Решение № 4833 от 20.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4833 гр. София, 19.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Албена Ботева

Невена Чеуз като разгледа докладваното от Свилен Станчев Въззивно гражданско дело № 20231100509079 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:

Делото е образувано по жалба на "Софийска вода" АД гр. София срещу разноските по изпълнително дело № 20238510400857 на ЧСИ М.П., приети с постановление от 08.03.2023 г., които разноски съдебният изпълнител е отказал да отмени с разпореждане от 23.03.2023 г., и към които е приел за събиране разноски по т. 4 от ТТРЗЧСИ за връчване на уведомление по пощата. В първоначалната жалба се излагат доводи за липса на забава от жалбоподателя като длъжник по изпълнението, поради своевременно отправена от длъжника покана до кредитора, с която се заявявала готовност за заплащане на вземанията, предмет на изпълнителния лист, която покана не била получена поради ненамиране на взискателя на адреса в търговския регистър. Излага и доводи за наличие на злоупотреба с права от страна на взискателя. В допълнителната жалба оспорва приетите от съдебния изпълнител с разпореждане от 23.03.2023 г. допълнителни разноски по т. 4 ТТРЗЧСИ в размер на 12 лева.

Взискателят във възражение по чл. 436 ал. 3 ГПК оспорва жалбата.

Излага становище, че непосочването на банкова сметка не представлява забава на кредитора и длъжникът може да се освободи от задължението си.

Съдебният изпълнител в мотиви по чл. 436 ал. 3 ГПК обосновава законосъобразност на обжалваните изпълнителни действия.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна.

Предмет на изпълнителното дело са вземания на П.М.Б. към 1

"Софийска вода" АД в размери съответно 50 лева и 15 лева, разноски по гр. дело № 36669/2020 г. на СРС в първоинстанционното и въззивното производство, за които е издаден изпълнителен лист от 18.10.2022 г.

Вземанията били прехвърлени от първоначалния кредитор на взискателя по изпълнителното дело "Г.С.У." ЕООД с договор за цесия от 14.11.2022 г., съобщен от предишния кредитор на длъжника на 17.11.2022 г. Длъжникът "Софийска вода" АД отправил покана до цесионера "Г.С.У." ЕООД за посочване на банкова сметка, по която да бъде изпълнено задължението.

Поканата била върната невръчена с отбелязване, че при посещение на 23.11.2022 г. на адреса на управление на взискателя - гр. Хасково ул. "******* е установена "заключена къща, няма индикации за фирма". На 08.03.2023 г. по искане на адвокатско дружество "Ю." гр. София от името на взискателя "Г.С.У." ЕООД, било образувано изп. дело № 20238510400857 на ЧСИ М.П..

В изпратената до длъжника "Софийска вода" АД покана за доброволно изпълнение са посочени разноски по изпълнителното дело в общ размер 211 лева и такси по Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ в общ размер 129,12 лева. В постановление № 17435 от 08.03.2023 г. разноските по изпълнителното дело са конкретизирани, както следва: по т. 1 от Тафифата 24 лева за образуване на изпълнително дело; по т. 3 от Тарифата - 6 лева за извършване на справка за длъжника и неговото имущество; по т. 5 от Тарифата - 24 лева за изготвяне и връчване на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа; по т. 9 от Тарифата - 18 лева за налагане на запор; по т. 26 от Тарифата - 33,12 лева за изпълнение на парично вземане; по т. 31 - 24 лева допълнителни разноски. Разноските на взискателя в размер на 211 лева обхващат 200 лева адвокатско възнагражднение, държавна такса за издаване на изпълнителен лист и разноски за банков превод. На датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение съдебният изпълнител е наложил запор върху банкови сметки на длъжника "Софийска вода" АД в "Обединена българска банка" АД, до която банка било изпратено запорно съобщение.

Така изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи:

Съгласно общото правило на чл. 68 б. "а" от ЗЗД, паричното задължение на длъжника "Софийска вода" АД следва да бъде изпълнено по местожителството, или в случая по седалището и на адреса на управление на кредитора "Г.С.У." ЕООД в гр. Хасково ул. "*******. Изпълнението на паричното задължение на адреса на кредитора е било очевидно невъзможно, защото на посочения в търговския регистър адрес на управление не се намира управлението на дружеството - кредитор. Това се установява от връщането в цялост на поканата, отправена от длъжника до кредитора, с отбелязване, че е установена "заключена къща, няма индикации за фирма". От служебна проверка в Търговския регистър се установява, че адресът на дружеството в гр. Хасково ул. "******* е посочен като адрес на управление на още 13 дружества: "Г.С. М. Про" ЕООД, "Ф.С. М." ЕООД, "С. У." ЕООД, "Д.А." ЕООД, "Ф. М." ЕООД, "Т.У" ЕООД, ":Клей М." ЕООД, "Р.К. М." ЕООД, Б.С.

М." ЕООД, "Ф.С.Е. М." ЕООД, "Г.С.Ч." ЕООД и "Ейс М." ЕООД, с един и същи едноличен собственик на капитала и един и същи управител. От тези 2 обстоятелства следва, че адресът, посочен в търговския регистър като адрес на дружеството - цесионер, е фиктивен и целта е не обезпечаване, а предотвратяване на надлежна кореспонденция с търговското дружество. Това е косвено доказателство, че действията на дружеството - цесионер чрез представляващите го лица са насочени не към надлежно упражняване на права, а към злоупотреба с права във вреда на дружеството длъжник "Софийска вода" АД.

Изпълнението от длъжник "Софийска вода" АД на задължението чрез паричен превод по банкова сметка на кредитора е било също невъзможно, тъй като кредиторът не е посочил банкова сметка. В тази връзка, неоснователен е доводът във възражението на кредитора, че дружеството не е длъжно да разполага с банкова сметка. Това задължение следва по аргумент от чл. 13 ал.

1 изр. 1 от Търговския закон, който задължава търговеца да посочва в търговската си кореспонденция фирмата, седалището и адреса на управление и банковата сметка. Задължаването със закона на търговеца на посочи банкова сметка в търговската си кореспонденция означава, че той е длъжен да поддържа банкова сметка. Невярно е и твърдението във възражението срещу жалбата, че дружеството не разполага с банкова сметка. Капиталът на дружеството от 2 лева е внесен по банкова сметка, което е видно от справка в търговския регистър. При тези обстоятелства, отсъствието на кредитора от посочения от него адрес на управление и непосочването на банкова сметка на дружеството следва да се тълкува като непредоставяне на необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си.

Горното, освен злоупотреба с право, е и забава на кредитора по смисъла на чл.

95 предл. 2 от ЗЗД.

Неоснователно взискателят се позовава на чл. 97 ал. 1 ЗЗД, регламентиращ способа за освобождаване на длъжника от паричното задължение при забава на кредитора, чрез депозиране на сумата за пазене в банка. В тази връзка, неотносима към конкретния спор е и представената от представителя на взискателя съдебна практика, включително тази по чл. 290 ГПК. Цитираните решения касаят неизпълнение от длъжника на главното задължение, от което при забава на кредитора, длъжникът е можел да се освободи чрез способа по чл. 97 ал. 1 ЗЗД. В конкретния случай, длъжникът "Софийска вода" АД не оспорва, че дължи паричните суми, предмет на изпълнителния лист, които не са били изплатени на взискателя преди образуването на изпълнителното дело. Настоящият спор обаче е не за главното задължение, а за разноските по изпълнителното дело, което е образувано за неговото събиране. Поради безспорно установената по делото забава на кредитора, тези разноски следва да бъдат за негова сметка. Горното произтича по аргумент от чл. 96 ал. 2 ЗЗД, според който в тежест на кредитора са необходимите разноски (т.е. разноските за запазването на вещта), направени поради неговата забава. По аргумент на по-силното основание и с оглед паричния характер на задължението, разноските за неговото събиране чрез изпълнителен процес, които не са "необходими разноски", също следва да бъдат за сметка на кредитора.

С оглед на изложеното, следва обжалваният отказ следва да бъде 3 отменен, а постановлението за разноските, с което ЧСИ Петков е приел за събиране от длъжника на такси и разноски в общ размер на 340.12 лв., както и приетата за събиране такса в размер на 12 лв. с ДДС по т.4 от ТТРЗЧСИ следва да се отменят.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление с изх. № 17435 от 08.03.2023 г. по изпълнително дело № 20238510400857 на ЧСИ М.П. рег. № 851 район на действие СГС за приемане на разноски за събиране по изпълнителното дело в размер на 211 лева и такси по ТТРЗЧСИ в размер на 129,12 лева, и разпореждане от 23.03.2023 г. за отказ за отмяна на постановлението и за приемане на разноски за събиране по т. 4 ТТРЗЧСИ в размер на 12 лева.

Постановява, че "Софийска вода" АД гр. София не дължи разноски по изп. дело № 20238510400857 на ЧСИ М.П. рег. № 851 район на действие СГС.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4