Решение № 28 от 13.03.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Свиленград, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. И.ова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20245620200052 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-0351-000547 от 22.11.2023 година на ВПД Началник на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на Д. С. Щ. с ЕГН ********** от

***********************************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Д. Благоев” № 4 б, област Хасково, чрез адвокат И. Д., за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 2 000 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 24 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 15 контролни точки.

Жалбоподателят Д. С. Щ. чрез процесуалния се представител – адвокат Д., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и неправилен – постановен при съществени нарушения на процесуалния закон и в противоречие с материалните норми, фактическата обстановка била неясна, непълна и невярна, наложените наказания били несправедливи, както 1 и липсвали субективният и обективният елементи от състава на нарушението.

Сочи се, жалбоподателят не бил извършил процесното нарушение.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Д. С. Щ., се явява.

За него се явява адвокат И. Д., която пледира се за отмяна на обжалвания акт.

Представена е Писмена защита, в която процесуалният представител сочи доводите си за отмяна на обжалвания акт – налице била хипотезата на чл.13 от НК и деянието било маловажно.

В съдебната фаза се ангажират гласни доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалваното НП (въззиваемата страна) - ВПД Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 05.11.2023 година в град Свиленград, област Хасково, на улица „Георги Райчев” до метанстанцията, посока центъра, изпълняват служебните си задължения свидетелите Д. Н. Д. и В. М. А. (служители на РУ – Свиленград), като около 02.40 часа спират за проверка МПС – товарен автомобил марка „Мицубиши”, модел Л200 с държавен регистрационен номер ********* – собственост (видно от Справката за собствеността на автомобила към датата на деянието) и управлявано от жалбоподателя. На полицейските служители им прави впечатление, че водачът мирише силно на алкохол и видимо е повлиян от него. Пред служителите водачът заявява, че е изпил една водка.

Полицейският служител Д. уведомява жалбоподателя, че ще му бъде извършена проверка за алкохол, разяснява му процедурата във връзка с 2 проверката за алкохол, както и правата и задълженията на проверяваното лице – в случая жалбоподателят. Последният отказва да бъде изпробван с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен номер ARPL 0559 за наличие на алкохол. На жалбоподателя е издаден Талон за медицинско изследване, но до посочения час не се явява в Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) – филиал Свиленград за даване на кръвна проба. В съдебно заседание разпитаният полицейски служител Д. уточнява, че ако Щ. се беше явил своевременно (в определеното време) в ЦСМП – филиал Свиленград, за да даде кръвна проба, дежурните медицински лица са щели да ги уведомят и полицейските служители са щели да идат на место, което в настоящия случай не е станало - видно от заверения препис на извадката от Дневника за получени сигнали и разпореждания в ОДЧ на РУ- Свиленград.

Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Д. Н. Д. – „Младши автоконтрольор”, ІІ степен в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя Щ. и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 1002525. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля В. А.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на процесното фактическо нарушение, свързано с отказа на Щ. да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол, както и на обстоятелствата по извършването и открИ.ето му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предложение първо от ЗДвП, която вписва за нарушена. В констатиращия Акт фигурира отбелязано изрично и времето на проверката, в резултат на която е констатирано процесното нарушение. АУАН е редовно предявен и връчен срещу подпис на жалбоподателя - нарушителя Д. Щ., който сочи, че няма възражения против констатациите в Акта, което е вписано в съответната графа.

За случая свидетелят Д. изготвя Докладна записка.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, ВПД Началникът на Група „Охранителна 3 полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 23-0351-000547 на 22.11.2023 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на процесното нарушение, дадена от контролния орган и налага на жалбоподателя административни наказания „Глоба” в размер на 2 000 лв. и „Лишаване от права да управлява МПС” за срок от 24 месеца, както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР отнема 15 контролни точки. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 09.01.2024 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. В същия смисъл е и информацията, съдържаща се в Справката за нарушител и в Картона на НП.

Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на ВПД Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по З ДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.202 1 година н а Министъра н а МВР, вземайки предвид факта, че Д. Н. Д. заема длъжността „Младши автоконтрольор, ІІ степен в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково” и от Писмо с рег.№ 351000-444 от 18.01.2024 година, видно от което Николай Анастасов Анастасов е назначен на длъжността „ВПД Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че Щ. е санкциониран и за други нарушения на ЗДвП с влезли в сила НП и Електронни фишове, както и че не му е била налагана принудителна административна мярка.

По делото е допуснато и разпитано в процесуалното качество на свидетел лицето Е.А.М., който установи пред настоящия Съдебен състав, че помолили жалбоподателят да ги отведе от град Харманли в град Свиленград, тъй като 4 компанията на свидетеля била употребила алкохол, като Щ. се съгласил, тъй като имал леля в Свиленград и искал да я види. Дошли в Свиленград на бар, но на Щ. по телефона му било съобщено, че леля му не се чувства добре здравословно. Платили сметката в питейното заведение и тръгнали към дома й, но ги спрели за проверка полицейските служители. Междувременно съобщили на Щ., че леля му е откарана в Болницата в Свиленград, поради което след приключване на полицейската проверка отишли в това медицинско заведение, където Щ. се информирал за здравето на леля си. След това се отправили към ЦСМП – филиал Свиленград, Щ. да даде кръвна проба, но медицинския персонал го уведомил, че е просрочил даденото време, поради което потеглили обратно за Харманли.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд . Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – арг умент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач и от Писмо с рег.№ 351000-444 от 18.01.2024 година, поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в тази част в резултат на плащане на финансовата санкция.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.

„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП , Актовете, с които 5 се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал.

1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т.

1.3.2, вр.т. 2.1 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година е налице и изрично оправомощаване в полза на полицейските органи от посочената категория. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 05.11.2023 година актосъставителят Д. Н. Д. е заемал длъжността „Младши автоконтрольор”, ІІ степен, в звено „Пътен контрол”, Група „Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, т.е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП . В тази насока е и изявлението на свидетеля Д., направено в открито съдебно заседание, проведено на 19.02.2024 година. Предвид изложеното актосъставителят Д. Д. безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП.

Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „ВПД Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград” и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподател ят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) н а ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗД вП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите – полицейски служители, са категорични, че именно Щ. е бил водач на процесния товарен автомобил, тъй като именно той го е управлявал и на него са състави АУАН, при което той не е възразил, не е подал възражение, не е посочил подобно възражение и в Жалбата си, както и в съдебно заседание. Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че именно той е бил водач на процесното МПС. Т.е. този факт не се оспорва от самия жалбоподател, поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.