Определение № 1088 от 15.11.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1088 гр. София, 15.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно наказателно дело № 20231000601339 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 6 и 7 от НПК.

Образувано е въз основа на частни жалби, подадени от защитниците на Б. Й. Х. и А. А. Е.обвиняеми по ДП №2603/19г. по описа на 1-во РУ- СДВР, пр.пр. № 23765/19г. по описа на СГП срещу определение от 12.06.2023 г., постановено по НЧД № 3001/2023 г. по описа на Софийски градски съд, НК, 18-ти състав, с което е отменено постановление на СГП от 10.02.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по горецитираното досъдебно производство водено срещу Б. Й. Х. и А. А. Е. за извършено от тях престъпление по чл.

199, ал.1 от НК и делото е върнато на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

В жалбата на защитника на обвиняемия А. Е. се прави оплакване и се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Сочи се, че подходът на съда да приеме, че постановлението за прекратяване е немотивирано е неправилен, тъй като СГС е разполагал с всички материали по делото и е могъл да прецени дали има извършено престъпление по чл. 199 от НК. Изтъква се, че в хода на ДП са събрани всички възможни и необходими доказателства за правилното изясняване на делото, като от анализа на същите може да се направи единствено възможния извод, че няма извършено престъпление от двамата обвиняеми. Не на последно място, е изразено несъгласие с констатациите на съда, че за близо 5- годишния срок от началото на разследването били извършени минимален брой процесуално-следствени действия, като според защитата не било необходимо да се правят разходи за безсмислени процесуално-следствени действия, при положение, че са събрани категорични доказателства за липса на престъпление. В този смисъл се настоява за отмяна на постановения съдебен акт и потвърждаване на постановлението на СГП от 10.02.23г.

1

Аналогични доводи са изложени и в жалбата на защитника на другия обвиняем Б. Й. Х., като се допълва, че по делото били налице безспорни доказателства относно невъзможността двамата обвиняеми да са се намирали на мястото на соченото престъпление в същия времеви интервал, в подкрепа на който факт са наличните по делото записи от камери, записи на разговори между св. Я. З. и Г., респективно са изготвени и експертни заключения. Доказано било още, че към инкриминирания период обв. Х. е бил с гипсиран крак, трудно подвижен и с патерици, което допълнително водело до извода за невъзможност да е извършител на процесното деяние. Предвид изложеното се настоява за отмяна на постановеното определение на СГС и потвърждаване на постановлението на СГП от 10.02.23г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД- СОФИЯ, след като обсъди доводите в жалбите, материалите по делото, законосъобразността на постановения съдебен акт и извърши служебна проверка по реда на чл.314 НПК, намира за установено следното:

Жалбите са допустими, като подадени в законоустановения 7 - дневен срок, от страни с нужната процесуална легитимация, но разгледани по съществото са неоснователни.

За да отмени постановлението на СГП за прекратяване на наказателното производство, градският съд е приел, че прокурорския акт страда от необоснованост, поради липсата на всестранен и пълен анализ на събраните по делото доказателства, а от там и поради липса на правни изводи. Настоящият състав напълно споделя тази констатация и съображенията за това са следните:

На първо място, е необходимо изрично да се уточни, че с оглед естеството на проверката по реда на чл. 243, ал. 5 НПК, първоинстанционният съд е оправомощен и длъжен да прецени, доколко е обоснован извършения анализ на доказателствата и направените изводи за фактите и правото в постановлението за прекратяване на наказателното производството, държейки сметка за конституционноустановените правомощия на прокурора, без да може чрез собствена интерпретация на доказателствата да приеме различни фактически положения и да замести неговата преценка за това, налице ли е престъпление и доказано ли е виновното му извършване от конкретно лице/лица. В този смисъл, за да е възможен съдебния контрол върху прекратителното постановление, прокурорът следва да изложи в пълнота установената в резултат на проведеното разследване фактология и въз основа на собствен фактически /доказателствен/ и правен анализ, да посочи ясно и обосновано изводите си за налично или не престъпление и за евентуалната съпричастност на определено лице/лица в осъществяването му.

В процесния случай, както резонно е отбелязано от първоинстанционния съд, липсва анализ и оценка на относимите доказателствени материали, като прокурорът се е задоволил само декларативно да изброи част от извършените до момента действия по разследването, използваните способи на доказване и приобщените доказателствени източници, както и формално да пресъздаде съдържанието на депозираните свидетелски показания на Я. З., А.

Г. и Е. З., без въобще да ги съпостави с останалите доказателства, в частност - записите от камери за видеонаблюдение, медицинските документи от болница „Софиямед“, както и с 2 заключението на изготвената фоноскопна- техническа експертиза. А такъв анализ на доказателствата е задължителен при противоречиви доказателства и при прекратяване на досъдебното производство, поради несъставомерност на деянието.

От прочита на постановлението на СГП от 10.02.2023 година е видно, че същото е почти буквален препис на определение на САС, по внчд № 1409/19г., постановено в производство по чл. 65 от НПК. В този смисъл, напълно резонен е отправения от градски съд упрек, че такъв подход е недопустим. Вместо да изложи ясна, достатъчно конкретна, пълна и непротиворечива фактическа обстановка, за която да посочи въз основа на кои доказателства е установена, държавният обвинител се е задоволил с един хаотичен преразказ на показанията на свидетелите З., Г. и З., без обаче да е обсъдена конкретно получената противоречива информация и как същата се съотнася към неизяснените обстоятелства, респективно какви са съображенията на прокурора. Остава неясен въпроса обаче, на база на какво извежда тези кардинални изводи за липса на извършено престъпление прокурора, доколкото в акта не е направен анализ на спорните доказателства и факти и не са изложени съображенията, поради които се приемат едни или други фактически положения. В тази насока, единствено е посочено, че по делото са налични доказателства, които сочели на несъмнено установена невъзможността на двамата обвиняеми да са се намирали на мястото и по времето на извършване на деянието, в подкрепа на което е споменато наличието на видеозаписи и приложената фоноскопна техническа експертиза. Безспорно, в настоящия казус, предвид специфичния предмет на доказване, заключенията по изготвените фоноскопска и видеотехническа експертизи се явяват от особено съществено значение за правилното изясняване на значимите обстоятелства, същите обаче единствено са упоменати като налични по ДП, без да бъде обсъдено съдържанието им, след което да се съпоставят изводите им във връзка с изнесената информация от разпитаните свидетели. Вследствие на всичко това, не е възможно да бъде установено, поради какви съображения е било прието, че липсва извършено престъпление, респективно наказателното производство следва да бъде прекратено. Липсата на правен анализ, както на първоначално събраните, така и на доказателствата събрани по време на разследването, на наличните противоречия между отделните доказателствени източници касаещи релевантните факти, респективно правните съображения в насока - защо едни се приемат, а други не се кредитират с доверие, не позволява да бъде извършена проверка на законосъобразността и обосноваността на постановлението за прекратяване, изразяваща се в проверка на правилността на приетите за установени фактически и правни изводи. В този смисъл, обосновано и законосъобразно контролираният съд е заключил, че постановлението подлежи на отмяна, като изготвено при съществено процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено от съда, а само от органа, който го е допуснал.

Предвид горното се налага извода, че депозираните жалби следва да бъдат оставени без уважение, а определението на първоинстанционния съд - като правилно, обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 7 от НПК, Апелативният съд, 3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.06.2023 г., постановено по НЧД №3001/2023 г. на СГС, НК, 18-ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4