Решение № 1181 от 26.07.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1181 гр. Плевен, 26.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря Валя Х. Стоянова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20264430101678 по описа за 2026 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от В. Д. Н., ЕГН **********, от ******, чрез адв.С. Т., против „Изи Асет Мениджмът“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****, и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****. със седалище и адрес на управление *****. Предявени са следните искове: 1)за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит №***** г., сключен с първия ответник; 2)за прогласяване на нищожност на договор за предоставена гаранция/поръчителство №***** г., сключен с втория ответник; 3) за осъждане на ответника „Изи Асет Мениджмът“ АД да заплати на ищеца сумата от 901,17 евро на основание чл.55, т.1 от ЗЗД, представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит №***** г.

Ищецът твърди, че че между ищец и първия ответник е сключен Договор за паричен заем №***** г. за сумата 3500,00 лева; фиксиран годишен лихвен процент по заема – 45% и ГПР от 54,85%. Твърди се, че на основание чл. 4 от Договора, задължението по договора се обезпечава с гарант – две физически лица, поръчители, които да отговарят на определени условия, или банкова гаранция. Ищеца излага доводи, че е сключил с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД, договор за предоставяне на гаранция №***** г., по силата на който, „Файненшъл България“ ЕООД е поел задължение да обезпечи пред 1 заемодателя задълженията на ищеца-заемател, по договора за заем, при възнаграждение от 2060,00 лева, платимо заедно с месечната вноска по заема.

Твърди се, че по силата на чл.3 от Договора за предоставяне на поръчителство, заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да получи възнаграждението по договора, дължимо в полза на гаранта. Твърди се, че ищеца е погасил изцяло задължението по договора за кредит, като общата сума заплатена по Договора за заем и по Договор за предоставяне на гаранция, е в размер на 5262,54 лева. Твърди се, че договорът за кредит и договорът за предоставяне на гаранция са нищожни. Твърди се, че ответниците представляват финансови институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, а съобразно предмета им на дейност извършват дейност като финансови институции, изразяваща се в отпускане на заеми със средства, които не са набирани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Сочи се, че едноличен собственик на капитала на отв.„Файненшъл България” ЕООД е отв.„Изи Асет Мениджмънт” АД, както и че седалището и на двете дружества е на един и същ адрес. Твърди се, че в случая е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, във връзка с невключването на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция в ГПР при изчисляването му във всеки един от процесните договори. Сочи, че е посочен ГПР от 54,85%, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран същия.

Излага, че ако към посочения в договора разход за договорна лихва се прибавят и скритите разходи – допълнителната сума за възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, то общият размер на ГПР значително ще надхвърли максимално допустимият размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което накърнява добрите нрави. Сочи се, че възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. Сочи се, че плащането на възнаграждението за гаранция не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски.

Твърди се, че при недействителност на договора за потребителски кредит и договора за предоставяне на гаранция, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита; в случая главницата е в размер на 3500,00 лева, а надплатената сума е в размер на 1762,54 лева. В с.з. проц.представител на 2 ищеца уточнява параметрите на процесния договор за кредит. Също в с.з. проц.представител на ищеца прави искане за изменение в размера на предявения осъдителен иск, като е допуснато намалението му по реда на чл.214, ал.1 от ГПК до размера от 850,04 евро, след оттегляне на разликата до предявените 901,17 евро. Представя и писмена защита с развити съображения за уважаване на исковете. Представен е списък по чл.80 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК отв. „Изи Асет Мениджмът“ АД депозира писмен отговор чрез юрк.******, в който оспорва предявените искове. Твърди се, че установителният иск е недопустим, тъй като ищецът може да предяви директно осъдителен и се касае за злоупотреба с права от ищеца. Развива подробни съображения за неоснователност на исковете. Претендира разноски.

В с.з. отв.„Изи Асет Мениджмънт“ АД не изпраща представител. Преди о.с.з.

– на 29,06,2026 г., проц.представител на отв.„Изи Асет Мениджмънт“ АД депозира писмена молба, с която ангажира становище по същество на спора и прилага доказателства.

Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *****, чрез юрк.******, депозира отговор на искова молба в срока по чл. 131 ГПК, с който изразява становище за недопустимост на установителният иск, респ. за неоснователност на предявените искове. Сочи се, че процесуалното поведение на ищеца представлява злоупотреба с право и съзнателен опит за обогатяване.

Твърди се, че за ищеца няма правен интерес от воденето на иск по чл.124, ал.1 от ГПК, тъй като може да предяви осъдителен иск, в рамките на който да бъдат установени съответните факти. Претендират се разноски. В с.з. отв.

„Файненшъл България“ ЕООД не изпраща представител. Преди о.с.з. – на 25,06,2026 г., проц.представител на отв.„Файненшъл България“ ЕООД депозира писмена молба, с която ангажира становище по същество на спора и прилага доказателства.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От представеното копие от документ, озаглавен „последно предупреждение“ от дата 16,09,2025 г., изпратен от името на двете ответни дружества до ищеца, се установява, че същият е предупреден за наличие на задължение към тях в размер на 2085,00 лева към посочената дата.

3

От представените два броя разписки от 25,09,2025 г. и от 03,10,2025 г. е видно, че ищецът е забпалитл сума в общ размер на 1500,00 лева в полза на отв.Изи Асет Мениджмънт АД, с основание – по договор за кредит 5517954.

От представеното копие от разписка от 15 октомври, издадена от отв.Изи Асет Мениджмънт АД, се установява, че в същата е отразена платена сума в размер на 3762,54 лева и отбелязване „приключен кредит 5517954“.

С договор за паричен заем №****** г. /копие от който се намира на л.41 и сл. от делото/, сключен между страните, на ищеца е предоставен кредит в размер на 2600,00 лева, при следните условия: срок за връщане – 8 двуседмични вноски, всяка по 486,97 лева, при фиксиран ГЛП – 46,5% и ГПР – 55,39%, или общ размер на плащанията от 3895,76 лева. Съгласно чл.4 от договора заемателят се е задължил в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1.две физически лица - поръчители, които следва да отговорят на определени изисквания; 2.банкова гаранция с бенефициер заемодателя или 3.одобрено от заемодателя дружество- гарант, което предоставя гаранционни сделки. Не се спори между страните и се установява от приложения по делото Договор за предоставяне на гаранция №****** г. /на л.35 и сл./, че на същата дата между В. Д. Н. и „Файненшъл България“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на гаранция, по силата на който гарантът се задължил да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя по сключения договор за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, срещу възнаграждение в размер и при условия, отразени в договора – 1664,24 лева, платимо на вноски в размер на по 208,03 лева.

От представената от отв.Изи Асет Мениджмънт АД справка за платени суми по договор за кредит 5517954 /л.40 от делото, на гърба/ е видно, че от ищеца са заплатени суми в общ размер на 1967,74 евро.

От представената от отв.Файненшъл България ЕООД справка за платени суми по договор за гаранция 5517954 от 01,08,2025 г. /л.34 от делото, на гърба/ е видно, че от ищеца са заплатени суми в общ размер на 715,23 евро.

При така установените безспорни обстоятелства се налагат следните 4 правни изводи:

Сключеният между ищеца В. Н. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД гр.София договор е потребителски, поради което намира своята регламентация в ЗПК.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Поради това преценката относно действителността на процесните договор за паричен заем и договор за предоставяне на гаранция следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. По силата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР 55,39%, тоест формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като този размер не надвишава максималния по чл.19, ал.4 от ЗПК. Посоченият размер обаче, не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно: възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с „Файненшъл България“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК. По силата на §1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни 5 посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия“. Възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за паричен заем, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. От данните по делото се установява, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. Същевременно съгласно чл.3, ал.3 от Договора за предоставяне на гаранция /л.11/ „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. В конкретния случай договорът за предоставяне на гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Въпреки, че всеки един от представените договори - този за заем и този за предоставяне на поръчителство - формално представляват самостоятелни договори, същите следва да се разглеждат като едно цяло. С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на гаранта за обезпечаване вземанията на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по процесния договор за паричен заем отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по заема. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва разхода за неустойка, който, при включването му в ГПР, би довел до ГПР в размер на 291,18% - изчислени от съда на основание чл.162 от ГПК с помощта на общодостъпен онлайн-калкулатор за изчисляване на ГПР.