Решение № 1242 от 09.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1242 гр. София, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА Административно наказателно дело № 20251110209156 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 72 от ЗМВР.

Предмет на оспорване в настоящето производство е заповед за задържане на лице № 226зз516/07.06.2025 г. за задържане на жалбоподателя С. С. М., съставена от ответника хх на длъжност „полицейски инспектор“ в участък Нови Искър към 02 РУ СДВР.

В подадената от адв. Д. Т. жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на заповедта за задържане и се моли за нейната отмяна.

Твърди се, че жалбоподателят е бил задържан без правно или фактическо основание. Наведени са доводи за незаконосъобразност на заповедта, тъй като в нея не са посочени фактическите основания за задържането и заповедта е немотивирана. Поради това се претендира нейната отмяна и присъждане на направените разноски за адвокатска защита.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от своя упълномощен процесуален представител адв. Т., който поддържа жалбата. В пледоарията си адв. Т. моли за отмяна на заповедта за задържане като незаконосъобразна, като изтъква, че нейният издател не е бил изрично упълномощен за това. Сочи, че заповедта не е мотивирана, поради което намира, че не е спазено и изискването за нейната форма. Изтъква, че не е доказано жалбоподателят да е извършил престъпление, а по-скоро – че е пострадал от такова. От него са постъпили и писмени бележки с подробно развит доводи за отмяна на заповедта. Претендира за присъждане на разноски 1 за адвокатска защита.

В своята лична защита жалбоподателят М. моли за отмяна на заповедта.

Ответникът по делото – хх на длъжност „полицейски инспектор“ към 02 РУ СДВР, не се явява лично, но се представлява от юрисконсулт хх който оспорва жалбата. В пледоарията си моли за потвърждаване на заповедта, която счита за правилна и законосъобразна. Излага подробни съображения в писмени бележки. Моли за присъждане на възнаграждение за юрисконсултска защита и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

След като се запозна с оспорената заповед за задържане и материалите по делото, съдът намира следното от фактическа страна:

Около 22:00 ч. на 07.06.2025 г., ответникът по делото хх и неговия колега хх от 02 РУ СДВР изпълнявали служебните си задължения в района на гр.

Нови Искър, площад Свети Дух, където се провеждал концерт. Двамата забелязали, че охранителите на събитието извеждат от района на сцената мъж във видимо нетрезво състояние и се запътили към тях. В последствие това лице било установено като жалбоподателя С. М., който викал и се дърпал.

Двамата охранители предали лицето на полицейските служители, които се опитали да разговарят с жалбоподателя, но той ги заплашвал, бутал ги. В един момент, докато полицай хх бил пред него и го държал за ръката, за да го спре да буйства, жалбоподателят посегнал и го ударил с ръка в областта на шията.

Поради това двамата полицейски служители незабавно поставили белезници на жалбоподателя, който се борил с тях, в следствие на което и тримата паднали в тревата. След това срещу жалбоподателя не била използвана физическа сила. За случилото се полицай хх съставил докладна записка, като на жалбоподателя М. бил съставен протокол за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР и същият бил задържан по реда на ЗМВР в 22:00 часа и отведен в сградата на 02 РУ СДВР. По време на задържането му, на жалбоподателя му прилошало, поради което и бил повикан екип на ЦСМП, които установили оток в лявата част на лицето му и оплаквания от главоболие и световъртеж.

Затова в ранните часове на 08.06.2025 г. той бил конвоиран до МВР болница, където бил прегледан и били установени кръвонасядания в областта на двете му очи, но не били установени някакви по-сериозни оплаквания или наранявания.

Въз основа на лично възприетото от ответника хх и изготвената за случая докладна записка от неговия колега хх, в сградата на 02 РУ СДВР ответникът хх на длъжност „полицейски инспектор“ в участък Нови Искър към 02 РУ СДВР издал заповед за задържане на С. С. М. с рег. № 226зз516/07.06.2025 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР с посочено фактическо основание за задържането „телесна повреда на длъжностно лице /полицай/ по време на изпълнение на служебни задължения“. Жалбоподателят отказал да подпише връчената му заповед, което било удостоверено с подпис на свидетел. М. бил освободен в 15:10 часа на 08.06.2025 г.

С първото действие по разследването – разпит на очевидци 2

/полицейските служители и охранителите/, било образувано ДП № 928/2025 г. по описа на 02 РУ СДВР, като с постановление от 08.06.2025 г. прокурор от СРП по пр.пр. № 25123/2025 г. квалифицирал деянието като престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК. В хода на ДП на 10.06.2025 г. била изготвена СМЕ, като вещото лице извършило преглед на полицай хх и установило, че към датата на прегледа не са установени следи от нараняване по врата му, което не изключвало нанасянето на удар с отворена длан по шията.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК -заповед за задържане на лице, протокол за личен обиск, удостоверение от отдел "Човешки ресурси" – СДВР, медицински документи за жалбоподателя; както и преди всичко материалите по ДП № 928/2025 г. по описа на 02 РУ СДВР, пр.пр. № 25123/2025 г. на СРП и др. От друга страна съдът намира, че извършеният оглед на ВД - дискове със записи от патрулен автомобил след задържането на жалбоподателя, не разкриват съществени обстоятелства от предмета на доказване по делото.

Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. От материалите по прокурорската преписка – докладна записка, протокол за предупрежданеие и сведения от хх /охранители на концерта/, се установява причината за задържането на жалбоподателя. Но преди всичко съдът се довери на дадените под страх от наказателна отговорност показания от свидетелите – полицейски служители и охранители по ДП непосредствено след случая. Именно от тях се установява поведението на жалбоподателя преди задържането му, включително и нанесения удар по врата на полицай хх. В случая е ирелевантно за какво престъпление е образувано досъдебното производство и дали са установени следи от удара по тялото на хх, тъй като това са последващи обстоятелства и те няма как да бъдат предвидени към момента на задържането на жалбоподателя. Но към този момент ответникът хх лично е възприел как жалбоподателят обижда и нанася удар по неговия колега хх, поради което е бил убеден в наличието на законно основание за задържането му.

На 16.06.2025 г. в СРС била подадена жалбата срещу заповедта за задържане на С. М. от адв. Т., като делото е образувано след предоставяне на административната преписка.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна :

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 АПК срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

3

По същество, същата е неоснователна.

В производството по съдебно оспорване на индивидуални административни актове, каквато е въпросната заповед на полицейския орган, съдът следва да провери съществуването на петте основания за законосъобразност на оспорения административен акт - наличие на компетентност; спазване на изискуемата писмена форма; спазване на съответните административно-производствени правила при издаване на акта; спазване на материалния закон и спазване целта на закона, които се извеждат по аргумент от чл.146 от АПК. Липсата на който и да било от съответните реквизити прави съответния акт незаконосъобразен, а в някои тежки форми на порока - и нищожен.

Съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, а именно полицейски орган – „полицейски инспектор“ в участък Нови Искър към 02 РУ СДВР, в рамките на неговата материална, темпорална и териториална компетентност, което се установява от представеното удостоверение от СДВР.

Поради това и съдът намира за изцяло неоснователни доводите на адв. Т. за липса на процесуална легитимация на ответника за издаване на процесната заповед.

Заповедта е издадена в законоустановената писмена форма и е подписана от лицето, посочено за неин автор. Видно от заповедта, задържането на М. е продължило от 22:00 часа на 07.06.2025 г. до 15:10 часа на 08.06.2025 г., което е в рамките на максималния срок по ЗМВР.

Съдът също така намира, че заповедта за задържане на лице съдържа всички законови реквизити, като в нея е посочено правното основание за нейното издаване, а именно това по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Заповедта съдържа реквизитите по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, като при издаването й е спазена и разпоредбата на чл. 72, ал.2, т. 2 ЗМВР, изискващ посочване на фактическото основание за задържане на жалбоподателя М..

Като материалното основание за издаването на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, който предоставя правото на полицейските органи да задържат лица, за които има данни да са извършили престъпление. В заповедта не е посочена правната квалификация на евентуално извършеното престъпление, но то е описано с основните си фактически характеристики - „телесна повреда на длъжностно лице /полицай/ по време на изпълнение на служебни задължения“. Съдът намира, че в случая, доколкото жалбоподателят е задържан непосредствено след извършването на деянието срещу полицейския служител, то липсата на посочване на дата и място на деянието не предствлява съществен пропуск. Той очевидно е бил наясно кога и къде е извършил проявата, заради която е задържан, като непосредствено след удара по полицай хх, на жалбоподателя са били поставени белезници.

Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН, която има за цел да прекрати противоправното деяние или да съдейства за разкриването на престъпление, вероятно извършено от лицето. При налагането й 4 административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. В случая, очевидно се касае за случай на прекратяване на противоправното поведение на лицето, което е описан от полицейските служители в техните разпити в ДП.

Заповедите, постановени по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са актове, за постановяването на които е достатъчно да има данни за поведение на лице, което да осъществява на пръв поглед признаците на престъпление.

Действително, с оглед спецификите при издаване на заповеди за задържане на лица в условията на незабавност, не може да се очаква или изисква посочване на всички признаци на евентуално престъпно деяние, както например в постановлението за привличане към наказателна отговорност или обвинителния акт. Поради бланкетния характер на заповедта за задържане не може да се очаква в нея да се изписва цялата установена фактическа обстановка, каквито изисквания поставя наказателния процес. Достатъчно е да се установи, че в случая са били събрани данни, че лицето е извършило престъпление, като същото бъде описано със своите основни характеристики.

Понятията „данни за извършване на престъпление” по ЗМВР и „достатъчно данни” по смисъла на чл.207 от НПК имат различно съдържание и законът при издаване на заповед за задържане на лице не поставя изискване вината му да е несъмнено доказана по предвидения в НПК ред. Стандартът относно преценката за наличието на достатъчно пълно и ясно описание на фактическите и правни основания за задържането по ЗМВР, е зададен в Решение от 24.06.2014 г. на ЕСПЧ по делото Петков и Профиров срещу България, което приема, че обоснованото подозрение, че лицето е извършило престъпление, което е основание за задържането му, не може да бъде общо и абстрактно. Именно поради това е необходимо в заповедта за задържане да се посочат конкретни данни, свързани с твърдяното престъпление.