Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 96 от 15.02.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2523/2020
Вид
Решение № 96
Подписан
15.02.2021
Състав
Ася Събева, Елена Тахчиева, Кристина Филипова

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.496 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.496 · Кодекс за застраховането
  • чл.498 ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.343б, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.78а · Наказателен кодекс
  • чл.78а, ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. София , 11.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ася Събева

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20201000502523 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 3656 от 20.05.2019г.., постановено по гр.д.№ 14177/2017г. по описа на СГС, ГО, 9 състав, са частично уважени искове с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗАД “ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД са осъдени да заплатят в полза на И. Т. Б., сумата от общо 15 010,80 лева - застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени (13 000) и имуществени (2 010,80) вреди от ПТП настъпило на 04.04.2017г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 01.11.2017г. до окончателното им изплащане.

Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществените вреди за разликата над сумата от 13 000 лв. до сумата от 26 000 лв. (частичен иск от общо 60 000 лв.).

Със същото решение ЗАД “ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД са осъдени да заплатят в полза н а С. Р. С. сумата от 3 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило на 04.04.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.11.2017г. до окончателното й изплащане.

За разликата над сумата от 3 000 лв. до сумата от 6 000 лв., искът е отхвърлен като неоснователен.

1

Присъдени са разноски, както следва: ЗАД “ОЗК-Застраховане“ АД, са осъдени да заплатят на адвокат Я. Д. на осн. чл.38 ал. 2 ЗА сумата от 665 леваадв.възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство на първия ищец, а в полза на СГС на осн.чл.78 ал.6 ГПК сумата от 1 100,43 лева д.т. и разноски.

По компенсация И. Т. Б. и С. Р. С. са осъдени да заплатят на ЗАД “ОЗК- Застраховане“ АД, на осн.чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 308,84 лева разноски и юриск.възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от исковете.

Решението е постановено при трето лице помагач -А. А. В..

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищците по делото.

Жалбоподателите-ищци И. Т. Б. и С. Р. С. оспорват решението в неговата отхвърлителна част, както следва: И. Б. за разликата над 13 000 лв. до 26 000 лв. за неимуществени вреди, а С. С. за разликата над сумата от 3 000 лв. до сумата от 6 000 лв., и молят съда да увеличи размера на обезщетението за неимуществени вреди. Посочват, че според изслушано заключение по САТЕ, в.л.Х. извежда, че единствените причини за настъпване на ПТП са действията на застрахования при ответното дружество водач, който се е движил с несъобразена скорост от 134 км./ч в градска среда и то при положение, че е бил повлиян от наркотични вещества. Същевременно в.л.И. дава заключение, че скоростта на движение на управлявания от И. Б. автомобил е била в рамките на разрешената - 35 км./ч. В о.с.з. автоексперта разяснява допълнително, че към момента на удара предприетата от ищеца И. Б. маневра е била приключила т.е. маневрата не се намира в причинна връзка с настъпилото ПТП. Ето защо считат за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване, изразяващо се в неправилно движение респ. в липсата на поставен колан. В тази част решението според жалбоподателите е правилно.

Изтъкват факта, че че при определяне на обезщетението съдът не е оценил правилно тежестта на получените травми и последствията, които И. Б. се е наложило да търпи. Не е оценено адекватно обстоятелството, че в случая се касае за сравнително тежка черепномозъчна травма с дълъг възстановителен период с настъпили усложнения и трайни последствия. В отговора на въпрос 4 вещите лица по СМЕ разясняват, че лечението е изисквало извършването на краниотомия, операция състояща се в отваряне на черепа с евакуация на хематома и декомпресия на мозъка. От тук се налага извод за особенно тежка травма в една деликатна област, каквато е главата и по-конкретно човешкия мозък. В тази връзка вещите лица дават заключение, че И. Б. е страдал от световъртеж от централен произход и постоянно главоболие, нарушено равновесие, провокиращо се при промяна положението на главата, което състояние е продължило около 3 месеца като в резултат от получените травми е настъпило и усложнение а здравословното му състояние - частична 2 загуба на обоняние /аносмия/, която може да бъде постоянна т.е. прогнозата за пълно оздравяване е неблагоприятна.

Съгласно заключенитето на вещите лица по комплексната СМЕ получените травми по своите медико-биологични характеристика отговарят на критериите за определяне на три самостоятелни средни телесни повреди, а именно: мозъчния хематом е довел до ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА СЪСТОЯНИЕ; увредата на носните кости и настъпилите в тази връзка хипосмия и хроничен пансинуит са довели до ПОСТОЯННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА; развитието на Централен отоневрологичен синдром, дължащ се на черепно- мозъчната травма също е довел до ПОСТОЯННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.

Отделно от горното считат, че съдът е определил занижено обезщетение и за получените травматични увреждания от другата ищца. Съгласно изслушаната по делото комплексна СМЕ С. С. е получила следните травми: контузия в поясната област, контузия на главата; Контузия на лявото бедро, Кръвонасядане по тялото и главата. Макар и да е пострадала по-леко, получените от С. травми са обхващали голяма част от тялото, главата и част от крайниците. Потърсила е помощ от психиатър при което й е поставена диагноза постравматично стресово разстройство. Претендират разноски.

Въззиваемата страна ЗАД “ОЗК-Застраховане“ АД, оспорва жалбата като моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Посочва, че видно от изслушаните и неоспорени експертизи по делото се доказва, че и двамата ищци са пътували без поставени предпазни колани. Същевременно травмите на ищеца Б. са настъпили изцяло в областта на главата. Вещото лице пояснява, че предпазните колани фиксират телата към седалките, което означава, че при поставени предпазни колани телата на ищците не биха могли да политнат така, че да настъпят удари в главата. На следващо място, при определяне на справедлив размер на обезщетение съдебният състав е взел предвид възрастта на ищците, както и придружаващите заболявания, от които са страдали преди настъпване на ПТП. В конкретния казус се касае за повърхностни увреждания, които са възстановени в кратък период, напълно възстановен е, няма трайни последици от получените увреждания. Претендира разноски.

Третото лице-помагач не изразява становище по жалбата.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищците И. Т. Б. и С. Р. С. сочат, че на

3

04.04.2017г. в гр.Пловдив, на кръстовището на бул. „Източен“ и ул.“Братя Свещарови“ е настъпило ПТП по вина на А. В., управляваният от когото л.а. “БМВ 320И”, се е блъснал в автомобила, в който пътували ищците - “Сеат Ибиза”, управляван от И. Б.. Вина за ПТП-то имал водачът на л.а. “БМВ 320 И”, per. № ********, управляван от А. А. В., който в нарушение правилата за движение карайки с несъобразена скорост и под влиянието на наркотично вещество, блъска отзад включилия се в пътното движение л.а „Сеат Ибиза“, управляван от първия ищец. Поради непредоставена информация на РП-Пловдив не е образувано ДП за причинената на ищеца средна телесна повреда. С влязло в сила решение по АНД № 2686/2017г. по описа на PCПловдив, А. В. е признат за виновен за това, че на 04.04.2017г., в гр.Пловдив е управлявал л.а „БМВ 320И“, след употребата на наркотични вещества-канабис-престъпление по чл.343б, ал.3 НК, като на основание чл.78а, ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година.

В резултат на ПТП, реализирано на 04.04.2017 г. в гр.Пловдив ищците са претърпели телесни повреди, а именно : първият- контузия на главата с оток, счупване на носните кости, навяхване на шията, разклащане на предварително увреден зъб, а втората - контузия в поясната област, контузия на лявото бедро в горната му част, контузия на главата и кръвонасядания по тялото. Впоследствие на първия ищец бил установен подостър субдурален хематом, наложило оперативно отстраняване на мозъчния хематом с поставяне имплант в черепната кухина. Към датата на ПТП, управляваният от делинквента автомобил е застрахован по имуществената застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество. Твърдят, че са понесли болки и страдания за които претендират посочените суми за неимуществени и имуществени (за първия ищец) вреди ведно със законната лихва: от 01.11.2017г. датата на депозиране ИМ в съда до окончателното им изплащане.

Ответникът ЗАД “ОЗК-Застраховане“ АД, не оспорва, че е страна по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на процесния лек автомобил. Оспорва исковете по основание и размер, оспорва механизма на ПТП. Твърди, че настъпването на ПТП е в резултат изключително на виновното и противоправно поведение на водача на л.а „Сеат Ибиза“, управляван от първия ищец , изразило се в несвоевременна реакция и извършване на маневра при възприемане на препятствие на пътя. В условие на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на двамата ищци, като твърди, че в нарушение разпоредбата на чл.137а, ал.1 ЗДвП, не са били с правилно поставен обезопасителен колан, с което допринесли значително за настъпване на вредите. Оспорва и обема на твърдените неимуществени вреди, техния интензитет и периода, през който се твърди, да са търпени. Претендира разноски.

От фактическа страна се установява, че н а 04.04.2017г. в гр.Пловдив, на 4 кръстовището на бул. „Източен“ и ул.“Братя Свещарови“ е настъпило ПТП по вина на А. В., управляваният от когото л.а. “БМВ 320И”, се е блъснал отзад в автомобила, в който пътували ищците - “Сеат Ибиза”, управляван от И. Б.. Вина за ПТП-то има водачът на л.а.

“БМВ 320 И”, per. № ********, управляван от А. А. В., който в нарушение правилата за движение - карайки с несъобразена скорост /134 км/ч./ и под влиянието на наркотично вещество /канабис/, блъска отзад включилия се в пътното движение л.а „Сеат Ибиза“, управляван от първия ищец. С влязло в сила решение по АНД № 2686/2017г. по описа на PC-Пловдив, А. В. е признат за виновен за това, че на 04.04.2017г., в гр.Пловдив е управлявал л.а „БМВ 320И“, след употребата на наркотични вещества-канабиспрестъпление по чл.343б, ал.3 НК, като на основание чл.78а, ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година.

Следователно по въпросите извършено ли е деянието, противоправно ли е то и виновен ли е деецът, е налице влязло в сила решение по чл.78а НК /което се приравнява на осъдителна присъда/ на наказателен съд, респ. е задължително за настоящата инстанция по смисъла на чл.300 ГПК.

От заключението на депозираната н а л.131 от делото авто-техническа експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че предпоставка за настъпване на ПТП-то е единствено шофирането на водача на л.а. “БМВ 320 И”, per. № ********, А. А. В., под въздействието на наркотични вещества и с превишена скорост от 134 км/ч. в рамките на населено място.

От заключението на депозираната н а л.152 от делото комплексна съдебномедицинска експертиза от вещо лице-травматолог, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че вследствие на ПТП ищецът Б. е получил: контузия на главата с отоци, счупване на носните кости, травмиране на шията, травматично разклащане на предватително увредени зъби. Тези увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. На базата на травмата на носа със счупването на носните кости е настъпила и частична загуба на обонянието След продължаващи оплаквания на ищеца над 2 м. и половина след ПТП-то и направените изследвания било установено наличие на подостър към хроничен хематом под твърдата мозъчна обвивка в ляво теменно с компресия и дислокация на мозъка с риск за живота на пострадалия, преодоляно в резултат проведеното високоспециализирано неврохирургично лечение с ЧМО - евакуиране на хематома и поставяне на имплант. Вещите лица не изключват възможността хроничния хематом да е във връзка с травмата от главата от ПТП-то.