Решение № 40 от 13.05.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Пловдив , 13.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина С. Куршумова

Стойчева

Таня Б. Георгиева като разгледа докладваното от Виделина С. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20215300501045 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника А. К. М., ЕГН: ********** с адрес: град Пловдив, ул.***, подадена против Постановление за разноски от 08.03.2021 г., инкорпорирано в Покана за доброловно изпълнение, връчена на 11.03.2021 г., и против отказ за намаляване на юрисконсултското възнаграждение на взискателя, инкорпориран в съобщение с изх.№ 11439/22.03.2021г., връчено на 24.03.2021г., постановени по изпълнително дело № 20218210400364 по описа на ЧСИ Петко Илиев с рег.№ 821 от КЧСИ.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на действията на ЧСИ при определянето на таксите и разноските по изпълнителното дело от 230, 62 лева с ДДС, както и на отказа на ЧСИ да намали юрисконсултското възнаграждение на взискателя от 150 лева на 50 лева. Поддръжа се, че е допуснато нарушение на чл.57, ал.2 от Конституцията на РБ и се излага довода, че въз основа на два изпълнителни листове, издадени в полза на взискателя против длъжника, са образувани две отделни изпълнителни дела, по които са извършени идентични обезпечителни мерки, с което се кумулирали двойни такси в полза на ЧСИ. Конкретно досежно обжалваните действия по изп.д. № 20218210400364 възразява за прекомерност на приетото юрисконсултско възнаграждение от 150 лева на взискателя спрямо размера на дълга по изпълнителния лист от 50 лева.

Възразява, че осъществените от процесуалния представител на взискателя действия по депозирането на молбата за образуване на изп.дело, която намира за бланкетна, не обосновават размера на възнаграждението от 150 лева.

Позовава се на разпоредбата на чл.27 от Наредбата за заплащането на правната помощ и на гореизложените обстоятелства за определянето на възнаграждението в минимален размер от 50 лева, което обосновава и с твърдението, че задължението по изпълнителния лист от 50 лева е заплатено на взискателя.По изложените съображения оспорва отказа на съдебния изпълнител за намаляване на разноските на взискателя за юрисконскулско 1 възнаграждение. Искането към съда е да отмени отказа за намаляване на юрисконсултско възнаграждение на взискателя и изобщо да не бъде постановено заплащането от длъжника на разноски за юрисконсултско възнаграждение на взискателя, а ако все пак съдът прецени, че на последният му се следват такива - да бъде постановен размер на възнаграждението от 50 лева.

На следващо място оспорва възложените такси по ТТРЗЧСИ в размер на 230, 62 лева с ДДС като неправилни, незаконосъобразни и недължими.

Поддържа за нарушаване на принципа за съразмерност, регламентиран в чл.442а ГПК с довода, че извършените от съдебния изпълнител обезпечителни действия, за които е начислил сумата от 90 лева по т.9 от ТТРЗЧСИ, не са пропорционални на дълга от 50 лева, поради което не дължи тяхното заплащане, а така и начислените във връзка със същите такси за пощенски услуги от 11.62 лева. Поради това моли за отмяната на постановлението за разноските относно тези суми. Оспорва такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лева по съображения, че същата е неправилно изчислена и следва да бъде определена в размер на 10 лева въз основа на дълга по изп.лист от 50 лева. Поддържа, че съдебният изпълнител неправилно е приложил разпоредбата на чл.73а ГПК при определяне на максималния размер на таксите по изп.дело и намира, че при приложенето на цитираната норма разноските по изпълнителното дело следва да представляват 30 % от МРЗ за страна от 650 лева, тоест 195 лева. Предвид на последното и след припадане от сумата 195 лева на горепосочените суми от 90 лева и пощенски разходи от 11, 62 лева, както и след редуциране на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ до размера на 10 лева, се моли за отмяна на постановлението за разноските за сумата над 79, 38 лева. По изложените в жалбата доводи и твърдения за начисляване на таксите и разноските от съдебния изпълнител с цел финансовото му обогатяване, както и предвид погасяването от длъжника на дълга от 50 лева в срока в срока за доброволно изпълнение, се иска изцяло да се отмени постановлението за разноските за сумата от 230, 62 лева. Моли за присъждането на разноските за настоящото производство – за платена държавна такса и платени такси в полза на ЧСИ. Прилага банково извлечение за заплащането на дълга по изп.дело от 50 лева.

Ответната страна по жалбата – взискателят „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД – гр.София, ЕИК:201196810, чрез пълномощника си юрисконсулт А.Г., оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи, че с поведението си длъжницата е довело до нейното „неправомерно увреждане“, същата имала задължения към други кредитори, като отказвала да погасява задълженията си, което обосновавало необходимостта от образуването на отделни производства за събирането на вземанията по двата изп.листа и всяко от тях следвало да бъде обезпечено.По отношение на размера на юрисконсултското възнаграждение от 150 лева се сочи, че за сумата от 100 лева е налице друго правно основание. По отношение активността на взискателя се сочи, че същата е производна на дейността по изготвяне на документите за иницииране на изп.производство.Намира за ирелевантно извършеното плащане на дълга по изп.лист. Излага подробни доводи за недобросъвестното поведение на длъжницата. Поддържа, че правилно са изчислени таксите от ЧСИ. Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждането на юрк.възнаграждение в размер на 300 лева на осн.78, ал.5 ГПК. Моли да не се уважава искането на жабоподателката за присъждането на разноски с довода, че липсват доказателства за същите. Прилага съдебна практика и платежни нареждания за заплащане на сумата от 50 лева и 200 лева от А.М. на 24.03.2021 г.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител също изразява становище за неоснователност на жалбата.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по изпълнителното дело, намери следното:

2

Жалбата е процесуално допустима, изхожда от легитимирана страна длъжник по изпълнението и е насочена срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, подадена е на 24.03.2021 г. в законоустановения двуседмичен срок по чл.436, ал.1 ГПК от съобщението за приетите разноски с поканата за доброволно изпълнение и за отказа на съдебния изпълнител да намали юрисконсултското възнаграждение на пълномощника на взискателя. Съдът събразява задължителните разяснения в т. 2 на ТР 3/10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСТГК, че на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, включително обективираният в поканата за доброволно изпълнение и актът на съдебния изпълнител, с който се произнася по искане на основание чл.78, ал.5 ГПК. Ето защо, жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Изпълнително дело № 20218210400364 по описа на ЧСИ Петко Илиев с рег.№ 821 от КЧСИ е образувано по молба на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД – гр.София, чрез пълномощника юрисконсулт А.Г., против А. К. М., въз основа на изпълнителен лист издаден на 29.07.2020г. по в.гр.д.№ 720/2020 г. от Окръжен съд Пловдив за заплащане на сумата от 50 лв. – разноски. Поискано е събирането на направените разноски, както и на 150 лева юрисконсултско възнаграждение в изп.производство. С молбата е възложено на ЧСИ на осн.чл.18, ал.1 ЗЧСИ да проучи имуществото на длъжника и да определи начина на изпълнение.

На 11.03.2021 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение за задължението му по изп.дело към 08.03.2021 г. в общ размер на 430, 62 лв., от които: 50 лв – присъдени разноски по изпълнителния лист, 150 лв. - разноски по изп.дело, както и 230, 62 лева с ДДС - такси по ТТРЗЧСИ.

По изпълнителното дело е наложен запор на вземанията на длъжника в „Транскарт Файненшъл сървисис“АД, „ОББ“АД, „Юробанк България“АД, Банка „ДСК“АД, както и запор на трудовото възнаграждение на длъжника в „Инвест 2020“АД. С уведомително писмо от 15.03.2021 г. работодателят на длъжника е уведомил ЧСИ, че трудовото възнаграждение на длъжника е в размер на 503, 65 лева, който доход е несеквестируем.

По искане на длъжника от 15.03.2021 г. за индивидуализиране на сумите, които са включени в таксите от 230, 62 лева, със съобщение изх.№ 10302/16.03.2021 г. съдебният изпълнител е уведомил длъжника , че сумата е образувана от следните такси с ДДС: 24 лева - т.1 от ТТРЗЧСИ, 42 лева - т.3 от ТТРЗЧСИ, 24 лева - т.5 от ТТРЗЧСИ, 12 лева - т.4 от ТТРЗЧСИ, 90 лева т.9 от ТТРЗЧСИ, 11, 62 лева - т.31к от ТТРЗЧСИ, 3 лева - т.31а от ТТРЗЧСИ, 24 лева - т.26 от ТТРЗЧСИ.

Според постъпилото удостоверение от ТД на НАП Пловдив на 16.03.2021 г., публичните задължения на А.М. са в размер на 8 160, 74 лева, за обезпечаването на които са наложени запори на банковите й сметки в „Алфа Банк“ АД, Банка „ДСК“АД, „ОББ“ АД и „Юробанк България“АД, запор върху вземането й от работодателя, както и върху дяловете й в две търговски дружества и безналични ценни книжа. Постъпила е и информация от Банка „ДСК“АД за наложени предходни запори върху вземанията на длъжника от ТД на НАП - Пловдив и по още пет изпълнителни дела.

На 16.03.2021 г. е постъпило възражение до ЧСИ от М. срещу приетия размер на юрисконсултското възнаграждение на взискателя от 150 лева с искане на осн.чл.78, ал.5 ГПК за неговото намаляване на 50 лева.

С отговор от 17.03.2021 г. „Транскарт Файненшъл сървисис“АД е уведомило ЧСИ, че договорните отношение с М. са прекратени и същата няма вземания

3

Със съобщение изх.№ 11439/ 22.03.2021 г., връчено на 24.03.2021 г., длъжникът е уведомен за отказа на съдебния изпълнител за намаляване на юрисконсултското възнаграждение на взискателя.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:

По отношение на юрисконсултското възнаграждение на взискателя:

Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК /ДВ, бр. 8/2017 г. / в полза на юридическите лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.

Размерът на възнаграждението не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 27 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за представителство в изпълнително производство възнаграждението е от 50 до 100 лв. С така посочената разпоредба са определени минималният и максималният размер на възнаграждението, а конкретния размер се определя от компетентния орган във всеки отделен случай при спазване правилото на чл. 1 от Наредбата, според което заплащането на правната помощ се определя в зависимост от вида и количеството на извършената дейност. С оглед на това възнагражденията по НЗПП се дължат за определена извършена дейност.

По делото конкретно се установява, че е образувано по молба на взискателя, чрез юрисконсулт А.Г. с представено по делото пълномощно. С молбата е поискано образуване на изпълнителното дело за събиране на задължението по изп.лист, разноските по изп.дело и извършването на справки.

Взискателят не е посочил конкретен способ, а е извършил възлагане на съдебния изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ . Не се установява взискателят да е проявил каквато и да било активност след подаване на молбата за образуване на изп.дело, тъй като липсват данни за искани обезпечителни мерки и посочване на способи за изпълнение (независимо от възлагането по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ ), за осигуряване на съдействие за изпълнението от страна на взискателя и други действия.

По изложените съображения, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл.

37 от ЗПП вр. чл. 27 от НЗПП, на взискателя „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД следва да се определи юрисконсултско възнаграждание в минималния размер от 50, 00 лв.