Решение № 880 от 10.06.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 880 гр. Русе, 10.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря М.В.М. като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20224520105856 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по искова молба от П. Т. П., ЕГН **********, от гр. Русе, *********, чрез адв. Д. М. от АК Пловдив, против „София Комерс Кредит Груп“АД, ЕИК 175302519, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Васил Калчев“, бл. 58, офис № 6, представлявано от изп. директор Адриан Димитров Станев, с която иска: 1/ да се обяви за нищожна клаузата на §6 от Договор за потребителски кредит от 03.12.2021г., сключен между страните, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 490,44 лева, на основание чл. 26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е неравноправна, сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП, и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК, поради това, че е сключена при значителна нееквивалентност на насрещните престации във вреда на ищеца по делото; както и 2/ на осн. чл.

55 ал. 1 пр.1 от ЗЗД да се осъди „София Комерс Кредит Груп“АД да заплати на ищеца сумата в размер на 35,71 лв./след допуснато изменение/, недължимо платена по недействителната клауза за неустойка по Договор за потребителски кредит от 03.12.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане.

1

Твърди, че съгласно Договор за потребителски кредит от 03.12.2021 г. ищеца следва да върне сумата в общ размер на 865,68 лв., при сума за получаване 700 лв., при ГПР от 49,89 %, както и ГПЛ от 41,16%, при срок на кредита от 12 месеца или до 03.12.2022 г. Счита, че клаузата на §6 от Договора за потребителски кредит, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 490,44 лв. е нищожна на осн. чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП, и на основание чл. 146 ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от ЗПК. Твърди, че е погасил Договор за потребителски кредит от 03.12.2021г. и е заплатил по него сумата от 700 лв. главница, 165,68 лв. лихва и 13 лв. неустойка.

В срока за отговор ответното дружество признава исковете изцяло, счита, че не е станало причина за завеждане на делото, поради което моли, разноските по делото да се възложат на ищеца на осн. чл. 78 ал. 2 от ГПК.

Заявява, че за погасяване на задълженията си ищеца е заплатил 1 бр. вноски, както следва: 745 лв. на 15.12.2021 г. Признава, че с платената сума е погасено задължение за главница на стойност 700 лв. и лихва в размер на 9,29 лв. Към 03.12.2022 г. е изтекъл срока на процесния договор и неустойка не се дължи, като ищеца е дължал само чистата стойност на предоставената в заем главница от 700 лв. и договорна лихва от 165,68 лв., поради което дружеството следвало да заплати на ищеца сумата 35,71 лв. надплатена неустойка. Посочва, че има предпоставки за извършване на прихващане с други договори между страните, които не са предмет на настоящия спор.

Моли съда да се произнесе с решение по чл. 237 от ГПК, съобразно признанието. В случай, че се претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА оспорва наличието на основание за освобождаване на ищеца от заплащане на адвокатско възнаграждение.

Предвид признанието на исковете единствения спорен въпрос между страните е за разноските по делото.

В съдебно заседание, ищецът не се явява, не се представлява.

Депозирана е писмена молба, чрез пълномощника му адв. Д. М., с която, моли за разглеждане на делото и постановяване на решение съобразно признанието, в тяхно отсъствие. Прави изменение на предявения осъдителен иск от 13 лв. на 35,71 лв. Счита, че не са налице предпоставките за 2 прихващане в настоящото производство. Претендират се направените по делото съдебни разноски.

В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове от П. Т. П., ЕГН **********, от гр. Русе, чрез адв. Д. М. от АК Пловдив, против „София Комерс Кредит Груп“АД, ЕИК 175302519, със седалище гр. София, представлявано от изпълнителния директор Адриан Димитров Станев, с които иска: 1/ да се обяви за нищожна клаузата на §6 от Договор за потребителски кредит от 03.12.2021г., сключен между страните, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 490,44 лева, на основание чл. 26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е неравноправна, сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП, и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК, поради това, че е сключена при значителна нееквивалентност на насрещните престации във вреда на ищеца по делото; както и 2/ да се осъди „София Комерс Кредит Груп“АД на осн. чл.

55 ал. 1 пр.1 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата в размер на 35,71 лв., недължимо платена по недействителната клауза за неустойка по Договор за потребителски кредит от 03.12.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане.

Претендира и разноските по делото на осн. чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА в размер на 960 лв. /по 480 лв. с ДДС за всеки един иск/ и 100 лв. държавна такса, общо 1060 лв., съгласно списък по чл. 80 от ГПК.

Ищецът, чрез пълномощника си адв. М., направи искане съдът да постанови решение, с което да се уважи исковете, които ответника признава изцяло, като му се присъдят и направените по делото разноски.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

3

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. С отговора на исковата молба ответникът, направи изрично изявление за признание на иска: за сумата в размер на 490,44 лева неустойка, на основание чл. 26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е неравноправна, сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП, и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК, поради това, че е сключена при значителна нееквивалентност на насрещните престации във вреда на ищцата по делото, както и за сумата 35,71 лв. надплатена неустойка.

Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на исковете, съдът намира предявените искове, с правно основание чл. 26, ал.1 пр.3 от ЗЗД и чл. 55 ал. 1 пр.1 от ЗЗД , за основателни и доказани и следва да бъдат уважени в претендираните размери. Не са налице предпоставките за извършване на прихващане в настоящото производство, като няма представени доказателства за наличието на ликвидни и изискуеми насрещни вземания и не се поддържа от ответника в хода на делото, поради което съдът не следва да се произнася.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

На основание чл.78, ал.1 ГПК основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, като няма доказателства, които да опровергаят осъществяването на основанието за предоставяне на безплатна адвокатска помощ, същият се явява материално затруднено лице и ответното дружество следва да заплати на процесуалния му представител адв. Д. М. минимално адвокатско възнаграждение на осн. чл.

38 ал. 1 т. 2 от ЗА в размер на 960 лв. /по 480 лв. с ДДС за всеки един иск/ и на ищеца 100 лв. заплатена държавна такса, общо 1060 лв., съгласно списък по чл. 80 от ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата на §6 от Договор за потребителски кредит от 03.12.2021г., сключен между П. Т. П., ЕГН **********, от гр. Русе и „София Комерс Кредит Груп“АД, ЕИК 175302519, със седалище гр. София, 4 представлявано от изпълнителния директор Адриан Димитров Станев, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 490,44 лв. /четиристотин и деветдесет лева и четиридесет и четири стотинки/, на основание чл. 26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е неравноправна, сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП, и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК, поради това, че е сключена при значителна нееквивалентност на насрещните престации във вреда на ищеца по делото.

ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“АД ЕИК 175302519, със седалище гр. София, представлявано от изпълнителния директор Адриан Димитров Станев, на осн. чл. 55 ал. 1 пр.1 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на ищеца П.

Т. П., ЕГН **********, от гр. Русе сумата в размер на 35,71 лв. /тридесет и пет лева и седемдесет и една стотинки/ недължимо платена по недействителната клауза за неустойка по Договор за потребителски кредит от 03.12.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“АД, ЕИК 175302519, със седалище гр. София, представлявано от изпълнителния директор Адриан Димитров Станев ДА ЗАПЛАТИ на П. Т. П., ЕГН **********, от гр. Русе сумата 100 лв. /сто лева/ разноски по настоящото производство за държавна такса.

ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“АД, ЕИК 175302519, със седалище гр. София, представлявано от изпълнителния директор Адриан Димитров Станев ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М. от АК Пловдив, с адрес на кантора: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“81, ет. 3, ап. Б сумата 960 лв.

/деветстотин и шестдесет лева/ за оказана безплатна правна помощ и процесуално представителство на ищеца П. Т. П. по гр.д. № 5856/2022 г. на РРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5