Решение № 14 от 15.03.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Ямбол, 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил М. Петков

Членове:

Гергана Ж. Кондова

Анита Хр. Велева при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Г. Д. Г. като разгледа докладваното от Васил М. Петков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222300600044 по описа за 2022 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от С. Г. Ч. с ЕГН ********** от гр.

******, ул. „******“ № ** *, чрез процесуалния му представител – адв. П.Б. от АК– ***** против Присъда № 48/08.10.2021 г. постановена по НОХД № 331/2020 г. по описа Районен съд – Елхово, с която подсъдимия С.Ч. е признат за виновен в това, че в неустановен час в периода от 22.00 часа на **.**.**** година до 07.00 часа на **.**.**** година, в гр. ******, обл. *****, от частен дом на ул. „**** *******", №**, действайки като извършител в съучастие с И. С. С. от гр. ******, обл. *****, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - разбиване на една от халките, на която е поставен катинар, заключващ входната врата на жилището, отнел чужди движими вещи - 1 брой буфер, марка „F&D", на стойност 45.00 лева; 1 брой тонколона, марка „F&D" на стойност 38.00 лева; 1 брой тонколона, марка „Tech" на стойност 26.00 лева и 1 брой мобилен телефон „Алкател-3" на 1 стойност 82.00 лева, всичко на обща стойност 191.00 лева от владението на собственика им Р. Т. М. от гр. ******, без негово съгласие с намерение противозаконно ги присвои, като е извършил деянието при условията на повторност, тъй като преди това е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление и случая е немаловажен, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3 и 7, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с чл.28, ал.1 и чл.55, ал.1, т. 1 от НК ЕРС ГО Е ОСЪДИЛ на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил от ефективно изтърпяване за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Осъдил е подсъдимият С. Г. Ч. с установена погоре самоличност, да заплати направените по делото разноски както следва:

86.79 лева /осемдесет и шест лева и седемдесет и девет стотинки/ в приход на Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР Ямбол и 371.00 лева /триста седемдесет и един лева/ в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на ЕРС, както и да заплати по 5.00 лева /пет/ държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист, вносими по сметка на Районен съд гр.Елхово.

В жалбата се сочи, че така постановената присъда е неправилна.

Въззивникът счита, че в хода на съдебното следствие обвинението не е успяло по категоричен и несъмнен начин да докаже безспорно сочените в обвинителния акт факти и обстоятелства относно деянието, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия. Изложил е твърдения, че се е установил механизмът на деянието, но авторът на същото е подс. С., който е признал своята вина и подробно е описал как е извършил деянието. Посочил е, че липсват установени по делото обстоятелства, които да уличат подс. Ч. в извършването на процесното престъпление, за което е привлечен като подсъдим. Сочи още, че не следва да се кредитират показанията на св. И., тъй като не установяват точно времето, мястото и механизма на извършеното деяние. Моли ЯОС на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК да отмени изцяло атакуваната осъдителна присъда и да оправдае подсъдимия Ч..

В открито съдебно заседание въззивникът Ч. се явява лично и с адв. Б. като поддържат въззивната жалба. Адв. Б. пледира ЯОС да постанови решение, с което да отмени присъдата на ЕРС.

Участващия във въззивното производство прокурор изразява 2 становище за неоснователност на въззивната жалба. Пледира за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на постановената присъда на ЕРС.

В последната си дума подс. С.Ч. моли за отмяна на присъдата.

Ямболският окръжен съд констатира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, от лице имащо право и интерес да обжалва, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Настоящият състав приема за установена следната фактическа обстановка, правилно възприета и от решаващият съд, основното в която е следното:

Подсъдимият С.Ч. е роден на **.**.**** година и живее в град ******. Той и И. С. С. -първоначално втори подсъдим, а след сключване с прокуратурата на споразумение за прекратяване на наказателното производство - свидетел, се познават и са били приятели, но след образуването на настоящото НОХД и в хода на същото, вече не излизат често заедно.

Вечерта на **.**.**** година подс.Ч., свид. И. С. и св. И. И. заедно се разхождали из града. Същата вечер, в неустановен с точност час в периода от 22.00 часа до 07.00 часа на **.**.**** година С. Г. Ч. и И. С. С. решили да влязат в частен имот, намиращ се в гр. ******, обл. ******, на ул.

„**** *******", № **, собственост на свидетелката М. А. К., но ползван от свидетелите Р. Т. М. и майка му Т. П. М., като намерението им било да извършат кражба оттам, тъй като знаели, че ползвателите на този имот са извън града. Подс. Ч., заедно със свидетелите С. и И. И. се ходили до училище „** ** ***** * *******", а след това отишли в близост до къщата на ул. „**** *******", № **. С. казал на св. И. да остане отвън, а той и св. С. влезли в двора на имота на посочения адрес като прескочили оградата. Свид.

И. видял как Ч. и С. отиват към едноетажната сграда в двора, изплашил се и си тръгнал.

С.Ч. и И. С., за да влязат вътре в къщата, разбили една от халките, на която бил поставен катинар, заключващ входната врата на жилищната сграда. Влизайки в къщата, в една от стаите Ч. и С. видели буфер, марка „F&D" с две тонколони, едната от които била марка „F&D", а другата - марка 3

„Тесh", както и мобилен телефон „Алкател-3" и дамски портфейл с дебитни карти, издадени от „Postbank" на името на свидетелката Т. М.. И. С., преди около година, продал намерените буфер и две тонколони на св. Р. М.. Ч. и С. взели буфера с двете тонколони, мобилния телефон и дебитните карти от портфейла и след това бързо напуснали имота. На улицата пред имота, двамата счупили отнетия мобилен телефон и след известно време го изхвърлили в двор, собственост на свидетеля Г. К. Т., намиращ се в гр.

****** на ул. „*********", № **. След това двамата отишли до банкомат, намиращ се на ул. „*********" в гр. ******, където опитали да изтеглят пари от дебитните карти, но след като не успели, те изхвърлили картите в намиращ се наблизо контейнер за отпадъци. Подс. С.Ч. взел със себе си откраднатите буфер и две тонколони и ги отнесъл в дома си.

На следващия ден подсъдимият Ч. посетил дома на св.И. Х. И., но тъй като той отсъствал, оставил на козирка над входната врата откраднатите вещи - буфер с тонколони. По-късно през деня подс. Ч. и св. С. срещнали св.

И.. Ч. казал на И., че е оставил у тях буфер с тонколони, да ги прибере и че по-късно ще си ги потърси, както и да не казва на никой за тези вещи и какво е видял.

На **.**.**** година св. М. К. /собственик на имота на ул. „**** *******", № ** забелязала, че входната врата на къщата, която е отдала под наем на сем.М., както и две вътрешни врати на стаите, били отворени. Св. К. се обадила по телефона на Т. М., тъй като знаела, че са извън града, съобщила й за забелязаното и разбрала от нея, че са още в Бургас. По указание на св. М., М. К. затворила вратите, без да заключва входната врата, защото установила, че халката на катинара била изкъртена. По-късно същият ден, при завръщането си, св. Р. М. и майка му Т. М. огледали за отнети вещи и установили липсата на инкриминираните вещи - буфер с две тонколони, мобилния телефон и дебитните карти като подали сигнал в РУ Елхово за извършената от дома им кражба.

След подаденият сигнал за кражба бил извършен оглед на местопроизшествие от разследващ орган, за което бил съставен протокол от **.**.****., приложен в ДП /на л.4 и сл. от ДП/.

След това служителите на МВР провели съответни издирвателни мероприятия и открили извършителите - подсъдимия С.Ч. и И. С., като още в 4 началото на ДП И. С. се признал за виновен и дал подробни обяснения за начина на осъществяване на престъпното деяние съвместно с подс. Ч., както и съобщил за местонахождението на откраднатите вещи. Служители на МВР посетили домът на св. И. И., който предал с протокол от **.**.**** г. за доброволно предаване на св. Х. М. - служител на РУ-Елхово 1 брой буфер, марка „F&D", 1 брой тонколона, марка „F&D", 1 брой тонколона, марка „Тесh", 1 бр. сгъваема тонколона с кръгла форма с кабел и слот за батерии, като във връзка с предадените вещи св.И. посочил в протокола, че същите били оставени в домът му от И. и С.Ч..

Предадените вещи са приобщени като веществени доказателства по делото и свид. М. и М. потвърждават, че това са откраднатите от дома им вещи с изключение на тонколонка с кръгла форма, за която не се установи по делото чия собственост е.

От показанията на свид. Г. Т. се установява, че той е намерил една сутрин в двора на имота си мобилен телефон, но след като през целия ден никой не го потърсил, а и тъй като той не ползвал такъв телефон, го изхвърлил в контейнер за боклук.

От показанията на свид. Х. С. М. е видно, че той като служител на РУ Елхово, е участвал при разследването на кражбата и след като установили къде се намират откраднатите вещи, той заедно със свои колеги пристигнали в дома на И. Х. И.. Последният е потвърдил, че инкриминираните вещи са при него, показал и предал вещите с обяснението, че същите са били оставени в дома му от С.Ч., като разказал подробности от кражбата.

От показанията на допуснатия по искане на прокурора като свидетел И. С. С. /след одобряване на споразумението спрямо него/ се установява, че той и С.Ч. в момента са в „никакви" отношения, но преди били приятели. С. сочи, че е извършил сам кражбата от дома на сем. М., но понеже бил ядосан на С. заради едно момиче и затова е казал пред разследващите органи, че са били заедно тогава. Заявява, че е взел буфера, защото преди е бил негов и той го е продал на Р. М. година по-рано, но все още не бил изплатен изцяло и М. му дължал пари.

От заключението по назначената в хода на ДП съдебно-стоково оценъчна експертиза, изготвена от в.л. М. Г. Д., е видно, че общата стойност на откраднатите вещи към момента на деянието, осъществено от подсъдимия 5

Ч. и И. С., е 191.00 лева като стойността на отделните вещи е както следва: буфер, марка „F&D" -45.00 лева; тонколона, марка „F&D" - 38.00 лева; тонколона, марка „ТесЬ" - 26.00 лева и мобилен телефон „Алкател -3" - 82.00 лева.

По искане на защитника на подсъдимия, с оглед да бъде изследвана възможността на свидетеля И. Х. И. правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава показания за тях, съдът е назначил съдебно психиатрична експертиза, изготвена от в.л. П. Ц.. От заключението по експертизата е видно, че И. Х. И. страда от лека умствена изостаналост, което представлява изоставане в интелектуалната и паметова сфери, в случая - в не голям и особено съществен порядък. От проведеното психиатрично изследване не са установени данни за продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, респ. налудности или халюцинации, до настоящия момент липсват данни за деградация. Мисленето е с нормален темп и структура, в съдържанието проминира известно безпокойство и страх от физическа разправа от лицето Ч.. Според вещото лице е налична достатъчна по обем и интензивност критичност, разумност и адекватност в поведението на И., както и сравнително висока степен на надеждност относно адекватното възпроизвеждане на обективността във въпросното деяние. Поради това и въпреки препятствията от различен характер - паметов, емоционално-тревожен, страхов спрямо конкретен фактор, експерта е категоричен, че освидетелствания И. И. е годно да участва в наказателното производство лице и е налице висока степен на надеждност на показанията му и способност правилно да възприема фактите, имащи значение за делото. Интелектуално паметовият дефицит не е с капацитет да наруши способността правилно да се фиксират, задържат и възпроизвеждат фактите, имащи значение за делото, както и да е висока надеждността за даването на достоверни показания за тях.