Акт от 22.05.2018, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 22.05.2018 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Варненски районен съд гражданско отделение

На двадест и шести април две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ при секретар Антония

Пенчева

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов гражданско дело № 17086 по описа за 2017 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.

„ ХVІІІ-та” от ГПК вр. чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена „П.К.Б.”

ЕООД, ЕИК: *********, с адрес:

***, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на Е.П.Й., ЕГН:**********, с адрес: ***, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д.

№ 14045/2017г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумата от 2359,44 лв.

/две хиляди триста петдесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки/ представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит №**********/12.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.09.2017 г.

В исковата молба се сочи, че на 12.10.2016г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит №**********/12.10.2016г., съгласно който ищецът предоставил на ответника сума в размер на 950 лв. при уговорена лихва в размер на 41.17% /общо 459,52 лв./ и ГПР 49,89 %. Кредиторът превел сумата по посочената от заемателя банкова сметка. ***о споразумение към договора, с което на клиента били предоставени допълнителни услуги срещу възнаграждение в размер на 949,92 лв. Задълженията по кредита и допълнителното споразумение на обща стойност 2359,44лв. били разсрочени на 24 вноски по 98,31 лв. Твърди се, че към датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, ответникът не е погасил нито една от падежиралите вноски, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем на осн. т. 12.3 от ОУ към договора, за което заемателят бил уведомен по пощата. Дружеството депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземането, което било уважено. В срока по чл. 414 от ГПК, ответникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, като на ищеца е указана възможността да предяви иск относно вземането си. С оглед на указаната възможност, в законоустановения срок по чл.415, ал.1 от ГПК, предявява иск за установяване съществуването на вземане. Претендират се разноските в исковото и заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва предявения иск.

Не оспорва наличието на сключен договор за заем и получаването на сумата по него. Сочи, че общите условия и договора противоречат на чл. 143 ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Счита, че едновременното претендиране на лихва и неустойка е недопустимо. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приложеното ч.гр.д. № 14045/2017 г. на ВРС се установява, че в полза на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК: ********* е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е.П.Й., ЕГН:**********.

От писмените доказателства

- копие от договор за потребителски кредит №

**********, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, Общи условия на П.К.Б. ЕООД към договор за потребителски кредит, разпечатка на транзакции,

Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, погасителен план към договор за потребителски кредит, уведомително писмо, извлечение по сметка към договор за потребителски кредит, удостоверение изх. № 20170714164807/14.07.2017г., се установява, че: На 12.10.2016г. между „П.К.Б.”

ЕООД, ЕИК: ********* и Е.П.Й.,

ЕГН:********** бил сключен Договор за потребителски кредит № **********/12.10.2016г., съгласно който ищецът предоставил на ответника сума в размер на 950лв. при уговорена лихва в размер на 41.17% и ГПР 49,89 %.

На същата дата било предложено допълнително споразумение към договора, с което на клиента били описани възможни допълнителни услуги срещу възнаграждение в размер на 949,92 лв.

Задълженията по кредита и допълнителното споразумение на обща стойност 2359,44 лв. били разсрочени на 24 вноски по 98,31 лв. П.К.Б.”

ЕООД превел на 12.10.2016г. сумата от 950 лв. по банкова сметка *** Е.П.Й.. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем на осн. т.

12.3 от ОУ към договора с писмо от 08.02.2017г.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 79