Решение № 931 от 12.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 931 гр. ***, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20253110112617 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 127б СК.

Образувано е по молба, подадена от А. М. З., ЕГН **********, адрес:

****, с която е отправено искане по реда на чл. 127 б СК срещу М. А. Б., гражданин на Република **********с дата на раждане *** г. за налагане на забрана за напускане на страната на детето А. М. А. Б..

В молбата се излагат следните твърдения: С ответника са родители на детето А. М. А. Б., роден на *** г. През последните три години бащата е посещавал България, около рождения ден на детето. Твърди, че има риск от незаконно извеждане на малолетно дете от страната, в нарушение, правата на родителя. Заявява, че на *** г. в град ***, бащата заявява, че ще вземе детето и няма да го върне като настоявал да го вземе с автомобил с чужда регистрация.

На *** г. в аудио съобщение също настоявал, че ще вземе детето сам и няма да го върне. На *** г. в телефонно обаждане е поискал паспорта на детето и е заявил, че ще му направи документи и ще заминат, без разрешението на майката. На *** г. във видеоразговор с майката заявил, че ако реши ще го вземе и тя няма да знае къде са. Заявява, че бащата е чужд гражданин, без известен адрес, с осъждане в ***. Не е налице разрешение по реда на чл. 127а СК. Моли за уважаване на молбата като се наложи забрана на детето да напуска пределите на страната.

В първото по делото заседание, по реда на чл. 143 ГПК, ответникът М.

А. Б., чрез назначения особен представител, оспорва депозираната молба като твърди, че същата е неоснователна. Оспорва твърденията за заявените от бащата закани за извеждане на детето от страната, без съгласието на майката, тъй като не се сочи по какъв повод са правени такива изявления, ако изобщо са били правени. Липсва каквото и да било твърдение и не са представени 1 доказателства, че молителката е предприела действия за защита по ЗЗДН, а също така и преди завеждане на молбата липсват твърдения за опасно поведение от страна на бащата. Посочва, че липсва съдебен акт или споразумение с ответника, относно упражняването на родителските права и задължения. Липсва надлежен акт, с който на майката е възложено упражняването на родителските права и намира за неправилно позоваването на регламент, съгласно който само майката трябвало да полага непосредствените грижи за дете, такъв регламент липсва. Не се твърди обаче причината за издаване на паспорта ако е издаден, а също и при кого се съхранява. Твърди, че родителите поддържат контакт, което пък не обосновава искането за налагане на забрана по 127 б СК. Не става ясно и детето до каква степен познава бащата и все пак то вече е на седем години и може да разсъждава и дали би тръгнало с един човек, когото евентуално не познава. С оглед гореизложените твърдения, посочва, че искането е допустимо, но неоснователно. Моли за отхвърляне на отправеното искане, по реда на чл.

127б СК.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са следните обстоятелства, а именно, че между страните се води производство по реда на чл. 127 СК за предоставяне упражняването на родителските права на майката, определяне на режим на лични отношения на бащата и досежно издръжката, както и че на детето е издаден международен паспорт, който се съхранявана от майката и който към датата на днешното съдебно заседание е в срок на валидност.

Като писмено доказателство по делото е прието удостоверение за раждане, издадено от Община *** въз основа на Акт за раждане № ***, от което е видно, че родители на А. А. А. Б. са А. М. З. и М. А. Б..

От представеното удостоверение за настоящ адрес на А. М. А. Б., издадено от Община *** е видно, че настоящият адрес на детето е на територията на град ***, *** От представения договор за наем, е видно, че същият е сключен между А. М. З. и П. Д. П. и е с предмет наем на недвижим имот – апартамент, находящ се в град ***, *** От приетото удостоверение от *** г., издадено от частна детска градина *** е видно, че детето посещава учебно заведение на територията на град ***.

Приети по делото са извлечения от социални мрежи с подател *** от пропуснати видео разговори от 2024 г. и изпратени съобщения.

Изискана е справка от МВР, Дирекция „Миграция“, от която се установява, че лицето М. А. Б., роден на *** г. не разполага с предоставено право на пребиваване и адресна регистрация на територията на Република България.

Останалите приети по делото писмени доказателства не следва да бъдат подлагани на доказателствен анализ, предвид неотносимостта им към 2 предмета на спора.

От показанията на Н. Ш. М., майка на А. З. и баба на А. Б., се установява, че живее заедно с дъщеря си и детето като напоследък има много проблеми между майката и бащата на детето като е имало заплахи спрямо майката. Същите са зачестили, след като е починал съпруга й, през 2022 г.

Свидетелката твърди, че заплахите съдържат и закана, че ще вземе детето и никога нямало да разберат къде е като уточнил, че ще го вземе с автомобил с чужда регистрация. Установява се, че бащата многократно е искал паспорта на детето като дори и на свидетелката се е обадил веднъж да иска паспорта и заявил, че няма да видят детето никога. Не знае къде живее бащата. Детето познава ответника като баща и е чул, че баща му ще го взима и се е притеснявал като е молил баба си да го взема от училище. Уточнява, че тя е блокирала телефонните обаждания от ответника, но не знае защо дъщеря й не го е блокирала. Когато й се обадил, на нея лично, заявил да приготви паспорта на детето и че ще взима детето, за да пътуват със самолет. След Нова година заплашил, че ще изхвърли дъщеря й от шестия етаж и че щял да прибере детето. Детето познава баща си, тъй като докато е бил жив мъжа й, е идвал по два пъти в годината, да го види, но не е отсядал при тях, тъй като мъжът й е забранявал. През ***. също е отправял заплахи, че ще вземе детето, както и през февруари *** Твърди, че всеки път, когато се обажда отправя заплахи, че ще вземе детето.

От изслушването на родителя А. З. се установява, че причината, поради която бащата иска детето, не е защото иска да се грижи за него, а защото иска да й причини болка. Непрестанно й изпраща съобщения, че иска за изведе детето като последното е от *** г., а през 2025 г. са били много. Заявява, че поддържа контакт с ответника, тъй като детето има нужда от баща и не иска да го ограничава от този контакт. Посочва, че се опитва да успокои детето, че баща му няма да го вземе.

По реда на чл. 127, ал.4 СК не е изслушан ответникът Б., тъй като същият не се явява, с оглед обстоятелството, че е призован за съдебното заседание по реда на чл. 48 ГПК и му е назначен особен представител.

ДСП – ***, редовно призовани за датата на съдебното заседание, не изразяват становище по делото.

С оглед гореизложената фактическа обстановка и при съблюдаване на относимите правни норми, съдът намира от правна страна следното:

Нормата на чл. 127б, ал.1 СК посочва, че районният съд по настоящия адрес на детето образува дело по молба от родител, настойник или попечител за налагане на забрана за извеждане от страната на дете с обичайно местопребиваване в Република България, при риск, съгласно чл. 32, пар.1,б.

„в“ от Регламент /ЕС/ 2018/1862. За незаконно се приема извеждането на дете с обичайно местопребиваване в Република България, извършено в нарушение на правото на ефективно упражняване на родителските права и задължения, придобити по силата на решение, на закона или на споразумение. Член 32, 3 пар. 1, б. „в“ от Регламента посочва, че в ШИС се въвеждат по искане на компетентния орган на въвеждащата държава членка, сигнали за следните категории лица – деца, изложени на риск от отвличане от родител, член на семейството или настойник, които трябва да бъдат възпрени от пътуване.

Систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби, обуславя изводът, че рискът се отнася до конкретна опасност за уязвимо лице, което трябва да бъде защитено. Рискът следва да е обоснован и да се отнася до конкретна уязвимост на лицето.

Депозираната молба се явява допустима, предявена от правоимащо лице в случая родител на детето А. Б., а именно неговата майка А. З.. В нея са изложени твърдения за отправяни заплахи чрез съобщения и видеоразговори от страна на ответника, че ще изведе детето извън страната. Предвид възрастта на детето, седем годишна към датата на устните състезания, безспорно се установява, че същото попада в категорията уязвими лица.

В конкретния случай в тежест на майката е да докаже, че е налице конкретен и явен риск от незаконното извеждане на детето. Съдът намира, че с оглед обявените за безспорни факти и при съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по реда на пълно и главно доказване наличието на конкретен, явен риск от незаконно извеждане на детето. Незаконно извеждане, съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 127б, ал.2 СК е налице, когато детето е изведено в нарушение на решение на съда или на законова разпоредба и извеждането да се извършва без съгласието на другия родител. В случая липсва регламентиране на отношенията между родителите относно упражняването на родителските права и режимът на лични отношения, тъй като производството е висящо, с оглед на което страните има равни права относно роденото по време на фактическото им съжителство дете.

Основните индикатори, които съдилищата в България и международните стандарти (съгласно Хагската конвенция) вземат предвид, относно явен и конкретен риск от извеждане на дете са следните: 1. Подготвителни действия за напускане като например - издаване на нов паспорт на детето без съгласието на другия родител или опити за получаване на виза; закупуване на еднопосочни самолетни билети или прекратяване на договори за наем, продажба на имоти и ликвидиране на банкови активи; отписване на детето от училище или детска градина без предупреждение и др.; 2. Поведение и заплахи от родителя като например - преки заплахи, изразяващи се в изказани намерения от страна на единия родител, че ще отведе детето и другият никога повече няма да го види; липса на обвързаност, при което родителят няма финансови, професионални или емоционални връзки с държавата на настоящото местопребиваване на детето; наличие на предишни опити за отвличане или неспазване на съдебни решения за режим на лични отношения и др.; 3. Лични и културни фактори – тук като по-висок риск се приема наличието на смесен брак – на двойки от различни националности, особено 4 ако единият родител има силна подкрепяща семейна среда в друга държава или наличие на криминално минало, насилие в семейството или психологическа нестабилност на родителя, който планира извеждането и др.

В конкретния случай, от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, се установява, че е налице доказване на явен и контретен риск, а именно неправомерно поведение от страна на ответника като родител на детето, че ще отведе А. Б. и майката няма да го види. Наличието на изказване на тези заплахи чрез съобщения и видеоразговори и то нееднократно, не означава, че същите няма да бъдат реализирани, с оглед на което съдът намира тези възраженията на процесуалния представител на ответника за неоснователни, а напротив обосновават наличието на явен риск. Липсата на финансова, професионална или емоционална връзка на ответника Б. с държавата по настоящото местопребиваване на детето, също обуславят наличието на явен риск от незаконно извеждане на детето. Този извод на съда се подкрепя и от обстоятелството, че бащата е лице с неустановено местоживеене в световен мащаб. Не са оборени твърденията на молителката, че ответникът има криминално минало, което също допълнително обосновава наличието на явен риск. Фактът, че детето има издаден международен паспорт, който се съхранява от майката, не води до извод за липсата на възможност детето да бъде изведено от страната, в каквато насока са възраженията на процесуалния представител на ответника. Обстоятелството, че при преминаване на границата се извършва проверка на документите за самоличност на лицата, също не аргументира автоматичното за отхвърляне на искането. Съгласно чл. 50 от Инструкция № 8121з-813 от 09.07.2015 г. за организацията за осъществяване на гранични проверки на гранично пропусквателните пунктове, издадена от МВР, се предвижда, че не се изисква съгласие за пътуване от отсъстващия родител/родители по отношение на малолетни и непълнолетни български граждани, които живеят дългосрочно извън Република България и това е отразено в документите им за самоличност или притежават освен български паспорт и официален документ от съответната държава. С оглед тази разпоредба, следва изводът, че валидността и фактическото държане на паспорта от страна на майката, не препятстват извеждането на детето извън пределите на страната, тъй като това може да стане и с документ от турската държава, където е роден ответника Б..