Решение № 110 от 10.07.2023, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Оряхово, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н.Л.К. при участието на секретаря А.А.Б. като разгледа докладваното от Н.Л.К. Гражданско дело № 20221460100596 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

От С. В. С., ЕГН:********** от с.Липница, обл.Враца, ул.“ Васил Левски „ №22 чрез процесуалния й представител адв.М. В. М. от АК – Пловдив против „ Кредито „ ООД, ЕИК:204554530, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „ Триадица „, бул.“ Витоша „ №81, ет.3, ап.10, представлявано от Р.Н.Т. е предявен иск както следва:

- за провъзгласяване нищожността на клаузата на чл.2.4 от договор за потребителски кредит №ОL00006664/21.11.2019г., сключен между страните и предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 318.56 лева / триста и осемнадесет лева и петдесет и шест стотинки / на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, вр.чл.10а, вр.чл.11, вр.чл.19, ал.4 от ЗПК, вр.чл.22, вр.чл.143, ал.1 от ЗЗП;

- с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 318.56 лева / триста и осемнадесет лева и петдесет и шест стотинки /, представляваща недължимо платена сума по недействителена клауза за такса експресно разглеждане по чл.2.4 от договор за потребителски кредит №ОL00006664/21.11.2019г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.10.2022г. / видно от пощенското клеймо / до окончателно изплащане на сумата;

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за потребителски кредит №ОL00006664/21.11.2019г., сключен между нея и ответното дружество.

Сочи се, че съгласно договора ищцата следвало да върне по кредита 1 сума в общ размер на 853.47 лева, при получена сума от 800.00 лева, при ГПР 48.23%, ГЛП 40.10%, срок на кредита от 1 вноска.

Отразено е, че въз основа на чл.2, т.4 от договора, ищцата е следвало да заплати такса за експресно разглеждане в размер на 318.56 лева.

Твърди се, че ищцата е погасила търсените й суми по процесния договор за потребителски кредит, включително главница 800.00 лева, лихва 53.47 лева и сумата, дължима за такса за експресно разглеждане в размер на 318.56 лева.Счита се, че платената сума за такса експресно разглеждане се явява недължимо заплатена, тъй като клаузата, с която е уговорена в чл.2.4 от договора е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.10а, вр.чл.11, вр.чл.19, ал.4 от ЗПК, вр.чл.22, вр.чл.143, ал.1 от ЗЗП по следните съображения:

- възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК.Сочи се, че законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 от ЗПК, а допълнителната услуга по чл.2.4 от договора, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане в размер на 318.56 лева, безспорно представлявала услуга свързана именно с усвояването на кредита и била в явно противоречие с чл.10а от ЗПК;

- в правната доктрина и съдебната практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.З-то е налице именно, когато се нарушава правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби.Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД.Поради накърняването на принципа на „ добри нрави " по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се достигало до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата, с цел извличане на собствена изгода на кредитора;

- клаузата на чл.2.4 от договора предвиждаща такса експресно разгледане е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендирала чрез нея в размер на 318.56 лева била в размер на 1/3 от сумата на отпуснатия кредит.Счита се, че по този начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост, като принципът на добросъвестността бил застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати 2 несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другат.Клаузата била неравноправна и по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като същата била необосновано висока.Сочи се, че в глава четвърта от ЗПК е било уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.Основната цел на така уговорената клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница;

- клаузата на чл.2.4 от договора е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП.В тази връзка се счита, че клаузата на чл.2.4 от договора, предвиждаща такса за експресно разглеждане не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП.Видно от самия договор, по безспорен начин се установявало, че клаузата на 2.4 от същия е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямали възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора;

Счита се, че с оглед на нищожността на процесната клауза, ищцата не е следвало да заплаща претендираната й сума за такса експресно разглеждане и след като същата е заплатила сумата от 318.56 лева, то тази сума следва да й бъде върната като получена без правно основание.

В подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени доказателства:договор за потребителски кредит №ОL00006664/21.11.2019г..

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника, чрез процесуалния му представител – адв.Т. К. от САК, е постъпил писмен такъв.

Видно от същия, според процесуалния представител на ответното дружество исковата молба е недопустима, неоснователна и недоказана.

С отговора не се оспорва сключването на индивидуален договор за потребителски кредит №ОL00006664/21.11.2019г. между страните за сума в размер на 800.00 лева, с падеж на връщане – 20.01.2020г..Твърди се, че сумата по таксата за експресно разглеждане не е била платана към ответното дружество от ищцата, понеже не били настъпили условията, уговорени в договора за това.Твърди се още, че кредитополучателят - С. е върнала единствено сумата по получения кредит без лихви, такси и надбавки върху тази сума на 17.01.2020г., което се установявало от разписка за извършено плащане за 800.00 лева чрез система Е-рау, с получател на превода „ Кредито “ ЕООД.Сочи се, че с това плащане, отношенията между страните били приключили и договорът е бил прекратен поради изпълнение на предмета му, като нямало разместване на други блага между страните и нямало неоснователно получени суми по договора.От горното следвало, че искът по чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД е неоснователен.Сочи се, че този иск е бил обусловен от иска по чл.26, ал.1 от ЗЗД и след като е неоснователен, то ищецът нямал обоснован и доказан правен интерес от предявяване на иск за провъзгласяване на нищожност по чл.26, ал.1 от ЗЗД по отношение на 3 процесната клауза от договора, а именно чл.2.4, доколкото правните последици от нищожността не пораждали никакви материални права, респективно задължения за другата страна.

Счита се, че в случая поради неоснователност на обусловения иск по предмета на спора, т.е този, за връщане на недължимо платено, обуславящият - този за прогласяване на нищожна клауза от ИДПК се явявал изцяло недопустим и производството по него следвало да се прекрати, а исковата молба да се върне на подателя.

Също така се счита, че искът е и неоснователен, тъй като уговорената от страните клауза не нарушава „ добрите нрави “ и не е „ неравноправна “, респективно не е в противоречие на закона -хипотеза на чл.26, ал.1 от ЗЗД.Сочи се, че тази клауза е била уговорена и включена в договора по общо съгласие на страните - дееспособни физическо и юридическо лица съдоговорители, постигнато в изпълнение на разпоредбите на ЗПК и при изрично информирано съгласие на кредитополучателя.Отразено е, че договорът не е при общи условия, а е резултат от индивидуално договаряне между страните, поради което и наименованието му е „ Индивидуален договор за потребителски кредит “ .В т.4 на стр.1-ва от него, страните изрично били договорили възможността за заплащането на такса за експресно разглеждане в размер на 318.56 лева.Също така т.2.7. е било посочено, че допълнителната услуга за експресна обработка не е задължително условие за получаване на кредит и не повишава шансовете на кредитополучателя да получи кредит.

Отразено е, че в чл.11, ал.1 от ИДПК, страните са уговорили правото на „ гратисен период “ за времето от датата на сключване на договора до датата, предхождаща определения от страните „ падеж “, който съгласно Приложение № 1 от ИДПК е уговорен на дата 20.01.2020г., т.е. до тази дата се дължала фиксирана лихва от 0% и ГПР -0%, т.е. връщала се само главницата, която е отпусната по кредита.Съгласно чл.11, ал.2 от договора било уговорено, че в случай, че кредитополучателят върне отпуснатият кредит след изтичане на определения гратисен период / т.е. след падежа /, се прилагал ГПР, посочен в т.3 от условията и параметрите на договора, фиксираният лихвен процент, посочен в т.2 от условията и параметрите на договора, както и таксите за допълнителните, незадължителни услуги, посочени в т.4 от условията и параметрите на договора, като в този случай, същите ще са дължими от датата на неговото сключване.

От систематическият прочит на цитираните разпоредби от текста на договора следвало извод, че „ такса за експресно разглеждане “ е незадължителна услуга, ползването на която зависело от волята и желанието на кредитополучателя, като по негово желание при бъдещо несигурно събитие можело реално да възникнат условия за нейната дължимост, но можело и никога да не настъпят, както се е и случило в действителност по отношение на ищцата.Тази клауза не е била неравнопоставена, тя третирала равно страните, които са волеизявили информираното си желание за 4 настъпване на правните й последици, като ищцата не твърдяла, че е сключила договора при грешка или друго основание за унищожаемост.Тъй като настъпването на условията по тази клауза зависело от волята на кредитополучателя, следвал извод, че последният дори има полза от нея, респективно това поставял именно него в привилегировано положение спрямо кредитора, защото в разгледаната хипотеза, последният всъщност финансирал напълно безплатно кредитополучателя за т.н. „ гратисния период “, т.е. е лишен от плодовете на предоставените парични средства и носи риска от извършеното кредитно финансиране.

Клаузата не противоречала също и на чл.33, ал.1 от ЗПК, тъй като същата не се дължала за забава или с цел усвояване, а за „ експресно разглеждане на документи “ - до 20 минути, което било “ незадължително условие “ и зависело от изричното искане на кредитополучателя дееспособно лице.В случая кредитополучателят е поискал „ такова експресно обслужване “ и то му е било предоставено, в противен случай, кредитополучателят не би се съгласил с текста на подписания от него договор, а той не спорел, че лично и информирано е подписал същия и че е дал изричното си съгласие за правата по него и за съдържанието му.

Не се извеждало също така твърдяното в ИМ нарушение на чл.143, т.5 от ЗЗП, защото въпросната такса не е уговорена нито като обезщетение, нито като неустойка, а като цена на „ експресна услуга в условията на индивидуално договаряне “, като изрично било посочено, че тя не е условие за отпускане на кредита и не повишавала шансовете за отпускане на кредита, а други различни пороци в сочения текст на ИДПК, не се визирали с иска.В този смисъл била неотносима и неприложима също и цитираната в исковата молба съдебна практика относно обезщетителната функция на неустойката за забава, понеже уговорената такса, нямала белезите на неустоечно или обезщетително задължение.Отразено е, че съгласно чл.10а от ЗПК, кредиторът можел да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като се счита, че разпоредбите на чл.10а от ЗПК заедно и съвкупно са точно спазени в договора.