страните са били обвързани в трудово правна връзка, считано от 10.09.1990г. до 01.07.2023г.; че със заповед на директора на училището трудовото правоотношение е било прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ; че при пенсионирането на ищцата, в заповедта на директора, е разпоредено изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 11 брутни заплати и обезщетение по чл. 224, ал.

1 КТ за 16 дни неползван ПГО. Че, към датата на прекратяването, ищцата е заемала длъжността „старши учител общообразователен учебен предмет“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1775 лв. и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за 40г. и 11м. в размер на 710лв., както и че за периода от 01.01.2023г. до 30.06.23г. й е заплащано месечно БТВ в размер на 2502,75лв. Съдът правилно е отбелязал, че при пенсионирането на ищцата е изплатено обезщетение за пенсиониране в размер на 11 работни заплати - 27530,25лв., както и обезщетение за неползван ПГО, за 16 дни, в размер на 1820,16лв.

Не се оспорва от въззивната страна от фактическа страна също така, че на 06.12.22г., между Министерството на образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдиката „Образование“ към Конфедерацията на труда Подкрепа и Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, е сключен КТД за системата на училищното образование с № Д01-269/06.12.22г. В чл. 27 от КТД са определени минимални основни работни заплати, в сила от 01.09.22г., за системата на предучилищното и училищното образование. Според пар. 3 от ПРЗ на КТД страните са постигнали споразумение, след влизане в сила на Закона за държавния бюджет /ЗДБ/за 2023г. да предприемат действия за изменение на КТД. Сочи се още с въззивната жалба, че е подписан Анекс № Д01-192 от 10.08.23г. към КТД, с който са определени минимални основни работни заплати за системата на предучилищното и училищното образование и е изменена разпоредбата на чл. 27 от КТД, като е договорено основно възнаграждение за старши учител в размер на 1763лв. В анекса е предвидено, че осигурените средства от държавния бюджет в размер на 524 млн.лв. ще се изразходват само за увеличение, считано от 01.01.2023г., на ИНДИВИДУАЛНИ ЗАПЛАТИ на ЗАЕТИТЕ в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и за съответните осигурителните им вноски. Прието е че индивидуалните основни 2 работни заплати на педагогическите специалисти, които КЪМ МОМЕНТА НА УВЕЛИЧЕНИЕТО са в диапазона между старите и новите минимални заплати или са повисоки от тях, се увеличават с не по-малко от 15%.

Поддържа се с въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е установил, че разпоредбата на чл. 27 КТД има обратно действие, както и неправилно е установил размера на вземането.

Във връзка с оплакването за неправилност развити са съображения с въззивната жалба, че обжалваното решение противоречи на разпоредбите на материалния закон - Закона за държавния бюджет, Кодекса на труда, Анекс от 10.08.23г., КТД, Наредба № 4/2017г.

Поддържа се, че Решението е незаконосъобразно, заради извършеното тълкуване на разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от Анекса към КТД, обвързано с извода в обстоятелствената част, че договореностите не изключват лицата, чийто трудови правоотношения са прекратени. Сочи се от въззивната страна, че Решението е неправилно, предвид игнорирано /като становище/ на писмото на един от участниците в договарянето- МОН, без да се зачете, че това писмо инкорпорира изложение на действителната воля на страните.

Поддържа се с въззивната жалба и оплакване за необоснованост, тъй като, по основния правен спор, аргументите, изложени от съда са недостатъчни. В полето на развитата противоречива практика „на районно и на окръжно ниво“, решаващият състав не е аргументирал в достатъчна степен защо застъпва именно практиката на съставите, които уважават подобни по предмет искове, а приложената от ответника практика счита за неправилна.

Основните доводи на жалбоподателят, чрез неговия пълномощник са, че съдът е постановил незаконосъобразно решение по искането на ищцата, с което е сезиран, тъй като, по основния правен въпрос, който се свежда до това дали изменението на КТД с анекса от 10.08.2023г. се прилага за работниците и служителите с прекратени трудови договори и свързания с него въпрос - към кой момент следва да се определи кръга на лицата, по отношение на които се предвижда увеличение на трудовите възнаграждения, се е произнесъл в разрез с чл. 21 и 27 КТД; с чл. 516 и чл. 56 КТ и с ЗДБ за 2023г.

За да приеме, че изменението на КТД от 10.08.2023г. се прилага за всички работници и служители в сферата на образованието, синдикални членове, които към 01.01.23г. са полагали труд по трудово правоотношение, но към 10.08.23. са прекратили трудовите си договори, съдът е приел, че с осигурените от държавния бюджет средства се преуреждат със задна дата и отношения относно работните заплати на лицата с прекратените трудови договори. Този извод на съда се оспорва с въззивната жалба като неправилен.

ЗДБ за 2023г. обн. В ДВ бр. 66/01.08.23г. утвърждава средства увеличение на минималната работна заплата в сферата на предучилищното и училищното образование. Формулата за новите изчисления по чл. 282 от ЗПУО, се определя в едномесечен срок от обнародването на ЗДБ. Въз основа на ЗДБ от 2023г., с Анекс от 10.08.23г., се е изменил чл. 27 то КТД, като е определена минимална работна заплата за старши учител в размер на 1763лв. Посочено е в 3 ал. 2 на изменение текст, че „..Осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн. лв. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя..“ Развити са съображения с въззивната жалба, че прецизният анализ на тази разпоредба на анекса /в т.ч.граматически и логически/, доставя информация, че от полученото увеличение, считано от 01.01.23г., ще се ползват ЗАЕТИТЕ в системата лица /а не и ЗАЕМАЛИТЕ/, както и че сумите ще се разходват за съответните им вноски за осигуряване. В случая, ищцата не е „заето“ в системата лице, нито е лице, на което се дължат разходи за съответните й осигурителни вноски за сметка на работодателя. Ищцата е пенсионер и за нея кумулативните предпоставки на чл. 27, ал. 1 от анекса - заетост и осигурителен ресурс, не се прилагат.

Поддържа се с въззивната жалба, че текстовете на анекса не се отнасят за ищцата и според цялостното съдържание на изменението на чл. 27 на анекса в контекста на КТД, т.е. по систематично тълкуване. Анексът предвижда например средствата за непедагогическия персонал да достигнат определена стойност, а остатъчните средства да се използват за увеличение на допълнителни трудови възнаграждения или за допълнително увеличение на индивидуалната работна заплата. Т.е., смисълът при договарянето е бил бюджетните средства да се разпределят към активно работещите в сферата на образованието лица, а не към тези с прекратени трудови договори. Иначе, би съществувала разпоредба, допълнителните остатъчни средства да се разпределят към лицата с прекратени трудови договори.

Поддържа се становище от въззивната страна, че същият извод се налага и от третата алинея на чл. 27 от анекса, която сочи- Част от средствата по ал. 2 за увеличението на индивидуалните работни заплати на работещите в системата на предучилищното и училищното образование в размер на 465 млн.лв. се разпределят по следния начин:

1.Гарантират се минималните основни работни заплати на педагогическите специалисти по ал. 1, които отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност. 2.

Индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не помалко от 15%...“. Акцентира се с въззивната жалба, че в този текст, с израза „към момента на увеличението“, се дава отговор и на основния спорен въпрос по делото - коя релевантната дата за увеличението - 01.01.23г. или 10.08.23г. Считаме, че договарящите се, са възприели като момент на увеличението моментът на постигане на съгласие за изменение на КТД, както и че този момент не би могъл да се тълкува разширително. Това е така, заради ясната позиция на осъществяване на факта на увеличението във времето- увеличението на индивидуалните заплати в образованието е станало на 28.07.23г., с приемане на ЗДБ. Конкретното разпределение на бюджетните средства също има дата - извършено е на 10.08.23г.

4

Развити са съображения от въззивната страна, че корелативно на горната логика стоят и действията, с които участниците /законодател и договарящи се страни/ извършват увеличението. За законодателя тази деятелност се изчерпва с приемане на държавния бюджет, а за договарящите се- с изменението на КТД. Тя има и конкретни дати- съответно28.07.23г. и 10.08.2023г.

Излагат се доводи с въззивната жалба, че датата на влизане на ЗДБ, за назад- 01.01.23г., в частта относно образованието, е само моментът на прилагането на създаденото и договорено в друг момент увеличение на заплатите. Това се потвърждава и от Наредба № 4/2017г., която не сочи за изменение на моделите на нормиране и заплащане на труда от 01.01.23г.