Решение № 824 от 29.10.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 824 гр. Бургас, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело № 20242100101806 по описа за 2024 година

Производството е образувано във връзка с предявена претенция от „Транском“ ООД, ЕИК 102249873, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ***-А, предстявлявано от управителя Стоянка К. Николова против Българската държава, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът по силата на давностно владение е собственик на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 3 478 кв.м., при граници и съседи: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ *** и на поземлен имот с идентификатор

*** с площ от 4 803 кв.м., при граници и съседи: ***, ***,

***, ***, ***, ***, *** и ***.

Ищецът твърди, че е собственик на два поземлени имота- поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, които граничат с процесните два имота. Заявява, че в четирите имота има изградена транспортна и ремонтна база на дружеството. Уточнява, че владее непрекъснато, необезпокоявано и в пълен обем всички четири имота, които са оградени с обща ограда преди повече от 20 години. Сочи, че достъпът до имотите е контролиран и се осъществява само през входния портал. В имотите има изградена бетонна площадка и сграда със смесено предназначение.

През 2023 г., ищцовото дружество решило да се снабди с документ за собственост за процесните имоти. При подаване на документите за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, Областна управа Бургас съставила акт за частна държавна собственост, което обстоятелство било вписано в молбите.

Ищецът заявява, че наличието на акт за държавна собственост, не обосновава правото на собственост на държавата върху процесните имоти, тъй като съгласно чл. 5 ал. 3 ЗДС, актът за частна държавна собственост няма правопораждащо действие. Счита, че 1 съставените актове са неистински, тъй като имотите не са държавни.

В законоустановеният срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Ответникът заявява, че ищецът не се легитимира като собственик на процесните имоти. Твърди, че същите са актувани с актове за частна държавна собственост, като държавата черпи собственическите си права от законачл. 6 ЗС.

Ответникът сочи, че имотите представляват незастроени терени с начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект. Позовава се на становище на Общинска служба „Земеделие“ – гр. Бургас, в което е посочено, че ПИ с идентификатор *** попада върху хвостохранилището и флотационната фабрика на мина „Върли бряг“. Навежда доводи, че хвостохранилище „Върли бряг“ е обект включен в утвърдения списък на неефективните обекти, подлежащи на закриване и техническа ликвидация или консервация и за ликвидиране на последиците от добива и преработката на руди.

По- нататък ответникът излага твърдения, че до 1990 г., всички имоти, включително и предоставените на общините за стопанисване и управление са били държавна собственост.

Прави се исторически преглед на нормативната уредба, уреждаща въпросите за държавната собственост върху недвижими имоти. Заявява се, че държавата е собственик на двата процесни имота и липсват данни други лица да са заявявали собственически претенции спрямо тях.

Изтъкват се аргументи за правната природа на актовете за държавна собственост, като в тази връзка се твърди, че правото на собственост на държавата произтича от закона.

Счита се, че с подаването на исковата молба, ищецът признава правата на държавата като собственик на процесните имоти.

Според ответника позицията на ищеца, че е придобил процесните имоти по силата на давностно владение не е аргументирана и не отговаря на действителната фактическа обстановка. В тази връзка се сочи, че по повод на подадено от ищеца заявление с приложена молба- декларация за извършване на обстоятелствена проверка на двата имота, в областна администрация Бургас е направена проверка при което е установено, че съгласно кадастралния регистър на недвижимите имоти ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Бургас е урбанизирана територия, с НТП: За друг вид производствен, складов обект, записан собственик: Наследници Д.К.Ш., с документ за собственост: Други № 10851А от 17.02.1994 г., издаден от ПК Бургас. Областен управител на област Бургас изискал от ОСЗгр. Бургас да представи преписката по възстановяване правото на собственост на наследниците на Д.К.Ш.. След запознаване с преписката, областният управител е поискал становище от ОСЗ- гр. Бургас- възстановено ли е или е отказано правото на собственост на наследниците на Д.К.Ш. по отношение на бивша нива № 39 по плана на бежанските ниви, изработен 1931 г., попълнен в кадастралния план на зона „Меден рудник“ като имоти пл.

№№ 731 и 732, съответстващи на ПИ с идентификатори *** и *** по КК на гр. Бургас. В отговор на запитването ОСЗ- гр. Бургас информирала областния управител, че имотът попада върху хвостохранилището и фолтационната фабрика на мина „Върли 2 бряг“, поради което заявеният имот е отказан и не е възстановен.

Ответникът твърди, че процесните имоти са в негово управление. Оспорва твърденията на ищеца, че те са оградени с обща ограда, изградена преди повече от 20 години. Позовава се на протокол от 23.06.2023 г. за извършена служебна проверка на областна администрация Бургас, при която на място е констатирано състоянието на имотите, включително наличието на ограда и вида . Констатирано е, че южната част от ПИ с идентификатор *** не е заградена, а по границите на ПИ с идентификатор *** не е поставяна ограда. В имотите е имало разположени ремаркета на камиони и е извършвано насипване със земни маси. От изложеното се прави извод, че оградата е поставена скоро, а не преди повече от 20 години.

Ответникът уточнява също така, че в областна администрация Бургас е постъпило писмо от община Бургас, в което се съдържа информация за сигнал от Главния директор на Главна дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК, с твърдения, че в ПИ №№ *** и *** се извършват изкопни действия. В тази връзка служители на областна администрация Бургас извършили нова проверка на място, при която е констатирано, че двата имота се приобщени към ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, собственост на ищцовото дружество „Транском“ ООД. Четирите имота са оградени с лека прозирна ограда. Констатирано е още, че в ПИ с идентификатори *** и *** са извършени изкопни работи за подравняването им, както и е положен бетон за фиксиране на коловете за оградата. Имотите се ползвали като база на дружеството и в тях е разположена техника и автомобилни гуми.

С писмо от 25.07.2024 г., Областният управител на област Бургас отправил покана до ищеца да освободи имотите- държавна собственост в 14- дневен срок. Със същото писмо дружеството е уведомено, че дължи обезщетение за ползването им 5 години назад, поради което следва да внесе депозит от 600 лева за възлагане на пазарна оценка. Поради бездействие от страна на ищеца, с писмо изх. № 26-00-695/04.09.2024 г. на Областна администрация Бургас е открито производство по реда на чл. 80 ЗДС, спряно до приключване на настоящото дело с влязъл в сила съдебен акт.

В заключение се прави подробен преглед и анализ на законодателството, свързано с регулирането на държавната собственост. Сочат се предпоставките за уважаване на иска, като се заявява, че упражняваната от ищеца фактическа власт върху спорните имоти е без правно основание и не се упражнява в пълен обем, както се твърди в исковата молба.

Оспорва се и твърдението за контролиран достъп до имотите, както и намерението за своенето им.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, че на 10.03.2023г. „Транском“ООД представило пред нотариус Виктория Дралчева с район на действие Районен съд гр.Бургас молби-декларации за извършване на обстоятелствена проверка и признаване правата на ищеца върху процесните два имота, предвид изтекла в негова полза придобивна давност. Производството 3 по чл 587 ал.2 ГПК така и не приключило с издаване на констативен нотариален акт в полза на молителя, тъй като Държавата, в лицето на Областен управител на област Бургас, се противопоставила на искането, съставяйки на 02.05.2023г. и 20.06.2023г. актове за частна държавна собственост на поземлените имоти. Не са налице различни позиции, че като правно основание в тази документи е отразено чл.2 ал.3вр. чл.68 ал.1 и чл.71 от Закона за държавната собственост. Не се констатират и разногласия и относно записването на наследниците на Д.К.Ш. като собственици в кадастралната карта на гр.Бургас, одобрена на 30.01.2009г. на имот с идентификатор *** въз основа на решение на поземлена комисия Бургас №10851а от 17.02.1994г.

Спорът е концентриран върху това придобито ли е правото на собственост от Държавата на основание чл.6 ЗС, тъй като имотите не са имали друг собственик, каквато възможност е предвиждал този нормативен акт до изменението му с ДВ бр.7 от 1991г. и съответно упражнявал ли е ищецът фактическата власт върху същите в продължение на десет години, при въведената с поредица изменения на закона забрана за придобиване по давност на вещи държавна собственост, включително имал ли е намерение да свои терените и било ли е това владение явно и несмущавано.

За изясняване на релевантните за спора обстоятелства по делото са назначени съдебно-техническа експертиза и допуснати гласни доказателства. Приобщени са и множество писмени документи, включително решения на поземлена комисия гр.Бургас №10851а от 17.02.1994г. и №10465Г от 25.101995г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село Меден Рудник, акт за частна държавна собственост №11791/02.05.2023г. за поземлен имот с идентификатор *** и акт за частна държавна собственост №11824/20.06.2023г. за поземлен имот с идентификатор ***, скици от 1993-1994г., извадки от протокол №15/21.03.1952г., заповед от 20.03.1953г., разпореждане на Министерски съвет от 30.01.1964г., протокол от 18.04.1964г. на ТПК комисия, решения на БОС по т.д. №488/12г. и ф.д.№1246/99г. от 14.04.1999г.

Вещото лице Мирчо Мавродиев е посочил, че процесните два имота, произлизат от поземлен имот 381- площ 594 835 кв.м. по плана за застрояване на землището на с.М.Рудник с означение съгласно единният класификатор на административно-териториалните и териториалните единици 99017 към 22.06.2006г., вид територия „населени места“, с начин на трайно ползване “друг вид промишлени територии“-„за друг вид складов/ производствен обект“, трайно предназначение “урбанизирана територия“- „неустановена собственост“ и карта на възстановената собственост към 19.01.2007г., като имот с идентификатор *** е в проект с идентификатор 732 с площ 4804кв.м. -без посочена собственост. В одобрената кадастрална карта на 30.01.2009г. и след отделянето от имот 381 на други три имота е ограден и процесния поземлен имот с идентификатор *** с площ 3478кв.м., като производствен терен общинска частна собственост без документ, а поземлен имот *** с площ 4804кв.м.- като производствен терен на наследниците на Д.К.Ш. с документ №10851а от 17.02.1994г. Държавата е вписана за първи път като собственик на 4 процесните имоти с акт за частна държавна собственост №11791/ 02.05.2023г. за поземлен имот с идентификатор *** и акт за частна държавна собственост №11824/20.06.2023г. за поземлен имот с идентификатор ***. Вещото лице е констатирало също така, че поземлените имоти са благоустроени на вид и оградени, заедно с другите два имота на ищеца с масивни и полумасивни огради, а достъпа до тях се осъществява през охраняем портал с бариера. В допълнително заключение и след извършено от вещото лице проучване е изведена констатация, че за терена в който попадат процесните имоти съществуват оземлителен план за с.Кара Баир от 1931г., кадастрален и регулационен план от 1954г. и кадастрален план от 1984г. на ПЗ“Меден Рудник“- неприет. В плана от 1931г. е нанесен имот №39, разделен на два имота, като западния от тях с площ 7.2 декара е записан в собственост на Д.Ш.. Установено е също така, че в оцифрените граници на имот планоснимачен номер 39 влизат части от процесните два имота. Експертизата е проучила приобщените по делото материали във връзка с решение за отчуждаване на земи на ТКЗС в района, но същевременно след проверка и справка в Областна управа и Община Бургас не е открила картен материал или други документи, свидетелстващи за извършени отчуждителни дейности по отношение на процесните имоти. Изследвано е местоположението на хвостохранилището на мина „Върли бряг“, което се намира на около 1км. югоизточно от процесните имоти. Заключението потвърждава заявеното от ищцовата страна, че поземлен имот *** е идентичен с имот№732, нанесен в кадастрания план на ПЗ“М.Рудник“ през 1994г.