Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 406 от 23.11.2024, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 761/2024
Вид
Решение № 406
Подписан
23.11.2024
В сила
17.12.2024
Състав
Камен Георгиев Гатев

Цитирани разпоредби

  • чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.72ал · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 72, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72 ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.343б ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 63, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 64, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. ***, 23.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Росица Караджова като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно дело № 20245220200761 по описа за 2024 година за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 72, ал. 4 ЗМВР.

Образувано е по жалба на М. Д. К. ,ЕГН ********** от гр.***********1, чрез адв.Г. Б., срещу Заповед за задържане рег.№*************, издадена от Д. Й. С., мл.автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР ***, с която на основание чл. 72 ал. 1, т. 1 от Закона за министерството за вътрешните работи е постановена принудителна административна мярка – фактическо задържане за срок до 24 часа.

В депозираната жалба са изложени доводи за нарушено право на защита на жалбоподателя, допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби при издаването на атакуваната заповед. Молбата е да бъде отменена обжалваната заповед. Сочи доказателства и претендира разноски.

В съдебното заседание жалбоподателят К . се явява лично и с адв. Г.Б., като поддържа жалбата.

Ответникът Д. С. се явява лично.

1

Пазарджишкият районен съд, след като се запозна с изложените в жалбата твърдения и събраните по делото доказателства, от фактическа страна взе предвид следното:

Срещу жалбоподателя М. К. е издадена Заповед за задържане на лице от Д. С., на длъжност мл.автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР ***,на основание чл.72ал.1т.1 от ЗМВР , във връзка с чл.343бал.1 НК – управление на МПС след употреба на алкохол над 1.2 на хиляда, при следните обстоятелства:

На ******. около 23.00ч. на път I-8, км.197+660, в посока от гр.***************** лицето М. Д. К. ,ЕГН ********** , управлявайки личният си автомобил Хонда Акорд , рег.№********* реализира ПТП .На същия е извършена проба с Алкотест дрегер 7510, фабр.№ARPM 0822, който отчел 1.55 промила в издишания от водача въздух.Образувано е ЗМ №480/******.

Налице е подпис на жалбоподателя К. в разписка / на гърба на заповедта/ , удостоверяваща получаване на копие от заповедта.Също така е отбелязано, че задържаното лице е освободено в 21.50ч. на ******

Към обжалваната Заповед е приложена Декларация за правата на задържано лице, видно от която - част Втора,т.1 жалбоподателят е заявил изрично , че желая адвокатска защита от служебен адвокат по реда на Закона за правната помощ.Налице и подпис по т.10 от тази декларация, удостоверяващ получаването на екземпляр.

При съвкупна преценка показанията на свидетелите К. О. /полицейски служител/ и Н. Г. / приятел на жалбоподателя/, преценени в съвкупност с приетите по делото писмени доказателствени средства, включително копие на ДП №****** по описа на РУ ***, пр.пр. №*********** на Районна прокуратура ***, Съдът възприе следната фактическа обстановка:

На ******. жалбоподателят К. бил на гости на св.Н. Г. в гр.***, като пристигнал с личният си автомобил Хонда Акорд , рег.№*********.Вечерта, около 22.00ч. решили да отидат до гр.***** като потеглили с автомобила Хонда Акорд , рег.№********* ,управляван от М. К.. На път I-8, км.197+660, в посока от гр.***************** , кръгово движение, на което разклона наляво е за с.******, жалбоподателят К. изгубил контрол над управляваното от него МПС, в резултат което автомобилът се озовал и спрял в съседна нива.

Бил подаден сигнал на тел.112, след което на мястото на ПТП около 23.00ч. пристигнали полицейските служители – св.К. О. и ответникът Д. С..

Междувременно станалото ПТП било забелязано от празнуващи абитуренти в намиращо се в близост питейно заведение – ханче“, като св.Г. и жалбоподателят К. били поканени и отишли в това заведение , където ги почерпили и употребили с ракия , за да се успокоят от случилото се.

При пристигането си св.К. О. и ответникът Д. С. установили , че автомобилът Хонда Акорд , рег.№********* се намира в нивата, а 2 жалбоподателят К. и св.Г. са в района на кръговото движение. Св.О. провел разговор с тях и жалбоподателят обяснил, че в тъмното не е видял кръговото и затова е минал през него, през близка табела и след това се озовал в нивата.Жалбоподателят К. се съгласил да бъде изпробван за употреба на алкохол, както и казал, че е пил такъв в малко количество. При извършената проба с Алкотест дрегер 7510, фабр.№ARPM 0822 уредът отчел 1.55 промила в издишания от водача въздух, като жалбоподателят не оспорил показанието на дрегера.Той бил заведен в сектор КАТ ПП ***, за да се извърши проверка и за употреба на наркотични вещества, но на място отказал извършването на тази проверка.

В 23.50ч. била издадена процесната Заповед за задържане.

Вече на ****** в 02.23ч. – видно от Амбулаторен лист за преглед на пациент, жалбоподателят К. бил заведен в МБАЛ *** АД, където дал кръв за алкохолна проба , но отказал да даде кръв и урина за извършване на проба за употреба на наркотични вещества.

Впоследствие, с Протокол №*********** на в.л.П.**, наличен по ДП №******било установено, че в дадената кръв за изследване от жалбоподателя К. не се доказва наличието на етилов алкохол.

Съдът кредитира изцяло показанията на св.О., тъй като те кореспондират с определени спорни фактически обстоятелства, отразени и в официални документи , приети по делото.

В частност,Съдът не дава вяра на твърдението в жалбата, че К. е оспорил резултата от дрегера. Св.** изрично заяви, че К. се съгласил да бъде изпробван за употреба на алкохол, както и признал, че е пил такъв в малко количество и нямало проблем да се изпробва, а уредът отчел над 1.2 промила.Този резултат се намира по ДП ****** – 1.55 промила.

Пак там е наличен Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, изготвен от д-р ***.В този протокол е отбелязан резултат от предварителната проба за алкохол – 1.55 промила, както и сведението на К., че е употребил ракия, 20 мл. Цитиран беше и Амбулаторен лист за преглед на пациент, с който К. бил заведен в МБАЛ *** АД, където дал кръв за алкохолна проба , но отказал да даде кръв и урина за извършване на проба за употреба на наркотични вещества.

Т.е. през нито един момент от вземането на предварителната проба за алкохол,когато Алкотест дрегер 7510, фабр.№ARPM 0822 е отчел 1.55 промила, жалбоподателят К. не е оспорвал този резултат и е съдействал изцяло за извършване и на кръвна проба, очевидно уверен , че резултатът от кръвната проба ще е позитивен за него, както се и оказало по-късно, независимо от първоначалния резултат от дрегера.

Доколкото от фактическа страна се акцентира в жалбата, че към момента на идването на полицейските служители жалбоподателят не е управлявал 3 автомобила, то това обстоятелство не е спорно и се потвърди и от показанията на св.О..Не е спорно ,че преди ПТП е управлявал автомобила, което се установи несъмнено и от показанията на св.Г..

При възприетите фактически обстоятелства, от правна страна Съдът намира следното:

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, на ******/дата на пощенското клеймо/ , в преклузивния 14 дневен срок от връчване на Заповедта за задържане ,което е станало не по -късно от ******, когато жалбоподателят е бил освободен в 21.50ч. , като е подписал и разписка за получаване на заповедта.Така твърдението, че Заповедта не е била връчена дори и към момента на подаване на жалбата, няма как да бъде споделено – не се оспорва факта на положен подпис от жалбоподателя, удостоверяващ получаването и.

По същество Съдът намира жалбата за основателна, като споделя единствено доводът за нарушено право на жалбоподателя К. да ползва адвокатска защита от момента на задържането му.

Съдът счита , че Заповед за задържане на лице с рег. .№*************, издадена от Д. Й. С., мл.автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР *** е издадена от компетентен полицейски орган ,в кръга на правомощията му, съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР. В тази връзка се прие и Заповед №312з-79/09.01.2024г. на Директор на ОДМВР *** – по т.6.1 държавните служители с полицейски правомощия на изпълнителска длъжност имат правомощието включително да осъществяват фактическо задържане на лица по чл.72т.1 ЗМВР.

Обжалваната Заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма / по образец/ и съдържа всички изискуеми задължителни реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗМВР, в частност тези по т. 2 – фактическите и правни основания за задържането, като в тази насока при служебна проверка Съдът не констатира съществени процесуални нарушения.

От правна страна е изяснено в теорията и практиката, относно основанието п о чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, ч е полицейските органи имат правомощието да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

4

Задържането на лице на основание чл. 72, ал. 1 т. 1 от ЗМВР за срок не подълъг от 24 часа представлява по своето естество принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането на лицето да предотврати възможността то да извърши престъпление или да се укрие. За прилагането на процесната принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Това е видно и от възприетия от законодателя различен стандарт на доказване в административното производство по издаване на заповедта за задържане и в евентуално последвалото го наказателно производство.

Разпоредбата на чл. 72 ал. 1, т. 1 от ЗМВР изисква единствено наличието на данни, че задържаното лице е извършило престъпление, докато, за сравнение, чл. 64, ал. 4 вр. чл. 63, ал. 1 от НПК, за вземане на мярка "задържане под стража" в досъдебното производство е необходимо да е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото да сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

Данните по чл. 72 ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да са налице преди издаване на административния акт за задържането на лицето, а не да се установяват след това.

През призмата на тези теоретични разсъждения и възприетата по настоящето дело фактическа обстановка, Съдът счита, че в конкретния случай ответникът е приложил правилно материалния закон. При извършената проба с Алкотест дрегер 7510, фабр.№ARPM 0822 на жалбоподателя К. уредът отчел 1.55 промила в издишания от водача въздух,като жалбоподателят не оспорил показанието на дрегера.

При това е без значение, че към момента на тази проба не е управлявал МПС, при положение, че е безспорно, че преди около един час точно той е управлявал личният си автомобил Хонда Акорд , рег.№********* и е реализирал ПТП. Налице са били данни за извършено престъпление по чл.343б ал.1 НК – основание по чл.72ал.1т.1 ЗМВР за задържане на лицето, веднага след резултата от дрегера. Факт е, че няколко дни по-късно с Протокол №*********** е било установено, че в дадената кръв за изследване от жалбоподателя К. не се доказва наличието на етилов алкохол.Но това обстоятелство няма как да е могло да бъде известно на ответника към момента 5 на задържането на жалбоподателя.

Без значение за предмета на настоящето дело са и твърденията, че на жалбоподателя било отказано да получи документ за резултат от кръвната проба, както и други документи на 28.05.2024г.Тези обстоятелства нямат пряко отношение към въпроса за законосъобразността на задържането с обжалваната заповед, тъй като времево се отнасят за период след издаването и и след освобождаване на жалбоподателя.

Следва да се отбележи също, че целта на мярката е не да се ограничи свободата на лицето, а да се попречи на заподозрения да извърши престъпление, да се укрие, или да заличи следите от извършено престъпление, както и да осуети предприемането на наказателно преследване срещу него.

Задържането като принудителна административна мярка (ПАМ), се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност.