Решение № 1742 от 17.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1742 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Анг. Езекиева при участието на секретаря Невена П. Гаврилова като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Гражданско дело № 20251100105785 по описа за 2025 година

Ищецът П. Д. П., чрез адв. А. С. Б., САК предявява против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, София, бул. ”Витоша” № 2 иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.

1, предл. 1 и т. 3 ЗОДОВ. Воденото досъдебно производство, а впоследствие и съдебно производство на два пъти по две съдебни инстанции е било изключително мъчително за ищеца. То е станало достояние не само на тогавашната му годеница и спътница в живота, с която е живял на семейни начала, но и на родителите им и цялото обкръжаващо ги общество, в частност приятели, комшии, близки и роднини. Извършените претърсвания от значителна група полицейски служители, които са били маскирани и тежко въоръжени, направило силно впечатление на всички съседи на ищеца, което е довело и до отчуждението им към самия него и годеницата му. В продължение на 7 години и 2 месеца, ищецът е търпял всички несгоди и ограничения, свързани с неправомерно повдигнатото му обвинение от представител на Прокуратурата на Република България. Финансовото му състояние също претърпяло огромен регрес. Преди повдигането на обвинението, ищецът, който твърди да е бил уважаван служител на Застрахователно дружество „Армеец“, но след като Прокуратурата е започнала да се интересува от него и да го разследва, договорът му е бил прекратен и не само, че е бил принуден да напусне това дружество, но и в продължение на повече от 6 години, не е успявал да си намери сериозна работа. В резултат на повдигнатото на ДП обвинение от представителите на прокуратурата, ищецът твърди да е понесъл значителни имуществени и неимуществени вреди. Събитията оставили траен негативен отпечатък върху финансовото, физическото, психическото и емоционалното му здраве.

Авторитетът и доброто име, с които се е ползвал в обществото, сред приятелите си, съседите си, роднините и близките му, практически е бил сринат. Около един, два месеца преди събитието, случило се на 01.03.2017 г., ищецът и неговата годеница били започнали да 1 организират сватбата си и били взели решение и да увеличат числеността на семейството си и да имат дете, които планове пропаднали.

Към настоящия момент ищецът твърди, че продължава да е потърпевш от несправедливо повдигнатото му обвинение и да търпи последиците от него. Той е четиридесет годишен мъж, без жена, семейство, жилище и деца, и това е изцяло заради неправомерно повдигнатото срещу него тежко обвинение, което освен всичко, е довело и до сериозни последици в здравословното, емоционалното и психичното му здраве. Отделно от това, като обикновен, честен, добър и съвестен гражданин на Република България, за ищеца изключително негативно влияние е оказало и масовото разгласяване на повдигнатото му обвинение в средствата за масово осведомяване. В тази връзка, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ПРБ да му заплати сумата от 190 000 лв., като обезщетение за причинените му неимуществени вреди от неправомерните действия на прокуратурата, изразяващи се в повдигане на обвинение, налагане на две мерки за процесуална принуда и принудително задържане под стража, за накърнените му морални и нравствени ценности, както и за нарушеното му социално общуване, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендира разноски.

Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва така предявените искове изцяло, като неоснователни и недоказани. Твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства за претърпените морални вреди, пряка и непосредствена последица от дейността на ПРБ. Заявява, че действително, спрямо ищеца е била наложена мярката на процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на страната“, но твърди, че няма данни през исковия период ищецът да е заявявал намерение и желание да напуска пределите на страната, следователно, макар и налична, не може да се приеме, че тази мярка съществено е увредила ищеца, след като същият не е правил надлежни постъпки пред компетентните следствени /или съдебни/ органи да напуска пределите на страната. Счита, че мярката за неотклонение „парична гаранция“ не е в особено висок размер и тя не е увредила съществено правната сфера и патримониума на ищеца, а след приключване на производството средствата по гаранцията са му били надлежно възстановени. Заявява, че намирайки се под гаранция ищецът е бил свободен да се движи, да контактува с близки и приятели, познати, както и да престира труд. Намира, че трудовото правоотношение на ищеца не е било прекратено по причина на актове и действия на органите на ПРБ. Счита за недоказано твърдението, че ищецът не е могъл да си намери работа по причина на актове и действия на органите на ПРБ, тъй като те не са предприемали действия или ограничения в тази насока, така че да ограничат трудовите права на ищеца. Също така, счита за невярно и твърдението, че социалните контакти и отношения на ищеца с негови близки и познати били ограничени по причина на органите на ПРБ. Не приема и твърдението на ищеца, че воденото наказателно производство е довело до срив в личните отношения на ищеца и неговата годеница. Заявява, че в рамките на наказателното производство органите на ПРБ са извършвали само правно регламентирани действия, които са имали своето процесуално 2 основание и своята процесуална обоснованост. Твърди, че органите на ПРБ не са тиражирали по случая тенденциозна, манипулативна, и/или невярна информация. Дори и да са оповестили медийно случая, това е станало с оглед обществения ангажимент на прокуратурата да информира обществото досежно провежданите от същата наказателни разследвания и дела, особено по дела с т.нар. завишен медиен и обществен интерес, като в прессъобщенията е представена само обективна информация, касаеща единствено факта на провеждането на съответното наказателно производство, без да е нарушавана презумпцията за невиновност на засегнатите и упоменати лица. Намира, че претендираното неимуществено обезщетение е твърде завишено и не е съобразено с принципа заложен в чл.

52 ЗЗД и трайната съдебна практика.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

От приложените доказателства от досъдебното и съдебното ппоризводство се установява, че ищецът е бил обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 и ал. 3, т. 2 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 от НК. На 01.03.2017 г. било извършено претърсване и изземване в жилището на ищеца, като било иззето притежавано оръжие и личен мобилен телефон. След приключване на претърсването, ищецът бил задържан за срок от 24 часа. На същия ден му било повдигнато обвинение по чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 и ал. 3, т. 2 вр. чл. 20, ал.

4 вр. ал.1 от НК и същият е разпитан. С ново Постановление на наблюдаващия прокурор, ищецът бил задържан за още 72 часа и на 3.03.2017 г., ищецът е изправен пред Специализиран наказателен съд по НЧД № 411/2017 г. и по отношение на него е взета мярка за неотклонение „гаранция в пари" в размер на 5 000 лв. На 09.03.2017 г., по протест на Прокуратурата, ищецът е изправен и пред Апелативен специализиран съд по ВНЧХД № 75/2017 г., когато му е потвърдена мярката за неотклонение „гаранция в пари" в размер на 5 000 лв. С постановление от 14.03.2017 г. на наблюдаващия прокурор, спрямо ищеца и останалите обвиняеми в производството е наложена и мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България".

Обвинението срещу ищеца е внесено с обвинителен акт в СпНС на 11.08.2017 г., по което е било образувано НОХД № 2377/2017 г. по описа на 4-ти състав на СпНС, Н.О.

Съдебният състав в разпоредителното заседание, проведено на 17.01.2018 г. , е намерил, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения от прокуратурата на ДП и е врънал делото на СП за отстраняването им. След връщането на делото на СП, на 12.03.2018 г. ищецът отново е привлечен като обвиняем за същото престъпление и е разпитан. На 03.04.2018 г. е внасен обвинителен акт срещу ищеца и е образувано НОХД № 906/2018 г. по описа на СПнС, 4-ти състав, НО. В рамките на НОХД № 906/2018 г. на СпНС ищецът е участвал в 30 открити съдебни заседания. НОХД № 906/2018 г. приключило с присъда № 260025 от 18.06.2021 г., с която ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение. С определение от същата дата, е отменена и търпяната мярка за неотклонение „гаранция в пари", в размер на 5 000 лв. По протест на наблюдаващия прокурор и въззивна жалба е образувано въззивно НОХД № 373/21 г. По това въззивно производство е проведено 1 съдебно заседание - на 05.11.2021 г. с участието на ищеца. Същото завършило с решение № 5 от 31.03.2022 г., с което е отменена присъдата по НОХД № 906/2018 г. на СпНС и делото е 3 върнато за ново разглеждане от друг състав, поради липса на мотиви. В СпНС е образувано ново НОХД № 1162/2022 г., на което на 18.04.2022 г. е даден ход. По инициатива на защитата на ищеца делото е разгледано по реда на особените правила на НПК – съкратено съдебно следствие и разпит на малка част от свидетелите по ОА. Ищецът е участвал в 7 съдебни заседания. С присъда № 8 от 21.07.2022 г., ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. По постъпил протест срещу оправдателната присъда, делото е изпратено в Апелативен съд – София и е образувано ВНОХД № 54/2023 г. на 3-ти състав. По образуваното въззивно производство ищецът е участвал в 5 открити съдебни заседания. С решение № 94 от 27.03.2024 г. САС е потвърдил оправдателната присъда спрямо П..

От представените от Прокуратурата писмени документи се установява, че в производство по реда на чл.60в, ал.3 ЗСВ, по подадено от ищеца на 3. 7.2024г, на ищеца е определено обезщетение за забавено правосъдие, по сключено споразумение с ищеца, по което му е изплатена сумата 3500лева.

Пред съда са разпитани свидетели.

ТЕОДОРА ГРИГОРИЕВА ТОДОРОВА е живеела на семейни начала с П. П. от 2011г до средата на 2024 г, през целия период на делото била плътно до него, живеели заедно и била свидетел на нещата, които се случили по въпросното дело. Свидетелят споделя, че присъствала на задържането му и отвеждането му с белезници от вкъщи, което се случило пред съседите, сутринта.

Преди делото, той бил изключително лъчезарен, добър, възпитан мъж, имал страшно много приятели, помагал на хората около него с каквото може: познати му се обаждали да им помогне да си купят кола , той ги свързвал с познати за помощ, помагал за пренасяне на мебели. Във връзка с наказателното производство, той се променил много, станал „коренно различен човек“, имал периоди, в които започнал да употребява много алкохол, бил много избухлив, не можел да спи, приемал хапчета за сън. Започнали проблеми със сърцето, правел бъбречни кризи, станал друг човек , не бил същият. Спрял да се усмихва, спряли да излизат с приятели. Преди, в седмицата или на две седмици се събирали. Спряли да излизат, ищецът изпитвал срам от всичко, което се случвало. Родителите му разбрали от медиите.

Много трудно го преживял, затворил се в себе си, изпадал в кризи - не искал да живее.

Случвало се е да каже „Не искам повече да живея, защо съм жив, какво се случи, нищо не съм направил“. Трябвало да се обяснява на хората, че нищо не е направил. Приятелите му се отделили от него, спряли да му звънят, притеснявали се да не се забъркат и те в нещо. Имало и хора, които му вярват, като съседите на общи до дома им площи, не сядали до тях, свидетелят предава: „Дай да седнем по-нататък“, казвали „този човек е престъпник“, спряли да ги поздравяват. Приятелите му се отделили от тях, изгубили всякакъв контакт с всички.