Решение № 93 от 10.06.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. П., 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая Банчева при участието на секретаря Дияна Петкова като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно дело № 20261230200218 по описа за 2026 година

І. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. Н. И., ЕГН ********** от /населено място/, против Наказателно постановление № 26-0314-000093 от 23.03.2026 г. на Началник РУ в ОДМВР Б., РУ П., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.

177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 153,39 евро /300,00 лева/.

В жалбата бланкетно се посочва, че процесното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно. Жалбоподателят не оспорва извършеното деяние. Посочва че е забравил да поднови СУМПС, но е правоспособен водач и има право да управлява процесното МПС.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа депозираната жалба и отново моли за отмяна на НП като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Не възразява срещу наложената глоба, като моли да му бъдат върнати рег. номерата на автомобила.

За административнонаказващия орган –Началник РУ в ОДМВР Б., РУ П., редовно призован, не се явява представител.

ТО – П. към Районна прокуратура – Б., не изпраща представител и не взема становище по делото.

1

По делото са събрани писмени доказателства, приложените към административно наказателната преписка, а именно: НП № 26-0314-000093/23.03.2026 г., АУАН серия GA № 391425/25.02.2026 г., справка за нарушител/водач, заверено копие на Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на МВР, относно определяне на служби за контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП, да използват технически средства и системи за измервания и контрол и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП.

Разпитани бяха свидетелите В. С. А. и Б. И. С..

ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че на 25.02.2026 г. около 11:24 часа в община П., в района на разклона за с. К., е управлявал лек автомобил марка „Опел Астра“, с рег. № ***, негова собственост, без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, с което според административнонаказващия орган е нарушил разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.

Установява се по делото, че на посочената дата свидетелите В. С. А. и Б. И. С. – служители при РУ – П., изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение. При осъществяване на контролна дейност в района на Подгорието, на отбивката за с. С., спрели за проверка лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ***.

При извършената проверка било установено, че автомобилът се управлява от жалбоподателя И. Н. И.. При поискване на документите за самоличност и документите за управление на МПС, същият заявил, че не носи такива.

Служителите извършили справка в информационните масиви на МВР чрез служебен таблет.

От справката установили, че в автоматизираната система липсват данни за издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство на името на жалбоподателя.

Последният заявил пред проверяващите, че е положил успешно изпит за водач на МПС през 1994 г., но не е подновявал свидетелството си за управление.

За изясняване на случая свидетелят А. извършил допълнителни справки със служители на сектор „Пътна полиция“, при които било установено, че жалбоподателят има данни за успешно положен изпит за придобИ.е на правоспособност като водач на МПС, но липсват данни за издадено и регистрирано свидетелство за управление.

За констатираното свидетелят В. А. съставил АУАН серия GА № 391425/25.02.2026 г., в присъствието на свидетеля Б. С., за нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя непосредствено след съставянето му, като същият го подписал без възражения.

Въз основа на съставения АУАН Началникът на РУ – П. издал Наказателно постановление № 2

26-0314-000093 от 23.03.2026 г., с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

От приложената по делото справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е издържал изпит за придобИ.е на правоспособност за управление на МПС на 26.10.1994 г.

Установява се също, че на 02.03.2026 г., след извършената проверка, му е било издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство.

В съдебно заседание свидетелите В. А. и Б. С. потвърждават описаните обстоятелства относно извършената проверка, направените справки и съставянето на АУАН. Показанията им са последователни, логични и взаимно допълващи се, поради което съдът ги кредитира като достоверни.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви и взаимно кореспондиращи.

ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ

Имайки предвид направените фактически констатации, становищата на страните и приложимия закон, първоинстанционният съд прави следните правни изводи:

Жалбата, с която е сезиран съдът, е процесуално допустима. Същата е депозирана от лице, което има интерес от провеждането на настоящото производство, срещу акт, подлежащ на оспорване пред РС – П.. Спазен е и законоустановеният 14 - дневен срок, считано от датата на връчване на НП.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В настоящия случай, както в АУАН, така и в наказателното постановление е прието, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство без да притежава валидно свидетелство за управление на МПС, с което е нарушил разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, като за това нарушение е санкциониран на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

Съгласно чл. 150а, ал. 1 ЗДвП моторно превозно средство може да се управлява от водач, който притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното моторно превозно средство.

Съгласно чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП се наказва водач, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за съответната категория, след като е загубил правоспособност или при наличието на някоя от останалите предвидени в закона хипотези.

От събраните по делото доказателства – приложена по делото справка за нарушител/водач безспорно се установява, че жалбоподателят е издържал изпит за придобИ.е на правоспособност на 26.10.1994 г. Следователно към датата на проверката същият е притежавал придобита правоспособност за управление на МПС. Това обстоятелство не се 3 оспорва и от административнонаказващия орган.

Установява се също, че към 25.02.2026 г. жалбоподателят не е притежавал издадено и валидно свидетелство за управление на МПС, като такова му е било издадено впоследствие – на 02.03.2026 г.

При тези данни съдът приема, че по делото не е доказано жалбоподателят да е бил неправоспособен водач към момента на извършване на проверката. Напротив, доказателствата сочат, че той е придобил правоспособност още през 1994 г. и не е загубил същата по някой от предвидените в закона способи.

Същевременно административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят е осъществил състава на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, без да изясни в коя от предвидените в разпоредбата алтернативни хипотези попада установеното поведение. От фактическото описание в АУАН и НП не се установява липса на правоспособност, липса на категория, загуба на правоспособност, временно отнемане на СУМПС или обявяване на същото за невалидно.

При това положение съдът намира, че е налице несъответствие между установените по делото факти и направените от наказващия орган правни изводи. Доказано е единствено, че към датата на проверката жалбоподателят не е разполагал с издадено свидетелство за управление, но не и че е неправоспособен водач или че е осъществил някоя от останалите хипотези на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон и като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Водим от горното, П.кият районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 26-0314-000093 от 23.03.2026 г. на Началник РУ в ОДМВР – Б., РУ П., с което на И. Н. И., ЕГН ********** от /населено място/, за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 153,39 евро/ 300,00 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Б. в 14дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4