Определение № 260220 от 20.10.2021, Районен съд - Карлово

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………………… гр. К., 20.10.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд трети граждански състав на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИНА ПОПОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

891 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР.

Ищците М.С.К. с ЕГН ********** и Р.С. М.с

ЕГН **********,*** твърдят, че са собственици по силата на договор за дарение, сключен с нотариален акт № 39, том ІІ, рег. № 4622 дело № 342/2001 г. на Нотариус С.Р.с рег. № 099 на Нотариалната камара, район на действие – района на Районен съд К., на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и незастроено с площ от 2 560 (две хиляди петстотин и шестдесет) квадратни метра, находящо се в село С., о.К. ***, съставляващо имот пл.№ 245 (двеста четиридесет и пет) по плана на селото (извън регулация) до съседи: К.И., В.. К., А.М.и от две страни улица. За този имот на предходния собственик бил издаден нотариален акт за собственост № 171, том I, дело № 1551/1997г. на КрлРС. Имотът на ищците съществувал в границите на село С. в тези си граници от преди одобряване плана земеразделяне на село С.. Впоследствие ищците разбрали, че имотът им не е заснет като съществуващ на терена с реални и съществуващи граници, а части от него са включени в новообразувани с плана земеделски имоти с № 93028 и № 93025 местност „М.“, както и част от него попадала в имот № 91 -жилищни територии на село С., местност „Н.С. - жилищни територии“ по плана на село С., о.К.

Имот № 093028 с площ от 0,768 дка в местността „М.“ им бил продаден от третото лице - Н.А.Т. с нотариален акт № 46, том І, рег. № 522 дело № 46/2012 г. на Нотариус С.Р.с рег. № 099 на Нотариалната камара, район на действие – района на Районен съд К.. Частта от процесния имот, с площ от 1,281 дка, била заснета като част от имот 91 местност „Н.С.“ -жилищни територии на село С., о.К. ***, а частта от имота им с площ от 0,511 дка ведно с част от построените в имота сгради била включен в поземлен имот № 93025 по картата за възстановена собственост на землището на село С..

В момента регулационния статут на процесния поземлен имот по отменения и действащия устройствен план, както и по КВС бил следния:

- По отменения устройствен план на село С., одобрен със Заповед № 605/1961г. поземлен имот под № 276 се намирал извън регулацията на селото и съгласно разписката книга бил собственост на Т.И.Д. (праводател на ищците).

- По сега действащия устройствен план на селото, одобрен със Заповед № 976/1994г. поземления имот бил с номер 245 и бил записан също на името на праводателя на ищците - Т.И.Д., респективно – на двете ищци, след даряването му през 2001 г. от

Т.И.Д..

- Съгласно картата на възстановената собственост на землището на село С., една част от процесния имот попадала в регулацията на селото в имот № 91 местност

„Н.С.“ - жилищни територии на с. С. с площ от 1,281 дка, а части от него били включени в поземлени имоти № 93025 с площ от 0,511 дка ведно с построените в имота сгради и № 93028 с площ от 0,768 дка, на който ищците били собственици по силата на договора за покупко-продажба от 2012 година.

Твърдят, че е допусната грешка при заснемането на процесния имот, когато е приета картата на възстановената собственост, обявена с ДВ № 16/14.02.1995г. и преработвана съгласно параграф 1 от ИД на ЗСПЗЗ, обявена в ДВ бр.7/26.01.1999г., в смисъл, че част от имота им в размер на 1,286 дка е заснет и попада в местността „Н.С.-жилищни територии“ на село С. като част от имот № 91, а друга част в размер на 0,511 дка ведно с построените в него сгради, попада в поземлен имот № 93025. През 2009г. направили геодезическо заснемане на процесния имот, от което било видно, че няма промени в границите на процесния имот. Според ищците, ответникът О.К. оспорвал правото им на собственост и третирал част от имота им като общинска собственост, тъй като общината отказвала да издаде скица за тази част. Считат, че в представения разписен лист било отбелязано, че имотът е общински, т.е. твърдят, че е допусната грешка при заснемането на процесния имот, когато е приета картата на възстановената собственост, обявена с ДВ № 16/14.02.1995г. и преработвана съгласно параграф 1 от ИД на ЗСПЗЗ, обявена в ДВ бр.7/26.01.1999г., в смисъл, че част от имота им в размер на 1,286 дка е заснет и попада в местността „Н.С.-жилищни територии“, в регулацията, урбанизираната, застроена територия на село С. като част от общински имот № 91, а друга част в размер на 0,511 дка ведно с построените в него сгради, попада в поземлен имот № 93025. Тъй като не можели да постигнат съгласие с ответниците за изменение на плана за земеразделяне, като имотните граници да съвпаднат с материализираните на място.

МОЛЯТ съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника О.К. че към датата на влизане в сила на сега действащия устройствен план на село С., о.К. ищците са собственици на ЧАСТ от ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 281 (хиляда двеста осемдесет и един) квадратни метра, находящо се в село С., съставляващо част от имот пл. № 245 (двеста четиридесет и пет) – извън регулация, целият с площ от 2560 (две хиляди петстотин и шестдесет) кв. метра, по плана на селото, която площ представлява западната част от имот пл. № 245, като признае за установено, че в плана на село С., одобрен със Заповед № 976/1994 г. е налице е налице ГРЕШКА и непълнота, изразяващи се незаснемане на частта от имота и неправилното заснемане на тази част от дворното място, в имот № 91 (деветдесет и едно), местност „Н.С. – жилищни територии“, собственост на О.К.

*** счита иска за недопустим поради липса на правен интерес.

Предявен бил иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за отстраняване на непълнота или грешка, свързана със спор за материално право. Съгласно разясненията по ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д. № 8/2014 г. на ВКС, ОСГК се налагал изводът, че спор по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е налице при съществуването на конкуриращи вещни права върху една и съща част от земната повърхност. От изложените в исковата молба твърдения и от приложените към нея писмени доказателства било видно, че О.К. по никакъв начин не оспорва правото на собственост на ищците. Процесният имот никога не бил записван като общински, което обстоятелство се подкрепяло и от разписните листове по обезсиления регулационен план на село С., одобрен със Заповед № 605/29.09.1961 г. както и по сега действащия кадастрален, застроителен и регулационен план на село С., одобрен със Заповед № 976/11.11.1994 г. на Кмета на О.К. Видно от същите било, че имот пл. № 276 по обезсиления план, представляващ двор, извън плана, е записан на Д.и Т.И.Д.. По сега действащия план на селото от 1994 г., имот пл. № 245, двор, извън регулация също бил записан на Д.И.Д. и Т.И.Д..

На следващо място, от представения нотариален акт за дарение № 39, том II, per. № 4622, дело № 342 от 2001 г., с който ищците се легитимирали като собственици на процесния имот, се установявало, че при съставянето му е представен нотариален акт № 171, том IV, дело № 1551/1997 г. на КрлРС, както и удостоверение за идентичност на имота, издадено от О.К. В посочения Нотариален акт № 171, том IV, дело № 1551/1997 г. на КрлРС, също така било посочено, че при неговото издаване е представена молба -декларация. От изложеното следвало, че общината е издала документи удостоверяващи, че процесният имот не е общински такъв. На следващо място, соченият като общински имот, съгласно изложеното в исковата молба, № 91 „жилищни територии“ на село С., не представлявал един единствен имот. Видно от представената от ищците скица, издадена от Общинска служба „З.“ гр. К., имотът с № 000091 - жилищна територия на село С., бил номерът на цялото населено място - урбанизираната, застроена територия на с. С.. Също така, от петитума на исковата молба ставало ясно, че се иска установяване на неправилно заснемане на процесния имот по плана за земеразделяне на село С. и в КВС. С Наредба № 49 от 5 ноември 2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, детайлно се определяли всички етапи и дейности за създаване и поддържане на Картата на възстановената собственост (КВС) и се дефинирали всички карти, проекти, планове и баланси, които се изработват въз основа на КВС. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата, Картата на възстановената собственост обединявала данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ), а съгласно чл. 15 от същата, органът компетентен да поддържа КВС бил ОСЗ. Общинска служба „З.“ гр. К. била териториално поделение на Областна дирекция „З.“ гр. П., което от своя страна било едно от 28-те структурни поделения на Министерство на З.то, храните и горите. Т.е. ОСЗ не била част от структурата на О.К. и не била подчинена на общинската администрация. Ето защо счита, че липсва абсолютна процесуална предпоставка за завеждане на иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР спрямо О.К. тъй като същата не оспорвала правото на собственост на ищците, не била компетентният орган по поддържане на КВС и следователно за нея липсвала пасивна процесуална легитимация в настоящото дело.

От приложения с отговора на исковата молба разписен лист към действащия регулационен план на с. С., одобрен със Заповед № 976/1994 г. на Кмета на О.К. било видно, че имот пл. № 245, двор, извън регулация е записан на Д.И.Д. и Т.И.Д..

Посочено било, че същият е общ, т.е. съсобствен, а не че е общински такъв.

Процесният имот не бил общински, не бил записван като такъв и за него не бил съставян акт за общинска собственост. Т.е. О.К. по никакъв начин не оспорвала правото на собственост на ищците. Ищците са поискали да им се издаде скица на имот с площ от 1,281 дка, попадащ в имот № 91 в землището на с. С., общ. К., местност „Н.С.-жилищни територии“. В отговор от Кмета на О.К. изх. № 94-00-4053(1)/18.07.2019 г. било посочено, че имот № 91, по данни от ОСЗ, покрива територията на цялото населено място. Същото посочили и с отговора на исковата молба, а именно, че имот с № 91 „жилищни територии“ на с. С., не представлява един единствен имот, а това е номерът на цялото населено място - урбанизираната, застроена територия на с. С.. Старият номер на населеното място № 91, съответствал на номер 9901, видно от извадки от публичнодостъпната Кадастрално-административна информационна система (КАИС) към Агенцията по геодезия, картография и кадастър – (Прил. 2 и 3). Ето защо, такава скица не можела да бъде издадена. На следващо място ищците твърдели, че е допусната грешка при заснемането на процесния имот, когато била приета картата на възстановената собственост. Органът, компетентен да поддържа КВС бил Общинска служба „З.“. За неурбанизираната територия в землището на с. С., общ. К., към настоящия момент обаче вече имало действаща кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД- 18-641 от 09.09.2019 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК). Заповедта била обнародвана в Държавен вестник, бр. 74 от 20.09.2019 г. и е влязла в сила.

Съгласно чл. 41 от ЗКИР, Кадастралната карта и кадастралните регистри се създавали чрез обединяване на данни, които:

1. се съдържат в карти, планове кадастрални планове, приложени подробни градоустройствени планове, приложени подробни устройствени планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Н.Р.Б., отменения Закон за териториално и селищно устройство, Закона за устройство на територията, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, имат характер на основни кадастрални данни и отговарят по съдържание и точност на изискванията, определени с наредбата по чл.31;