Решение № 417 от 18.12.2023, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 1402/2023
- Вид
- Решение № 417
- Подписан
- 18.12.2023
- В сила
- 26.03.2024
- Състав
- Светлана Кирилова Димова
Цитирани разпоредби
- чл.162, ал.1 · Закон за опазване на околната среда
- чл. 41 · Закон за опазване на околната среда
- §1, т.16, б."а" · Закон за опазване на околната среда
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 417 гр. Сл., 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Сл., III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светлана К. Д.а при участието на секретаря В. В. М. като разгледа докладваното от Светлана К. Д.а Административно наказателно дело № 20232230201402 по описа за 2023 година Производството е по повод жалба от Община Сл. ЕИК ***********, представлявана от Кмета С. Н. Р., чрез процесуален представител адв.Д. Д. от АК-Сл., , против Наказателно постановление № 60/26.09.2023 г. издадено от и.д. Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – С. З., съгласно Заповед № 450/31.07.2023 г. на Министъра на околната среда и водите, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.41, във вр. с §1, т.16, б.“а“ от ДР от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), на основание чл. чл. 162, ал.1,пр.2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 5000 лева.
Жалбоподателят, редовно призован се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител адвокат Д. Д. от АК – Сл..
Процесуалният представител на жалбоподателя моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение.
В с.з. административно – наказващия орган, издал обжалваното наказателно постановление се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител адв.Драгомир Драгнев от АК-С. З. .
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Във връзка с два постъпили сигнала с вх.№ КОС-09 -1906 (1)/21.03.2023 година и с вх.№ КОС-09 -1906/17.03.2023 година за 1 замърсяване на околната среда на територията на село Ч., община Сл. на 31.03.2023 година, била извършена проверка от експертиза на РИОСВ – С. З., съвместно със служители на ОДМВР гр.Сл. и Община Сл..
В хода на проверката бил извършен обход в землището на село Ч., а именно в поземлен имот № ***, собственост на Община Сл., при който било констатирало, че в същия са извършвани нерегламентирани дейности с отпадъци. В обекта е установено наличие на смесени битови отпадъци и следи от изгаряне на компоненти от излезли от употреба моторни превозни средства. Установено било, че операциите по разкомплектоване били извършвани директно върху почвата, в резултат на което големи участъци от имота са силно замърсени с разливи от масла. В имота били установени и участъци от почва с тъмен цвят както и наличие на компоненти от МПС–ва (двигатели, ИУГ, ходови части, радиатори, брони, врати и др.), седем броя излезли от употреба МПС–ва, около които били разпръснати натрошени стъкла.
Установеното по време на проверката било отразено в Констативен протокол № 010898/31.03.2023 година.
В хода на проверката на 31.03.2023 г. било извършено и пробонабиране на три почвени проби в две дълбочини: 0-10 см. и 10-40 см.
(общо 6 бр. извадки) с цел извършване на изпитване на почвата по Наредба № 3/01.08.2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите. Това било отразено в Констативен протокол № 010899/ 31.03.2023 г.
В хода на проверката бил протокол за вземане на извадки от почви № 383/ 31.03.2023 г. от Регионална лаборатория-гр.С. З. като пробонабирането било извършено от представител на Регионалната лаборатория гр.С. З. към ИАОС- гр. София, по възлагане на РИОСВ-С. З..
Видно от изготвения протокол от изпитване № 12-0771/ 22.05.2023 г., вх. № КОС-09-010855(1)/ 23.05.2023 г. било установено и отразено в КП № 011202/ 31.05.2023 г.,че са налице завишени стойности на някои от показателите Полициклични ароматни въглеводороди /РАН/ и нефтопродукти и най-вече стойностите на показателя нефтопродукти, както следва:
-Точка 1 с географски координати: N 42°39.072, Е 26°14.367, номер на извадка 1856, дълбочина на извадка: 0-10см., показател „нефтопродукти“, резултати от изпитване(стойност, неопределеност): 7695 +- 3848, стойност и допуск (mg/kg): 300;
- Точка 1 с географски координати: N 42°39.072, Е 26°14.367, номер на извадка 1857, дълбочина на извадка: 10-40см., показател „нефтопродукти“, резултати от изпитване(стойност, неопределеност): 3980 +- 1990, стойност и допуск (mg/kg): 300;
- Точка 2 с географски координати: N 42°39.079, Е 26°14.373, номер на извадка 1858, дълбочина на извадка: 0-10см., показател „нефтопродукти“, резултати от изпитване(стойност, неопределеност): 13168 +- 6584, стойност и допуск (mg/kg): 300;
2
- Точка 2 с географски координати: N 42°39.079, Е 26°14.373, номер на извадка 1858, дълбочина на извадка: 10-40см., показател „нефтопродукти“, резултати от изпитване(стойност, неопределеност): 5460 +- 2730, стойност и допуск (mg/kg): 300;
- Точка 3 с географски координати: N 42°39.048, Е 26°14.390, номер на извадка 1860, дълбочина на извадка: 0-10см., показател „нефтопродукти“, резултати от изпитване(стойност, неопределеност): 21364 +- 10682, стойност и допуск (mg/kg): 300;
- Точка 3 с географски координати: N 42°39.048, Е 26°14.390, номер на извадка 1860, дълбочина на извадка: 10-40см., показател „нефтопродукти“, резултати от изпитване(стойност, неопределеност): 20922 +- 10461, стойност и допуск (mg/kg): 300;
Във връзка с това проверяващите приели за установено, че в поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в местност „Касъмово”, село Ч. са установени нефтопродукти над определено допустимите нормикато жалбоподателя Община гр.Сл., представлявана от С.
Н. Р. с ЕГН 7902065825, в качеството си на собственик на описания поземлен имот, след като е била длъжна, не е взела мерки за предотвратяване на вредни изменения, застрашаващи почвата в горепосочения поземления имот.
Проверяващите приели за установено, че административното нарушение е извършено на 31.03.2023 година,датата на вземане на почвените пробив и е установено на 31.05.2023 година с Констативен протокол № 011202/31.05.2023 година.
За констатираното замърсяване била сигнализирана РП-Сл. и образувана преписка с вх.№2750/2023 г. на РП-Сл. . В хода на проверката било установено,че липсват данни за извършено престъпление от общ характер,поради което с
Постановление от 06.10.2023 г.било отказано образуването на наказателно производство.
В резултата на извършената проверка бил съставен АУАН № 60/29.06.2023 г. за извършено нарушение на чл.41, във вр. с §1, т.16, б.“а“ от ДР от ЗООС, който бил връчен на представляващия общината на 07.07.2023 г. и подписан без възражения.
Въз основа на съставения АУАН № 60/29.06.2023 г., било издадено НП № 60/26.09.2023 г., с което на Община Сл., на основание чл. чл. 162, ал.1,пр.2 о т ЗООС е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 5000 лв.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо 3 правен интерес от обжалването, а по същество е неоснователна.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, а именно актосъставителя В. К., М. С. и К. К., двамата служители в РИОСВгр.С. З. и дава вяра на писмените доказателства по делото приобщени по съответния процесуален ред.
Съдът счита, че както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. АУАН, въз основа, на който е постановено обжалваното НП, също е в съответствие със законовите изисквания. Както АУАН, така и НП, съдържат установените в ЗАНН реквизити за редовността им.Направеното в тях фактическо описание на нарушението е ясно и напълно съответства на посочената като нарушена законова разпоредба.
По делото е установено, а и не е спорно, че прокурор от РП –Сл. се е запознал с материалите по преписка вх.№2750/2023 г. на РП-Сл. и с Постановление от 06.10.2023 г. е отказал да образува наказателно производство, поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер. В същото Постановление са дадени указания към административно –наказващия орган за преценка за наличието на основания за ангажиране на административната отговорност на нарушителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 41 от ЗООС, собствениците и ползвателите на поземлени имоти са длъжни да вземат мерки за предотвратяване на вредни изменения, застрашаващи почвата. Вредните изменения на почвата са дефинирани в нормата на § 1, т.16, б. „а“ : „Вредни изменения на почвата“ са нарушаване на почвените функции, които предизвикват значителни вреди и щети за отделния индивид и за общността като цяло: а) химическо замърсяване над пределно допустими количества с тежки метали и металоиди, устойчиви органични замърсители, пестициди и нефтопродукти, в това число засоляване и вредна киселинност.Посочената разпоредба предписва задължение на собствениците и ползвателите на поземлени имоти да предприемат действия, за да се предотврати физическото замърсяване на почвата над допустимите стойности.
Не е спорно, че собственик на горепосочения поземлен имот е Община гр.Сл., която доколкото от приложените по делото Констативни протоколи и резултати от проби е допуснала наличието на завишени стойности на показателите (Полициклични ароматни въглеводороди /РАН/ и нефтопродукти), най-вече стойностите на показател – нефтопродукти.С бездействието си, като не е предотвратила това замърсяване, въпреки, че съгласно посоченото в чл.41 от ЗООС е била длъжна да вземе мерки за 4 предотвратяване на вредни изменения, застрашаващи почвата Община Сл. е ангажирала административната си отговорност. Отговорността предвидена в горепосочената разпоредба от ЗООС е обективна и самото непредприемане на мерки и доказан настъпил вредоносен резултат води до ангажирането на административна й отговорност в качеството й на собственик на имота.
В тази връзка, съдът намира за неоснователно оспорването от страна на процесуалния представител на Община Сл., че в АУАН и НП не са конкретно посочени действията, които жалбоподателят е следвало да извърши. Мерките, които Община Сл., в качеството си на собственик на имота е следвало да вземе, са свързани с недопускане на замърсяване на поземления имот в с.Ч.. Същите мерки не са конкретно посочени в закона, което означава, че законодателят не предписва определени мерки, а изисква определен резултат. Правилото за поведение в чл.41 от ЗООС изисква не просто мерки, а предотвратяване на вредни изменения, застрашаващи почвата. След като тези вредни изменения, изразяващи се в конкретния случая в замърсяване с нефтопродукти, са настъпили, явно мерки не са били взети. С оглед на изложеното, съдът счита,че правото на защита на жалбопадателя не е нарушено с непосочването на конкретните мерки, които е следвало да се предприемат .
Действително от приложеното Постановление на РП-Сл. от 06.10.2023 г. за отказ да се образува наказателно производство е установено, че лицето Д. А. С. от с.Ч. е ползвал в неопределен момент горепосочения имот за разглобяване на автомобили и е съхранявал в имота двигатели, излезли от употреба гуми, ходови части, радиатори, брони, врати и други автомобилни части. Кметът на населеното място И. И. Щ. също бил запознат с това и издал предупреждение към лицето С., да изчисти имота и да не го използва. Това обстоятелство, обаче не изключва отговорността по чл.41 от ЗООС на собственика на имота.
Следва да бъде посочено, че видно от приложения по делото Констативен протокол № 011202 от 31.05.2023 г. от РИОСВ на Кмета на Община гр. Сл. са дадени предписания за почистване на поземления имот и предаване на отпадъците на вторични суровини на лица, притежаващи документи по ЗУО.Видно от данните съдържащи се в приложеното Постановление на РП-Сл. от 06.10.2023 г. за отказ да се образува наказателно производство предписанието било изпълнено и имотът бил почистен,а на входните врати бил поставен катинар, с което достъпа до вътрешността на имота бил ограничен. Това обстоятелство допълнително мотивира съдът, да приеме,че жалбопадателят