Решение № 295 от 05.06.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Разлог, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана С. Танкова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Диана Танкова, Гр. д. № 20241240101497 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от К.Н.М., ЕГН*, с адрес: *, ч/з адв. Г.Б.Х., съд. адрес *, с/у „ЗДБИ“АД, ЕИК*, с адрес: *, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. - ИД, иск с правно основание чл.432 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, както и акцесорен иск по чл.86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 14.11.2022 г., около 15:00 часа, по общински път BLG 1203/II-19 се движел л. а. марка „Ш.“, модел „О.“, с рег. №*, управляван от Е.С.Б.. В района на кръстовище при път II-84, км. 103+5 м., водачът на посочения автомобил не се съобразил с поставения пътен знак Б-2 „Стоп“, не спрял и отнел предимството на движещия се по път II84 л. а. марка „М.“, модел „*“, с рег. №*, управляван от ищеца К.Н.М.. В резултат на това настъпил сблъсък м/у предните части на двата автомобила, след което автомобилът „М.“ напуснал пътното платно вляво и се установил в близка нива.

По повод произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №34/14.11.2022 г. от РУ на МВР-Р.. Във вр. с инцидента е образувано досъдебно производство №420/2022 г. по описа на РУ-Р., съответно прокурорска преписка №*/2022 г. по описа на РП-Б..

Ищецът сочи, че непосредствено след произшествието бил транспортиран по спешност до ЦСМП-Р., където се оплакал от болки в областта на главата. При извършения преглед били установени травматични увреждания в областта на главата, а именно контузия на главата и разкъсно-контузна рана. Била му предложена хоспитализация, която той отказал поради необходимост да полага грижи за болен човек.

Твърди се още, че възстановяването на ищеца протекло в домашни условия, като през първите седмици след инцидента той бил предимно в покой, избягвал физически натоварвания, оплаквал се от главоболие, отпадналост и световъртеж, както и приемал обезболяващи медикаменти. Според изложеното в ИМ, произшествието се отразило негативно и в/у психическото му състояние, като той изпитвал тревожност, имал понижено настроение, кошмари и натрапливи спомени, свързани с инцидента.

Не е спорно м/у страните, че към датата на произшествието за л. а. „Ш.О.“ с рег. №*, е била налице валидна застраховка „ГО“ на автомобилистите, сключена със „ЗДБИ“АД, по застрахователна полица №*, валидна за периода от 10.08.2022 г. до 09.08.2023 г.

От името на ищеца пред застрахователя е била предявена претенция по доброволен ред с молба с вх. №*/19.12.2023 г. за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени 1 вреди от процесното ПТП. По претенцията при ответното дружество е образувана щета №*.

С уведомления с изх. №*/11.01.2024 г. и №*/11.03.2024 г. застрахователят е изискал представяне на допълнителни документи, свързани с водената наказателна преписка. С последваща молба с вх. №*/18.03.2024 г. са представени документи от досъдебното производство, относими към механизма на настъпване на произшествието. Ищецът поддържа, че въпреки изтичането на законоустановения тримесечен срок, ответното дружество не се е произнесло по основанието и размера на заявената претенция.

Ответникът „ЗДБИ“АД, в подадения отговор, не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ за процесния автомобил „Ш.О.“ с рег.

№*, към датата на ПТП.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на произшествието, като поддържа, че представеният констативен протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила относно начина на настъпване на инцидента, доколкото съставителите му не са били очевидци на произшествието. Оспорва и доказателствената стойност на заключението по АТЕ, изготвено в досъдебното производство, като счита, че то не обвързва гражданския съд.

Ответникът поддържа, че не е доказано противоправно и виновно поведение на водача на л. а. „Ш.О.“, както и че не са установени всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Твърди, че събитието е случайно по смисъла на чл.15 НК, за водача на застрахования автомобил, тъй като за него не е съществувала обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредоносния резултат.

При условията на евентуалност ответникът прави възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД. Твърди, че ищецът, като водач на л. а. „М..“, е допринесъл за настъпване на вредите, тъй като е управлявал автомобила без правилно поставен предпазен колан, в нарушение на чл.137а ЗДвП. Освен това се поддържа, че ищецът се е движел с несъобразена, евентуално и превишена скорост, като при наближаване на кръстовище е следвало да намали скоростта си, но не го е сторил, поради което не е могъл да предотврати удара.

Ответникът оспорва и наличието на причинно-следствена вр. м/у твърдените от ищеца телесни увреждания и процесното ПТП. Поддържа, че описаните в ИМ болки, продължителност на възстановяването и психически страдания са преувеличени и не се подкрепят от представената мед. документация. Посочва, че ищецът не е бил хоспитализиран, отказал е предложената хоспитализация, няма данни за последващо лечение, консултации, усложнения или проведена терапия, както и че не е представено съдебномедицинско удостоверение за твърдените травми.

Ответникът оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерно завишен и несъответстващ на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Моли искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, а при условията на евентуалност - размерът на обезщетението да бъде намален, включително с оглед направеното възражение за съпричиняване.

Съдът след преценка на събраните по делото док-ства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото писмени док-ства - констативен протокол за ПТП с пострадали лица №*/14.11.2022 г., протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, материалите по ДП №*/2022 г. по описа на РУ-Р., постановление за прекратяване, мед. документация и кореспонденция със застрахователя - се установява, че на 14.11.2022 г. е настъпило ПТП м/у л. а. „Ш.О.“, с рег. №*, управляван от Е.С.Б., и л. а. „М..“, с рег. №*, управляван от ищеца.

Безспорно м/у страните е наличието на валидна застраховка „ГО“ по застрахователна полица №*, валидна за периода от 10.08.2022 г. до 09.08.2023 г. при ответника за л. а. „Ш.О.“, с рег.

№*, към датата на произшествието.

От заключението на приетата САтЕ, което съдът кредитира като компетентно, обективно и съответстващо на останалите док-ства, се установява, че произшествието е настъпило по 2 механизъм на отнемане на предимство. Л. а. „Ш.О.“ е навлязъл от път без предимство в дясната лента за движение на л. а. „М..“, като е заел почти цялата лента. Това е довело до пресичане на траекториите на двата автомобила и до реализиране на удара. Водачът на „М..“ се е опитал да избегне сблъсъка ч/з отклонение наляво, но не е успял.

ВЛ е категорично, че причината за възникване на опасната обстановка е неправомерното навлизане на л. а. „Ш.О.“, управляван от Е.С.Б., на главния път, без да пропусне движещия се по него автомобил на ищеца. Установено е още, че при така създалата се опасна обстановка водачът на „М..“ не е имал техническа възможност да спре до мястото на удара и да предотврати произшествието, тъй като отстоянието му от мястото на удара е било около 56,88 м, а опасната зона за спиране - около 65 м. Експертизата сочи, че ПТП е било технически непредотвратимо за водача на „М..“.

Тези изводи се подкрепят и от показанията на свидетелката М., която е пътувала в автомобила на ищеца и възприела, че другият автомобил е навлязъл от кръстовището, без да спре/пропусне автомобила на ищеца, след което настъпил удар и автомобилът им излязъл от пътя.

Съдът съобрази и показанията на свидетеля Б. - водач на застрахования автомобил. Макар същият да твърди, че е спрял на знак „Стоп“ и е преценил, че има възможност да премине, от показанията му се установява, че се е движил от път без предимство, предприел е ляв завой, автомобилът на ищеца е бил с предимство, на кръстовището е имало знак „Стоп“ и във вр. с ПТП му е била наложена глоба, която е заплатил. В частта, в която свидетелят твърди, че другият автомобил е навлязъл в неговото платно, показанията му не се подкрепят от заключението на САТЕ и останалите обективни док-ства, поради което съдът не ги кредитира.

От заключението на СМЕ, което съдът кредитира, се установява, че непосредствено след ПТП на ищеца са установени контузия и разкъсно-контузна рана на главата, съответно повърхностни мекотъканни увреждания в областта на лицето и дясното ухо. ВЛ приема, че тези увреждания са причинени от механично действие на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при удар на главата в елементи от интериора на автомобила при ПТП. Тъй като са констатирани непосредствено след инцидента, същите се намират в причинноследствена вр. с него.

СМЕ сочи, че болките при подобни травми са най-силни през първите 1-3 дни, като е възможно да е имало локална болка и общо главоболие, налагащи прием на обезболяващи. В следващите дни болката е с отслабващ интензитет, като обичайният възстановителен период е около 10-14 дни, а при по-чувствителни пациенти - до около 3 седмици. Травмите не са изисквали хоспитализация и специализирано лечение. Няма данни за контролни прегледи, усложнения, допълнително лечение, както и за проведени консултации с психиатър или психолог.

ВЛ е определило уврежданията като временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По отношение на установените завишени стойности на кръвна захар съдът приема, въз основа на СМЕ и дадените разяснения при изслушване на ВЛ, че данните сочат за хронично захарно заболяване - диабет, съществувало преди инцидента. Представеното уведомление от НЗОК, че за ищеца няма данни за извършени мед. дейности за период от 10 г. назад, не доказва само по себе си липса на предхождащо заболяване. Макар ВЛ да е посочило, че стресът теоретично може да обостри процес, заключението му е, че последващите изследвания говорят за хроничен процес, съществувал преди ПТП. Поради това съдът не приема диабета като пряка вреда от процесното произшествие.

От правна страна съдът приема следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 КЗ. Съгласно посочената разпоредба увреденото лице има право да предяви пряк иск с/у застрахователя по застраховка „ГО“ на автомобилистите за обезщетяване на вредите, причинени от застрахования делинквент.

3

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на вредата, поради което за уважаването на иска следва да се установят предпоставките на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД, - противоправно поведение, вреда, причинна вр. и вина, като вината се предполага до доказване на противното.

В този смисъл е и трайната практика на ВКС, според която при предявен пряк иск с/у застрахователя съдът следва да изследва както наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на събитието, така и елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, тъй като отговорността на застрахователя следва обема на отговорността на застрахования причинител.

В случая по делото е безспорно установено, а и не се оспорва от ответника, че към датата на ПТП за л. а. „Ш.О.“, с рег. №*, е съществувала валидна застраховка „ГО“ при ответното дружество.

От събраните док-ства, включително заключението на САТЕ, протокола за ПТП, материалите по ДП и свидетелските показания, се установява, че водачът на застрахования автомобил е навлязъл от път без предимство в кръстовище, регулирано със знак „Стоп“, без да пропусне движещия се по пътя с предимство автомобил „М..“, управляван от ищеца. Това поведение е противоправно, тъй като нарушава правилата за движение по пътищата относно задължението на водача, движещ се по път без предимство, да пропусне участниците в движението, които се движат по пътя с предимство.

Вината на водача на л. а. „Ш.О.“ се предполага на основание чл.45, ал.2 ЗЗД, и в хода на производството не е оборена. Напротив, заключението на САТЕ установява, че именно неправомерното навлизане на този автомобил на главния път е създало опасната обстановка и е довело до настъпване на произшествието.