Определение № 172 от 18.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 172 гр. Пловдив, 18.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500133 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 419 ГПК и вр. с чл.420, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 114778/14.12.2023 г. в регистратурата на РС - Пловдив от П. Б. И., ЕГН: **********, чрез пълномощника адвокат С. М., против Разпореждане за незабавно изпълнение на парично задължение и издаване на изпълнителен лист, инкорпорирано в Заповед № 5849 от 24.08.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановено по ч. гр. д. № 12383/ 2023 г. по описа на Районен съд –Пловдив, VIII гр.с. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Поддържа се наличието на неравноправни клаузи по отношение лихвообразуването на възнаградителни и наказателни лихви в чл.7 от анекса към договора за издаване на кредитна карта, както и тяхната прекомерност и начисляването им в противоречие на добрите нрави. Твърди се, че с клаузите на чл.8 и чл.14 от Общите условия на банката е предвидено правото на кредитната институция да променя размера на възнаградителната лихва едностранно, за което не са посочени конкретни обективни обстоятелства, от което се твърди, че са неравноправни. Оспорва се, че не е посочена методологията за определяне на възнаградителната лихва. Навеждат се съображения, че извлечението от счетоводните книги на банката не е редовно от външна страна.

Оспорва се надлежното обявяване на предсрочната изискуемост.Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното разпореждане и да обезсили издадения изпълнителен лист. Претендира разноски.

Постъпила е и частна жалба вх.№ 117127/20.12.2023 г. в регистратурата на РС 1 Пловдив от П. Б. И., ЕГН: **********, чрез пълномощника адвокат С. М., против Определение № 14178 от 14.12.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 12383/ 2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, VIII гр.с., с което е оставена без уважение подадената от частния жалбоподател молба вх. № 114779/14.12.2023 г. за спиране на изпълнението на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 5849/24.08.2023 г. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение с доводи, че вземането се основава на неправноправни клаузи, преповтарящи изложените в частна жалба вх.№ 114778/14.12.2023 г. срещу разпореждането за незабавно изпълнение. Моли се за отмяна на обжалваното определение и спиране на изпълнението на осн.чл.420 ГПК. Претендира разноски.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на двете частни жалби от „Първа Инвестиционна банка” АД, ЕИК 831094393, чрез пълномощника юрисконсулт М. М., с който оспорва същите. С отговора се взема становище по всяко от оплакванията в частните жалби, същите подробно се коментират и се настоява за тяхната неоснователност. Искането към въззивния съд е да остави без уважение частните жалби и да потвърди разпореждането на районния съд за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Не претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:

І. По частна жалба вх.№ 114778/14.12.2023 г. срещу разпореждането за незабавно изпълнение.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок по чл.419, ал.1 от ГПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, частният жалбоподател е подал в срок възражение по чл.414 от ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, подадено от „Първа Инвестиционна банка” АД срещу длъжника П. Б. И. на основание извлечение от счетоводните книги на банката заявител за следните суми: 10 000 лева – непогасена главница по Договор за издаване на кредитна карта № 06РКОА-6834/19.10.2005 г., изменен и допълнен с Анекс към договора от 10.01.2008 г., ведно с Общи условия към него, както и на 9 169, 34 лева – просрочени договорни лихви за периода 19.05.2020 г. - 14.05.2023 г. ; 4 807, 78 лева – просрочени наказателни лихва за периода 08.06.2020 г. - 14.05.2023 г.; 354, 93 лева – непогасена законна лихва за периода 15.05.2023 г. - 22.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и за разноските по делото Със заявлението са представени сключеният между „Първа Инвестиционна 2 банка” АД и П. Б. И. Договор за издаване на кредитна карта № 06РКОА-6834/19.10.2005 г. и Анекс към договора от 10.01.2008 г., ведно Общи условия на „Първа Инвестиционна банка” АД за издаване и ползване на револвираща международна кредитна карта с чип Mastercard и Visa, приети от УС на банката с решение от 17.04.2007 г., изменени и допълнени с решения от 24.07.2007 г. и 18.12.2007 г., към които препраща чл.11 от Анекса от 10.01.2008 г. Приложени са и Общи условия н а „Първа Инвестиционна банка” АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти Mastercard и Visa, приети от УС на банката, изменени и допълнени с решение в сила от 18.11.2022 г. Представено е извлечение от счетоводните книги на банката, както и писмено известие до длъжника за заплащане на просрочените задължения и обявяване на предсрочна изискуемост на вземането.

Във връзка с подаденото заявление е образувано ч. гр. д. № 12383/ 2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив и е издадена Заповед № 5849 от 24.08.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 25.08.2023 г. в полза на „Първа Инвестиционна банка” АД. Въз основа на последните е образувано изп.д.№ 20238230400451 по описа на ЧСИ М.

Киров, рег.№ 823, по което на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение за вземанията по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист на дата 15.11.2023 г.

При извършена проверка за валидност и допустимост на разпореждането за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист съдът намира, че то е валидно и допустимо, а по същество е и правилно, предвид следните съображения:

Разпоредбата на чл. 417, т. 2 от ГПК предвижда възможност за издаване на заповед за изпълнение, когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на документи или извлечения от счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките. Когато към заявлението е приложен такъв документ, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист. В производството по обжалване на разпореждането на незабавно изпълнение предметът на съдебна проверка е ограничен до проверка на предпоставките за допускане на незабавно изпълнение по чл. 419, ал. 3 във вр. с чл. 418, ал. 2, изр. 1 и ал. 3 от ГПК – дали вземането на кредитора произтича от документ, посочен в чл. 417 от ГПК, дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, както и дали вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В това производство съдът е ограничен само в рамките на данните, пряко извличани от документа по чл. 417 от ГПК, поради формалната доказателствена сила, с която той удостоверява изпълняемото право, като не може да използва други данни, стоящи вън него, освен относно изискуемостта на вземането съгласно чл. 418, ал. 3 от ГПК.В случая претендираните вземания се основават на 3 извлечение от счетоводните книги на банката-заявител, който акт е от категорията на посочените в чл. 417, т. 2 от ГПК документи.

Настоящият въззивен състав намира, че извлечението от счетоводните книги е напълно редовно и съдържа всички изискуеми реквизити предвидени в чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, при отчитане спецификата на Договора за издаване на кредитна карта № 06РКОА-6834/19.10.2005 г., въз основа на който се претендира вземането. С процесния договор на длъжника се предоставя банков кредит овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 10 000 лева, подлежащ на усвояване с използване на картата за безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от банкомат. Предмет на договора за овърдрафт е извършване на операции с карта ежемесечно и многократно в рамките на определения в договора месечен срок, при което погашенията на ползвания кредит са различни по размер и извършвани на различни погасителни дати, при различен размер на изтегления кредитен лимит от максимално предвидения според договора, поради което е невъзможно да бъдат посочени в извлечението както броя на вноските които не са издължени, така и общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата от потребителя сума.

Независимо от това обаче в представеното извлечение от счетоводните сметки изрично са посочени от кредитора както датите на всяка една от извършените транзакции по време на действие на договора по усвояването на кредита с начало 28.10.2005 г. и до последната дата на усвояване 12.06.2019 г., така и размерът на всяка една сума от овърдрафта, която е усвоена от картодържателя. Също така изрично е посочен броят, размерът на вноските и датата на погасяване на всяка една от сумите от потребителя по кредита за периода 16.11.2005 г. до 11.12.2019 г. В извлечението е посочено просрочието по договора - 19.05.2020 г. и размерът на дължимата главница от 10 000 лева като усвоена и непогасена, размерът на непогасената договорена лихва по т. 7 от Анекса от 10.01.2008 г. към договора за кредитна карта от 9 169, 34 лева с препращане към ОУ на банката, както и на размерът на дължимата наказателна лихва по т. 7.1 от Анекса от 10.01.2008 г. към договора за кредитна карта от 4 807, 78 лева с препращане към ОУ на банката, при което размерът на договорната лихва и на наказателната лихва, както и начинът на определянето им е напълно ясен, доколкото е записан по разбираем и достъпен начин в анекса към договора при препращането към ОУ. Предмет на претенцията е и лихвата за забава върху главницата от 354, 93 лв. за периода 15.05.2023 г. /момента, от който се сочи, че е настъпилата предсрочна изискуемост/ до 22.08.2023 г. /датата на подаване на заявлението/, която е съизмерима и съответства единствено на размера на законната лихва.

В аспекта на изложеното неоснователни са доводите на частния жалбоподател против редовността на извлечението от счетоводните книги на банката. Последното съдържа достатъчна информация относно договора за кредитна карта-номер, дата на сключване, анекс, претендираният общ размер на останалото неиздължено вземане-в 4 случая то е формирано от падежирала главница, договорна лихва и мораторна лихва за определен период и разноски. Извлечението съдържа фактите, от които може да се направи извод за настъпила изискуемост на вземането, предвид последното теглене на 12.06.2019 г. и задължение за плащане на минимална погасителна вноска до 5-то число на всеки месеца според Общи условия н а „Първа Инвестиционна банка” АД за издаване и ползване на револвираща международна кредитна карта с чип Mastercard и Visa, както и предвид последното погашение на 11.12.2019 г., от което се обосновава извод за настъпилото просрочие към 19.05.2020 г. В насока на изложеното неоснователно се настоява за липсата на надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита, доколкото се претендира вземане, чиято изискуемост е настъпила поради неплащане. Същевременно следва да се каже, че поканата на банката до длъжника за изпълнение на задължението е надлежно връчена - лично на длъжника - частния жалбоподател, който не твърди да е изпълнил задължението си в указания му от кредитора срок.

Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за неравноправност на клаузите на чл.7 и чл.7.1 в Анекса от 10.01.2008 г. към договора за кредитна карта, уреждащи начисляването на възнаградителни и наказателни лихви, респективно за тяхната прекомерност и договаряне в противоречие с добрите нрави.