Определение № 1029 от 30.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1029 гр. София, 30.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно наказателно дело № 20251000601348 по описа за 2025 година Производството е по чл.345, ал.1, вр.чл.249, ал.3 от НПК.

Постъпил е въззивен частен протест от прокурор при СГП, срещу определение на Софийски градски съд, 15-ти състав по НОХД № 6337/2023 г. от 01.07.2025 г. с което на основание чл. 248, ал. 5, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено съдебното производство по делото и същото върнато на СГП поради допуснати отстраними процесуални нарушения в хода на досъдебното производство затрудняващи и нарушаващи правото на защита на подсъдимите.

В протеста са изложени оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното определение. Твърди се, че по отношение на обвиненията по чл.321, ал.3 от НК било налице единство между повдигнато на обвиняемите на досъдебната фаза и диспозитива на внесения в съда обвинителен акт.

Липсвало противоречие между словесната и цифровата квалификация, детайлно и в нужния обем били отразени всички елементи на инкриминираното престъпление. В съдържанието на обвинителния акт били посочени достатъчно по обем факти почиващи на съответните доказателства з а това обвинение, като той отговарял на всички изисквания на чл. 246 от НПК и бил годен да очертае рамките на обвинението по отношение на лицата, спрямо които производството продължава, така че те да могат правилно да 1 организират защитата си.

В контекста на аргументите наведени в частния протест прокурорът смята, че съдът неправилно бил приел, че е налице процесуално нарушение, тъй като коментираните обстоятелства не ограничили правото на обвиняемите да разберат рамките на обвинението. Както е сторил в конкретния случай, съдът многократно е надхвърлил рамките на дължимата проверка на процесуалната годност на прокурорския акт.

Внесеният за разглеждане обвинителен акт съдържал всички законоустановени реквизити, посочени в чл. 246 от НПК, годни да дадат старт на съдебно наказателно производство, като бил съобразен и с ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Прокурорът описал ясно и недвусмислено всички релевантни и съставомерни фактически твърдения и бил подвел изложените факти под хипотезата на конкретен наказателноправен състав на престъпление по чл. 321 от НК спрямо тях. Изпълнено било и задължението, визирано в разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК като бил определен предмета на доказване по делото и били ясно очертани рамките, в които да се развие процесът на доказване.

Иска се отмяна на определението и връщане на делото на съда за продължаване на съдебното производство.

Срещу частния протест е постъпило възражение от подсъдимите Ш. Б., Ц. А. и Г. Г.., чрез защитника им адв. Б. Т. от КАК , в което се твърди, че съдът правилно бил приел, че на фазата на досъдебното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в пороци на обвинителния акт. В частният протест не се коментирало нито едно от посочените в Определението на съда нарушения, като прокурора се задоволил на 5 страници да изложи пред апелативния съд известни на всички теоретични постановки свързани с определението за ОПГ без въобще да конкретизира нищо свързано с делото.

Иска се да се остави без уважение частния протест и определението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.

Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в жалбата оплаквания съдът нА.а следното:

Протеста е процесуално допустим съгласно разпоредбата на чл.249, 2 ал.3 от НПК. Разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

С обжалваното определение от 01.07.2025 г на Софийски градски съд, 15-ти състав постановено по НОХД № 6337/2023 г. по описа на същия съд, на основание чл. 248, ал. 5, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено съдебното производство по делото и същото върнато на СГП поради констатирани от съда отстраними процесуални нарушения допуснати в хода на досъдебното производство затрудняващи и нарушаващи правото на защита на подсъдимите.

Съдът е приел, че така представеният ОА не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК, според която разпоредба „обстоятелствената част на ОА следва да съдържа определени реквизити, липсата на които води до ограничаване на правоимащите субекти“. Според съда в обстоятелствената част на ОА липсвало отразяване на всички съставомерни факти, като не били посочени обстоятелствата, свързани с обективните признаци на твърдените, осъществени от подсъдимите лица деяния, като „единствено се е ограничил представителят на обвинението в общото и неопределено посочване на времето на осъществяване на твърдените деяния, което е също относително и по никакъв начин не става конкретно и ясно в обстоятелствената част на ОА“.

Не били въведени факти и обстоятелства, касаещи мястото, съпричастността на всяко едно от подсъдимите лица във възведените обвинения, както и преследваната от лицата цел. Доколкото повдигнатите обвинения касаят обществени отношения, свързани с формиране на обща воля за осъществяване на посочените действия, съдът счел, че в обстоятелствената част изцяло била налице липса и неяснота за такива твърдения.

Вярно е твърдението, че в обвинителния акт следва да се посочат ясно и точно факти за начина на реализиране на деянието и констатациите на съда за наличие на съществено процесуално нарушение относно сговора, са обективно правилни. В акта многократно е посочено/най-вече поради използваната от прокурора техника за механично пренасяне чрез копиране на един и същ текст/, че „било налице стриктно разпределение на функциите между участниците“ . Това многократно повтаряно твърдение и единичното посочване на някакви обобщени и неконкретизирани действия на някои от обвиняемите като „организирал транспорт“ „изпращал към границата“, „събирал групи от лица“ и т.н. само потвърждава извода на съда, че ОА не 3 съдържа изискуемите от закона факти, които обуславят обективните и субективните признаци на предмета на престъплението и участието на подсъдимите в него. В обстоятелствената част на акта не са описани коректно и в достатъчна степен ясно времевите характеристики на инкриминираната престъпна дейност, местата на осъществяване на престъплението, както и конкретните индивидуални действия на подсъдимите. Така например, по отношение на участието на Х., Г. и А. в твърдяното престъпление, не са изложени никакви конкретни факти и обстоятелства, които да очертаят състава на престъплението, за което са привлечени като обвиняеми, освен декларативното посочване, че са участвали в ОПГ и в превоза на мигранти в страната. В акта няма изложени конкретни факти, които да се свързват с основните елементи на състава на престъплението по чл. 321 от НК – структурираност и трайност и най-вече по какъв начин е изведен квалифициращия признак на деянието по чл. 321, ал. 3, предл. 2 НК – користната цел. Посочването на пет държави – Унгария, Гърция, Събрия, България и Румъния и 4 области от територията на България – София, Враца, Монтана и Видин, като място на действие, както и соченият за „непродължителен период“– от неустановена дата в началото на 2015 г., когато се твърди, че е било извършено сговарянето между обвиняемите, до 14.11.2017 г., вписана в диспозитивите на ОА, като крайна дата на действие на групата, създават съществена неяснота и в голяма степен затрудняват организиране на защитата на подсъдимите, в каквато насока основателно са възразили някой от защитниците. Липсва конкретизирине в акта кога, къде и кои от обвиняемите са извършили престъплението по чл. 321 от НК и престъпление по чл. 280 от НК.

С оглед на това са правили изводите на първоинстанционния съд за наличие на несъответствие на ОА с изискването на чл. 246, ал. 2 от НПК за конкретизиране на времето, мястото и начина на извършване на престъплението. Констатираното разминаване в крайната дата на действие на групата, посочена в диспозитивите на всички подсъдими – 14.11.2017 г. и датата, записана в ОА на л. 7 – 14.07.2017 г., когато според прокурора всички подсъдими са задържани, допълнително внася неяснота в обвинителната теза.

Тези пропуски при изготвяне на обвинителния акт са съществени и могат да бъдат отстранени от прокурора след като делото бъде върнато.

4

С оглед на това въззивният съд в настоящият съдебен състав приема, че протеста е неоснователен, а атакуваното определение е законосъобразно в частта за констатирани съществени нарушения на процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт. Съдът обосновано е счел, че внесения обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК. Налице са допуснати процесуални нарушения при изготвянето му, с оглед на което правилно съдебното производство е било прекратено и е постановено връщане на делото на прокурора. Обвинението в посочените му части не е формулирано достатъчно ясно, като фактическото такова не позволява да се разбере, защо прокуратурата смята че обвиняемите са осъществила обективните и субективни признаци от състава на вменените им престъпления. В акта съществуват ред непълноти, а това не би било така, ако фактическото обвинение съдържаше посочване на факти, които да се отнесат към вменените форми на изпълнителни деяния. В тази връзка е неоснователно твърдението в частния протест, че „са изпълнени изискванията на НПК и на константната практика на ВКС за съдържанието и реквизитите спрямо тях - посочени са фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на обвиняемите в осъществяването му“, тъй като констатираните процесуални пороци касаят именно липсата на изложени факти в обстоятелствената част на акта, които да се отнесат към посочените изпълнителни деяния в заключителната му такава и тази липса е обективна даденост. След като прокурорът е счел, че доказателствата по делото обосновават осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението по чл.321 от НК за всеки от обвиняемите е бил длъжен да изложи и фактическо обвинение за всеки един от тях.

С оглед на това въззивният съд в настоящия съдебен състав приема, че частния протест е неоснователен, а атакуваното определение като законосъобразно следва да се потвърди. След връщане на делото, прокурорът ще има възможност съобразявайки дадените му от съда указания да отстрани всички непълноти и неточности в обвинителния акт и да го приведе в съответствие с процесуалните изисквания на чл.246 от НПК Мотивиран така и на основание чл.345, ал.2 вр.чл.249, ал.3 от НПК Софийски апелативен съд, V-ти състав

ОПРЕДЕЛИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА определение от 01.07.2025 г постановено по НОХД № 6337/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е прекратено съдебното производство по делото и същото върнато на СГП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6