Решение № 975 от 04.07.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 975 гр. София, 02.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Надежда Махмудиева

Десислава Николова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20221000500867 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх. №372195/31.12.2021 г., подадена от "Сембодиа България"ООД, чрез адв. Н.К., срещу Решение №266520/12.11.2021 г., постановено по гр.д.№93/2019 г. на СГС, I ГО 16 състав, с което е отхвърлен иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, предявен от "Сембодиа България"ООД против М. И. Г., за установяване вземането на ищеца от ответницата за сумата 80 000 лв., представляваща част от общо задължение в размер на 184 208 лв. съгласно подписано между страните споразумение от 23.03.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 20.09.2018 г. до окончателното му плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 21.09.2018 г. по ч.гр.д.

№599/2018 г. на РС - Луковит. Релевирани са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, противоречие с материалния закон и събраните доказателства по делото. Съдът неправилно е приел, че между страните няма спор, че ответницата се е задължила да заплати на ищеца сума в общ размер от 184 000 лв., представляваща стойност по фактура на доставени стоки от "Сембодиа България"ООД на "Си Консулт"ООД по договор за продажба от 28.08.2013 г. Вярно е, че ответницата е поела задължение за заплащане на сумата 184 208 лв. /а не сумата 284 000 лв., както съдът е приел в решението/, но е невярно, че задължението представлява стойността на фактури - дължимата сума не съставлява стойността по фактурите, и именно в това е основният спор между страните, повдигнат с допълнителната искова молба. Между страните няма спор, че е подписано споразумение от 23.03.2017 г., по силата на което ответницата се е задължила да заплати на ищеца сумата 184 208 лв. с краен срок за плащане 30.07.2017 г., което задължение е обезпечила с договорна ипотека от 25.05.2017 г., обективирана с НА №108, т.XIV, д. №22019, вх.рег.№31168, и 1 именно въз основа на тази ипотека два пъти е искано издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Невярно е твърдението в отговора на исковата молба, че именно във връзка със споразумението са били издадени на солидарния длъжник "Си Консулт" фактура №3194 /30.10.2013 г. на стойност 81 000 лв. и №3195/30.10.2013 г. на стойност 84720 лв. - това твърдение е оспорено, и се опровергава от събраните доказателства. Договорната ипотека от 25.05.2017 г. е за целия размер на задължението по споразумението /184 208 лв./, като извършените плащания от другия солидарен длъжник на 11.04.2017 г. и на 12.05.2017 г. предхождат сключването й, което опровергава извода идентичност на задължението по споразумението със задълженията по фактурите. Постигнатото между страните споразумение представлява договор за спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД, и извършените във връзка с нея плащания между страните следва да са направени именно във връзка с преуредените отношения между страните. Неправилно е преценено допълнителното заключение на ССЕ - при разпита вещото лице е посочило, че е посочил като осчетоводено вземане по сметка 4441 само сумата от 112 603,52 лв., представляваща главница от 104 204 лв. и разноски по изпълнението, но освен тази сума, касаеща вземането по процесното споразумение, са записани вземания и за още две суми по 40 000 лв. Не е спорно, че ищецът е получил и осчетоводил сумите по изп.д. №20187810400413, но те касаят първоначалната му частична претенция за първата от трите суми - 104 208 лв. - за която е издадена заповед за изпълнение, различна от процесната. Не са взети предвид отразените в счетоводството на ищеца счетоводни записвания, в които липсват доказателства за изплащане на задължението в пълния му размер - погасена е само сумата от 112 603,52 лв., представляваща главница от 104 208 лв. и разноски по изпълнително дело №20187810400413. Настоява се за отмяна на обжалваното решение, и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата, посочена в Заповед за изпълнение №392/21.09.2018 г., издадена по ч.гр.д№599/2018 на РС - Луковит, в размер на 80 000 лв., представляваща част от задължението по споразумение от 23.03.2017 г., обезпечено с договорна ипотека, учредена с НА №108, т.XIV, д. №22019, вх.рег.

№31168, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното плащане, както и сторените разноски в размер на 3200 лв.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и одлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.№270542/22.02.2022 г., подаден от М. И. Г., чрез адв. П.С., с който се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Съдът правилно е приел, че поетото задължение от ответницата М.Г. в размер на 184 208 лв. е задължение за стойност на неплатени фактури по Договор за продажба от 28.08.2013 г., както е посочено и в т.1 от Споразумението от 23.03.2017 г., сключено между кредитора - продавач "Сембодиа България"ООД и солидарните длъжници "Си Консулт"ЕООД и М.Г., като в т.10 на същото споразумение е посочен реалният размер на задължението - 104 208 лв. На 18.07.2018 г. по сметката на "Семодиа България"ООД е постъпила сумата от 112 706,52 лв. от ЧСИ Г. Д. по изп.д№413/2018 г.; на 12.05.2017 г. по сметката на "Сембодиа 2

България"ООД е постъпила сумата от 20 000 лв.; на 11.04.2017 г. по сметката на ищеца е постъпила сумата 60 000 лв.; на 29.01.2015 г. по сметката на "Сембодиа България"ООД е постъпила сумата от 60 000 лв. с основание "получен междубанков превод "Си Консулт"ЕООД. Вещото лице е посочило в заключението си, че по издадените фактури ищецът е осчетоводил плащания от "Си Консулт"ЕООД в размер общо на 140 000 лв. Или общо по сметките на дружеството са постъпили суми в размер на 252 706,52 лв., която сума надхвърля разписаното в споразумението задължение от 184 208 лв. В отговора на исковата молба ясно е посочено твърдението, че във споразумението е сключено след издаването на фактури №3194/30.10.2013 г. и №3195/30.10.2013 г. и именно въз основа на дължимите плащания по тях. Сумата, посочена в НА №51, т.I, акт №108, т. XIV, дело 22019 от 25.05.2017 г. за учредяване на договорна ипотека, възпроизвежда сумите по споразумението, без да отчита извършените до този момент плащания, както и последващите плащания на 11.04., 12.05. и 17.07.2017 г. Жалбоподателят не е оспорил допълнителната ССЕ, според която по дебитна сметка 4441/1 - "Вземания по съдебни спорове" са осчетоводени вземания за извършени разходи по изп.д.№413/2018 г. на обща стойност 112 603,52 лв. Налице е и извършено от ищеца признание с подадена от него Молба вх.№13942/02.08.2018 г. по изп.д.№413/2018 г. за пълно плащане на претенцията по изпълнителното дело, образувано във връзка със споразумението от 23.03.2017 г. С това категорично се установява, че ответницата не дължи плащане на процесната сума от 80 000 лв., поради което се настоява въззивната жалба да се остави без уважение. Заявява се претенция за присъждане на всички направени разноски за производството.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по допустим установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, за установяване на вземане, за което в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 21.09.2018 г. по ч.гр.д.№599/2018 г. на РС – Луковит, срещу която е постъпило възражение от длъжника, поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

По същество на спора, изцяло пренесен пред въззивната инстанция, съдът намира следното:

Със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 20.09.2018 г. ищецът „Сембодиа България“ООД е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника М.И. Й., за сумата от 80 000 лева, представляваща част от вземане в размер на 184 208 лв. с падеж 30.07.2017 г., установено с Нотариален акт №108, т. XIV, дело 22019, вх.рег.31168 от 25.05.2017 г. на АВп – СВп София, с който е учредена договорна ипотека за обезпечаване на вземането, който е приложен към заявлението. В заявлението се сочи, че за останалата част от вземането в размер на 104 208 лв. вече е издаден изпълнителен лист в полза на кредитора срещу длъжника. Въз основа на така подаденото заявление и приложения към него нотариален акт, е образувано ч.гр.д.№599/2018 г. на РС – Луковит, по което е издадена в полза на ищеца Заповед №393/21.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, срещу длъжника М.И. Й., за заплащане на сумата 80 000 лв. – задължение за плащане на ипотекарния длъжник, съгласно Нотариален акт №108, т. XIV, дело 22019, вх.рег.31168 от 25.05.2017 г. на АВп – СВп София, ведно със законната лихва върху тази сума по датата на подаване 3 на заявлението 20.09.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 3200 лв., представляваща разноски за заповедното производство. С писмо до заповедния съд, от ЧСИ рег.№*** Г. Д., е представена връчена на 02.11.2018 г. на длъжника М. И. Г. /съгласно приложена по заповедното производство справка от НБД идентично лице с ипотекарния длъжник М.И. Й./ Покана за доброволно изпълнение по изп.д.№20187810400819, на задължението по издадените Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№599/2018г. на РС – Луковит. В срока по чл.414 от ГПК е постъпило Възражение вх.№4980/19.11.2018 г. от М. И. Г., с която е оспорено вземането по издадената Заповед №392/21.09.2018 г., като се твърди вземането да не съществува, тъй като е било изцяло изплатено от длъжника. Изложени са подробно обстоятелства, че претендираното вземане произтича от договор за доставка на стоки, които „Сембодиа България“ООД е доставила на „Си Консулт“ЕООД, получени от купувача, за които са били издадени от доставчика Фактура №3195/23.10.2013 г. на стойност 84 720 лв. и Фактура №3194/23.10.2013 г. на стойност 81 000 лв. Тъй като купувачът „Си Консулт“ЕООД, представляван от С. Ц. Й.

– майка на М. И. Г., не можел да погаси задължението по двете фактури, в общ размер 165 720 лв., между „Сембодиа България“ООД от една страна, и от друга страна длъжника „Си Консулт“ЕООД и ответницата като физическо лице, се сключило Споразумение от 23.03.2017 г., с което ответницата М.Г. се задължила солидарно с длъжника „Си Консулт“ЕООД да заплати на „Сембодиа България“ООД сумата от 184 208 лв., в която наред с вземането по двете фактури, били включени и направени от кредитора разноски за събиране на вземането, като със същото споразумение М.Г. се задължила да гарантира изплащането на задължението на „Си Консулт“ЕООД, като учреди в полза на кредитора ипотека върху свой собствен недвижим имот – апартамент в гр. София. В изпълнение на споразумението бил сключен договор за ипотека с Нотариален акт №108, т. XIV, дело 22019, вх.рег.31168 от 25.05.2017 г. на АВп – СВп София. По това споразумение било извършено плащане от „Си Консулт“ЕООД на сумата от 60 000 лв. на 11.04.2017 г. и на сумата от 20 000 лв. на 12.05.2017 г., и останала неизпълнена част от задължението в размер на 104 208 лв., за която част кредиторът „Сембодиа България“ООД се снабдил с изпълнителен лист и образувал изп.д.№20187810400413/2018 г. по описа на ЧСИ Г. Д.. Съдебният изпълнител насочил изпълнението върху ипотекирания имот, като наложил възбрана върху него на 15.06.2018 г. По така образуваното изпълнително дело на ипотекарната длъжница била връчена ПДИ за доброволно плащане на задължението от 104 208 лв., както и на съдебни разноски 4 184,16 лв. и 6 765,20 лв. такси, или общо за сумата от 119 033,70 лв. Това задължение било заплатено от Ц. Г. Г. от името и за сметка на длъжника М.Г., поради което изпълнителното дело било прекратено и на 02.08.2018 г. била заличена вписаната възбрана върху ипотекирания имот.